Р
Е Ш Е Н И Е
242/21.4.2016г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд, петнадесети
състав
На дванадесети
април две хиляди и шестнадесета
година,
В публично
заседание в следния състав:
Председател:Пл.Недялкова
Секретар Цв. К.
като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №647 по описа за 2016г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление №182971-F192587/18.02.2016г.
на Директора на офис Шумен при ТД на НАП
– гр. Варна, с което на основание чл.355 ал.2 от КСО на К.Г.К., ЕГН********** е
наложено административно наказание
“глоба” в размер на 250 лева. В жалбата
си до съда жалбоподателят моли НП да
бъде отменено като незаконосъобразно,
издадено в противоречие на материалния закон и при съществено нарушение на
процесуалните правила. Излагат се доводи, че се касае за маловажен случай. В
съдебно заседание се явява представляващият дружеството К.К., който поддържа наведените в жалбата доводи.
Процесуалният
представител на въззиваемата страна, призован съобразно императивната
разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, моли съда да отхвърли жалбата като
неоснователна и да бъде потвърдено изцяло обжалваното наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно.
Жалбата
е подадена от надлежно легитимирано за целта лице, в срока по чл.59 ал.2 от
ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
От
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
При
извършена проверка на 26.11.2015г. в ТД на НАП, офис Шумен, св.С.К.И. –
инспектор по приходите установила, че К.Г.К. в качеството си на самоосигуряващо се лице, не е изпълнил
задължението си да подаде Декларация обр.1 “Данни за осигуреното лице”,
съгласно чл.2 ал.1 от Наредба №Н-8/2005г., за м. септември 2015г. в законоустановения срок указан в чл.3
ал.1 т.2 от Наредба №Н-8/2005г. , а именно до 25 число на месеца следващ
месеца, за който се отнасят данните. В конкретният случай до 26.10.2015г., вкл.,
тъй като 25.10.2015г. бил неприсъствени дни. Актосъставителят е приел, че е
нарушен състава на чл.3 ал.1 т.2 от Наредба № Н - 8 от 2005г. на МФ, поради
което на 26.11.2015г. съставил срещу жалбоподателя АУАН № F192587.
При предявяване на акта К. не е отразил възражения. Не се е възползвал и от
правото да депозирала такива в
законоустановения срок. Актът му е връчен лично на 26.11.2015г. Към момента на
извършване на проверката и съставяне на АУАН
декларацията не била подадена. Въз основа на съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка,
административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло
констатациите съдържащи се в АУАН. На основание
чл.355 ал.2 от КСО на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на
250 лева. НП му е връчено лично на 24.02.2016г.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени
доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя - свид. С.И., която потвърждава констатациите, отразени в АУАН.
В
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
В хода на административно – наказателното производство не
е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Издадени са в рамките на
предвидените преклузивни срокове. Административно-наказателното производство е
започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по
смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на
жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на
чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.
Производството е от административно наказателен характер, при което е необходимо да се
установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице
виновно.
Административно –
наказателната отговорност на жалбоподателя
е ангажирана на основание чл.355 ал.2, във вр. с чл.5 ал.4 от КСО, във
вр. с чл.3 ал.1 т.2 от Наредба № Н – 8/29.12.2005г. Нарушението правилно е
квалифицирани от наказващия орган по чл.355, ал. 2 от КСО, предвиждащ санкция
за всякакви нарушения на чл. 5, ал. 4 от Кодекса. Съгласно разпоредбата на
чл.5, ал.4 т.1 от КСО самоосигуряващите се лица периодично представят в
Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните
вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд,
здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване,
вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и
служителите", и облагаемия доход по
Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко
лице, подлежащо на осигуряване. Съгласно нормата на чл.5, ал.6 от КСО
съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на
декларациите по ал.4 се определят със специална Наредба. В случая приложимата
наредба е посочената в АУАН и наказателното постановление, а именно Наредба № Н –8/2005 г. на МФ, която определя
за вида декларации, а именно образец № 1, че се подават в компетентната ТД на
НАП от самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за
който се отнасят данните за тях - чл.3 ал.1 т.2 от Наредбата. Следователно задължението
за подаване на декларацията образец № 1 за м. септември 2015г.следвало да се
изпълни до 26.10.2015г., включително, доколкото 25.07.2015г. е бил неприсъствен ден. Като не е
сторил това, жалбоподателят на 27.10.2015г. нарушил посочените в АУАН и
наказателното постановление разпоредби от КСО и Наредба № Н-8/2005г. Съобразявайки
изложеното съдът намира, че е осъществен състава на нарушението, както от обективна така и от субективна страна. За
административните нарушение не се изисква умисъл, достатъчно е да са извършени
непредпазливо.
В случая не касае за
маловажен случай. Критерият за отграничаване на маловажния случай от
обикновения случай на престъпление, посочен в чл.93, т.9 НК
е меродавен и при административните нарушения по аналогия, поради липса на
дефиниция за маловажен случай в ЗАНН. Маловажен случай е този, при който
извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно
нарушение от съответния вид. Този критерий на преценка се прилага за всички деяния,
когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. В случая
административното нарушение е формално, на простото извършване и настъпването
на каквито и да е вреди от него не само няма отношение към съставомерността, но
и техният малък размер или липсата им не могат по никакъв начин да обосноват
маловажност на случая. По делото няма данни
за смекчаващи вината обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен
на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи
на административно нарушение от този вид. Съдът намира, че в конкретния случай не се касае за маловажен случай. Неспазването на законовите норми, свързани с осигурителното законодателство, независимо от липсата на реално
настъпили щети за Държавата или държавния бюджет не може да бъде възприето като
маловажност на допуснатото нарушение. Не
може да се пренебрегне и факта, че по делото няма данни декларацията да е била подадена и след констатиране на нарушението
от органите на НАП.
Съдът
намира , че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на
съда за различни констатации от тези
отразени в акта, а оттам и за
различни правни изводи от тези на
административно наказващия орган. Административно-наказващият
орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал
нарушението и го е санкционирал съобразно
санкционната норма на чл.355 ал.2 от КСО.
Ето
защо, поради изложеното настоящия състав намира, че правилно и законосъобразно
е ангажирана административно - наказателната
отговорност на жалбоподателя, поради което издаденото наказателно
постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 предл. първо от
ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №182971-F192587/18.02.2016г. на Директора на
офис Шумен при ТД на НАП – гр. Варна, с
което на основание чл.355 ал.2 от КСО на К.Г.К., ЕГН********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на
250 лева. Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава 12
от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Районен съдия: