Р Е Ш Е Н И Е
122/2.3.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, седемнадесети състав
На
втори март през две хиляди и шестнадесета
година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар:
Ст. А.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 420 по
описа на ШРС за 2016г.,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление № И-1599/22.01.2016г. на Кмета на Община Шумен, с
което на основание чл.20, ал.2 от Наредбата за реда и условията за изграждане
на временни открити обекти и поставяне на преместваеми съоръжения на ОбС Шумен
на „Лимончето Ф -1” ЕООД, с ЕИК 202137996, със седалище и адрес на управление:
гр.Шумен, ул.”Странджа” № 13, представлявано от П.И.П. е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева за нарушение по чл.20, ал.1
от същата наредба. Дружеството - жалбоподателят моли съда да постанови решение,
с което да отмени наказателното постановление, като излага подробно доводите си
за това в жалбата.
В съдебно
заседание представляващия дружеството не се явява лично. Изпраща упълномощен
представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения.
Процесуалният представител на Община –
Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от
ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата, като неоснователна и да
потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание
излага подробно съображенията си за това.
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 и сл. от НПК, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е частично
основателна, поради следните съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Дружеството
– жалбоподател „Лимончето Ф - 1” ЕООД с ЕИК 202137996 е със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, ул.”Странджа” № 13 и се представлява от управителя П.И.П..
Дружеството
– жалбоподател „Лимончето Ф - 1” ЕООД осъществява търговска дейност в търговски
обект – кафе-аперитив „Лимончето”, находящ се в гр.Шумен, ул.”Странджа” № 13.
На 28.10.2015г. при извършена проверка от служители от Дирекция “Инспекторат”
при Община Шумен било констатирано, че търговецът е разположил преместваеми
съоръжения върху горепосочения терен, като преместваемите съоръжения представляват
маси /6 броя/ и столове около тях /24 броя/, които се използвали за обслужване
на клиенти на заведението. Същите били разположени от източната страна на
обекта върху общински терен. Било установено също, че към момента на извършване
на проверката дружеството има издадено в тази връзка от Общинска администрация
- Шумен разрешение за поставяне само за 3 броя маси, тъй като има заплатена
такса само за 3 броя маси, а за останалите 3 броя маси няма заплатена такса и
съответно издадено такова разрешение за поставяне на горепосочените
преместваеми съоръжения. На 12.11.2015г. била извършена последващата проверка, при
която заведението е работило, като са били обслужвани клиенти на същото,
намиращи се на посочените маси и столове. Впоследствие на дружеството –
нарушител бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 8965/25.11.2015г.,
като е посочено, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.20, ал.1
от Наредба за реда и условията за изграждане на временни открити обекти и поставяне
на преместваеми съоръжения, приета от ОбС Шумен. Актът е бил връчен на
управителят на дружеството, който го подписал, като е изложила като възражение,
че ще изложи такива в писмен вид в законоустановения срок. Впоследствие не са
се възползвали от законното си право и не са депозирали писмени възражения в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление
№ И-1599/22.01.2016г. на Кмета на Община Шумен, с което на основание чл.20,
ал.2 от Наредбата за реда и условията за изграждане на временни открити обекти
и поставяне на преместваеми съоръжения на ОбС Шумен на „Лимончето Ф - 1” ЕООД,
с ЕИК 202137996, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”Странджа” №
13, представлявано от П.И.П. е наложена „имуществена санкция“ в размер на 250 /двеста
и петдесет/ лева за нарушение по чл.20, ал.1 от същата наредба.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя Л.И.Т. и на свидетелите Г.Д.Н. и А.Т.Р., както и от
присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията
на свидетелите Л.И.Т., Г.Д.Н. и А.Т.Р. следва да се кредитират като
последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите
събрани доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
Разпоредбата
на чл.20, ал.1 от Наредбата за реда и условията за изграждане на временни
открити обекти и поставяне на преместваеми съоръжения на ОбС Шумен забранява
разполагането на преместваеми обекти и съоръжения и изграждането на временни
обекти без разрешение за поставяне и/или строеж, когато издаването му е
необходимо, както и държането им върху съответния имот след изтичане срока на
издаденото разрешение. В настоящия случай, доколкото описаните в акта за
установяване на административно нарушение маси и столове представляват
„преместваеми обекти” по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 от Наредбата, то
разполагането им може да стане само въз основа на разрешение за поставяне,
издадено от Кмета на общината, каквото е предвидено в разпоредбата на чл.2,
ал.3 от същата наредба. Разпоредбата на чл.9 предвижда, че такова разрешение за
поставяне на преместваеми съоръжения за определен срок пред стационарни търговски
обекти и върху общински недвижими имоти в строителните граници на гр.Шумен се
издават на собственика или ползвателя на обекта без търг или конкурс, като
същото се издава след представяне на изрично посочените в разпоредбата на чл.14
от Наредбата документи. От материалите по делото се установява по безспорен
начин, че дружеството – жалбоподател към момента на извършване на проверката е
имало разрешение за поставяне само за 3 броя маси, тъй като има заплатена такса
само за 3 броя маси, а за останалите 3 броя маси няма заплатена такса и
съответно издадено такова разрешение за поставяне на горепосочените
преместваеми съоръжения.. В същото време, от приложените по делото писмени
доказателство - Констативен протокол от 28.10.2015г. и Констативен протокол от 12.11.2015г. и от
разпита в съдебно заседание на свидетелите Л.Т., Г.Н. и А.Р. се
установява, че както към момента на извършване на проверката, предмет на
настоящото дело – 28.10.2015г., а така също и към датата на последващата проверка,
извършена на 12.11.2015г. заведението е работило, като са били обслужвани
клиенти на същото, намиращи се на посочените маси и столове. Също така от
разпита на посочените свидетели се установява по безспорен начин, че терена,
върху който са били разположени масите и столовете е общински и че същия се
намира в строителните граници на гр.Шумен
Изложеното
доказва по несъмнен начин, че дружеството-жалбоподател е извършило деянието,
посочено в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз
основа на него наказателно постановление
и следва да носи административно-наказателна отговорност за него.
Съдът не
кредитира възраженията на процесуалния представител на дружеството, че
наказателното постановление се явява недоказано, имайки предвид, че
административно-наказващия орган не е установил и посочил с точност броя на
поставените маси и столове и площта, която същите са заемали. В този смисъл
съдът намира, че както в акта за установяване на административното нарушение, а
така също и в издаденото въз основа на него наказателно постановление е
посочено, че нарушението касае 3 броя маси и около 12 броя столове, които са
заемали общинска площ. В същото време, доколкото нарушението се изразява в
поставяне на преместваеми обекти без изискуемото по наредбата разрешително, а
не касае дължимата за тези обекти такса, то ирелевантно към спора е
обстоятелството каква точно площ е била заета и колко по количество маси и
столове са били разположени върху терена. В този смисъл нарушението би било осъществено,
дори ако търговецът беше разположил върху терена само една маса или бе заел
само един квадратен метър общинска площ.
По отношение
направеното възражение, че на датата – 28.10.2015г., посочена в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление не е извършената
проверка, респективно нарушението, съдът счита, че е неоснователно. Както в
акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото въз
основа на него наказателно постановление е посочено, че проверката е била
извършена на 28.10.2015г., когато е бил издаден и самия констативен протокол
приложен по делото. В същата насока са и показанията на свидетелите, извършили
проверката, които в съдебно заседание по категоричен начин заявяват, че
проверката е била извършена на 28.10.2015г.
С оглед на
всичко гореизложено, съдът намира, че административно - наказващият орган
правилно е квалифицирал нарушението, като правилно е издирил и приложил и
действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно нормата на чл.20,
ал.2 от Наредбата за реда и условията за изграждане на временни открити обекти
и поставяне на преместваеми съоръжения на ОбС Шумен. Същата предвижда за
констатирани нарушения по чл.20, ал.1 от Наредбата, наказание „глоба” за
физическите лица в размер от 50 лева до 500 лева, а за едноличните търговци и
юридическите лица – „имуществена санкция” в размер от 100 до 1000 лева.
В същото
време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не е
индивидуализирал правилно наказанието. Въпреки, че налагайки „имуществена
санкция” в размер около средния, предвиден в посочената по-горе разпоредба е
изложил мотиви, същите не могат да обосноват определения санкционен размер. В
този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че като мотиви за налагане на
посочената санкция е посочено, че деянието е извършено умишлено, както и че на
дружеството е била извършвана и друга проверка на 12.11.2015г., когато е било
установено същото нарушение. В същото време обаче последната не е предмет на
разглеждане в настоящото производство и не касае издаденото наказателно
постановление, а съвсем друго производство, поради което неправилно е била
възприета от административно-наказващия орган като отегчаващо вината
обстоятелство. Не може да се приеме, като отегчаващо вината обстоятелство и
наличието на умисъл при извършване на нарушението, доколкото същото е елемент
от състава на посоченото административно нарушение. С оглед на гореизложеното,
доколкото липсват адекватни мотиви относно налагането на „имуществената санкция“
в размер над минимума, предвиден в посочената санкционна разпоредба, съдът
намира, че наказателното постановление следва да бъде изменено, като размера на
наложената имуществена санкция следва да бъде намален до размера на предвидения
минимум от 100 лева.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1, предл. второ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № И-1599/22.01.2016г. на Кмета
на Община Шумен, с което на основание чл.20, ал.2 от Наредбата за реда и
условията за изграждане на временни открити обекти и поставяне на преместваеми
съоръжения на ОбС Шумен на „Лимончето Ф -1” ЕООД, с ЕИК 202137996, със седалище
и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”Странджа” № 13, представлявано от П.И.П. е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева за
нарушение по чл.20, ал.1 от същата наредба, като намалява размера на наложената „имуществена санкция” от 250 /двеста
и петдесет/ лева на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: