Р Е Ш Е Н И Е

169/22.3.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито съдебно заседание на втори март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Диана Георгиева

при участието на секретаря В.И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 265/2016г. по описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

В жалбата си до съда, Е.А. ***, твърди, че с Наказателно постановление № И-1632 от 14.01.2016г. издадено от Кмет на Община Шумен й била наложена глоба в размер на 100 лева. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага, че е паркирала на тротоара пред блока, в който живее, тъй като било невъзможно да намери място за паркиране поради многото чужди коли, изващи в болницата. В съдебно заседание, жалбоподателката редовно призована не се явява се лично и не изпраща представител.

Въззиваемата страна, редовно призована - изпраща упълномощен представител, който моли да бъде потвърдено атакуваното НП, като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.12.2015г. свидетелят А.Т.А. при обход на района заедно с колегата му Л.И. към 10,00 часа минал по ул. П. Парчевич в гр. Шумен. Свидетелят видял лек автомобил „Форд Ка“ с рег. № Н83 78ВА, който бил паркиран изцяло на тротоара, и то след пътен знак „Паркирането забранено“. Свидетелят А. заедно с колегата си обиколил района и към 10,50 часа се върнал и установил, че лекият автомобил все още се намирал паркиран на тротоара, в близост до блок № 22. Свидетелят А. А. изготвил снимка със служебния фотоапарат на паркираният лек автомобил. След извършена справка, свидетелят А. установил собственикът на лекия автомобил – жалбоподателката Е.А. Х., на която изпратил покана за съставяне на АУАН. На 11.12.2015г. за констатираното нарушение, свид. А. – инспектор в дирекция „Инспекторат“ при Ощинска администрация гр. Шумен, в присъствието на свидетеля М.С.К. съставил Акт за установяване на административно нарушение № 9000, срещу Е.А. Х., с ЕГН ********** ***, в който посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.94,ал.3 от ЗДв.П, тъй като е паркирала собствения си лек автомобил изцяло върху тротоара на ул. П. Парчевич № 22 без това место да е определено от собственика на пътя или общинската администрация за това. Актът бил връчен на жалбоподателя, който го подписал със следното възражение: „Паркирала съм там на този ден, тъй като живея в този блок и поради чуждите коли, паркирани на позволените места за нас живущите няма място за паркиране“. Писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, не са били депозирани. Въз основа на така съставения акт, съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка било издадено Наказателно постановление № И-1632 от 14.01.2016г. от Кмет на Община Шумен, с което на основание чл.178е ЗДв.П във вр. с чл.53 във връзка с чл.189,ал.12 от ЗДв.П на Е.А. Х. била наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева, за това, че на 08.12.2015г. в 10,02 часа в гр. Шумен, ул. Петър Парчевич № 22 след като управлявала автомобил „Форд“, модел “Ка“ с рег. № Н83 78ВА паркирала това превозно средство ицяло върху тротоара на горепосоченото място, успоредно на оста на пътя, без това място да е определено от собственика на пътя или общинската администрация за това, с което виновно е нарушила чл.94,ал.3 от ЗДв.П.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на писмените доказателства, приобщени на основание чл.283 от НПК, както и от разпита в съдебно заседание на двамата свидетели при съставяне на АУАН.

От правна страна, съдът намира, че атакуваното Наказателно постановление е издадено от компетентен орган и в хода на административно наказателното производство не са налице съществени нарушения, водещи до неговата отмяна.

От формална страна в акта се съдържат законоустановените реквизити по чл. 42 от ЗАНН, ав НП съдържа реквизитите по чл.57,ал.1 от ЗАНН. При съставяне на акта са направени възражения и обяснения от жалбоподателя, в които сочи, че автомобилът е бил спрян, защото живеела там и поради чуждите коли, паркирали на позволените места, нямало място за живущите в блока. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения.

Установеното с акта нарушение, безспорно се установява от показанията на свидетеля А. А., според който процесното моторно превозно средство на 08.12.2015г. е било паркирано от жалбоподателя извън определените от общинска администрация места, изцяло върху тротоара на ул. Петър Парчевич, пред № 22. Нарушението се доказва и от изготвената и приложена по делото снимка. В обясненията си при съставяне на акта, жалбоподателката е потвърдила, че е паркирала автомобила на тротоара, защото от чужди коли нямало място за паркиране, с което по същество не оспорва самото нарушение, поради което съдът приема нарушението за доказано от обективна и субективна страна. С деянието си жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 94, ал.3 от ЗДвП, съгласно която за престой и паркиране в населените места, пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Съгласно разпоредбата на чл. 178е от ЗДвП наказва се с глоба от 50 до 200 лице лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места.

Деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, поради което не представлява „маловажен случай“.

Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.4178е от ЗДв.П. В същото време обаче, съдът намира, че административно наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание в средния размер, предвиден в закона, без да изложи конкретни мотиви и съображения в тази насока. Съдът намира, че в настоящия случай е законосъобразно и правилно на жалбоподателя да бъде наложена глоба в минималния предвиден размер, а именно „глоба“ в размер на 50 лева. В тази връзка съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в посочения по-горе смисъл.

С оглед на изложеното съдът намира за правилно и законосъобразно, обжалваното наказателното постановление да бъде изменено, като наложената на жалбоподателя „глоба” бъде намалена от 100 /сто/ лева на 50 /петдесет/ лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № И-1632 издадено на 14.01.2016г. от Кмет на Община Шумен, с което на основание чл.178е от ЗДв.П на Е.А. Х., с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.94,ал.3 ЗДв.П е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева, като намалява размера на наложената „глоба” от 100 /сто/ лева на 50 /петдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от датата на получаване на съобщението за изготвянето му пред Шуменски административен съд по реда на Глава ХІІ от Административно процесуален кодекс.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: