Р Е Ш Е Н И Е

192/1.4.2016г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На единадесети март две хиляди и шестнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл.Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 296 по описа за 2016г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № В – 032836/01.09.2015год. на Директора на Регионална дирекция за области Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към КЗП, с което на основание чл.53 от ЗАНН,чл.232 ал.2 и чл.209 от ЗТ на жалбоподателя „ВЕНИ СТАР“ ООД, гр.Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 500лв., за нарушение на чл.114 т.3 от ЗТ. В жалбата си жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като излага доводите си за това, вкл и поради маловажност на случая. В съдебно заседание се явява представляващият дружеството К. В. З. – управител. В хода по същество не оспорва констатираното нарушение, моли НП да бъде отменено поради маловажност.

За АНО, редовно призован, представител не се явява.

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

Жалбоподателят „ВЕНИ СТАР“ ООД, гр.Шумен извършва туристическа дейност – ресторантьорство в категоризиран обект – гостилница “Боиди”, находяща се в гр.Шумен, ул. “Ген. Драгомиров” №7.

На 13.07.2015г. свидетелите М.Р.В. и Н.И.Й. - длъжностни лица от РД -Варна към КЗП – извършили проверка в обекта. Към момента на проверката обектът работел и били обслужвани клиенти. Било констатирано, че на видно място в търговската зала било поставено удостоверение за категоризация издадено от Община Шумен, а на входа на обекта имало поставена информация за вида и наименованието на обекта, фирмата и седалището на търговеца, работно време и телефон за контакт. В близост до входа на туристическия обект нямало поставена табела по чл.132 ал.1 от ТЗ, за вида и категорията на обекта, представляваща част от категорийната символика. Същата била поискана от контролните органи, но не била представена по време на проверката. За извършената проверка бил съставен констативен протокол № К – 0198266. Със същият протокол на било наредено представител на дружеството да се яви в КЗП – Шумен и да представи табелната част от категорийната символика. На 16.07.2015г. била извършена документална проверка, при която от страна на дружеството била представена копие на табелата по чл.132 ал.1 от ЗТ. Същият ден М.В. съставила срещу дружеството - жалбоподател АУАН № К – 032836 за нарушение на чл.114 т.3 от ЗТ, изразяващо се в това, че дружеството при осъществяване на ресторантьорска дейност в категоризиран обект – гостилница „Боиди“ не е изпълнило административното си задължение да постави в близост до входа на обекта табелата по чл.132 ал.1 от ЗТ, част от категорийната символика. При предявяване на акта представляващият дружеството е отразил, че ще представи възражения в законоустановения срок. Такива са били депозирани в срок - на 17.07.2015г. Констатираното нарушение не се оспорва по същество, излагат се причините, поради които е било извършено.Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.209 от ЗТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500лв., за нарушение на чл.114 т.3 от ЗТ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства - от разпита в съдебно заседание на актосъставителя М.В. и свидетеля при установяване на нарушението и съставяне на акта – Н.Й., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Настоящият състав намира, че административно-наказателното производство е проведено без нарушаване на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 от ЗАНН, и е предявен надлежно по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено.

Не се спори между страните, че към датата на проверката, „ВЕНИ СТАР“ ООД, гр.Шумен извършвал туристическа дейност – ресторантьорство в категоризиран обект – гостилница “Боиди”, находяща се в гр.Шумен, ул. “Ген. Драгомиров”. Жалбоподателят не оспорва и констатираното нарушение. Разпоредбата на чл.114 т.3 от ЗТ вменява задължение на лицата, извършващи ресторантьорство да поставят в близост до входа на туристическия обект табела по обазец, съставляваща част от категорийната символика. Доколкото е безспорно установено, че към момента на проверката такава не е била поставена в близост до входа на туристическия обект, е налице осъществено нарушение на посочената разпоредба. Предвидената в чл.83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическите лица за неизпълнение на задължение към държавата е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя , нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължение на ЮЛ, което не е изпълнено.

На ресторантьор, който не постави информацията по чл. 114, т. 3 от ЗТ или я постави не в указания вид, съгласно чл. 209 от ЗТ се налага глоба в размер от 100 до 500 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв. Административно - наказващият орган е наложил имуществена санкция в минимално предвидения размер – 500 лева.

Относно прилагането на чл. 28 от ЗАНН: правната норма на чл.28 от ЗАНН предвижда, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В ЗАНН законодателят не е дал легална дефиниция на понятието маловажен случай, поради което следва приложимите критерии при определяне на дадено административно нарушение като маловажен случай да се изведат от чл.93 т.9 от НК. Легалното определение на маловажен случай по чл.93 т.9 от НК предвижда, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

Според чл. 93 т.9 от НК маловажността на случая е поставена в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства, които следва да се преценяват от съда конкретно и въз основа на събраните по делото доказателства, при всеки случай на административно нарушение. В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав, счита че административното нарушение, за което е санкционирано дружеството би следвало да се квалифицира като маловажен случай. Безспорно нарушението е извършено от дружеството, което не го оспорва. Не без значение е обстоятелството, че няма констатирани каквито и да е други предходни нарушения по ЗТ, касае се за първо нарушение. Не са настъпили вредни последици. Не са налице отегчаващи обстоятелства. Нарушението е такова на просто извършване, поради което именно възникването на вреда би съставлявало не елемент от състава на нарушението, а именно отегчаващо обстоятелство, което в случая не е налице. Нарушението е констатирано само за част от категорийна символика.Безспорно се установи, че дружеството има табела, съобразно изискванията. Тези обстоятелства налагат извода, че административното нарушение е с явно незначителна степен на обществена опасност.

Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН, като нарушителят следва да бъде предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото при хипотезата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН е осъществен състав на административно нарушение, то предупреждението не означава оневиняване. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира чл. 12 от ЗАНН.

По изложените съображения съдът приема, че наказателното постановление следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № В – 032836/01.09.2015год. на Директора на Регионална дирекция за области Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към КЗП, с което на основание чл.53 от ЗАНН,чл.232 ал.2 и чл.209 от ЗТ на жалбоподателя „ВЕНИ СТАР“ ООД, гр.Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 500лв., за нарушение на чл.114 т.3 от ЗТ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд по реда на Глава Дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: