РЕШЕНИЕ

443/26.7.2016г.             Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, първи състав

На двадесет и осми юни две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Емилиян Ангелов

Секретар: В. С.

 Като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД №582 по описа на ШРС за 2016 год., За да се произнесе взе предвид следното

Обжалвано е наказателно постановление  №27-2704390/23.09.2015 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.413 ал.2 от КТ на  “АВТОМАГИСТРАЛИ- ЧЕРНО МОРЕ” АД – Шумен с ЕИК127001597 е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като счита същото за незаконосъобразно. Навеждат се доводи за липса на осъществен състав на нарушение, както и за допуснати нарушения на административно- производствените правила.

В съдебно заседание,  жалбоподателя се представлява от  юриск.Р., който поддържа депозираната жалба, като пледира и за приложение на чл.28 от ЗАНН.  

            Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен-административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата  и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага  съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

ШРС, след като взе  предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: На 30.07.2015г., Г.Г. и П.С.- служители на  Дирекция “Инспекция по труда”, гр.Шумен извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на  “АВТОМАГИСТРАЛИ- ЧЕРНО МОРЕ” АД – Шумен на обект Автомагистрала „Хемус“, участък от км. 337+ 302  до км. 342 + 200, като проверката продължила и на 12.08.2015г. в седалището на жалбоподателя на ул.“Алеко Константинов“ №8 в Шумен. В хода на проверката било констатирано, че жалбоподателя при осъществяване на неговата дейност, в качеството му на работодател е допуснал експлоатацията на повдигателно съоръжение-подвижна работна площадка, стрелови тип /платформен манипулатор МП 240-14/, монтиран на товарен автомобил Преслав 1100, рег № Н 5143 АХ, на което са работили на височина около 4 м. по монтаж на водосточни тръби на  моста при надлез на път „Шумен-Силистра“ лицата М. И. и Ф. И., без подвижната работна площадка да е технически освидетелствана от органите на технически надзор и не е осъществен технически надзор на повдигателното съоръжение, с което се излагал на риск живота и здравето на работещите М. И., Ф. И. и водача Я. К.. За резултатите  от проверките на 24.08.2015г., бил изготвен протокол, с който били дадени предписания на жалбоподателя. Във връзка с посочените  констатации, на 24.08.2015г.,  бил съставен и акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател, като актосъставителя е приел, че с описаното по горе, жалбоподателя е нарушил чл.8 ал.3 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд вр. чл.204 ал.1 от  Наредба № 7 за минималните изисквания на ЗЗБУТ вр. чл.1 т.2, чл.2, ал.1 т.7 и чл.55 т.15 от Наредбата за безопасната експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения. . Актът бил съставен в присъствието на представляващ дружеството, бил предявен и подписан от него без възражения. Писмени такива   не били депозирани и в  законоустановения 3-дневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, възприемайки изцяло констатациите от същия, на 23.09.2015г., административнонаказващия орган издал атакуваното наказателно постановление, с което  на  “АВТОМАГИСТРАЛИ- ЧЕРНО МОРЕ” АД – Шумен било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, както и от събраните гласни доказателства – показанията на свидетеля П.С.. За да приеме за безспорно установена така изложената фактическа обстановка, съдът кредитира изцяло  показанията на този свидетел тъй като същите са последователни, непротиворечиви и безпристрастни. Пресъздават, това което е възприел непосредствено. Приложените по делото писмени доказателства кореспондират изцяло с показанията на този свидетел/декларации на осн.чл.402 ал.1 т.3 от КТ, подписани от М. Й. и Я. К., декларация, подписана от Н. Г., обяснение от Г. Я./.

             При така установената фактическа обстановка, съдът констатира от правна страна следното: В хода на административно – наказателното производство не е  допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване  на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок,  като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.      

Административно – наказателната отговорност на дружеството е ангажирана на основание чл.413 ал.2 от КТ, за нарушение на нарушение на чл.8 ал.3 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд вр. чл.204 ал.1 от  Наредба № 7 за минималните изисквания на ЗЗБУТ вр. чл.1 т.2, чл.2, ал.1 т.7 и чл.55 т.15 от Наредбата за безопасната експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения

 В разпоредбата на чл.413, ал.2 от Кодекса на труда е предвидено, че работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. Безспорно в конкретната хипотеза е, че по време на осъществената проверка две лица са били качени на подвижна работна площадка на около 4 метра височина, като по делото не са представени годни доказателства, от които да се установява, че тази подвижна работна площадка е била технически освидетелствана от компетентен орган и въобще е бил осъществен някакъв технически надзор на това повдигателно съоръжение. В чл.8 ал.3 от ЗЗБУТ е посочено, че работното оборудване се пуска в действие само ако отговаря на изискванията на  здравословни и безопасни условия  на труд, установени с нормативни актове,  а в процесния случай, жалбоподателя е действал в пълен дисонанс с изискванията на чл.55 т.15 от Наредбата за безопасната експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения , според който  не се  допуска експлоатацията на повдигателни съоръжения, които не са регистрирани пред органите за технически надзор или не им е извършен технически преглед.

 

Изтъкнатите в съдебно заседание, от процесуалния представител на жалбоподателя доводи за маловажност , съдът намира за неоснователни. Изискването от работодателя да се съобразява с изтъкнатите по горе разпоредби  има за цел единствено да опази живота и здравето на работниците и  нарушението на същите не може да се приеме за маловажен случай. В конкретния случай двама работници са се качили на подвижна работна площадка на не  малка височина, която не е била технически освидетелствана, което означава, че здравето и живота им са били подложени на необоснован риск. Съдът намира,че правилно е определен и размера на наказанието, тъй като е наложена  имуществена санкция в размер идентичен с минимално предвидения.

 

 

Въз основа на тези констатации, съдът намира,че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда  за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и  за различни  правни изводи от тези на административно наказващия орган.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №27-2704390/23.09.2015 год  на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен,

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени  в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

Районен  съдия: