Р Е Ш Е Н И Е

299/18.5.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На двадесети април две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Кр. Кръстев

Секретар: Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 561 по описа на ШРС за 2016 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 15-0869-002567 от 30.12.2015 год. на Началник сектор “Пътна полиция” при ОДМВР гр. Шумен, с което на Р.Д.И. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева на основание чл. 53 от ЗАНН във вр. с чл. 315 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховане /КЗ/. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно. Счита, също така, че извършеното нарушение е маловажно. В съдебно заседание редовно призована, не се явява, за нея се явява редовно упълномощен представител, който пледира за отмяна на НП, като подробно излага доводите си за това.

За административно- наказващия орган, ОД на МВР – гр. Шумен, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН не се явява представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 12.12.2015 год. около 01.25 часа в гр. Шумен на ул. „Алеко Константинов“ до кръстовището с ул. „Цар Освободител“ в посока пл. „България“, жалбоподателят Р.И. управлявала лек автомобил “Тойота Ярис 1.0 И” с рег. № Н 51 30 АХ, собственост на К.М.М. ЕГН **********. Автомобила бил спрян за регулярна проверка от служители на КАТ гр. Шумен. При извършената проверка било установено, че автомобила не е минал годишен технически преглед, за което на водача на автомобила бил изготвен фиш за налагане на глоба. На проверяващите била представена застрахователна полица за гражданска отговорност издадена от „Булстрад“ на 10.02.2015г. на разсрочено плащане, като плащането за последното тримесечие е следвало да се направи до 10.11.2015г. Проверяващите вкарали данните от полицата в таблета си – РСОД – работна станция с отдалечен достъп, но поради липса на връзка по интернет не могли да проверят дали полицата е действаща. По външни признаци – залепен стикер на стъклото и преглеждайки представената полица проверяващите сметнали, че тя е действаща и освободили И.. След приключване на смяната им отново направили проверка и се оказало, че представената полица е невалидна. По тази повод на жалбоподателя била изпратена призовка по местоживеене,*** на 14.12.2015г. По повод констатацията, че водачът няма валиден документ за сключена застраховка “гражданска отговорност” към датата на извършваната проверка за управляваното от него МПС, на му бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 2567 от 14.12.2015 год. Актосъставителя е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 315 ал.1 предл. последно във вр. с чл.249, т.1 от КЗ. Актът е подписан от нарушителя с възражението, че такива ще бъдат представени в тридневен срок. В срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН възражение при АНО не е постъпвало.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 15-0869-002567 от 30.12.2015 год. на Началник сектор “Пътна полиция” при ОДМВР гр. Шумен, с което на Р.Д.И. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева на основание чл. 53 от ЗАНН във вр. с чл. 315 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховане /КЗ/.

По искане на процесуалния представител на жалбоподателя, като свидетел бе разпитан собственика на процесния автомобил свид. К.М.. В своите показания свидетеля, заяви, че е предал автомобила на жалбоподателя с всички необходими документи за ползването му включително и полицата за сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Същият не е знаел, че застрахователната полица е невалидна. Жалбоподателя е бил с ясното съзнание, че управлявания от него автомобил е със сключена застраховка за гражданска отговорност.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на свидетелите М.Г., П.П. и К.М., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

В разпоредбата на чл.249 от КЗ са подробно изброени всички задължителни застраховки, като в т.1 на същия член, като такава е посочена “Гражданската отговорност” на автомобилистите по раздел ІІ, буква “А”, т.10.1 от приложение №1, а именно застраховката, свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство. От събраните по делото гласни доказателства – разпит на свидетелите Г. и П., се установява по безспорен начин, че към момента на проверката именно жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, това обстоятелство не се отрича и от И.. Както става ясно от материалите по делото и от разпита в съдебно заседание на свидетелите, към момента на проверката, жалбоподателя е бил с ясното съзнание, че притежава валиден договор за сключена застраховка “Гражданска отговорност”. Едва след направената допълнителна справка от страна на проверяващите е установено, че към момента на проверката автомобила е бил без сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Не се събраха доказателства нарушението да е осъществено от субективна страна, т.е. И. да е знаела, че кара автомобила без той да е застрахован.

При това положение съдът намира, че жалбоподателя не е нарушил чл. 315 ал.1 предл. първо т.1 от КЗ във вр. с чл. 259 ал.1 т.1 във вр. с чл. 249 т.1 от КЗ. Административно - наказващия орган, върху когото е тежестта на доказване в административно-наказателното производство доказа извършване на нарушението описано в НП, но не доказа наличието на вина от страна на жалбоподателя за извършването му в качеството му на водач на МПС, и по този начин НП се явява незаконосъобразно и неправилно. Действително има извършено нарушение, но не го е извършило лицето от когото се търси административна отговорност.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че липсват безспорни доказателства, които по несъмнен начин да докажат възведеното административно-наказателно обвинение. Предвид на това обжалваното НП на Началник сектор “Пътна полиция” при ОДМВР гр. Шумен се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 15-0869-002567 от 30.12.2015 год. на Началник сектор “Пътна полиция” при ОДМВР гр. Шумен, с което на Р.Д.И. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева на основание чл. 53 от ЗАНН във вр. с чл. 315 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховане /КЗ/, като неправилно и незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: