РЕШЕНИЕ
№ 321/26.5.2016г.
Шуменският районен съд, ХІІ
състав
На двадесет и осми април 2016 година
В публично заседание в
следния състав:
като разгледа докладваното от
съдията ВАНД № 641/16г. по описа на ШРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от П.М.П. от гр.Балчик срещу Наказателно постановление №11-01-1069/26.01.2016г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция-гр.София, с което на лицето била наложена глоба в размер на 1000,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.133, ал.2, във вр. с чл.128б, ал.1, във вр. с чл.127, ал.2 от ЗОП /отм./. Жалбоподателят привежда доводи за наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява; негов процесуален представител депозира писмено становище в подкрепа на жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: През 2014г. жалбоподателят заемал длъжността изпълнителен директор на ДП „Кабиюк“ –гр.Шумен. Предприятието е с предмет на дейност: племенно-селекционна и развъдна дейност в областта на животновъдството и растениевъдството; съхранение и усъвършенстване на ценни, редки и изчезващи породи животни, птици, видове растения с национална значимост; производство и реализация на племенни животни, сортови семена и селскостопанска продукция и т.н. С Решение №00518-2014-0001/10.02.2014г. на жалбоподателя била открита процедура за възлагане на обществена поръчка чрез „открита процедура“ с обект: „доставки“ и предмет „Доставка на 3бр. трактори за нуждите на ДП „Кабиюк“ –гр.Шумен. С посоченото решение били одобрени обявлението и документацията за участие в процедурата. Била обявена прогнозна стойност на поръчката в размер на 191 000лв. без ДДС. В Раздел IV.“Процедура“, т. IV.2.1 от одобреното обявление за обществената поръчка бил определен критерий за оценка на офертите -„икономически най-изгодна оферта“, при следните показатели: цена, съотносимост на техническите параметри на предлаганите трактори спрямо предварително обявените технически параметри на възложителя, брой оторизирани сервизи за обслужване в страната, с приложен коефициент за тежест при представяне на собствени оторизирани сервизи и срок на доставка. Последният посочен показател обаче /“брой оторизирани сервизи за обслужване в страната, с приложен коефициент за тежест при представяне на собствени оторизирани сервизи“/ бил посочен и като критерий за подбор в т.III.2)“Условия за участие“, т. III.2.3) „Технически възможности“ от обявлението, а именно -участникът да представи документа „Списък на наличните сервизи съгласно критериите за оценка на кандидата“. Впоследствие от Д.Р.П.- главен финансов инспектор в Агенция за държавна финансова инспекция била извършена проверка за спазване на ЗОП от страна на предприятието, при която изложените обстоятелства били установени. Въз основа тези констатации на 03.11.2015г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя, за това, че в качеството си на изпълнителен директор на посоченото предприятие е одобрил посоченото обявление за обществена поръчка, в ккоето при избран критерий за оценка на офертите „икономически най-изгодна оферта“ е включил критерия за подбор „списък на наличните сервизи съгласно критериите за оценка на кандидата“ като показател за оценка на офертите. Актът бил съставен в присъствието на санкционираното лице, бил предявен и подписан с възражения. Писмени такива били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на П.П. била наложена глоба в размер на 1000 лева за извършено нарушение на чл.25, ал.10 от ЗОП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелката Д.Р.П., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното: Според данните от
Търговския регистър собственик на ДП „Кабиюк“ е Министерството на земеделието и
продоволствието. Същото представлява юридическо лице със статут на държавно
предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от
Търговския закон и се явява
публичноправна организация по смисъла на §1, т.21 от ДР на Закона за
обществените поръчки. Според разпоредбата на чл.7, т.3 от ЗОП публичноправните
организации са възложители на обществени поръчки. По силата на чл.8, ал.1 и ал.2 от ЗОП възложителите са длъжни
да проведат процедура за възлагане на обществена поръчка, когато са налице
основанията, предвидени в закона, като следва да организират и провеждат
процедурите за възлагане на обществени поръчки и да сключват договорите за тях. В
случаите, когато възложителят е юридическо лице, правомощията по ал. 2 се
осъществяват от лицето, което го представлява. Считано от 28.02.2012г. тези
правомощия са били осъществявани от жалбоподателя, в качеството му на изпълнителен
директор на предприятието. В това си качество жалбоподателят е взел решение за
откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка. На основание чл.25,
ал.1 от ЗОП/отм./ с решението същият е одобрил обявлението и документацията за
участие в процедурата. Разпоредбите на чл.25, ал.2, т.6 и т.10 от ЗОП/отм./
изискват в обявлението да бъдат посочени критериите за подбор, включващи
минималните изисквания за икономическото и финансовото състояние на кандидата
или участника, техническите му възможности и квалификация, когато възложителят
определя такива, както и посочване на документите, с които те се доказват, а
също и критерия за оценка на офертите, а при критерий икономически най-изгодна
оферта - и показателите за комплексна оценка с тяхната относителна тежест или
подреждането им по важност в низходящ ред, когато по обективни причини е
невъзможно да се посочи относителната им тежест. С нормата на чл.25, ал.10 от
ЗОП /отм./ обаче е установена изрична забрана,
възложителите да включват критерии за
подбор като показатели за оценка на офертите, когато избраният критерий е
икономически най-изгодна оферта. Посредством критериите за подбор се проверява дали съответният
кандидат разполага с професионалните, техническите и финансовите ресурси,
които са необходими, за да може да бъде изпълнена дадената обществена поръчка.
Предназначението им е да установят онези кандидати, които са в състояние да
изпълнят конкретната поръчка, обект на възлагане (в подобен смисъл е Решение № 2230 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. №
14823/2013 г., IV о.). След
като кандидатите, които имат обективна възможност да изпълнят поръчката, бъдат
допуснати до конкурса, класирането им се извършва съобразно оценките за техните
оферти, като показателите за оценка имат за задача да постигнат приемането на
офертата на онзи кандидат, допуснат до конкурса, която осигурява най-изгодни
условия за възложителя на поръчката. Според
разпоредбата на чл.25, ал.2, т.6 от ЗОП/отм./ критериите за подбор, когато възложителят определя
такива, включват изискване по чл.49 и/или минимални изисквания за
икономическото и финансовото състояние на кандидата или участника, и/или за
техническите му възможности, и/или квалификация. В случая като критерий за подбор е било включено
изискването участникът да представи документа „Списък на наличните сервизи
съгласно критериите за оценка на кандидата“. Същевременно като критерий за оценка на офертите е била посочена
„икономически най-изгодна оферта”, но сред показателите е бил включен и „брой
оторизирани сервизи за обслужване в страната, с приложен коефициент за тежест
при представяне на собствени оторизирани сервизи”. Съдът намира, че изискването
„брой оторизирани сервизи за обслужване в страната” действително представлява
критерий за подбор, а не за оценка на офертите. Същото касае качествата и капацитета на кандидатите
да изпълнят поръчката, но не влияе по никакъв начин на икономическата изгодност
за възложителя от офертата. Доколкото поддържането на оторизирани сервизи се
включва в обективните данни за кандидата и представлява изискване към
техническите му възможности, съдът приема, че по естеството си същото
представлява критерий за подбор. След като е избран критерий за оценка на
офертите „икономически най-изгодна оферта” трудно би могло да се счете, че
изискването „брой оторизирани сервизи за обслужване в страната” представлява
показател за оценка на офертите. Легалната дефиниция на понятието "Икономически най-изгодна оферта" се е
съдържало в §1, т.8 от ДР на ЗОП /отм./, действал към момента на откриването на
процедурата, според който това е тази оферта, която отговаря в най-голяма
степен на предварително обявените от възложителя показатели и тяхната тежест,
пряко свързани с предмета на обществената поръчка по отношение на качество, цена, технически преимущества,
естетически и функционални характеристики, характеристики, свързани с опазване
на околната среда, оперативни разходи, гаранционно обслужване и техническа помощ,
срок за изпълнение и други. Предвид това определение на понятието трудно би
могло да се счете, че броят на оторизираните сервизи би повлиял на качеството,
цената и т.н. Видно е, че се касае за изискване, отнасящо се към участника, а
не към предмета на поръчката. Считано от 1.07.2014г. относимата разпоредба е била тази на чл.28а
от ЗОП (отм.), според която когато критерият за оценка е икономически
най-изгодната оферта: 1. чрез избраните показатели и тяхната относителна тежест
в комплексната оценка трябва да се осигури определяне на офертата, която
предлага най-добро съотношение качество-цена; 2. с показателите за оценка се
оценяват самостоятелно характеристиките на предмета на обществената поръчка по
отношение на качество, цена, технически предимства, естетически и функционални
характеристики, характеристики, свързани с опазване на околната среда, текущи
разходи, рентабилност, сервизно обслужване и техническа помощ, дата на доставка
и период на доставка или срок на изпълнение и други. Няма съмнение, че и след
влизането в сила на посоченото изменение е било налице смесване на критериите
за подбор на участниците с критериите за оценка на офертите, тъй като наличието
на оторизирани сервизи не би могло да рефлектира върху съотношението
качество-цена на офертата, а още по-малко- върху показатели от рода на
естетически и функционални характеристики и т.н.
При така установеното съдът намира, че административнонаказващият орган е направил правилния извод, че жалбоподателят е включил като показател за оценка на офертите критерий за подбор, включващ минималните изисквания за техническите възможности и квалификация на кандидата или участника, с което виновно е нарушил императивната забрана по чл.25, ал.10 от ЗОП. Неоснователни са доводите, изложени в жалбата, че изискването за представяне на списък на наличните сервизи не е въведено като критерий за подбор. Изискването участникът да представи документа „Списък на наличните сервизи съгласно критериите за оценка на кандидата“ е посочено в т.III.2)“Условия за участие“, т. III.2.3) „Технически възможности“ от обявлението, при което се явява именно критерий за подбор. Следва да се напомни, че разпоредбите на чл.25, ал.2, т.6 и т.10 от ЗОП/отм./ изискват в обявлението да бъдат посочени критериите за подбор, както и посочване на документите, с които те се доказват. Посоченият списък представлява документ, с който се доказва наличието на съответни сервизи и обективира критерий за подбор по смисъла на цитираните норми.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на процесуалните правила, обуславящи тяхната отмяна. Както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа него наказателно постановление нарушението е формулирано достатъчно пълно и ясно, като е позволило на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено и да организира съответно защитата си. Административнонаказващият орган също така е издирил правилно приложимата санкционна разпоредба и е наложил наказание на основание чл.128б, ал.1 от ЗОП, предвиждащ специална санкция за възложител, който наруши забраната по чл.25, ал.10 от с.з., какъвто е и процесният случай. Наказанието е наложено в минимален размер, при отчитане на особеностите на случая, като законосъобразно същото е намалено наполовина по реда на чл.133, ал.2 от ЗОП, доколкото се касае за нарушение, извършено при възлагане на обществени поръчки на стойности по чл.14, ал.3 от ЗОП.
Административнонаказващият орган също така е издирил правилно приложимия
закон, действал към момента на извършването на нарушението и на издаването на
обжалваното наказателно постановление. Впоследствие Законът за обществените
поръчки, обн., ДВ, бр. 28
от 6.04.2004 г., в сила от 1.10.2004 г., е бил отменен, като е
последвал нов Закон за обществените поръчки, обн. ДВ, бр. 13 от
16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., уреждащ същите обществени отношения. Новият ЗОП също съдържа забрана за включване на
критериите за подбор като показатели за оценка на допуснатите оферти /чл.70, ал.12
от ЗОП/. За нарушаването на забраната в чл.253, ал.2 от ЗОП е предвидена и
съответна санкция. При положение, че и понастоящем действащата нормативна
уредба установява аналогична забрана следва да се приеме, че нарушението, за
което е санкциониран жалбоподателят, не е отпаднало след отмяната на действалия
към момента на извършването на нарушението закон. При положение, че съгласно нововъведения
закон не отпада наказуемостта на допуснатото от страна на жалбоподателя
нарушение, не е налице основание за отмяна на атакуваното наказателно
постановление в тази насока. Нововъведеният ЗОП също така не се явява
по-благоприятен за санкционираното лице. Минималното допустимо наказание по
отменения ЗОП възлиза на 1000.00 лева, а според новата редакция същото би
следвало да е в размер на 4579.20 лева. При това положение новоприетият закон
се явява по-неблагоприятен за санкционираното лице и няма основание да бъде
приложен по реда на чл.3, ал.2 от ЗАНН.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, в резултат от нарушението незаконосъобразно са въведени ограничения за участието на по-широк кръг кандидати в процедурата, което е могло да доведе и до представяне на по-изгодни за възложителя оферти. Липсват също така някакви особени извинителни обстоятелства около извършването на нарушението, които да обосноват извода за неговата маловажност.
По изложените съображения съдът
намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на атакуваното
наказателно постановление. Същото следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата-
да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление №11-01-1069/26.01.2016г. на директора на Агенцията за държавна финансова
инспекция-гр.София, с което на П.М.П. от
гр.Балчик, ЕГН:**********, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.133, ал.2, във вр. с
чл.128б, ал.1, във вр. с чл.127, ал.2 от ЗОП
/отм./, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000.00 лева, като законосъобразно.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Шуменски административен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: