Р Е Ш Е Н И Е

                                                           

                                                                   611/21.11.2016г.

                                 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На двадесет и шести октомври   две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                                        Председател: Кр. Кръстев

Секретар: Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 276 по описа на ШРС за 2016 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

            Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление  № 27-2704477/04.01.2016 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414 ал.2 от КТ на  „Интер Престиж” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Смядово ул. “В.П.” № 3 обл. Шумен, в качеството му на работодател, представлявано от П. М.П. ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като счита същото за незаконосъобразно. Навеждат се доводи за неправилно установена фактическа обстановка. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, за него се явява процесуален представител, който поддържа депозираната жалба и изказва доводите си в тази насока.

            Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен-административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата  и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага  съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.11.2015г.  свидетелите С.Т. и П.С., длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен,  съвместно със служители на РДГ гр. Шумен, извършили планова проверка по спазване на трудовото законодателство в обект-отдел № 130 подотдел Е от Държавна Горска Територия в землището на с. Овчарово обл. Шумен. При проверката било установено, че съгласно позволително за сеч № 0258829/10.08.2015г. изпълнител на сечта  бил „Интер Престиж” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Смядово ул. “В.П.” № 3 обл. Шумен, в качеството му на работодател, представлявано от П. М.П. ЕГН **********.

При проверката било установено че работодателят „Интер Престиж” ЕООД, е допуснал на 17.11.2015г. до работа в проверявания отдел от ДГТ лицето П.И.М. ЕГН **********, без сключен трудов договор в писмена форма. В 11.30 часа в деня на проверката М. заедно с Т.Ж.А. ЕГН ********** и М.А.А. род. на ***г. извършвали трупане на отрязани трупи. Било констатирано, че добитият дървен материал се кубицира и след това, ще се раздава на близкото население за огрев през зимата. Проверяващите сметнали, че с това са нарушени разпоредбите на чл. 414 ал.3 от КТ вр. с чл. 62 ал.1 от КТ. Резултатите от проверката са обективирани в протокол за извършена проверка, в който нарушението е посочено под № 4. Със същият протокол, на основание чл.404 ал.1 т.1 от КТ,  на  производителя са дадени 5 предписания, като предписание № 3 касае процесния случай. Протоколът бил връчен на 04.12.2015г. на представляващия дружеството. Същият ден, на основание чл.402, ал.1, т.2 от КТ,  били взети писмени обяснения от работника М. в които той собственоръчно записва, че „днес 17.11.2015г.работя от 09.00ч., като трупач заедно с Т.Ж. и М.А.. На 20.11.2015г. били взети писмени обяснения на същите основания и от представляващия дружеството в които той обяснява, че лицата намерени от проверяващите от инспекцията по труда на 17.11.2015г. да работят в отдел 130е от ДГС Шумен, работят без негово знание и съгласие в отдела. Обяснения на същите основания същия ден били взети и от лицензирания лесовъд на дружеството – Д.А. в които обяснения същия разяснява, че не е давал разрешение да се работи в отдел 130е на секачи неназначени във фирмата „Интер Престиж“ и че установените работници работят без негово знание. На 04.12.2015г. св. С.Т. в присъствието на представляващия дружеството съставила срещу жалбоподателя АУАН № 27-2704477 за нарушение на чл. 62 ал.1  във вр. с чл. чл. 1 ал.2 от КТ. При предявяване на акта в графата възражения на нарушителя е записано, че всички лица намерени на обект 130 Е са били там без знанието и съгласието на жалбоподателя освен Т.Ж.А., както и че акта е написан без неговото присъствие. В срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН писмени възражения не са депозирани. На 04.01.2016г. въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, наказващият орган е издал процесното наказателно постановление като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание  чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414 ал.3 от КТ на „Интер Престиж” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Смядово ул. “В.П.” № 3 обл. Шумен, в качеството му на работодател, представлявано от П. М.П. ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, както и от събраните гласни доказателства. За да приеме за безспорно установена така изложената фактическа обстановка, съдът кредитира изцяло  свидетелските показания, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и безпристрастни. Пресъздават, това което са възприели непосредствено. Приложените по делото писмени доказателства кореспондират изцяло с показанията на тези свидетели.

  При така установената фактическа обстановка, съдът констатира от правна страна следното: При извършената проверка настоящият съдебен състав не намери в административнонаказателното производство да са били ограничени процесуалните права на жалбоподателя и същият е имал възможността да упражни правото си на защита в пълен обем. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени.

Протоколите за извършени проверки, както и АУАН са връчени лично на  представляващия дружеството. От представените  обяснения на основания чл.402 ал.1 т.2 от КТ се установява, че П.И.М. в деня на проверката си е престирал работната сила в полза на дружеството жалбоподател. Направените възражения на основание чл. 402 ал.1 т.2 от КТ от страна на представляващия дружеството жалбоподател, че И. работи без негово знание и съгласие, съдът намира за защитна теза, която не е подкрепена от доказателства. Налице са престиране на труд в горски участък в който се извършва сеч от дружеството жалбоподател. Видно от приложеното по делото на стр. 17 позволително за сеч № 0258829, срокът му изтича на 30.11.2015г. и предвид краткия срок до изтичането му вероятно са и наетите работници, които според проверяващите са около 7-8 човека без трудови договори. Видно от показанията на свид. Д.М. добиването на дървесината е започнало веднага след получаване на позволителното, но е била прекратена и непосредствено преди изтичането срока му е била подновена, но дружеството е било притиснато от времето и се е наложило организирането на тази бригада от около 15 човека за да влязат в срока му. Налице е и получаване на възнаграждение за положения труд установено от приложения доказателствен материал. Може да се направи обоснован извод, че никой не би работил за „ползу роду“ и то в гората по дърводобив, без да му се заплаща за това. Направените възражения са просто несъстоятелни. Представляващия дружеството е бил наясно с направените от служителите на Дирекция “ИТ” – Шумен констатации, както и за какво нарушение е съставен процесния АУАН. Предвид на това, съдът намира, че не е нарушено правото на защита на дружеството. Беше изяснена и процедурата по въвеждане в обекта и това въвеждане е било извършено според закона, по нататъшната отговорност по работата в обекта е на дружеството жалбоподател и негово е задължението да го организира в лицето на лицензирания лесничей.

Административно – наказателната отговорност на дружеството е ангажирана на основание чл.414 ал.3 от КТ. В разпоредбата на чл.414 ал.3 от КТ е предвидена санкция за работодател който не неизпълнени задължението си по чл. 62 ал.1 от КТ, а именно да сключи трудов договор с лицата които полаган труд в полза на дружеството.

От събраните по делото доказателства, а именно   протокол за извършена проверка, обяснение по чл.402 ал.1 т.2 от КТ, показанията на свидетелите Т., С., Н., Б., М. и М. се установява по безспорен начин, че дружеството жалбоподател е допуснало на работа, без да има сключен договор работника П.М.. Предвидената в чл.83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическите лица е  обективна, безвиновна. Наказващият орган, при  преценка  дали е извършено нарушение  не следва да взема предвид  наличието или липсата  на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено. Не се търси виновно поведение на конкретно ФЛ.

Правилно в НП е записано, че жалбоподателя не е изпълнил задължението си във връзка с чл. 62 ал.1 от КТ да назначи работника П.М. на работа в дружеството с трудов договор сключен в писмена форма. Правилно това нарушение е санкционирано съобразно нормата на чл. 414 ал.3 от КТ.

Административно - наказващият орган при квалифициране на нарушението е обсъдил и възможността за приложение разпоредбата на чл.415в от КТ, като правилно е преценил, че липсват основания за нейното прилагане. При преценка на тази разпоредба следва да се вземе в предвид, че в конкретния случай П.М., а и останалите работници са работили без трудов договор и без възможност положения от тях труд да се отчете като трудов стаж.

Ето защо съдът намира, че в настоящия случай не може да бъде приложена нито разпоредбата на чл.415в от КТ, нито разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената разпоредба. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че за да е налице маловажен случай по смисъла на чл.415в от НК е необходимо да са налице всички комулативно предвидени условия, а именно нарушението да може да бъде отстранено незабавно след установяването му и от него да не са произтекли вредни последици за работници и служители. В този смисъл настоящия състав счита, че в настоящия случай не са изпълнени и двете условия.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган,  притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл.42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл.53 от ЗАНН.

За неизпълнение на задълженията си произтичащи от разпоредбата на чл. 62 ал.1 от КТ административно-наказателната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ предвижда, имуществена санкция в размер от 1500 до 10 000 лв.

Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно  санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ и е  наложил   санкция в размер идентичен със законоустановения минимум от 1500лв.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление  № 27-2704477/04.01.2016 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414 ал.2 от КТ на  „Интер Престиж” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Смядово ул. “В.П.” № 3 обл. Шумен, в качеството му на работодател, представлявано от П. М.П. ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

                                                                                         Районен  съдия: