Р Е Ш Е Н И Е

 

125/8.3.2016г.,             гр.Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На втори март през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                   Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Ст. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

НАХД № 297 по описа на ШРС за 2016г.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 174012 - F 170651/03.12.2015г. на Директора на Дирекция “Контрол” при ТД на НАП – гр.Варна, офис Шумен, с което на основание чл.180, ал.1 от ЗДДС на “Н.И.М.” ООД, с ЕИК 1275555822, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“Рафаил Попов“ № 20, ет.3, ап.12, представлявано от М.Х.Т., ЕГН ********** е наложена “имуществена санкция” в размер на 26 000 /двадесет и шест хиляди/ лева. Дружеството - жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.

В проведените по делото съдебни заседания представляващия дружеството се явява лично и с упълномощен представител, като поддържат жалбата на изложените в нея съображения. В представено писмено становище излага подробно съображенията си за това.

Процесуалният представител на Териториална дирекция на НАП - гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата, като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание и в представено писмено становище излага подробно съображенията си за това.

            Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

“Н.И.М.” ООД, с ЕИК 1275555822 е със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“Рафаил Попов“ № 20, ет.3, ап.12 и се представлява от М.Х.Т., ЕГН **********.***, в качеството на възложител и Консорциум “Н.И.М. Строй Груп”, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“Рафаил Попов” № 20, ет.3, ап.12, представлявано М.Х.Т., в качеството на изпълнител бил сключен Договор за изпълнение на обществена поръчка, с предмет: „Извършване на СМР по проект „Реконструкция на водопроводна мрежа на с.Живково, общ.Хитрино“, финансиран договор за отпускане на финансова помощ № 27/321/01058 от 20.10.2011г. по мярка 321 по Програма за развитие на селските райони на периода 2007г. - 2013г.“.

Впоследствие, с Договор за строителство от 16.01.2013г., Консорциум “Н.И.М. Строй Груп”, в качеството си на възложител възложило на изпълнителя – дружеството – жалбоподател “Н.И.М.” ООД да извърши СМР по посочения по - горе проект „Реконструкция на водопроводна мрежа на с.Живково, общ.Хитрино“, като цитираният договор е сключен въз основа на сключен между Консорциум “Н.И.М. Строй Груп”и Община Хитрино договор по проведена процедура по Закона за обществените поръчки. По силата на чл.2, ал.1 от Договор за строителство от 16.01.2013г. срокът на този договор е 4 /четири/ месеца и започва да тече от датата на подписване на първия Протокол обр. № 2 към Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството /ДВ бр. 72 от 2003г./ за откриване на строителната площадка и приключва с издаване на протокол обр. № 16 към Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителство. В ал.2 и ал.3 на същия член е посочена цената на този договор, а в ал.4 на чл.2 се сочи, че изпълнените СМР ще се приемат с акт обр. 19 до достигане на договорената стойност. В изпълнение на договора, на 29.01.2014г. обекта бил приключен, като бил съставен Протокол за установяване годността за ползване на строежа /обр.16/. Въз основа на двустранно подписаният акт за приемане на СМР по процесния договор дружеството - жалбоподател “Н.И.М.” ООД впоследствие близо десет месеца по-късно - на 01.11.2014г. издало данъчна фактура № 652/01.11.2014г. на обща стойност 130 000 лева.

На 01.07.2015г. при извършена данъчна проверка на дружеството - жалбоподател от компетентни длъжностни лица при ТД на НАП-гр.Шумен въз основа на РИП № П – 030027150583043-ОРП-001/01.04.2015г., изменена с РИП № П – 030027150583043-ОРП-002/27.05.2015г. било установено, че на 17.02.2014г. в гр.Шумен “Н.И.М.” ООД не е изпълнило задължението си да начисли в срок дължимия данък върху добавената стойност в размер на 26 000 лв. за извършени СМР съгласно обр. 19 за обект: „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа с.Живково“, документирано с данъчна фактура  652/01.11.2014г. по Договор за строителство от 16.01.2013г. Резултатите от проверката са подробно обективирани в Протокол за извършена проверка № 03002715058304-073-001/01.07.2015г. Установено било също така, че “Н.И.М.” ООД е отразило дължимия данък върху добавената стойност в размер на 26 000 лв. в регистъра по чл.124, ал.1, т.2 от ЗДДС /дневник за продажби/ за данъчен период 01.11.2014г. – 30.11.2014г. и същият бил включен при определяне на резултата, деклариран със Справка – декларация по ЗДДС за месец ноември 2014г. За констатираното нарушение на “Н.И.М.” ООД е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение сер.АN, бланкетен № F170651 от 13.07.2015г., като е посочено, че с горното деяние е осъществен състава на чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС. Актът е бил предявен и връчен на управителя на дружеството-нарушител, който го подписал, като е изложил като възражение, че договора не приключва с издаване на акт 16 за строежа. Впоследствие и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН са постъпили писмени възражения от страна на дружеството – жалбоподател. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 174012 - F 170651/03.12.2015г. на Директора на Дирекция “Контрол” при ТД на НАП – гр.Варна, офис Шумен, с което на основание чл.180, ал.1 от ЗДДС на “Н.И.М.” ООД, с ЕИК 1275555822, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“Рафаил Попов“ № 20, ет.3, ап.12, представлявано от М.Х.Т., ЕГН ********** е наложена “имуществена санкция” в размер на 26 000 /двадесет и шест хиляди/ лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя К.Х.Г., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелят К.Г. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

“Н.И.М.” ООД се явява данъчно задължено лице по смисъла на чл.3 от ЗДДС и като такова на основание разпоредбата на чл.86, ал.1 и 2 от същия закон е било длъжно да начисли дължимия данък върху добавената стойност на датата, на която същия е станал изискуем. Доколкото в настоящия случай се налага извода, че се касае за извършване на услуга, то съгласно разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, а съгласно разпоредбата на т.1 на ал.6 на цитираната правна норма на датата на възникване на данъчното събитие по ал.2 данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли.

Също така, според разпоредбата на чл.12, ал.1 от ППЗДДС данъчното събитие за доставка на услуга настъпва на датата на извършването и респективно от настъпване на момента за признаване на разходите по ЗСч и приложимия СС. Съгласно т.7.1 от СС 18 „Приходи“ – приходът от сделката се признава при определен етапна завършване и оценяване на реален етап/резултат от работата.

От разпоредбата на чл.2, ал.1 на Договор за строителство от 16.01.2013г. става ясно, че срокът на договора е 4 /четири/ месеца и приключва с издаване на протокол обр. № 16 към Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителство. От материалите по делото, по-конкретно счетоводните документи, свързани с доставката на услугата „СМР в с.Живково“– сметка опис, счетоводни регистри е видно, че проект „Реконструкция на водопроводна мрежа с.Живково, общ.Хитрино“, финансиран по програма за периода 2007г. - 2013г. е приключен на 29.01.2014г. с издаване на Приложение № 16 /акт обр.16/ – Протокол за установяване годността на ползване на строежа /частта, етапа от него/. Следователно в случая издаването на Акт обр. № 16 бележи такъв етап, който страните са уговорили изрично в Договор за строителство от 16.01.2013г., поради което и дружеството - жалбоподател е било задължението по чл.86 от ЗДДС да издаде данъчен документ, в който да посочи данъка на отделен ред и да включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период – 01.01.2014г. – 31.01.2014г. в справка - декларация по чл.125 за този данъчен период и да посочи издадения документ в дневника за продажбите на същия данъчен период.

Съобразявайки разпоредбата на чл.86 от ЗДДС, която намира приложение в настоящия случай и материалите по делото може да се направи категоричния извод, че доколкото фактурата е издадена едва на 01.11.2014г., а данъчното събитие е възникнало на посочената по - горе дата - 29.01.2014г. с издаване на Приложение № 16 /акт обр.16/ – Протокол за установяване годността на ползване на строежа /частта, етапа от него/ и съответно данъкът е станал изискуем също на тази дата, а не на датата на издаване на фактурата, т.е. 29.01.2014г. Следователно, съгласно задължението си по чл.124, ал.1, т.2 и ал.2  от ЗДДС дружеството - жалбоподател е следвало да отрази отчетите за извършените продажби, в процесния случай услуги по чл.119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени, а именно за данъчен период 01.01.2014г. - 31.01.2014г., както и включени при определяне на резултата деклариран със Справка – декларация по ЗДДС за месец януари 2014г.

Ето защо поради изложеното съдът намира, че дружеството - жалбоподател действително не е изпълнило задължението си по чл.86, ал.1 от ЗДДС – неначисляване на ДДС за съответния данъчен период в съответния размер е установено по безспорен начин и фактът на нарушението е безспорен. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че такова на практика не е била извършвано в законоустановения срок /в случая месец януари 2014г./, в справката - декларация по чл.125 за този данъчен период /м. януари 2014г./ и да посочи документа в дневника за продажбите за съответния данъчен период /м. януари 2014г./. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.180, ал.1 от ЗДДС предвижда имуществена санкция за лице, което е регистрирано юридическо лице, което като е длъжно не начисли данък в предвидените в този закон срокове в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лева.

Същевременно обаче, настоящият съдебен състав приема, че санкционираната деятелност съставлява неизпълнение на административно задължение по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН и доколкото наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган досежно приложението на чл.28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/2005г. на ОСНК на ВКС, съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.

В настоящия случай, доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен случай“ следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл.93, т.9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика  при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.

Настоящият съдебен състав счита, че като не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, въпреки наличието на основания за това, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон. Вярно е, че обществените отношения, които регулира този закон, са от особена обществена важност, но това не може да бъде основание административно-наказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. Наложилият се в теорията и част от съдебната практика принцип, че нарушаването на данъчните норми не може да се квалифицира като маловажен случай, доколкото засяга базови обществени отношения, не представлява абсолютен императив, и не следва да изключва автоматично извършването на съвкупна преценка на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на деянието и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, вредните последици и др. В настоящия случай съдът прецени цялостната дейност на дружеството - нарушител, обстоятелството, че дружеството няма други нарушения и наложени наказания по ЗДДС, въпросното нарушение е извършено за първи път, доколкото няма доказателства за други такива, което показва, че случаят е инцидентна проява в дейността на дружеството. Освен това, конкретното нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност, доколкото размерът на неначисленият ДДС за съответният период е начислен в следващ данъчен период и съответно отразен в регистъра по чл.124, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗДДС /дневник за продажби/ за данъчен период 01.11.2014г. – 30.11.2014г. и включен при определяне на резултата деклариран със СД по ЗДДС за месец ноември 2014г., като не са налице никакви отегчаващи вината обстоятелства /административно-наказващия орган не е визирал такива в наказателното постановление, а такива не се установиха и в съдебно заседание/. Нарушението е такова на формално извършване, поради което възникването на вреда би съставлявало не елемент от състава на нарушението, а друго - допълнително обстоятелство, увеличаващо степента на обществена опасност на нарушението, което в случая не е налице.

Поради това санкционираната деятелност съставлява “маловажен случай” по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН, респективно административно-наказващият орган е следвало, вместо да сакционира жалбоподателя с предвидената в чл.180, ал.1 от ЗДДС санкция, да му отправи предупреждение, че при повторно нарушение от същия вид ще бъде наложено визираната в санкционната разпоредба санкция.

Налице са били всички предпоставки за прилагането на тази разпоредба и като не я е приложил, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление.

По отношение направеното възражение за неточно посочване на датата на извършеното нарушение, респективно на издадената фактура, съдът счита, че същото се дължи на допусната от страна на административно-наказващия орган техническа грешка.

Поради изложеното съдът намира, че наказателното постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено на изложените основания без да се обсъжда останалите доводи, наведени от процесуалния представител на дружеството - жалбоподателя.    

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. трето от ЗАНН, съдът

 

                                                                    Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ наказателно постановление № 174012 - F 170651/03.12.2015г. на Директора на Дирекция “Контрол” при ТД на НАП – гр.Варна, офис Шумен, с което на основание чл.180, ал.1 от ЗДДС на “Н.И.М.” ООД, с ЕИК 1275555822, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“Рафаил Попов“ № 20, ет.3, ап.12, представлявано от М.Х.Т., ЕГН ********** е наложена “имуществена санкция” в размер на 26 000 /двадесет и шест хиляди/ лева, като неправилно и незаконосъобразно.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено. 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: