Р Е Ш Е Н И Е
382/27.6.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесет и втори юни през две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №469 по описа на ШРС за 2016 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
№46-0000018 от 09.02.2016 год. на Началника на ОО „Автомобилна
администрация”-гр.Шумен, с което на Ф.А.Х., с ЕГН**********,*** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на по 700 лева /седемстотин лева/ на
основание чл.94, ал.1 от ЗАвтП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно
доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание се явява лично и с
упълномощен представител – адв.С. Б. от ШАК, като поддържат жалбата и молят
същата да бъде уважена, а наказателното постановление - отменено.
За ИА “Автомобилна
администрация”-административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от
ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН
от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320
от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество,
съдът намира че жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Ф.А.Х. извършвал превоз на пътници
по редовна автобусна линия Шумен-Салманово-Шумен, съгласно маршрутно
разписание, възложено от Община Шумен чрез автобус „Ивеко А49 Е12“ с
рег.№Н4057ВМ от кат.М2, собственост на ЕТ „Ф.Х.“. На 19.01.2016 год.
жалбоподателят управлявал посочения по-горе автобус като превозвал пътници и се
движел в посока от гр.Шумен, към гр.Велики Преслав. Около 12.35 часа на същия
ден в кв.Дивдядово, по ул.“В.Преслав“ на изхода от града в близост до ресторант
„Фенери“ бил спрян за проверка от длъжностни лица при ОО “Автомобилна
администрация” – гр.Шумен, при която било констатирано, че водачът не е издал
документ за платена превозна цена/билет на следните пътници: В. В. К., М. Д. М.,
В. Г. В., Р. Д. М., П. М. Х., М. А. Х., всички от с.Салманово и на Г. Г. Д.,***
и С. В. С. от с.Мараш. За констатираното
нарушение на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение №215718 от 19.01.2016 год., в който актосъставителят е посочил, че с
горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.37а, т.7 от Наредба №2 от
15.03.2002 год. на МТ. Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя и е
подписан от него, след като е изложил под формата на възражение, че взема
парите за билетите при слизане на пътниците и тогава им издава билети. Впоследствие
не се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е
депозирал допълнителни писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление №46-0000018 от 09.02.2016 год. на Началника на ОО „Автомобилна
администрация”-гр.Шумен, с което на Ф.А.Х., с ЕГН**********,*** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на по 700 лева /седемстотин лева/ на
основание чл.94, ал.1 от ЗАвтП.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от гласните
доказателства, събрани в съдебно заседание чрез разпита на актосъставителя С.Х.С.
и на свидетелите И.Д.И., С. А. С. и Г. Й. Г., както и от присъединените на
основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.37а, т.7 от Наредба №
2 от 15.03.2002 год. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и
за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, издадена от министъра
на транспорта и съобщенията Водачът на автомобил за обществен превоз на пътници
е длъжен да издава документи за платена превозна цена в случаите, когато
пътниците не са предварително снабдени с такива документи. В настоящия случай
от материалите по делото се установява, а и не се спори между страните, че
жалбоподателят, в качеството си на водач па посочения автобус е осъществявал
обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия, съгласно маршрутно
разписание, възложено от Община Шумен. Следователно същият е имал задължение да
издава документи за платената за превоза цена, в случаите, когато пътниците не
са предварително снабдени с такива. От разпита в съдебно заседание на
свидетелите С.Х.С. и на свидетеля И.Д.И. се установява, че на посочените в акта
за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление
девет лица не са били издадени билети или друг документ, както и че същите са били заплатили дължимата от
тяхна страна превозна цена. В тази връзка свидетелят С. в съдебно заседание на
23.03.2016 год. заявява, че в автобуса е имало 9 пътници, на които не е бил
издаден билет, а също и че са снели обяснения от всеки един от тях и те са
заявили, че не им е бил издаден билет, както и че същите са заплатили цената на
билета.
В подкрепа
на този извод са и показанията на свидетелите С. А. С. и Г. Й. Г., които в
съдебно заседание на 22.06.2016 год. заявяват, че въпреки, че те двамата са
пътували с карта, е имало и пътници, които са пътували с билети. В тази връзка
свидетелят С. свидетелства, че лично е възприел факта, че проверяващите лица са
записали имена на хора, пътуващи в автобуса, но не му е известно дали същите са
пътували с карта или с билет.
А с оглед на изложеното настоящият състав намира,
че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят не
е издал на девет от пътуващите в автобуса пътници документ за заплатената от тях
превозна цена, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението, визирано в разпоредбата на чл.37а, т.7 от Наредба №2 от 15.03.2002
год.. на МТ. Настоящият състав намира, че правилно е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, доколкото именно
той е бил водач на посочения автобус в момента на извършване на
проверката.
В тази връзка съдът не кредитира възраженията на
жалбоподателя, че практиката му е била да издава билети при слизане на
пътниците от автобуса на крайната им спирка, както и че част от тях не са били
заплатили превозната цена. С оглед на
обсъдените по-горе свидетелски показания съдът намира за безспорно установено,
че посочените в акта за установяване на административно нарушение и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление лица са били заплатили
превозната цена преди момента на извършване на проверката, доколкото имената им
са записани след проведен с тях разговор от страна на проверяващите лица и след
като същите са потвърдили, че дължимата от тях превозна цена е заплатена. В
същото време е без значение практиката на жалбоподателя, доколкото приложимите
в случая законови норми изискват издаването на документа, респективно плащането
на превозната цена, да бъде извършено непосредствено преди извършването на
превоза. По делото липсват доказателства водачът да е искал да издаде
документите, а пътниците да са отказали да платят тяхната цена, поради което
съдът намира направеното възражение в този смисъл за ирелевантно.
Съдът не споделя твърденията за допуснато
съществено процесуално нарушение при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение, изразяващо се в неправилно посочване на мястото на
извършване на проверката, респективно на констатиране на нарушението. В тази
връзка съдът съобрази обстоятелството, че както в акта за установяване на
административно нарушение, а така също и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление е посочено, че нарушението е извършено в гр.Шумен,
кв.“Дивдядово“, ул.“В.Преслав“, на изхода на града до ресторант „Фенери“ посока
В.Преслав. От събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства се установява, че местото на
извършван на проверката, респективно на установяване на нарушението и било след
ресторант „Фенерите“ в посока намиращата се в близост Автоморга. В същото време обаче съдът намира, че посоченото
разминаване не е съществено, доколкото жалбоподателят е бил наясно къде точно
му е била извършена проверката и че това место е именно на изхода от гр.Шумен в
кв.Дивдядово, в посока гр.Преслав. Доколкото в акта за установявана не
административно нарушение и в наказателното постановление е конкретизирано, че
това место е било до ресторант „Фенерите“, без да е посочено точно разстояние,
то настоящият състав намира, че правото на защита на жалбоподателят не е било
нарушено, доколкото същият е могъл да разбере какво точно нарушение се твърди,
че е извършил, къде го е извършил и е могъл да организира защитата си по един адекватен
начин.
Административно - наказващият орган правилно е
издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а
именно чл.94, ал.1 от ЗАвтП, съгласно която Който не издаде документ за платена
превозна цена, включително за таксиметровите превози, се наказва с глоба 700 лева.
Административно-наказващият орган
правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно абсолютния
размер на предвидената в посочената разпоредба глоба, като се е съобразил и с
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и с обстоятелството, че констатираното нарушение
е извършено за първи път.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че
нарушението следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че осъществяваната
от страна на жалбоподателя дейност – обществен превоз на пътници се
характеризира с висок риск за здравето и живота на превозваните с автомобила
пътници. В този смисъл както Законът за автомобилните превози, а така също и
подзаконовите актове по неговото прилагане, в това число и Наредба №2 от 15.03.2002 год. на МТ поставят
особени изисквания за осъществяване на този род дейност. Именно с оглед
по-високия риск за здравето и живота на превозваните пътници разпоредбите на
ЗАвП и подзаконовите нормативни актове, свързани с неговото прилагане изискват
множество изчерпателно посочени документи, които следва да бъдат изготвени преди
извършване на превоза на пътници. При преценка на конкретното деяние съдът
съобрази и обстоятелството, че нарушението касае неиздаден документ за извършен
превоз на девет лица, а не само на едно лице, което не може да бъде възприето
като инцидентна проява в поведението на водача. А с оглед на изложеното не може
да се направи извод, че конкретното деяние се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други деяния от този род, което само по себе
си да обоснове извода, че същото може да бъде квалифицирано като маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира
обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно и счита, че
същото следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата като неоснователна следва да
бъде оставена без уважение.
Поради всичко изложено по-горе и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №46-0000018 от 09.02.2016
год. на Началника на ОО „Автомобилна администрация”-гр.Шумен, с което на Ф.А.Х.,
с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на по
700 лева /седемстотин лева/ на основание чл.94, ал.1 от ЗАвтП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: