Р Е Ш Е Н И Е

 

                                          250/22.4.2016г.

 

                                В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д  А

 

Шуменският районен съд,  втори  състав на тридесети март през две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание  в следния състав:  

                                                                                                Председател: Диана Георгиева                                               

при секретаря В. И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 498 по описа за 2016г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 4 от 05.02.2016г. на Директора на Басейнова дирекция за Черноморски район с център Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН във връзка с чл.83,ал.1от ЗАНН, във вр. с чл.201,ал.2 от Закона за водите на “Хан Омуртаг” АД, с ЕИК 837066828, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Славянска №5, представлявано от С.Т.Ш. са наложени: 1. имуществена санкция  в размер на 150 лева, за нарушение  на чл.48,ал.1,т.11 от ЗВ във вр. с  чл.200,ал.1,т.1,б.”а” от Закона за водите и 2. Имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.48,ал.1,т.11 от ЗВ във връзка с чл.200,ал.1,т.1,б.“б“ от ЗВ. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление  като незаконосъобразно като излага подробно доводите си в жалбата.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта, лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява допустима.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, явява се процсуален представител, който изцяло поддържа жалбата. Процесуалния представител на въззиваемата страна, моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно, като излага подробно доводите си.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

“Хан Омуртаг” АД гр. София, въз основа на издадено му Разрешително  за водовземане  №  2153 0072/15.01.2010г. получило правото да водовзема от подземни води  от Малм – валанжски водоносен  хоризонт, посредством: Дълбок тръбен кладенец - ТК-1 „Хан Омуртаг - Шумен“ с дълбочина 490 м., вписан в регистъра на водовземните съоръжения по чл.118г,ал.3 от ЗВ и Дълбок тръбен кладенец – ТК-2 „Хан Омуртаг – Шумен“с дълбочина 620 м. вписан в регистъра на водовземните съоръжения по чл.118г,ал.3 от ЗВ. Съгласно разрешителното, водата, добивана от „Хан Омуртаг“ АД се използвала за: охлаждане, промишлени цели и питейно-битови цели, като общия разрешен годишен воден обем на ползване бил до 221 000 куб.м. В разрешителното било направено следното разпределение на разрешения воден обем за различните цели на ползване на водата:

ТК-1“Хан Омуртаг-Шумен“ /резервен/

 - за охлаждане до 56 500 куб.м. и

– за промишлени цели до 6 ,500 куб.м.

ТК-2 „Хан Омуртаг-Шумен

-         за питейно – битови цели до 6 500 куб.м.;

-         за охлаждане до 138 500 куб.м. и

-         за промишлени цели до 13,00 куб.м.

На 08.07.2015г. служители на БДЧР с център Варна извършили проверка на място и по документи, при която констатирали, че иззетото от „Хан Омуртаг“ АД общо водно количество през периода 01.01.2014г. – 31.12.2014г. било 109 120 куб.м. Свидетелят инж. Н.А.К. – гл. експерт при БДЧР установил, че за промишлени цели разрешеният обем бил 19 500 куб.м., а ползваните през 2014г. /по РУ/ били 91 832 куб.м. като водовземането в отклонение на условията било 72 332 куб.м., което при денонощен непрекъснат режим е водовземане от 2,29 л/сек. отклонение на разрешените параметри. За питейно-битови цели, свид. К. установил, че разрешения обем бил 6 500 куб.м., а използваните през 2104г. /отчетени по РУ/ били 12 070 куб.м., като водовземането в отклонение на условията било 5 570 куб.м., което при денонощен режим на водоподаване е водовземане от 0,177 л/сек.  За резултатите от проверката бил съставен Констативен протокол от 08.07.2015г. За констатираните две нарушения на чл.48,ал.1,т.11 от Закона за водите, на 07.09.2015г. свид. Н.К. съставил срещу „Хан Омуртаг“ АД гр. София, АУАН № 1609, в присъствието на упълномощено от представляващия дружеството, лице. При предявяване на акта, упълномощеното лице вписало следното възражение: „Дружеството „Хан Омуртаг“ АД е водено от целите за минимизиране на количеството воден ресурс на произв. площадка в гр. Шумен, изграден е оборотен цикъл на охл. води, увеличеното кол-во вода за пром. цели и ПБ нужди е за сметка на вода от В и К мрежата. Общото водовземане е намалено и минимизирано драстично до 50% от разрешените обеми. Води се стриктна отчетност, количествата са определени и заплатени реално, не е нарушено общото кол-во разрешен воден ресурс, съгласно РВ“. Писмени обяснения с изх. № 395/09.09.2015г. в срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН били изпратени по пощата. На практика „Хан Омуртаг“ АД не оспорвало  установените превишения на добитите водни количества за промишлени цели и питейно-битови цели за 2014г., като посочвало, че общото водовземане е намалено и минимизирано драстично – до 50% от разрешените обеми. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган издал обжалваното НП като възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На “Хан Омуртаг” АД гр. София, с ЕИК 837066828 били наложени: 1. имуществена санкция в размер на 150 лева за нарушение на чл.48,ал.1,т.11 от ЗВ във връзка с  чл.200,ал.1,т.1,б.”а” от Закона за водите и 2. Имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.48,ал.1,т.11 от ЗВ във връзка с чл.200,ал.1,т.1,б.“б“ от ЗВ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на актосъставителя – свид. Н.К. кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Директора на Басейнова дирекция за Черноморски район с център Варна. АУАН също е съставен от компетентно лице. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, но същото не е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт не е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

 Разпоредбата на  чл.48,ал.1,т.11 от ЗВ задължава водоползвателите – титуляри на разрешителни да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на ЗВ и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда. Безспорено установено е по делото, че “Хан Омуртаг” АД гр. София е получило правото да водовзема от подземни води от Малм – валанжски водоносен  хоризонт посредством два дълбоки тръбни кладенеца – ТК-1 и ТК-2, до 221 000 куб.м. годишно, съгласно Разрешително за водовземане  №  2153 0072/15.01.2010г. Безспорно е било установено, че през периода от 01.01.2014г. до 31.12.2014г. иззетото водно  количество от двата водоизточника възлиза на 109 120 куб.м., т. е. дружеството не е превишило разрешеният общ параметър на водовземане.  Превишени са били две от трите цели на ползване на водата, а именно: за питейно-битови цели и за промишлени цели. Тези обстоятелства не се оспорват от дружеството – жалбоподател.

Съгласно чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. С идентично съдържание са и разпоредбите на т.3 и т.4 на чл.42 от ЗАНН, в които са изброени задължителните реквизити, които следва да съдържа всеки акт за установяване на административно нарушение. В съставения АУАН № 1609/07.09.2015г. и в издаденото въз основа на него НП № 4/05.02.2016г. липсва дата на извършеното нарушение. Актосъставителят и АНО са посочили кога е извършена проверката, но не е посочена конкретната дата, на която дружеството е извършило административното нарушение, за което е санкционирано. Доводът на процесуалния представител на въззиваемата страна, че изискването за посочване на дата на извършване на административното нарушение е изпълнено с посочването на годината – 2014г., настоящия състав намира за неоснователен. Към жалбата е приложено заверено копие от Констативен Протокол № 013-КР-200/2014г. по чл.155,ал.1 от ЗООС, от където е видно /л.24/, че при проверка, извършена на 09 и 10.07.2014г. е представен работен формуляр на използваната вода за 2014г. /до края на юни/. Актосъставителят е участвал в извършването на плановата проверка, за която е съставен горния констативен протокол. Съгласно АУАН и НП проверката е извършена не само по документи, а и на място – на самия обект, като добиваните водни обеми от водоизточниците се измерват посредством монтирано в помпена станция общо разходомерно устройство, а водата за питейно – битови цели се измерва с 5 броя разходомерни устройства и за промишлени цели – от 1 разходомерно устройство. Следователно контролните органи са имали не само възможност, а и задължение да установят момента, в който са достигнати допустимите, съгласно Разрешително №  2153 0072/15.01.2010г.  средногодишни обеми на вода за двете цели от процесните кладенци, и съответно момента на превишаване на тези обеми. Този момент би могъл да се установи с точност най-малкото до месеца, в който е извършено водовземане в превишение на разрешените количества по двете цели.

Не би могло да се приеме твърдението на представителя на въззиваемата страна, че е достатъчно в НП да се посочи годината - 2014г. като период, за който се отнася нарушението, тъй като това би означавало, че нарушението е извършвано през цялата 2014г. В настоящия случай изпълнителното деяние, с което се извършва вменените на санкционираното дружеството две административни нарушения, представлява по своята същност действие – не изпълнява условията в издаденото му разрешително, като ползва води в отклонение на предвидените условия в разрешителното с количество до 1 л./сек. и от 1 до 10 л./сек. Разрешеният воден дебит е достигнат в един определен момент, на една конкретна дата и нарушенията са извършени в деня, в който този дебит е надвишен, а не през цялата 2014г. Още повече, че съгласно Разрешително №  2153 0072/15.01.2010г. дружеството има право да водовзема съответно за питейно-битови цели 6 500 куб.м. и за промишлени – 19,500 куб.м. годишно. Оттук следва, че считано от 01.01.2014г. до момента, в който „Хан Омуртаг" АД е надвишило тези средногодишни дебити, жалбоподателят не е бил в нарушение на посочените в обжалваното НП разпоредби. Визираните в НП административни нарушения са извършени именно в момента, в който количествата за двете цели са превишени. В тази връзка основателен е доводът на жалбоподателя, че с отбелязването в НП на годината, за която се отнася нарушението – 2014г., е нарушено изискването на второто предложение на т.5 на ал.1 от чл.57 от ЗАНН, а именно: липсва посочване на датата на извършване нарушението, тъй като изпълнителното деяние на нарушението не е осъществявано през цялата 2014г.

За да предизвика целените с издаването му правни последици, НП следва да съдържа законово определен минимален обем информация, посочен в чл.57 от ЗАНН, в това число и датата на извършване на нарушението – чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН. Недопустимо е императивно изискуеми от закона реквизити да бъдат извеждани по тълкувателен път. Изискването за посочване на дата не е самоцел, а е предвидено във връзка с правото на защита на нарушителя, както и с извършване на съдебния контрол за законосъобразност, тъй като само в случай, че е посочена точна дата на извършване на нарушението, може да се прецени приложимостта на чл.34 от ЗАНН. Посочването на датата на извършване на нарушението има отношение и при определяне на релевантната за даден казус редакция на материалния закон. Ето защо, настоящият състав на касационната инстанция намира изложеното за самостоятелен и достатъчен аргумент за незаконосъобразност на НП, респективно за неговата отмяна. 

Съдът намира за неоснователен довода, изложен в жалбата за изтекъл преклузивен срок по чл.34,ал.2 от ЗАНН. Административно – наказателното производство безспорно се е развило в рамките на законовия тримесечен преклузивен срок от откриване на нарушителя. Същият е открит  на 08.07.2015г., когато е извършена проверката, а АУАН е съставен на 07.09.2015г. Действително още на 14.01.2015г. с подадената декларация от санкционираното дружество, АНО е бил уведомен за надвишеното количество водовземане, но това не е датата на откриване на нарушенията и на нарушителя. Процесуалният закон прави разграничение между понятията "откриване" на нарушителя /нарушението/ и "установяване" на нарушението, като последното се извършва със съставянето на АУАН. Нарушението се счита за открито, когато има необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, респективно когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, действие или бездействие, на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение. Видно от материалите по делото, достатъчно данни за нарушителя в контекста на гореизложеното са били налице към момента на проверката извършена от свид. К. на  дата 08.07.2015г. Именно тогава са станали известни факти, въз основа на които може да се направи обоснован извод за наличието на съставомерно деяние от страна на жалбоподателя.

 От тази дата - 08.07.2015г. е започнал да тече тримесечният срок по чл.34,ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН, като този срок е преклузивен, т. е. процесуално правен и изтичането му е абсолютна пречка да се образува административнонаказателно производство, респ. абсолютно основание вече образуваното, да се прекрати. В настоящия казус, нарушението и неговия извършител са установени на 08.07.2015г., поради което със съставяне на АУАН на 07.09.2015г., т.е  преди изтичане на  три месеца от откриване на нарушителя, не е допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на наказателното постановление.

Остава неизяснено дали не е изтекъл обаче едногодишния преклузивен срок от извършване на нарушението, доколкото както бе посочено по-горе липсва установена дата на извършване на двете нарушения, тъй като от приложените по делото писмени доказателства се установява, че към момента на извършване на планова проверка на «Хан Омуртаг» АД, за която е съставен Констативен Протокол № 013-КР-200 от 09. и 10.07.2014г., на която е присъствал и свид. Н.К. не са били установени съответните превишения на водовземане за двете цели – питейно-битови и промишлени.  

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :  

 

            ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 4/05.02.2016г. на Директора на Басейнова дирекция за Черноморски район с център Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.83,ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.201,ал.2 от Закона за водите  на “Хан Омуртаг“ АД гр. София с ЕИК 837066828 били наложени: 1. имуществена санкция в размер на 150 лева за нарушение на чл.48,ал.1,т.11 от ЗВ във връзка с  чл.200,ал.1,т.1,б.”а” от Закона за водите и 2. Имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.48,ал.1,т.11 от ЗВ във връзка с чл.200,ал.1,т.1,б.“б“ от ЗВ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

Районен  съдия: