Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 433/16г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Т.С.М. ***, срещу Наказателно постановление №15-0869-002937/21.01.2016г. на началника на сектор „Пътна полиция“към ОДМВР-гр.Шумен, с което на лицето била наложена глоба в размер на 500,00лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.178в, ал.5 от Закона за движение по пътищата. Жалбоподателят привежда доводи за наличие на съществени процесуални нарушения, като оспорва и компетентността на наказващия орган, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Въззиваемата страна не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 29.12.2015г. жалбоподателят управлявал лек таксиметров автомобил марка „Шевролет Авео” с ДК№ Н 2056 ВМ по ул.“Алеко Константинов“ в гр.Шумен. Около 01,10 часа, в близост до дом №4 на посочената улица, същият бил спрян за проверка от свидетеля П.С.П.-мл. автоконтрольор към ОДМВР-гр.Шумен. Същият поискал да му бъде представено удостоверение за психологическа годност, но представеното от жалбоподателя такова било с изтекъл срок на валидност. Въз основа тези констатации на същата дата проверяващият съставил акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че извършва таксиметрова дейност, без валидно удостоверение за психологическа годност. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 21.01.2016г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Т.М. била наложена глоба в размер на 500,00 лв., за извършено нарушение на чл.178в, ал.5 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от показанията на свидетелите П.С.П. и Г.С.Д., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.8, ал.1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания задължава водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, при извършване на дейност в това им качество, да представят удостоверение за психологическа годност. Втората алинея на посочената норма регламентира срока на валидност на удостоверенията за психологическа годност, а именно- три години от датата на тяхното издаване, с изключение на случаите, в които такова се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е разполагал с удостоверение за психологическа годност, издадено на 14.06.2012г., което е представил при проверката. Доколкото същият не е навършил 65-годишна възраст, удостоверението е било със срок на валидност три години, считано от датата на издаване, а именно- до 14.06.2015г. При това положение е видно, че водачът действително не е изпълнил горепосоченото си задължение, с което е нарушил разпоредбата на чл.8, ал.1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г.

Макар и правилно да е констатирано наличието на административно нарушение обаче, съдът констатира, че при провеждането на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на обжалваното наказателно постановление. Основателни са изложените в жалбата доводи за липса на съответна компетентност от страна на административнонаказващия орган. Според разпоредбата на чл.189, ал.12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. От своя страна чл.166, ал.1, т.1 от ЗДвП възлага контрола за спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза на Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". В случая нарушението се изразява в непредставяне на документ, свързан с извършването на обществен превоз на пътници, притежаването на какъвто не се изисква от останалите водачи на МПС и следователно компетентен да упражнява съответен контрол е Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Същевременно по силата на чл.165, ал.1, т.1 от ЗДП на определени от министъра на вътрешните работи служби, каквато е и службата, издала обжалваното наказателно постановление, е възложено да контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства. В случая не се касае за неспазване на правилата за движение или за техническата неизправност на определено ППС, от което е видно, че административнонаказващият орган, издал процесното НП, не е бил оправомощен да издава такова. В тази насока е и практиката на ШАС /в този смисъл е напр. Решение № 496 от 19.11.2013 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 407/2013 г./. Издаването на наказателно постановление от орган без надлежна компетентност е абсолютно основание за отмяна на същото, но за изчерпателност следва да се отбележи, че административнонаказващият орган не е изпълнил и задължението си по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН да посочи законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Както в съставения АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление се приема, че жалбоподателят е нарушил чл.178в, ал.5 от ЗДвП, т.е. като нарушена е посочена приложимата за процесното нарушение санкционна норма. Действително, допустимо е посочването само на съответната санкционна разпоредба, когато същата съдържа в себе си и дължимото поведение и когато липсва изрична материалноправна такава. В случая обаче е налице материалноправна норма, предписваща дължимото от санкционираното лице поведение, а именно- посочената по-горе норма на чл.8, ал.1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. Непосочването на разпоредбата, нарушаването на която е вменено на жалбоподателя, е накърнило неговите процесуални права и представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №15-0869-002937/21.01.2016г. на началника на сектор „Пътна полиция“към ОДМВР-гр.Шумен, с което на Т.С.М. ***, с ЕГН: **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178в, ал.5 от Закона за движение по пътищата, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 лева, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: