Р Е Ш Е Н И Е

257/26.4.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, втори състав, на четвърти април през две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

Председател: Диана Георгиева

при секретар: В. И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 536 по описа на ШРС за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 27-2704349/02.02.2016г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен, с което на основание чл.416,ал.5 от КТ във вр. чл.414,ал.1 от КТ на ЗПК “Сливак”, ЕИК 83707669, със седалище и адрес на управление: с. Сливак, обл. Шумен, ул. Свобода № 1, представлявано от Г.С.Г., с ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение по чл.152 от КТ. Кооперацията - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание представляващият кооперацията - жалбоподател не се явява лично и не изпраща упълномощен процесуален представител.

Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Шумен -административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61,ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

ЗПК “Сливак” е със седалище и адрес на управление: с. Сливак, обл. Шумен, ул. Свобода № 1, представлявано от Г.С.Г., като предмета на дейността на кооперацията бил земеделие. Кооперацията - жалбоподател разполагала със собствен стопански двор и зърнобаза в с. Сливак. На 01.10.2015г. в Търговския регистър е вписано прекратяването на процесната кооперация и обявяването й в ликвидация, като за ликвидатор бил определен Г.С.Г., с ЕГН **********.

На 17.12.2015г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен в стопански двор и зърнобаза, находящи се в с. Сливак. При проверката, свидетелите П.в.с. и С.Г.Т. установили, че ЗПК “Сливак” - в ликвидация, не е осигурила минималната регламентирана непрекъсната междудневна 12 часова почивка на лицето Б.А.З., с ЕГН **********, изпълняващо длъжност “портер” в зърнобаза на посочената кооперация, находяща се в с. Сливак, което е работило на 16.12.2015г. от 8.00 часа до 8.00 часа на 17.12.2015г. Впоследствие била извършена и проверка на документи, като резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка на 17.12.2015г. – в обекта и 23.12.2015г. – в Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен, а констатираните нарушения били описани в единадесет точки в съставения протокол. В точка втора от протокола за извършената проверка е записано, че работодателя следва да осигури на портиерите при зърнобазата в с .Сливак непрекъсната междудневна почивка в размер не по-малък от 12 часа, с което е нарушена разпоредбата на чл.152 от КТ. В тази връзка било дадено задължително за изпълнение, предписание със срок за изпълнение 06.01.2016г. и постоянен. Протоколът за извършена проверка бил съставен и връчен на ликвидатора на кооперацията на 30.12.2015г. Въз основа на установените факти, на 05.01.2016г. свид. П.С. съставил АУАН № 27-2704349, като посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.152 от Кодекса на труда. Актът бил съставен в присъствие на ликвидатора на кооперацията – нарушител, като последният подписал акта без възражения. Впоследствие, ликвидатора на кооперацията - жалбоподател не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка било издадено наказателно постановление № 27-2704349 на 02.02.2016г. от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен, с което на основание чл.416,ал.5 от КТ във вр. чл.414,ал.1 от КТ на ЗПК “Сливак”, ЕИК 83707669, със седалище и адрес на управление: с. Сливак,обл. Шумен,ул. Свобода № 1, представлявано от Г.С.Г., с ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение по чл.152 от КТ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителят П.В.С., на свидетелят С.Г.Т. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Показанията на свидетелите П.В.С. и С.Г.Т. съдът кредитира като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. С жалбата е направено искане за разпит като свидетели на две лица, с неустановена по делото самоличност при режим на довеждане. Искането обаче не е поддържано в съдебно заседание, поради което съдът счете, че кооперацията – жалбоподател се е дезинтересирала от същото.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.

Съгласно разпоредбата на чл.152 от КТ работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Съгласно Допълнително споразумение към Трудов договор № 012 от 10.02.2009г., на лицето Б.А.З. е назначено при пълно работно време – 8 часа, а всъщност работи на 24 часови смени с непрекъсваем режим. По делото е безспорно установено, че на работника не е осигурена минималната регламентирана непрекъсната междудневна 12 часова почивка. В подкрепа на това обстоятелство са както писмените сведения от работника Б.З. и от ликвидатора Г.С.Г., дадени по реда на чл.402,ал.1,т.2 КТ в хода на проверката, така също и разпита в съдебно заседание на свидетелите – П.С. и С.Т.. В посоченото писмено сведение, портиера на стопански двор в с. Сливак Б.З. недвусмислено е потвърдил, че работи на смени от 15 часа, като е работил от 17.00 часа на 16.12.2015г. до 8.00 часа на 17.12.2015г. Съобразно разпоредбата на чл.402 от КТ, регламентираща правомощията на контролните органи, свързани с осъществяваната от тяхна страна контролна дейност, контролните органи могат пряко да се осведомяват от работниците и служителите. При извършената проверка на 17.12.2015г. и 23.12.2015г. е било установено по безспорен начин, че на работника Б.З. не е осигурена минималната регламентирана непрекъсната междудневна 12 часова почивка. В тази връзка с Протокол от 30.12.2015г. на представляващия кооперацията е било дадено задължително предписание на основание чл.404,ал.1,т.1 от КТ в срок до 06.01.2016г. и постоянен да се осигурява минималната регламентирана непрекъсната междудневна почивка /12 часа/ на работещите, съгласно разпоредбата на чл.152 от КТ. Видно от материалите по делото проверяващите длъжностни лица са достигнали до извода, че е осъществено нарушение на разпоредбата на чл.152 от КТ /не осигуряване на минималната регламентирана непрекъсната междудневна почивка /12 ч./ на работещите/, както на база на представената им за проверка документация, така и след провеждането на разговор със самите лица, по отношение на което се твърди че е извършено нарушението и снемане на сведение от същите. Ето защо съдът приема, че в конкретния случай жалбоподателя действително е осъществил от обективна и субективна страна състава на визираното в чл.152 от КТ нарушение.

Съдът намира за неоснователно възражението на ликвидатора на кооперацията – жалбоподател Г.Г., че на лицето Б.З. не е била осигурена непрекъсната 12 часова междудневна почивка за недоказано и невярно. В хода за извършена на 17.12.2015г. в обекта проверка, както и на проверката по документи в Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен на 23.12.2015г. не са представени нито график за работа, нито други документи, свързани с различно подневно работно време. Единственият документ, който бил в обекта, бил сменен дневник, в който пазачите отчитали в колко часа са започнали и в колко са си тръгнали – писали са ръкописно.

Настоящият съдебен състав не споделя аргументите на кооперацията - жалбоподател, че в процесния случай следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН или чл.415в от КТ. Следва да се отбележи, че приложение на разпоредбата на чл.415в от КТ се преценява за всеки конкретен случай на административно нарушение, а не общо като дадена законова възможност. Всяко административно нарушение е специфично с оглед неговия противоправен резултат и начин на извършване. Административно-наказващия орган следва да извърши преценка и на тези обстоятелства, освен дали е налице основанието в разпоредбата на чл.415в от КТ. В настоящия случай се касае за неосигурена минималната регламентирана непрекъсната междудневна 12 часова почивка на няколко работника и нарушението е неотстранимо с оглед характера на същото. Освен това, за да е налице регламентираната в нея по-лека наказуемост не е достатъчна хипотетичната възможност за незабавно отстраняване на установеното по надлежния ред нарушение, а е необходимо да са взети конкретни мерки, водещи до отстраняването му. В случая не е установено веднага след констатиране на нарушението по чл.152 от КТ работодателят да е предприел действия за отстраняването му за в бъдеще, нито се твърди подобно нещо, поради което и не са налице всички изискуеми от чл.415в от КТ предпоставки за квалифициране на санкционираната деятелност като маловажно нарушение. Правилно е констатирано, че в настоящата хипотеза не може да бъде приложена разпоредбата на маловажно нарушение, тъй като самото нарушение е невъзможно да бъде отстранено веднага, каквото е изискването на закона, както и да не са настъпили вредни последици за работниците. За да се приложи по-благоприятната разпоредба на чл.415в от КТ следва да бъдат налице кумулативно дадените предпоставки. Предвид гореизложеното съдът намира, че правилно административно-наказващия орган е констатирал, че не са налице предпоставките за приложение на чл.415в от КТ, тъй като нарушението не е отстранено.

Ето защо, изложеното обосновава по несъмнен начин обективната и субективна съставомерност на извършеното от жалбоподателя нарушение, визираното в разпоредбата на чл.152 от КТ нарушение. За нарушение на трудовото законодателство административно-наказателната разпоредба на чл.414,ал.1 от КТ предвижда за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с „имуществена санкция“ или „глоба“ в размер от 1 500 лв. до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с „глоба“ в размер от 1 000 лв. до 10 000 лв. Имайки в предвид разпоредбата на §1 от ДР на КТ, че работодател е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образование, което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение, административно наказващият орган правилно е преценил, че ЗПК „Сливак“ притежава качеството на работодател и следва да бъде субект на административно-наказателна отговорност по чл.414,ал.1 от КТ. Съдът счита, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.414,ал.1 от КТ, като е съобразил и разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. При индивидуализацията на административното наказание административно-наказващият орган е посочил основанията си, за да наложи имуществена санкция в минималния размер, предвиден от закона, като е отчел факта, че нарушението е извършено за първи път.

В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 27-2704349 издадено на 02.02.2016г. от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Шумен, с което на основание чл.416,ал.5 от КТ във връзка с чл.414,ал.1 от КТ на ЗПК “Сливак”, ЕИК 83707669, със седалище и адрес на управление: с. Сливак, обл. Шумен, ул. Свобода № 1, представлявано от Г.С.Г., с ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл.152 от КТ, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: