РЕШЕНИЕ
№317/25.5.2016г.
Шуменският районен съд, ХІІ
състав
На двадесет и осми април 2016 година
В публично заседание в
следния състав:
като разгледа докладваното от
съдията ВАНД № 639/16г. по описа на ШРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от П.М.П. от гр.Балчик срещу Наказателно постановление №11-01-1073/26.01.2016г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция-гр.София, с което на лицето била наложена глоба в размер на 1500,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.133, ал.2, във вр. с чл.128д, ал.1, във вр. с чл.127, ал.2 от ЗОП /отм./. Жалбоподателят привежда доводи за наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява; негов процесуален представител депозира писмено становище в подкрепа на жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: През 2014г. жалбоподателят заемал длъжността изпълнителен директор на ДП „Кабиюк“ –гр.Шумен. Предприятието е с предмет на дейност: племенно-селекционна и развъдна дейност в областта на животновъдството и растениевъдството; съхранение и усъвършенстване на ценни, редки и изчезващи породи животни, птици, видове растения с национална значимост; производство и реализация на племенни животни, сортови семена и селскостопанска продукция и т.н. С Решение №00518-2013-0010/19.12.2013г. на жалбоподателя била открита процедура за възлагане на обществена поръчка чрез открита процедура с обект: „доставки“ и предмет „Доставка на семена за нуждите на ДП „Кабиюк“ през 2014г., в две обособени позиции, а именно-обособена позиция №1 „Доставка на маслодаен слънчоглед LG 5663 CL-75 торби, всяка съдържаща по 150000бр. семена и LG 5665 М-73 торби, всяка съдържаща по 150000 семена, с прогнозна стойност 41000 лева и обособена позиция №2 „Доставка на царевица за зърно: DKC 4490-100 торби, всяка съдържаща по 80000 бр. семена; DKC 3511-100 торби, всяка съдържаща по 80000 бр. семена; Р 9494-77 торби, всяка съдържаща по 80000 бр. семена; Кнежа 509-2 тона; Кнежа 625- 2 тона, с прогнозна стойност 99 000 лева без ДДС. С посоченото решение били одобрени обявлението и документацията за участие в процедурата. В раздел ІII.2.1 на Обявлението /“Изисквания към кандидатите или участниците, включително за вписването им в професионални или търговски регистри“/ било предвидено изискване към участниците да представят документи и информация, включително декларация за отсъствие на обстоятелствата по чл.47, ал.1 /сред които и липса на задължения към държавата или община/, ал.2 и ал.5 от ЗОП. След проведената процедура за възлагане на обществена поръчка с Решение №93/10.02.2014г. на жалбоподателя за изпълнител било определено „Пестицид“ ЕООД-с.Врачеш, обл.София. Посоченото дружество не било представило документ от компетентните органи, че няма парични задължения към община по смисъла на чл.162, ал.2 от ДОПК, но въпреки това на 07.03.2014г. бил сключен Договор за обществена поръчка №135 по първа обособена позиция на стойност 31459 лева без ДДС между дружеството, обявено за изпълнител и ДП „Кабиюк“ –гр.Шумен. Впоследствие от Д.Р.П.- главен финансов инспектор в Агенция за държавна финансова инспекция била извършена проверка за спазване на ЗОП от страна на санкционираното предприятие, при която изложените обстоятелства били установени. Въз основа тези констатации на 03.11.2015г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя, за това, че в качеството си на изпълнителен директор на посоченото предприятие не е изпълнил задължението по чл.47, ал.10 от ЗОП, тъй като е сключил договор за обществена поръчка с участник, определен за изпълнител на поръчката, който към момента на подписване на договора не е представил документи, издадени от съответните компетентни органи за удостоверяване, че „Пестицид“ ЕООД-с.-Врачеш, обл.София няма задължения по смисъла на чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК към община, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган. Актът бил съставен в присъствието на санкционираното лице, бил предявен и подписан с възражения. Писмени такива били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на П.П. била наложена глоба в размер на 1500 лева за извършено нарушение на чл.42, ал.1, т.2 от ЗОП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелката Д.Р.П., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното: Според данните от
Търговския регистър собственик на ДП „Кабиюк“ е Министерството на земеделието и
продоволствието. Същото представлява юридическо лице със статут на държавно
предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския
закон и се явява публичноправна
организация по смисъла на §1, т.21 от ДР на Закона за обществените поръчки. Според
разпоредбата на чл.7, т.3 от ЗОП публичноправните организации са възложители на
обществени поръчки. По силата на чл.8,
ал.1 и ал.2 от ЗОП възложителите са длъжни да проведат процедура за възлагане
на обществена поръчка, когато са налице основанията, предвидени в закона, като следва
да организират и провеждат процедурите за възлагане на обществени поръчки и да сключват
договорите за тях. В случаите, когато възложителят е юридическо лице,
правомощията по ал. 2 се осъществяват от лицето, което го представлява. Считано
от 28.02.2012г. тези правомощия са били осъществявани от жалбоподателя, в
качеството му на изпълнителен директор на предприятието. Разпоредбата на чл.42,
ал.1, т.2 от ЗОП установява забрана за сключване на договор за обществена
поръчка с участник, определен за изпълнител, който при подписване на договора не
изпълни задължението по чл. 47, ал. 10
да представи документи от съответните компетентни органи за удостоверяване
липсата на обстоятелствата по ал. 1, т. 1 – 4. В хода на извършената финансова
инспекция, възложена на св.П. със Заповед №ФК-10-1029/11.09.2015г. на директора
на АДФИ, последната е установила, че към сключения договор между ДП „Кабиюк“-гр.Шумен
и „Пестицид“ ЕООД-с.Врачеш, обл.София не е било налично съответно удостоверение
за липса на задължения по чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК, издадено от общината по
седалище на изпълнителя. Това обстоятелство се установява по несъмнен начин от
показанията на свидетелката Д.П., за които липсват основания да не бъдат
кредитирани, а също и от съставения Констативен протокол от 23.10.2015г.,
подписан и от жалбоподателя, в който са отразени изложените констатации. От
обстоятелството, че посоченият документ не е бил приложен към процесния
договор, като дружеството не е могло да го представи и в хода на проверката, се
налага извода, че такъв не е бил наличен при подписването на договора. При така
установеното съдът намира, че като е сключил договор с обявеното за изпълнител
дружество, без наличието на посочения документ, жалбоподателят несъмнено е
нарушил разпоредбата на чл.42, ал.1, т.2 от ЗОП -обстоятелство, което правилно е
констатирано в обжалваното наказателно постановление. Този извод не се
разколебава от обстоятелството, че участникът, обявен за изпълнител, е
представил декларация за липса на задължения, тъй като този документ е изискуем
по силата на различна норма от ЗОП и не удовлетворява изискванията на чл.47,
ал.10 от с.з., който изисква представянето на документ, издаден от съответен компетентен орган. Поради това представянето на декларация в
подобен смисъл, сама по себе си, не може да обуслови отпадането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Административнонаказващият орган също така е издирил правилно приложимия
закон, действал към момента на извършването на нарушението и на издаването на
обжалваното наказателно постановление. Впоследствие Законът за обществените
поръчки, обн., ДВ, бр. 28
от 6.04.2004 г., в сила от 1.10.2004 г., е бил отменен, като е
последвал нов Закон за обществените поръчки, обн. ДВ, бр. 13 от
16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., уреждащ същите обществени отношения. Новият ЗОП също задължава възложителя да
отстранява от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка кандидат
или участник, който има задължения за данъци и задължителни осигурителни
вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т.
1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и лихвите по тях, към
държавата или към общината /чл.54, ал.1, т.3 от
ЗОП/, като разпоредбата на чл.112, ал.2, т.3 от с.з. въвежда забрана за
сключване на договор, когато участникът, класиран на първо място, не
докаже, че не са налице основания за отстраняване от процедурата. Тази норма кореспондира на задължението по
чл.67, ал.6 от ЗОП- разпоредба, задължаваща възложителя преди
сключването на договор за обществена поръчка, да изисква от участника,
определен за изпълнител, да предостави актуални
документи, удостоверяващи липсата на основанията за отстраняване от процедурата. При положение, че и понастоящем действащата
нормативна уредба установява забрана за сключване на договор с участник, който
не е удостоверил чрез представянето на съответен актуален документ /а не
декларация/ липсата на основания за отстраняване от процедурата, следва да се
приеме, че задължението, за неизпълнението на което е санкциониран
жалбоподателят, не е отпаднало след отмяната на действалия към момента на
извършването на нарушението закон. За нарушение от този вид е предвидена
специална санкция в чл.254 от ЗОП, от което е видно, че неизпълнението на
процесното задължение е третирано като административно нарушение и по сега
действащия ЗОП, тъй като същото продължава да е обявено за наказуемо по смисъла
на чл.6 от ЗАНН. При положение, че съгласно нововъведения закон не отпада
наказуемостта на допуснатото от страна на жалбоподателя нарушение, не е налице
основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление в тази насока.
Не са налице основания случаят
да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се
отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. По делото
липсват доказателства за наличието на някакви особени извинителни
обстоятелства, довели до извършването на процесното нарушение. Следва да се
отбележи също, че в новият ЗОП е предвидено
налагане единствено на наказание „глоба“ при нарушение от вида на процесното,
като е отпаднала възможността за налагане на наказание „имуществена санкция“.
Очевидно законодателят е отдал по-голямо значение на виновно извършените
нарушения на ЗОП от страна на конкретни физически лица, като е преценил, че
обективната отговорност на ЮЛ и ЕТ не накърнява в толкова съществена степен
установения ред на държавно управление по смисъла на чл.6 от ЗАНН. При това
положение трудно би могло да се приеме, че случаят се явява маловажен.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи неговата отмяна. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено. Съдът констатира също, че административнонаказващият орган правилно е приложил отмененият ЗОП, тъй като към момента на издаването на наказателното постановление новият такъв не е бил влязъл в сила. Според разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН обаче, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Както беше посочено по-горе, и в отменения, и в действащия понастоящем ЗОП е предвидена санкция за нарушение от вида на процесното. Минималното допустимо наказание по отменения ЗОП обаче възлиза на 1500.00 лева, а според новата редакция същото би следвало да е в размер на 755.02 лева. При това положение новоприетият закон се явява по-благоприятен за санкционираното лице и следва да бъде приложен, като размерът на наложената санкция следва да бъде намален съобразно изискванията на чл.254 от ЗОП, по реда на чл.3, ал.2 от ЗАНН. В тази връзка съдът намира, че макар и санкционната разпоредба да е посочена неправилно в наказателното постановление, като е прието, че наказанието е наложено на основание чл.128д, ал.1 от ЗОП, а не по реда на относимата към случая разпоредба на чл.131, ал.3 от ЗАП /отм./, това обстоятелство не се явява от съществено значение, с оглед необходимостта да бъде приложена по-благоприятната нормативна разпоредба на нововъведения ЗОП.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №11-01-1073/26.01.2016г. на директора на
Агенцията за държавна финансова инспекция-гр.София, като намалява размера на наложеното на П.М.П. от гр.Балчик, ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.133, ал.2, във вр. с чл.128д, ал.1, във вр. с
чл.127, ал.2 от ЗОП /отм./ административно наказание “глоба” от 1500.00 лева на 755.02
лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Шуменски административен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: