Р Е Ш Е Н И Е

237/20.4.2016г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На дванадесети април две хиляди и шестнадесета година,

В публично заседание  в следния състав:

Председател: Пл.Недялкова

Секретар: Цв.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 583 по описа за 2016г.

За да се произнесе взе предвид следното:  

            Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е Наказателно постановление №182270 – F196130/12.02.2016г. на Зам директора на ТД  на НАП - Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя „Корект 98 Б“ ЕООД, с. Хитрино, ЕИК203401331 е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. В жалбата си  жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като необосновано и  незаконосъобразно, издадено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила, и неизяснена фактическа обстановка. В съдебно заседание редовно призован,  явява се процесуален представител  юриск. Д.С..

            За  административно-наказващ орган, издал НП, призоваван съобразно императивната разпоредба на чл.61 ал.1 от ЗАНН, редовно призован, явява се процесуален представител – ст. юриск. Валентин Минков, който в съдебно заседание моли да бъде потвърдено наказателното постановление като законосъобразно, излагайки съображения за това.  

            Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално дапустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 17.12.2015г. Х.И.А. – ст. инспектор по приходите в  ТД на НАП – Варна, офис Шумен извършил проверка на търговски обект – цех за производство на интериорни врати, находящ се в с. Хитрино, обл. Шумен, ул. „Ивайло“ №1, стопанисван от Корект 98 Б“ ЕООД, с. Хитрино, ЕИК203401331 по повод постъпил сигнал от клиент. Във връзка с извършената проверка от страна на дружеството били представени  писмени обяснения, копие на експедиционна бележка №209, копие на фактура №157/02.11.2015г. и др. На база издадената експедиционна бележка и обясненията на дружеството, органът по приходите приел за установено, че във връзка  с поръчка  за изработка и инсталиране на  интериорна врата на клиент от гр.Варна, дружеството е приело  капаро в размер на 50 лева. Капарото  и остатъка от сумата в размер на 580 лева били получени  в касата на дружеството на 02.11.2015г.. Фискалният бон за общата сума от 630 лева бил издаден на 20.11.2015г.

На 23.12.2015г. св. Х.А. съставил срещу дружеството АУАН F196130 за това, че търговеца при осъществяване на дейност – производство и търговия с интериорни врати, не е изпълнил задължението си   да издаде фискален бон от ЕКАФП за прието капаро за изработка на 1 бр. интериорна врата на стойност 50 лева. Актосъставителят е приел, че  сумата от 50 лева и остатъка от 580 лева били получени в касата на дружеството на 02.11.2015г., с което на 02.11.2015г. бил нарушен чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ. АУАН е съставен в присъствието на упълномощено лице – Х.С.Б., на когото е и връчен. При предявяване на АУАН същият не е отразил възражения. Впоследствие дружеството не се е възползвало и от законното си право да  депозира писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл. 185 ал.1 от ЗДДС на дружеството е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лв. Наказателното постановление е връчено на Х.Б.  на 23.02.2016г..

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства и от събрани гласни такива – показанията на свид.Х.А. - извършил проверката и актосъставител,

При така установената фактическа обстановка, съдът констатира от правна страна следното: В хода на административно – наказателното производство не е  допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване  на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

С процесното наказателното постановление  на „Корект 98 Б“ ЕООД, с. Хитрино е наложена имуществена санкция за нарушение по чл.185 ал.1 от ЗДДС за това, че в нарушение на разпоредбата на чл.25 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, на 02.11.2015г. не е издало фискална касова бележка от наличния в обекта ЕКАПФ за прието капаро в размер на 50 лева. Фактът на извършване на описаното неизпълнение на задължение към държавата е извлечен от представената експедиционна бележка, дадените обяснения от дружеството и обясненията на подалия сигнала клиент. Разпоредбата на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ задължава лицата извършващи продажба на стоки и услуги във или от търговски обект, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително да издават фискална касова бележка от ФУ  за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод. Актосъставителят и наказващият орган са приели, че сумата от 50 лева и остатъка от 580 лева били получени в касата на дружеството на 02.11.2015г. Настоящият съдебен състав намира за безспорно установено, че  дружеството е приело 50 лева капаро във връзка с приета поръчка за изработка и монтаж на врата. За приетата като капаро сума е бил издаден фискален бон на 20.11.2015г., когато е била маркирана  цялата сума, съставляваща стойността на поръчката.  В издадената на 30.10.2015г. експедиционна бележка №209 изрично е посочено полученото капаро от 50 лева, поради  което съдът намира за безспорно установено, че това плащане е било направено преди 20.11.2015г. и  дружество не е изпълнило задължението си да издаде фискална касова бележка от ФУ   в деня когато е било извършено това плащане, с което  е нарушило посочената разпоредба. По отношение остатъка от общата  сумата на поръчката, съдът намира че не установи по безспорен начин датата, на която е станало плащането. Административно-наказващия орган, върху когото е тежестта на доказване на административно-наказателното обвинение не ангажира  доказателства, че сумата от 580 лева е била получена в касата на дружеството преди 20.11.2015г.   

Настоящият състав намира, че при издаване на НП административно наказващият орган е подходил формално при анализа  на доказателствата и преценка за обществената опасност на извършеното деяние, като не е съобразил всички обстоятелства относно причините и условията, способствали извършеното нарушение. Съдът намира, че в настоящия случай извършеното нарушение съставлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН по следните съображения:

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005г. на ВАС, преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. За да се премине към прилагане на чл.28 от ЗАНН следва да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, при който наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено такова. Предвид посочената разпоредба преценката относно наличие на основанията на чл.28, б.”а” от ЗАНН следва да се извърши от административно наказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, причините,  причинени ли са вреди от нарушението и други смекчаващи вината обстоятелства. Няма спор, че е налице извършено нарушение на посочената в атакуваното НП правна норма. Без да е налице административно нарушение въпросът за приложимостта на правилото на чл.28 от ЗАНН въобще не би следвало да бъде обсъждан, текстът се прилага само при налично противоправно поведение. 

В случая  фискален бон е бил издаден преди да бъде извършена проверката от страна на органите на НАП, т.е  преди установяване нарушението и откриване нарушителя. Нарушението е установено, след като  данъчно задълженото лице е осъществило, макар и със забава, задължението си да издаде фискален бон. От бездействието на жалбоподателя не са произлезли вреди, не са налице отегчаващи обстоятелства, нарушението е извършено  за първи път. Съдът намира, че се касае за инцидентен случай. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че случаят е маловажен, тъй като поради своята малозначителност, както нарушителя, така и нарушението са с изключително ниска степен на обществена опасност. Като не е обсъдил тези  характеристики и не ги е взел предвид при предприемане на действия по издадения АУАН, в съответствие с правната норма на чл.28 от ЗАНН, административно наказващият орган е нарушил процесуалния закон, с което е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление.  Съобразявайки се с изложеното, наказващият орган е бил длъжен да отчете наличието на обстоятелствата на чл. 28 от ЗАНН, които изключват отговорността или най-малкото да се мотивира, защо не прилага чл. 28 от ЗАНН. За това го задължава чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, според който наказващият орган издава наказателно постановление, след като се убеди, че няма основание за прилагане на чл. 28  от ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, наказващият орган не е изложил мотиви за липсата  на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН.

Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН, като нарушителят следва да бъде предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото при хипотезата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН е осъществен състав на административно нарушение, то предупреждението не означава оневиняване. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и превъзпита  нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира чл. 12 от ЗАНН. В този смисъл атакуваното НП, следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

По изложените съображения съдът приема, че наказателното постановление  следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ наказателно постановление 182270 – F196130/12.02.2016г. на Зам директора на ТД  на НАП - Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя „Корект 98 Б“ ЕООД, с. Хитрино, ЕИК203401331 е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева като неправилно и незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени  в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.  

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: