Р Е Ш Е Н И Е

 

234/19.4.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На осми април две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                                        Председател: Пл. Недялкова  

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №570 по описа на ШРС за 2016 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

            Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление №15 – 0869 - 001682/24.09.2015 год. на Началник група, сектор „ПП” при ОД на МВР – гр.Шумен, с което на О.Й.М., ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева на основание чл.315, ал.1 т.1 от Кодекса за застраховане . Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалният закон, без да ги конкретизира. В съдебно заседание редовно призован не се явява лично. Явява се упълномощен представител – адв. А.А. от ШАК. В хода по същество излага доводи за допуснато процесуално нарушение изразяващо се в това, че наказващият орган в НП, при квалификацията на нарушението, не е посочил кое предложение на чл.315 ал.1 от КЗ е нарушено.

            За административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН не се явява представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят О.М. на 01.09.2015г. около 10.00 часа в гр.Шумен по ул. „Софийско шосе“ в посока ул. „Марица“ управлявал товарен автомобил марка “Мерцедес Вито“ с рег. № Н 1849 ВН, собственост на С.А.И.. Бил спряна за проверка от служители на сектор „ПП” към ОДМВР – Шумен, при която било констатирано, че жалбоподателят управлява МПС, за което нямало сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. За констатираното нарушение св.П.П. съставил срещу М. АУАН № 1682/01.09.2015г. за нарушение на чл.315, ал.1, предл. последно, т.1, във вр. с чл.249, т.1 от КЗ. Актът е подписан от М. като саморъчно отразил в бланката, че няма възражения. Впоследствие не се е възползвал и от законното си право да депозира  възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Представена е полица за задължителна  застраховка “Гражданска отговорност” с валидност от 12.01 часа на 01.09.2015г. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено процесното наказателно постановление, с което на жалбопаодателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 лева, на основание чл.315, ал.1т.1 от КЗ. НП му е връчено лично  на 21.02.2016г.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя П.С.П. и на свидетеля М.Д.Г. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното: 

В хода на административно – наказателното производство не е  допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване  на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок,  като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. В тази връзка съдът намира за неоснователен доводът доводи за допуснато процесуално нарушение изразяващо се в това, че наказващият орган в НП, при квалификацията на нарушението, не е посочил кое предложение на чл.315 ал.1 от КЗ е нарушено. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

В разпоредбата на чл.249 от КЗ са подробно изброени всички задължителни застраховки, като в т.1 на същия член, като такава е посочена “Гражданската отговорност” на автомобилистите по раздел ІІ, буква “А”, т.10.1 от приложение №1, а именно застраховката, свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство. От събраните по делото гласни доказателства се установява по безспорен начин, че именно жалбоподателя е управлявал посоченото по-горе МПС.  Това обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателя. Безспорно установено е също така, че по  време на управлението и спирането за проверка по отношение на автомобила не е имало валиден договор за сключена застраховка “Гражданска отговорност”. Това обстоятелство също не се оспорва  от страна на жалбоподателя в жалбата. Такива възражения не са направени и при съставяне на акта. 

Съдът счита за ирелевантно към настоящото дело представеното от жалбоподателя ксерокопие на комбинирана  застрахователна полица за задължителна  застраховка “Гражданска отговорност”, доколкото видно от същата е била сключена след извършване на проверката и констатиране на нарушението.

Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна посоченото в акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, административно нарушение. За административните нарушения не се изисква пряк умисъл. Достатъчно е да са извършени непредпазливо. В конкретният случай се касае за непредпазливо деяние, доколкото не се събраха доказателства, че жалбоподателят е знаел, че няма сключена валидна застраховка за автомобила, но е могъл и е бил длъжен да разбере това преди да поеме управлението на автомобила.  Съдът намира , че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които да оборят доказателствената сила на съставения акт, които биха обосновали становището на съда  за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и  за различни  правни изводи от тези на административно наказващия орган.  Административно - наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба.

Настоящият съдебен състав намира, че АНО правилно е приел, че не е налице маловажен случай. Задължителното имуществено застраховане има за цел при настъпване на застрахователно събитие да се поправят вредите причинени други му.Основната функция на застраховката «Гражданска отговорност» е обезщетителна. Нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с възможността за уреждане на претенции за вреди от ПТП, поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай. Отделно от това, самата специфика на делото не се отличава от класическия случай на несключване на "гражданска отговорност" (какъвто би бил, например, случаят, когато между сроковете на валидност на предходната и последващата застраховка има часове или минути, което да е породило объркване), поради което и не би могло да се приеме, че е налице занижена опасност на случая, в сравнение с обикновения, която да наложи извод за маловажност на деянието.

Поради всичко изложено по-горе, съдът намира, че наказателното постановление, предмет на обжалване по настоящото дело се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло. 

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №15 – 0869 - 001682/24.09.2015 год. на Началник група, сектор „ПП” при ОД на МВР – гр.Шумен, с което на О.Й.М., ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева на основание чл.315, ал.1 т.1 от Кодекса за застраховане като правилно и законосъобразно.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени  в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.                                                             

РАЙОНЕН СЪДИЯ: