Р Е Ш Е Н И Е

 

240/21.4.2016г.,            гр.Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На двадесети април през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                   Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Ст. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

НАХД № 632 по описа на ШРС за 2016г.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 1/23.02.2016г. на Началника на РУ към ОД на МВР - гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. чл.257, ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ на К.А.К., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за извършено нарушение по чл.64, ал.4 от ЗМВР. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли наказателното постановление да бъде отменено. 

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в първото съдебно заседание оспорва  жалбата изцяло, като моли наказателното постановление, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Във второто съдебно заседание, за ОД на МВР – гр.Шумен не се явява представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят К.А.К. ***. Вечерта на 20.01.2016г. заедно със своите приятели – свидетелите В. Г. В. и В.С.В., бил на приятелска среща в обущарницата, находяща се на ул.“Осми март“ № 3 в гр.Шумен и стопанисвана от свидетеля Н.К.Н.. Там четиримата приятели се почерпили с алкохол, като по-късно същата вечер свидетеля В.В. предложил да излязат навън и да се сборят на натрупалия сняг. Тогава четиримата приятели излезли навън, като свидетелите В. В. и В.В. започнали да се боричкат на снега. На същата дата служителите на РУ на МВР към ОД на МВР – гр.Шумен – Х.С.Х. и И.Д.П. били на смяна, като около 23.40 часа в близост до пл.“Ал. Стамболийски“ в гр.Шумен при изпълнение на служебните им задължения чули мъжки викове, които възприели като зов за помощ. В този момент полицейските служители се намесели да разтърват двамата приятели, след което ги попитали какво става. Тогава свидетеля  В.В. станал агресивен, като започнал да отправя обидни думи към свидетелите Х. и П. от рода на: „Какъв си ти бе шишко?, Пръчко, бягай от тука!“. Двамата полицейски служители му разпоредили устно да не отправя обиди спрямо тях, но тъй като свидетеля В. продължил, полицейските служители го задържали и започнали да го отвеждат към служебният им автомобил, поради проявената словестна агресия. В този момент жалбоподателят К.К. се насочил към тях и започнал да вика: „Оставете го! Какви сте вие?“. Тъй като жалбоподателят се доближил в непосредствена близост до полицейските служители и автомобила им, пречейки им да осъществяват задълженията си, последните му разпоредили устно да се отдръпне, за да не им пречи, но жалбоподателят отговорил: „Няма да се дръпна“. Това принудило свидетелите Х.Х. и И.П. да поискат съдействие от своите колеги. Малко след това на посочения по-горе адрес по повод получения сигнал с два полицейски автомобила пристигнали свидетелите С.О.С., П.П.П., И.С.Г. и Д.С.Д.. Междувременно поради проявената агресия на В.В. били поставени белезници, като в процеса на поставянето им жалбоподателят продължил да пречи на полицейските служители, както и впоследствие при качването на В. в полицейския автомобил. Това принудило свидетеля Х. да извади помощно средство – щурмова палка и отново разпоредил на жалбоподателя К. да се отдръпне, за да не пречи при изпълнение на задълженията им. В същото време полицейският служител Д.С.Д. издърпал жалбоподателя за рамото и го отвел до другия полицейски автомобил, където останал да  го охранявал свидетеля С.С.. Понеже жалбоподателят продължил да не изпълнява разпорежданията на полицейските служители и поради проявената словестна агресия на К. били поставени белезници и бил задържан. След това четиримата приятели били откарани в РУ на МВР – гр.Шумен за изясняване на случилото се, където била установена самоличността им. От страна на свидетелите Х., П., С., П. и Г. били изготвени докладни записки по случая.  

За констатираното нарушение на 23.01.2016г. на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 1, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.64, ал.4 от ЗМВР. Актът е бил съставен в присъствие на нарушителя, като същият е отказал да го подпише. Отказът му е удостоверен с подписа на свидетеля П.П.П.. Впоследствие К. не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 1/23.02.2016г. на Началника на РУ към ОД на МВР - гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. чл.257, ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ на К.А.К., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за извършено нарушение по чл.64, ал.4 от ЗМВР.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Х.С.Х. и на свидетелите - И.Д.П., С.О.С., П.П.П., И.С.Г. и Д.С.Д. -  свидетели при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства. Най-голямо значение за изясняване на фактическата обстановка са показанията на полицейските служители, които непосредствено са възприели действията на нарушителя. Показанията на полицейските служители - свидетелите Х.С.Х., И.Д.П., С.О.С., П.П.П., И.С.Г. и Д.С.Д. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. По делото като свидетели са разпитани и лицата В. Г. В., В.С.В. и Н.К.Н., но съдът счита, че показанията им не следва да бъдат кредитирани, доколкото същите са противоречиви и не се подкрепят от останалия, събран по делото доказателствен материал. Освен това, съдът намира основание да не кредитира показанията на посочените трима свидетели и поради близките отношения на същите с жалбоподателя. В този смисъл посочените свидетели заявяват в съдебно заседание, че с К.К. са приятели. Това до голяма степен прави показанията и на тримата прекалено пристрастни и целящи единствено оневиняване на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

При издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да накърняват правото на защита на жалбоподателя и да водят до неговата отмяна. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на описаното административно нарушение по следните правни съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.64, ал.1 от ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. С ал.2 на цитираната разпоредба е предвидена възможност да се издават и устни разпореждания, които съгласно  чл.64, ал.4 от с. з. са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето му.

В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че на 22.01.2016г. свидетелят Х.С.Х. по повод изпълнение на служебните си задължения се е намирал на посочения по-горе адрес. Също така е установено безспорно наличие на неизпълнение на устно разпореждане на полицейски орган – полицейски служител Х.Х. в изпълнение на функциите му по охрана на обществения ред, отправено във връзка със задържането на лицето В.С.В., като жалбоподателят не се отдръпва и отговаря с думите: „Няма да се дръпна“. Т.е. в случая се установява подадено ясно и конкретно разпореждане към жалбоподателя от страна на полицейски служител, което е било задължително за изпълнение, тъй като е било необходимо за изпълнение на възложените му функции. В тази връзка съдът съобрази събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Х.Х. и И.П., от които става ясно, че при пристигането си на посочения по-горе адрес двамата полицейски служители освен, че са били облечени в служебна полицейска униформа са се легитимирали пред жалбоподателя и неговите приятели. Следователно служителите са се легитимирали, съгласно устава и за жалбоподателя е станало ясно, че нареждането се издава от компетентен орган. Нареждането от страна на полицейския орган е било дадено недвусмислено и правомерно, като жалбоподателят не е имал основание да му се противопостави и да не го изпълни. Действията, извършени от страна на жалбоподателя К. и изразяващи се в отказ да се отдръпне и в пречене на полицейски служител Х.Х. при задържането на лицето В.С.В., безспорно са неизпълнение на устно разпореждане на полицейски служител по време, когато последният е изпълнявал служебните си задължения. Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите Х.Х. и И.П., доколкото същите са непротиворечи, кореспондират помежду си и потвърждават изцяло изложената по-горе фактическа обстановка. И двамата свидетели пряко са възприели поведението на жалбоподателя и осъществените от негова страна действия. В тази връзка са и показанията на свидетелите С.О.С. и Д.С.Д. - полицейските служители, които също непосредствено са възприели действията на нарушителя. От страна на жалбоподателя не са представени доказателства, които да оборват или да поставят под съмнение изложената по-горе фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи.

Ето защо, съдът намира, че от всичко изложено до тук се доказва по безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателят чрез действията си е осъществил от обективната и субективна страна посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение.

Административно-наказателната разпоредба на чл.275, ал.1 от ЗМВР предвижда административно наказание “глоба” в размер от 100 до 500 лева за лице, което не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление.

Съдът, съобразявайки материалите по делото намира, че с оглед степента на обществена опасност на нарушителя и на извършеното от негова страна деяние, същото не може да бъде квалифицирано, като престъпление, поради което следва да бъде ангажирана неговата административно-наказателна отговорност по посочената правна норма. Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно посочената санкционна норма. В същото време обаче съдът намира, че наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание в размер над минималния, предвиден в закона, без да изложи конкретни съображения и мотиви в тази насока. Следвало е административно -наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което не е било сторено. В тази връзка съдът като взе предвид липсата на каквито и да е мотиви и съображения в тази насока, както и дадените в съдебно заседание обяснения от страна на жалбоподателя и сочените от негова страна мотиви, довели до извършване на нарушението, намира за справедливо санкцията на нарушителя за това деяние да бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер, а именно “глоба” в размер на 100 /сто/ лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 1/23.02.2016г. на Началника на РУ към ОД на МВР- гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. чл.257, ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ на К.А.К., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за извършено нарушение по чл.64, ал.4 от ЗМВР, като намалява размера на наложената глоба от 200 /двеста/ на 100 /сто/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: