Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 307/16г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Н.А. *** срещу Наказателно постановление № 15-0869-002544/30.12.2015г. на началник сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“-Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.315, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането. Жалбоподателят сочи, че не е собственик на процесния автомобил, като е управлявал последния само за кратко, във връзка с евентуална покупка и не е знаел, че по отношение него не е сключена съответната застраховка. Поради това счита, че наказателното постановление се явява незаконосъобразно и моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло същото.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: През м.ноември 2015г. жалбоподателят планирал да закупи лек автомобил. Вниманието му било привлечено от обява за продажба на лек автомобил марка „Опел Корса“, намиращ се в гр.Шумен. В тази връзка на 29.11.2015г. Д. ***, с оглед евентуална покупка на превозното средство. Същият се свързал с продавача на автомобила, който живеел в близост до кръстовището на ул.“Владайско въстание“ и бул.“Ришки проход“. Последният предоставил на жалбоподателя управлението на автомобила, за да го изпробва и да прецени дали да го закупи. Малко след като потеглил, на посоченото кръстовище жалбоподателят бил спрян за проверка от служители на сектор „Пътна полиция“-Шумен, които забелязали, че автомобила е без поставени регистрационни табели. Същите поискали да им бъде представена и полица за сключена застраховка “Гражданска отговорност” за посочения автомобил, но валидна такава липсвала. Въз основа тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на Н.Д. за това, че управлява лек автомобил, във връзка с чието притежание и използване няма сключен действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” за моторното превозно средство, което управлява, валидна към датата на проверката. Актът бил съставен в присъствието на санкционираното лице, бил предявен и подписан с възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 30.12.2015г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 400,00 лв. за извършено нарушение на чл.315, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите И.Ц.К., Г.С.Д., А.Г.Д. и Д.С.А., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че на посочената дата същият е управлявал лек автомобил по улиците на гр.Шумен, във връзка с чието притежаване и използване не е бил сключен действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. Според разпоредбата на чл.249, т.1 от КЗ застраховката “гражданска отговорност на автомобилистите” е задължителна. Макар и в посоченият кодекс да липсва разпоредба, задължаваща водачите на МПС, които не са тяхна собственост, да сключват договор за застраховка “Гражданска отговорност” или да управляват само автомобили, по отношение които има сключен и действащ такъв договор, чл.315, ал.1, т.1 от КЗ предвижда специално наказание за случаи като процесния. Доколкото управляването и от несобственик на МПС, за което липсва действащ договор за задължителна отговорност, е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред, с оглед разпоредбата на чл.6 от ЗАНН следва да се приеме, че жалбоподателят действително е осъществил състава на процесното административно нарушение. Макар и от 01.01.2016г. да е в сила нов Кодекс на застраховането, застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите“ продължава да е задължителна по силата на чл.461, т.1 от Кодекса, а разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ предвижда наказание „глоба“ в размер на 400 лева за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Видно е, че не е налице нова нормативна уредба, която да се явява по-благоприятна за санкционираното лице, при което следва да се счете, че приложимият закон е издирен правилно. Съдът намира обаче, че макар и действително жалбоподателят да е извършил нарушението, което му е вменено, същото се явява маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Жалбоподателят е управлявал автомобила за съвсем кратко разстояние, в рамките на няколко минути. Същият освен това не е познавал продавача на превозното средство и не е знаел, че по отношение последното не е сключена застраховка „гражданска отговорност“. Действително, жалбоподателят е могъл и е бил длъжен да установи, че по отношение предоставения му автомобил не е била сключена съответната застраховка /например като отчете наличието или липсата на валиден стикер на предното обзорно стъкло/, при което следва да се приеме, че нарушението е извършено виновно, по непредпазливост. Същевременно по силата на чл.7, ал.2 от ЗАНН на наказание подлежат и непредпазливите деяния, освен ако изрично не е предвидено обратното, а по отношение нарушенията от вида на процесното такова изключение не е предвидено. Непредпазливите нарушения обаче се отличават с по-малка тежест и са по-малко укорими от умишлените такива, като извършването на нарушението при тази форма на вина потвърждава извода за маловажност на случая. По изложените съображения и предвид също така специфичната обстановка, при която е извършено нарушението, а именно- инцидентно управление на автомобила с оглед изпробване на същия във връзка с неговата продажба, съдът намира, че случаят се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. При това положение наказващият орган е следвало само да предупреди нарушителя по реда на чл.28 от ЗАНН, без да му налага наказание. Като не е направил това, наказващият орган е постановил едно незаконосъобразно наказателно постановление, което поради това подлежи на отмяна от съда.

Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №15-0869-002544/30.12.2015г. на началник сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“-Шумен, с което на Н.А. ***, ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.315, ал. 1 от Кодекса за застраховането, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400.00 лева, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: