Р Е Ш Е Н И Е

 

№294/17.5.2016г. , гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, ХІІ състав

На двадесет и първи април 2016 година

В публично заседание в следния състав:  

                                                               Председател: Ивелина  Димова

Секретар: М.М.  

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 502/16г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от “Българска телекомуникационна компания” ЕАД-гр.София срещу Наказателно постановление № В-0042379/25.01.2016г. на директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.222а от ЗЗП. Дружеството-жалбоподател привежда доводи за наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание дружеството, редовно призовано, не изпраща представител. Въззиваемата страна също не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател стопанисвало магазин „Виваком“ за продажба на телекомуникационни услуги и техника, намиращ се на ул.”Л.К.” №1 в гр.Шумен. На 10.10.2014г. потребителят Б.Р.Х.  от гр.Шумен закупил от посочения магазин мобилен телефон марка „Alcatel Idol mini”. На 05.10.2015г. Х. предявил рекламация по повод телефона поради проявен дефект. Апаратът бил отремонтиран и върнат на потребителя на 15.10.2015г. Още същият ден телефонът проявил аналогичен дефект, поради което на 16.10.2015г. потребителят предявил втора рекламация по повод устройството. Била оформена сервизна карта №5013051477, в която като забележки било отразено: „следи от употреба“, а като описание на повредата-„един ден след ремонт телефонът отново забива и се рестартира непрекъснато“. На 29.10.2015г. дружеството издало Констативен протокол №17948, с който било прекратено гаранционното обслужване, като на 17.11.2015г. телефонът бил върнат неотремонитран, поради наличие на следи от корозия. В тази връзка на 19.11.2015г. Х. подал потребителска жалба в КЗП-РД-Варна, звено Шумен. На 03.12.2015г. от В.К.Г.- гл.инспектор в КЗП-РД за области Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище, била извършена проверка на търговския обект, при която било установено, че твърденията в жалбата отговарят на истината. Във връзка с проверката било депозирано становище от дружеството, в което се потвърждавал отказа за гаранционно обслужване, тъй като при прегледа на устройството от сервизните специалисти е установено, че дефектите се дължат на заливане с течност. С оглед тези констатации на 04.01.2016г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател, за това, че е отказало да изпълни задължението си, когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, да я приведе в съответствие с договора за продажба. Актът бил съставен в присъствието на надлежен представител на дружеството, бил предявен и подписан без  възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за неизпълнение на задължение по чл.113, ал.1 от ЗЗП.

 Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите В.К.Г. и Н.И.Й., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП, когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с този договор. Срокът за това е установен във втората алинея на цитираната норма, а именно-един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя. Дружеството- жалбоподател несъмнено има качеството “продавач” по смисъла на чл.104, ал.1 от ЗЗП, тъй като е юридическо лице, което в рамките на своята търговска дейност и въз основа на договор за продажба продава потребителски стоки. При това положение, по силата на чл.113, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, при предявена рекламация, дружеството е било длъжно да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на дружеството-жалбоподател, че това задължение не е било изпълнено, а напротив- потребителят е получил изричен отказ. Отказът на дружеството е основан на общите условия за предоставяне на търговска гаранция, указани на гаранционната карта, според които гаранцията не важи при повреди, причинени от неправилна употреба, изпускане, удар, неправилно съхранение, заливане с течности, опити за поправка от неоторизирани лица и др.“. В депозираното становище дружеството изтъква, че възникналата повреда е в следствие на заливане с течност, поради което счита, че гаранционното обслужване е отказано законосъобразно. Липсват обаче доказателства, че повредата е причинена от намокряне или друго увреждащо външно въздействие. При приемането на телефона в магазина не са били констатирани следи от намокряне, въпреки че на устройството е бил извършен оглед. При това положение е възможно телефонът да е бил намокрен след приемането му за ремонт. Не може да бъде споделено становището, изложено в депозираното от жалбоподателя становище, че е невъзможно при приемането на телефона да бъде констатирано наличието на следи от влага, тъй като корозията засягала вътрешни икомпоненти на стоката и била видима само при сервизен оглед от съответното техническо лице. При тази организация на работа за потребителя е невъзможно да установи дали действително са били налице условията за отнемане на гаранцията или апаратът е намокрен след предявяването на същата. От особено съществено значение в конкретния случай е обстоятелството, че телефонът е върнат на потребителя след извършен гаранционен ремонт само ден преди предявяването на втората рекламация, като при извършването на ремонта не са били констатирани следи от намокряне. При това положение е твърде малко вероятно следи от корозия да са възникнали за толкова кратко време, в рамките на едно денонощие от получаването на телефона до предявяването на повторната рекламация, още повече, че апаратът е проявявал един и същ дефект. По изложените съображения, доколкото липсват доказателства, че апаратът е бил подлаган на влага преди момента на предявяване на рекламацията, съдът намира, че не са били налице условията за отнемане на гаранцията според предоставените на потребителя гаранционни условия, като също така не е доказана и връзката на конкретната повреда с претендираното намокряне. Това становище се споделя и в практиката на ШАС. В решението по КАНД№70/2014г., касаещо сходен случай, се приема за правилно виждането на районния съд, че към момента на предявяване на рекламацията от страна на потребителя няма данни процесната стока да е била намокрена. Възможно е действително след отваряне на апарата да е имало течност във вътрешността му, но не е изключено тази течност да е попаднала и в момента на транспортиране на стоката. В посоченото решение се приемат за правилни изводите на съда, че към момента на предявяване на рекламацията няма данни в стоката да е попаднала течност, както и че не е посочено кога стоката е била намокрена и налице ли е причинно следствена връзка между намерената течност и дефекта. Предвид гореизложеното  съдът приема, че дружеството-жалбоподател неправомерно е отказало привеждането на стоката в съответствие с договора за продажба и по този начин действително е допуснало неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.113, ал.1 от ЗЗП, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление. В тази насока е и практиката на ШАС- в решенията по КАНД№522/2012г. и по КАНД№440/2012г. например се приема изрично, че след като липсват безспорни доказателства, че дефектът на стоката се дължи на неправилна употреба и при положение, че търговецът не е привел стоката в съответствие с договора, то същият е осъществил състава на нарушение по чл.113, ал.1 от ЗЗП.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно и позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Неоснователни са твърденията, че не са посочени датата и мястото на извършване на нарушението. В наказателното постановление изрично е посочено, че санкционираното дружество е нарушило разпоредбите на чл.113, ал.1 от ЗЗП, като на 17.11.2015г. е върнало телефона на потребителя неотремонтиран. Действително, посочената дата следва изтичането на законоустановения срок за изпълнение на процесното задължение, а именно-един месец след датата на предявяване на рекламацията. На посочената дата обаче потребителят е получил изричен отказ от страна на дружеството да изпълни задължението си, при което следва да се счете, че датата на извършване на нарушението е определена правилно. Санкционната норма също така е определена законосъобразно, като наказанието е наложено на основание чл.222а от ЗДП, предвиждащ специална имуществена санкция за юридическо лице при нарушение на чл.113 от с.з., какъвто е и процесният случай.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, дружеството-жалбоподател не е изпълнило процесното си задължение не само в законоустановения срок, но и изобщо, при което не са налице основания за приложението на посочената разпоредба. Основателни са обаче възраженията, че размерът на наложената санкция е твърде висок. Съдът намира, че наличието и на други нарушения от вида на процесното, само по себе си, не обосновава налагането на санкция в максимален размер, поради което и с оглед особеностите на случая намира за правилно и законосъобразно санкцията да е в размер малко над минималния, предвиден в закона, а именно 600 лева.

 

Водим от горното  и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И :

 

Изменя наказателно постановление № В-0042379/25.01.2016г. на директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Комисията за защита на потребителите, като намалява размера на наложеното на “Българска телекомуникационна компания” ЕАД-гр.София с ЕИК: 831642181, на основание чл.53 от ЗАНН, вр.с чл.222а от Закона за защита на потребителите, административно наказание „имуществена санкция“  от 3000.00 на 600.00 лева.  

             Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.  

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: