В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На девети май две хиляди и шестнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Кр.Кръстев

Секретар: Ф. А.,

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 434 по описа за 2016 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 15-0869-002778/14.01.2016год. на Началник група към ОДМВР – гр. Шумен, сектор ПП упълномощен със Заповед № 8121з-748/24.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 183 ал.4 т.8; чл. 185 и чл.175ал.1 т.4 от ЗДвП на жалбоподателя e наложено административно наказание “глоба”, в размер на 50 /петдесет / лева за първото, „глоба „ в размер на 20 /двадесет/ лева за второто и “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева както и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца за третото нарушение. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени НП, като незаконосъобразно поради възприемане на фактическа обстановка не отговаряща на действителната, както и допуснати съществени процесуални пропуски при съставяне на АУАН и НП. В съдебно заседание жалбоподателя се явява, за него се явява и редовно упълномощен процесуален представител, който моли съда да отмени наказателното постановление.

За въззиваемата страна, редовно призовани, се явява представител, който оспорва жалбата, моли тя да не бъде уважена и наказателното постановление да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 31.10.2015 г. около 13.30 часа в гр. Шумен на бул. “Симеон Велики” – в посока зала „Младост“ до кооперативния пазар жалбоподателят управлявал лек автомобил “Рено Меган Сценик” с ДК № Н 45-47 АХ. В управлявания от него автомобил на предната седалка се возела и свид. А.Д.. При управление на автомобила и движение същият спира и паркира неправилно на автобусна спирка от линиите на обществения транспорт обозначена с пътен знак. Жалбоподателя излиза от автомобила, като от автомобила излиза и свид. А.Д., която отива из пазара да си свърши свои работи. През това време на автобусната спирка има полицейски патрул от служители на КАТ гр. Шумен, които следят на автобусната спирка да не се паркира и да не се затруднява спирането на автобусите. При спирането на процесния автомобил, свидетеля П.П. със конклудентни действия, подсказва на жалбоподателя, че неправилно е паркирал и следва да напусне местото, но жалбоподателя приближава, към П. и започва разговор с оглед да оправдае неправилното си паркиране. П. му заявява, че за стореното следва да му се състави фиш за глоба. Жалбоподателя изразява несъгласие със становището на контролиращия орган и заявява, че ако ще му се прави нещо, то следва да му се състави акт. Свидетеля П. извършил проверка на документите на водача както и на техническото оборудване на автомобила и констатирал, че същият не е оборудван с обезопасителен триъгълник. На жалбоподателя било разпоредено от проверяващия и неговия колега свид. Б., да премести неправилно паркирания си автомобил от автобусната спирка, за не пречи на автобусите които спират и от тях слизат и се качват пътници. Жалбоподателя от своя страна отказал да изпълни това полицейско разпореждане. Междувременно от към пазара се завърнала свид. Д. и присъствала при извършената проверка по оборудването на автомобила на жалбоподателя. За така констатираните нарушения, проверяващите решили, че жалбоподателят следва да бъде санкциониран. В тази връзка на жалбоподателя му бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 2778 от 31.10.2015г., като актосъставителя счел, че са нарушени чл. 98 ал.2 т.3; чл. 139 ал.2 т.1 и чл. 6 т.2 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал акта след като отбелязал в него, че оспорва написаното и че в акта има дописване. Възползвал се е от законното си право по чл. 44 ал.1 от ЗАНН и е депозирал писмени възражения в законоустановения 3-дневен срок под Вх. № 869000-13348/03.11.2015г. По така депозираното възражение била извършена проверка от инспектор В.Г. обективирана в докладна записка рег. № 869р-6624/10.12.2015г. като било счетено, че депозираните възражения са неоснователни. Въз основа на така съставения акт е издадено НП № 15-0869-002778/14.01.2016год. на Началник група към ОДМВР – гр. Шумен, сектор ПП упълномощен със Заповед № 8121з-748/24.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 183 ал.4 т.8; чл. 185 и чл.175ал.1 т.4 от ЗДвП на жалбоподателя e наложено административно наказание “глоба”, в размер на 50 /петдесет / лева за първото, „глоба „ в размер на 20 /двадесет/ лева за второто и “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева, както и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца за третото нарушение.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – П.П. – актосъставител, Н.Б. – свидетел при съставяне на акта и А.Д.-придружавала жалбоподателя, по време на извършване на констатираните нарушения.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят действително е извършил визираните в акта нарушения по следните правни съображения: Установи се по безспорен начин, че жалбоподателя е извършил визираните в наказателното постановление нарушения, тъй като същият е управлявал МПС което неправилно е паркирал на автобусна спирка от градския превоз, автомобила не е бил оборудван с обезопасителен триъгълник, а също така не е изпълнил полицейско разпореждане, да премести автомобила си паркиран на автобусната спирка. Жалбоподателя оспорва мястото на паркиране на автомобила си. Видно от представения по делото снимков материал, а и от разпита на първите двама свидетели, се установи, че автомобила е паркиран в зоната на действие на пътния знак обозначаващ автобусна спирка. Твърденията на свид. Д., че автомобила е паркиран в зоната на пътния знак обозначаващ началото на паркинг, не се потвърждават от приетия като доказателство по делото снимков материал. Съдът не кредитира и показанията на същата свидетелка по обстоятелството, че проверявания автомобил е имал обезопасителен триъгълник, но той не бил представен на проверяващите, понеже те отказали да помогнат на жалбоподателя при намирането му в багажното отделение на автомобила. Свидетелката и жалбоподателя, са разполагали с достатъчно време по време на проверката и ако е имало такъв обезопасителен триъгълник е следвало да го намерят и представят на проверяващите с което да оборят техните констатации. Въпреки, че такава възможност е съществувала, то тя не е използвана, което говори за липса на процесния обезопасителен триъгълник.. Съдът не кредитира показанията на свидетелката в частта в която се опитва да внуши на съда, че по АУАН има извършени дописвания. При проведения детайлен разпит същата не можа да обясни на съда как точно е станало това и с какво са нарушени правата на жалбоподателя. Съдът не кредитира и показанията и в частта в която се опитва да внуши на съда, че паркирането на процесния автомобил е станало след като жалбоподателя внезапно е разбрал, че по автомобила му има някаква неизправност. Според нейните показания това е станало на пешеходна пътека на руския паметник, а от там до местото на паркиране е имало много възможности това да стане, но жалбоподателя не е спрял, а е спрял на автобусната спирка на пазара, тъй като още при тяхната среща, Д. е заявила, че отива до пазара и жалбоподателя е изявил желание да я закара до там и това не би било проблем, ако не беше паркирал в границите на автобусната спирка.

Съдът намира, че процедурата по съставянето и издаването на АУАН, не е нарушена. Акта е съставен от упълномощено за целта лице, в присъствието на свидетел. Не е нарушена и процедурата по чл. 52 ал.4 от ЗАНН. По постъпилото възражение е извършена проверка, която е съобразена преди издаването на НП.

Съгласно административно-наказателната разпоредба на чл. 185 ал.4 т.8 от ЗДвП се предвижда наказание “глоба” от 50 лева, за водач който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище. Съгласно административно-наказателната разпоредба на чл. 185 от ЗДвП се предвижда наказание „глоба“ от 20 лева за водач на МПС, който наруши разпоредбите на този закон, за което не е предвидено друго наказание. Съгласно административно-наказателната разпоредба на чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП, се предвиждат административно наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 до 6 месеца и административно наказание “глоба” в размер от 50лв. до 200лв. за водач на МПС, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. За извършените нарушение административно-наказващия орган е наложил наказание в посочения размер за първото и второто нарушение и малко над минималния размер за третото нарушение. Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушенията, които са били осъществени, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответната административно-наказателна разпоредба на Закона за движение по пътищата, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53 ал.1 от ЗАНН и като е взел предвид, че осъществяването на нарушенията и самоличността на лицето, са били установени по безспорен начин. Относно размера на наложеното наказание е съобразил, че нарушението е извършено в участък с интензивно движение на МПС, което само по себе си означава, че се е създала предпоставка за извършване на още по тежки нарушения. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна. При индивидуализацията на наказанието административно-наказващия орган е съобразил и предишните нарушения по ЗДП извършени от жалбоподателя и е определил размера на наказанието в съответния размер на чл. 183 ал.4 т.8; чл. 185 и чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН и т.1 от ППВС №10/28.09.1973г..

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 15-0869-002778/14.01.2016год. на Началник група към ОДМВР – гр. Шумен, сектор ПП упълномощен със Заповед № 8121з-748/24.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 183 ал.4 т.8; чл. 185 и чл.175ал.1 т.4 от ЗДвП на жалбоподателя e наложено административно наказание “глоба”, в размер на 50 /петдесет / лева за първото, „глоба „ в размер на 20 /двадесет/ лева за второто и “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева както и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца за третото нарушение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: