219/11.4.2016г.
Шуменският районен съд, четиринадесети състав
На четвърти април две хиляди и шестнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Кр. Кръстев
Секретар: Ф. А.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 361 по описа за 2016г.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
15-0869-002709/12.01.2016год. на Началник сектор към ОДМВР – гр. Шумен, сектор
ПП упълномощен със Заповед № 8121з-748/24.06.2015г. на министъра на вътрешните
работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 183 ал.5 т.2 от ЗДвП на Д.С.Г.
ЕГН ********** *** e
наложено административно наказание “глоба”,
в размер на 100 /сто / лева. Жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени НП, като незаконосъобразно поради допуснати
съществени процесуални пропуски при съставяне на АУАН. В съдебно заседание
жалбоподателя се явява, като моли съда да отмени наказателното постановление.
За въззиваемата страна, редовно призовани, се
явява представител, който оспорва жалбата, моли тя да не бъде уважена и
наказателното постановление да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от
ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
Жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 24.11.2015г. около 13,15 часа, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Фолксваген Поло” с ДК № Н 18 97 ВВ, негова собственост по ул.”Съединение” в посока ул. „Преслав“ и последващо бул.“Ришки проход“ в гр.Шумен. След кръстовището на двете улици срещу бившата „Топлофикация“, върху ул. „Съединение“ имало пешеходна пътека, както и деца пешеходци, които били напуснали тротоара и били стъпили на пътното платно на начертана пешеходна пътека тип „зебра“ с идея да пресекат пътното платно. Жалбоподателят обаче продължил движението си по улицата, без да пропусне стъпилите на пешеходната пътека деца да преминат. Вместо да изпълни задължението на водач на МПС, който е длъжен да пропусне пешеходците стъпили на пешеходната пътека, то децата били принудени да спрат на пешеходната пътека и да пропуснат жалбоподателя. Това обстоятелство било забелязано от свидетелите И.Х.И. и М.Д.Г.- служители на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-гр.Шумен, които в този момент били със служебния си автомобил непосредствено след жалбоподателя. Същите спрели и пропуснали децата да преминат през пешеходната пътека, като движението на децата било в посока от ляво на дясно, посока движението на автомобила им. След това те настигнали нарушителя и на същата дата му съставили акт за установяване на административно нарушение за това, че не пропуснал да преминат стъпилите на пешеходната пътека деца. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с възражения – „не се видяха“. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, писмени възражения не са постъпвали. Въз основа на съставения акт, на 12.01.2016г. било издадено Наказателно постановление № 15-0869-002709/12.01.2016год. на Началник сектор към ОДМВР – гр. Шумен, сектор ПП упълномощен със Заповед № 8121з-748/24.06.2015г. на министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 183 ал.5 т.2 от ЗДвП на Д.С.Г. ЕГН ********** *** e наложено административно наказание “глоба”, в размер на 100 /сто / лева, за извършено нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: основно от разпита на свидетелите И.Х.И. и М.Д.Г., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на посочените свидетели, тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични. Същите са се намирали в непосредствена близост и лично са възприели извършването на нарушението. Доколкото свидетелите не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя и не извличат ползи от твърденията си, двамата не могат да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания за съмнение в дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви. По искане на жалбоподателя по делото като свидетел е разпитана С.Й.Г., която е пътувала заедно с последния в момента на нарушението. Същата заявява, че не е видяла пешеходци, които да пресичат нито от ляво, нито от дясно и не и станало ясно защо ги спират полицаите и защо им извършват проверка, като им съставят и АУАН. Г. обаче е съпруга на нарушителя, поради което по начало е налице съмнение в достоверността на дадените от нея показания. Твърденията й също така се опровергават от показанията на останалите двама свидетели, за които, както беше посочено, липсват основания да не бъдат кредитирани. Свидетелите И. и Г. са категорични, че на пешеходната пътека е имало пресичащи деца пешеходци, които жалбоподателя не е пропуснал да преминат, а те от своя страна са го изчакали да премине. При това положение съдът приема, че в показанията на св.Г. не се съдържат достатъчно достоверни данни, годни да опровергаят приетата от съда фактическа обстановка, още повече, че същата заявява, че и на нея и се е случвало при движението и в града да пропуска автомобили когато е на пешеходна пътека. Ирелевантен за извършеното нарушение, се явява, че нямало пътен знак обозначаващ пешеходната пътека. Тя е съществувала и е била начертана на пътното платно и никой не оспорва този факт.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДП
задължава водачите на нерелсови пътни превозни средства при приближаване към
пешеходна пътека да пропуснат стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите
по нея пешеходци, като намалят скоростта или спрат. По изложените по-горе
съображения съдът приема, че жалбоподателят действително не е пропуснал децата
пешеходци, за които свидетелите И. и Г. изрично заявяват, че са били стъпили на
пешеходната пътека. При така установеното съдът намира, че санкционираното лице
действително е нарушило нормата на чл.119, ал.1 от ЗДП, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с
обжалваното наказателно постановление. Санкцията също така е наложена правилно,
на основание специалната разпоредба на чл.183,
ал.5, т.2 от ЗДП, предвиждаща наказание за водач, който не осигури
предимство, когато преминава през пешеходна пътека, какъвто е и процесният
случай. Наказанието
е определено във фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва
възможност за по-нататъшна индивидуализация.
При извършената служебна проверка съдът установи, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не са налице и основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват също така някакви извинителни причини за извършването на нарушението, поради което и не са налице условията за приложение на посочената норма.
Предвид гореизложеното съдът намира, че наказателното постановление
следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно, а жалбата, да бъде
оставена без уважение, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 15-0869-002709/12.01.2016год. на Началник сектор към ОДМВР – гр. Шумен, сектор ПП упълномощен със Заповед № 8121з-748/24.06.2015г. на министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 183 ал.5 т.2 от ЗДвП на Д.С.Г. ЕГН ********** *** e наложено административно наказание “глоба”, в размер на 100 /сто / лева, като законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: