Председател: Ивелина Димова

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 478/16г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от М. *** срещу Наказателно постановление № 15-0869-002704/12.01.2016г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-гр.Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 80 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.175, ал.1, т.3 от ЗДП. Жалбоподателят привежда доводи за наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна, поради което моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Жалбоподателят е собственик на мотоциклет марка „Пежо“ с ДК№ РР 1598 В. На неустановена дата същият предоставил управлението на мотоциклета на лице с неизяснена по делото самоличност срещу заплащане на продажна цена, без обаче собствеността да бъде прехвърлена по надлежния за това ред. На 15.08.2015г., около 15,10 часа мотоциклетът бил управляван по улиците на гр.Шумен от лицето Д.М.Д.. На бул.“Симеон Велики“ на същия бил подаден сигнал за спиране със стоп-палка от служители на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-гр.Шумен, но водачът не спрял и се отдалечил, без самоличността му да бъде установена. Жалбоподателят бил поканен в качеството му на собственик на посоченото МПС да посочи кой е управлявал същото на процесната дата, при което М. декларирал, че е управлявал лично мотоциклета. Междувременно обаче, на 17.08.2015г. Д.Д. претърпял ПТП със същото МПС, като в хода на съответната проверка той бил разпознат като лицето, управлявало мотоциклета на 15.08.2015г., във връзка с което му бил съставен АУАН за извършеното на тази дата нарушение. Впоследствие на 23.11.2015г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение и на жалбоподателя за това, че мотоциклета не е спрял при подаден сигнал със стоп-палка тип „МВР“, а М. в качеството си на собственик не може да посочи кой е управлявал превозното средство на датата на нарушението. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 12.10.2015г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена “глоба” в размер на 80 лева и лишаване от право да управлява МПС за два месеца за нарушение на чл.103, във вр. с чл.188, ал.1 от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: основно от разпита на свидетелите И.Х.Д., Х.П.Х., Ф.Ю.Х., А.И.А., И.Х.И. и М.С.М., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на посочените свидетели. За съда липсват основания да не кредитира дадените показания и счита същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.103 от ЗДП задължава водачите на пътни превозни средства, при подаден сигнал за спиране, да спрат плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълняват неговите указания. От показанията на свидетелите И. и М., за които, както беше посочено, липсват основания да не бъдат кредитирани, се установява по несъмнен начин, че на процесната дата лице, управлявало притежаваният от жалбоподателя мотоциклет, не е спряло въпреки подадения му съответен сигнал. Безспорно е също така, че свидетелите, в качеството им на служители на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-гр.Шумен, са били надлежно овластени да регулират и контролират движението по пътищата. Доколкото водачът не се е подчинил на подадения му сигнал от контролните органи за спиране, правилно е констатирано наличието на виновно нарушение на разпоредбата на чл.103 от ЗДП. Същевременно според разпоредбата на чл.188 от ЗДП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случая жалбоподателят е санкциониран за това, че в качеството си на собственик не може да посочи кой е управлявал притежавания от него мотоциклет, поради което е наказан с наказанието, предвидено за извършеното нарушение. Поради това изтъкваното от процесуалния представител на М. обстоятелство, че не последният е управлява мотоциклета, се явява без правно значение. Както е посочено по-горе обаче, жалбоподателят не е заявил, че не може да посочи водача, а е декларирал, че е управлявал мотоциклета лично. Действително, от събраните по делото доказателства се установява, че това изявление не отговаря на истината. В тази насока са категоричните показания на св.И.И., подкрепени и от приложеното копие от протокол за ПТП. Невъзможността да бъде посочен водача обаче е обстоятелство, твърде различно от декларирането на неистина. Декларирането на невярно изявление би могло да ангажира наказателната отговорност на жалбоподателя за престъпление по чл.313 от НК, но не е идентично с невъзможността на бъде посочен действителния водач. От друга страна съдът намира, че нормата на чл.188 от ЗДП следва да намери приложение само в случаите, когато установяването на самоличността на нарушителя се е оказало невъзможно, респ. при специалната процедура по чл.189, ал.4 и ал.5 от ЗАНН, но не и в случаите, когато действителният нарушител е известен и спрямо него е било образувано административнонаказателно производство. Този извод се налага най-вече с оглед основния правен принцип, че наказателната, респ.- административнонаказателната отговорност, е лична, поради което нормата на чл.188 от ЗДП следва да се прилага само в изключителни случаи, при невъзможност действителният извършител на нарушението да бъде установен. В случая, ако самоличността на нарушителя бе останала неизвестна, жалбоподателят би следвало да бъде санкциониран за това, че лично е нарушил разпоредбата на чл.103 от ЗДП, предвид декларираните от него данни. При положение обаче, че действителният нарушител е установен, то административно наказание за процесното нарушение е следвало да бъде наложено само на него.

При така установеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, тъй като административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана неправилно, при положение, че самоличността на действителния нарушител е била установена и то много преди М. да бъде натоварен с попълването на посочената декларация. Дори и да се приеме обаче, че отговорността на собственика не зависи от установяването на действителния извършител, то отново са налице основания за отмяна на наказателното постановление, тъй като, както беше посочено по-горе, възприетото от наказващия орган описание на нарушението и обстоятелствата около извършването му не съответстват на установените по делото факти, което несъмнено е накърнило правото на защита на санкционираното лице и най-вече правото му да разбере извършването на какво нарушение му е вменено.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Наказателно постановление 15-0869-002704/12.01.2016г. на началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-гр.Шумен, с което на М. ***, ЕГН: **********, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.175, ал.1, т.3 от ЗДП, е наложено административно наказание глоба в размер на 80.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: