РЕШЕНИЕ
443/26.7.2016г. Гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, първи състав
На двадесет и осми юни две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Емилиян Ангелов
Секретар:
В. С.
Като
разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД №582 по описа на ШРС за 2016 год., За да се произнесе взе
предвид следното
Обжалвано е наказателно постановление №27-2704390/23.09.2015 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.413 ал.2 от КТ на “АВТОМАГИСТРАЛИ- ЧЕРНО МОРЕ” АД – Шумен с ЕИК127001597 е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като счита същото за незаконосъобразно. Навеждат се доводи за липса на осъществен състав на нарушение, както и за допуснати нарушения на административно- производствените правила.
В съдебно заседание,
жалбоподателя се представлява от юриск.Р.,
който поддържа депозираната жалба, като пледира и за приложение на чл.28 от
ЗАНН.
Процесуалният представител на
Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен-административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и
моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло
обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага съображенията си за това.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от
надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от
НПК, поради което се явява процесуално допустима.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното: На 30.07.2015г., Г.Г. и П.С.- служители на Дирекция “Инспекция по труда”, гр.Шумен
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд на
“АВТОМАГИСТРАЛИ- ЧЕРНО МОРЕ” АД – Шумен на обект Автомагистрала „Хемус“,
участък от км. 337+ 302 до км. 342 + 200, като проверката продължила и на
12.08.2015г. в седалището на жалбоподателя на ул.“Алеко Константинов“ №8 в
Шумен. В хода на проверката било констатирано, че жалбоподателя при
осъществяване на неговата дейност, в качеството му на работодател е допуснал
експлоатацията на повдигателно съоръжение-подвижна работна площадка, стрелови
тип /платформен манипулатор МП 240-14/, монтиран на товарен автомобил Преслав
1100, рег № Н 5143 АХ, на което са работили на височина около 4 м. по монтаж на
водосточни тръби на моста при надлез на
път „Шумен-Силистра“ лицата М. И. и Ф. И., без подвижната работна площадка да е
технически освидетелствана от органите на технически надзор и не е осъществен
технически надзор на повдигателното съоръжение, с което се излагал на риск
живота и здравето на работещите М. И., Ф. И. и водача Я. К.. За
резултатите от проверките на
24.08.2015г., бил изготвен протокол, с който били дадени предписания на жалбоподателя.
Във връзка с посочените констатации, на 24.08.2015г.,
бил съставен и акт за установяване на
административно нарушение на дружеството-жалбоподател, като актосъставителя е
приел, че с описаното по горе, жалбоподателя е нарушил чл.8 ал.3 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд вр. чл.204 ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания на
ЗЗБУТ вр. чл.1 т.2, чл.2, ал.1 т.7 и чл.55 т.15 от Наредбата за безопасната
експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения. . Актът бил съставен
в присъствието на представляващ дружеството, бил предявен и подписан от него без
възражения. Писмени такива не били
депозирани и в законоустановения
3-дневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, възприемайки
изцяло констатациите от същия, на 23.09.2015г., административнонаказващия орган
издал атакуваното наказателно постановление, с което на “АВТОМАГИСТРАЛИ-
ЧЕРНО МОРЕ” АД – Шумен било наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, както и от
събраните гласни доказателства – показанията на свидетеля П.С.. За да приеме за
безспорно установена така изложената фактическа обстановка, съдът кредитира
изцяло показанията на този свидетел тъй
като същите са последователни, непротиворечиви и безпристрастни. Пресъздават, това което е възприел
непосредствено.
Приложените по делото писмени доказателства кореспондират изцяло с показанията
на този свидетел/декларации на осн.чл.402 ал.1 т.3 от КТ, подписани от М. Й. и Я.
К., декларация, подписана от Н. Г., обяснение от Г. Я./.
При така установената фактическа обстановка, съдът констатира от правна
страна следното: В хода на административно – наказателното производство не
е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно
съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН
реквизити, Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат
всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във
вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Административно – наказателната отговорност на дружеството е
ангажирана на основание
чл.413 ал.2 от КТ, за нарушение на нарушение на чл.8 ал.3 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд вр. чл.204 ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания на
ЗЗБУТ вр. чл.1 т.2, чл.2, ал.1 т.7 и чл.55 т.15 от Наредбата за безопасната
експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения
В разпоредбата на чл.413, ал.2 от Кодекса на
труда е предвидено, че работодател, който не изпълни задълженията си за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500
до 15 000 лв. Безспорно в конкретната хипотеза е, че по време на осъществената проверка
две лица са били качени на подвижна работна площадка на около 4 метра височина,
като по делото не са представени годни доказателства, от които да се
установява, че тази подвижна работна площадка е била технически освидетелствана
от компетентен орган и въобще е бил осъществен някакъв технически надзор на
това повдигателно съоръжение. В чл.8 ал.3 от ЗЗБУТ е посочено, че работното
оборудване се пуска в действие само ако отговаря на изискванията на здравословни и безопасни условия на труд, установени с нормативни актове, а в процесния случай, жалбоподателя е
действал в пълен дисонанс с изискванията на чл.55 т.15 от Наредбата за
безопасната експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения , според
който не се допуска експлоатацията на повдигателни
съоръжения, които не са регистрирани пред органите за технически надзор или не
им е извършен технически преглед.
Изтъкнатите в съдебно заседание, от процесуалния
представител на жалбоподателя доводи за маловажност , съдът намира за
неоснователни. Изискването от работодателя да се съобразява с изтъкнатите по
горе разпоредби има за цел единствено да
опази живота и здравето на работниците и нарушението на същите не може да се приеме за
маловажен случай. В конкретния случай двама работници са се качили на подвижна
работна площадка на не малка височина,
която не е била технически освидетелствана, което означава, че здравето и
живота им са били подложени на необоснован риск. Съдът намира,че правилно е определен
и размера на наказанието, тъй като е наложена
имуществена санкция в размер идентичен с минимално предвидения.
Въз основа на тези констатации, съдът намира,че в процеса не се доказаха
факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в
акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно
наказващия орган.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Наказателно постановление №27-2704390/23.09.2015 год на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”
- гр.Шумен,
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Районен
съдия: