334/31.5.2016г.,
гр.Шумен
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд, в открито заседание на трети май двехиляди и шестнадесета година,
в състав:
Председател:
Емилиян Ангелов
при секретаря В.С., като разгледа
докладваното от районния съдия ВНАХД № 679
по описа за 2016г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.
59 и сл.отЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление №182996-F192582/18.02.2016 год. на Директора на Офис – Шумен
при ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на „ВАТРОН“
ЕООД, с ЕИК202836170, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен,
ул.”Дедеагач” №8, вх.1, ет.4, ап.42, представлявано от К. Г. К., с ЕГН**********
е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева. Търговецът
моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление,
като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.
В съдебно заседание представляващия дружеството-жалбоподател се явява
лично, като заявява, че поддържа жалбата.
Процесуалният представител на ТД на
НАП-Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно
заседание оспорва жалбата, като изразява становище по съществото на спора и
моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.
Жалбата е подадена в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във
вр. с чл.319 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
ШРС, след като взе предвид
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 11.11.2015 год. била извършена
проверка от компетентни длъжностни лица при ТД на НАП – гр.Варна, офис Шумен на
„ВАТРОН“ ЕООД. В хода на проверката било констатирано, че дружеството, в
качеството на работодател не е изпълнило
задължението си да подаде в срок Декларация Образец 6 „Данни за дължими вноски
и данък по чл.42 от ЗДДФЛ” за месец август 2016 год. По време на проверката
било установено, че дружеството първоначално е подало Декларация образец 6 по
електронен път на 25.09.2015 год., но поради некоректното попълване на данните,
същата не е била приета. Липсват доказателства, дружеството да е подало
коригираща декларация образец 6 в законоустановения срок по чл.3, ал.3, т.1 от
Наредба Н-8/29.12.2005 год., а именно в срока за подаване на декларация образец
1, т.е. за всеки календарен месец до 25-то число на месеца, следващ месеца, за
който се отнасят данните. А доколкото първоначално подадената декларация не е
била приета, то срока за подаване на коригиращата декларация е 7-дневен,
считано от датата на която е било отказано приемането на същата, като същият е
изтекъл на 05.10.2015 год. За констатираното нарушение на 26.11.2015 г. на
дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение АN № F192582, като актосъставителят е
посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.3, ал.3, т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005
год.. Актът бил съставен в присъствие на управителя на дружеството, който го е
подписал, без да изложи възражения. Впоследствие жалбоподателят не се е
възползвал от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление №182996-F192582/18.02.2016 год. на Директора на Офис – Шумен при
ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на „ВАТРОН“
ЕООД, с ЕИК202836170, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен,
ул.”Дедеагач” №8, вх.1, ет.4, ап.42, представлявано от К. Г. К., с ЕГН**********
е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя С.К.И., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО осигурителите, осигурителните
каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично следва да
представят в Националната агенция за приходите определени данни, като в т.2 от
същата разпоредба като такива са посочени декларации за сумите за дължими
осигурителни вноски да държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен
фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване,
вноските за фонд «Гарантирани вземания на работниците и служителите» и данък по
Закона за данъците върху доходите на физическите лица, декларация за сумите за
осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното
задължително пенсионно осигуряване.
Жалбоподателят има качеството осигурител и работодател по смисъла на
чл.5, ал.1 от КСО, поради което е имал задължението да декларира посочените
по-горе данни. Разпоредбата на чл.2, ал.2 от Наредба №Н-8 конкретизира това
задължение, като посочва, че работодателите, осигурителите, както и техните
клонове и поделения, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица,
подават в компетентната ТД на НАП Декларация образец №6, в която се вписват
посочените в същата норма данни. Срокът за подаването на такава декларация от
осигурителите е посочен в чл.3, ал.3, т.1 от Наредбата /в сила към датата на
извършване на нарушението/ в срока за подаване на декларация образец №1, а
когато декларацията се подава само за дължим данък по чл.42 от ЗДДФЛ – в срок
до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан или през
който са направени частичните плащания в случаите по чл.42, ал.6 от ЗДДФЛ. В
настоящия случай, доколкото декларацията се отнася до данните за м.август 2015
год., то жалбоподателят е следвало да подаде Декларация Образец 6 в срок до 25.09.2015
год. Безспорно е установено по делото, а
и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че дружеството е подало декларация образец 6 на 25.09.2015
год., но същата е била с некоректни данни и е била отхвърлена. В тази връзка е
следвало коригиращата декларация да бъде подадена в 7-дневен срок, който е
изтекъл на 05.10.2015 год. Задължението не само, че не е било изпълнено в
посочения срок, но не е било изпълнено и
към датата на съставяне на АУАН. При
това положение съдът намира, че жалбоподателят на 05.10.2015 год. действително
е допуснал неизпълнение на задължения към държавата, установени с разпоредбата
на чл.3, ал.3, т.1 от Наредба №Н-8 /преди изменението с ДВ бр.110 от 2013 год.,
в сила от 01.01.2014 год./, с което е осъществил от обективна и субективна страна нарушението,
описано в наказателното постановление. Същото е било правилно индивидуализирано
от страна на административно-наказващият орган. За това нарушение административно-наказателната разпоредба на
чл.355, ал.1 от КСО предвижда за юридическите лица и едноличните търговци “имуществена санкция”
в размер от 500 до 5000 лв.
Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го
е санкционирал съобразно минимума на санкционната норма, действаща към момента
на извършване на деянието. При индивидуализацията на административното
наказание административно-наказващият орган се е съобразил и с разпоредбата на
чл.27 от ЗАНН, като е наложил санкция в минималния размер, предвиден от закона
по отношение на всяко от деянията.
В тази връзка съдът не споделя твърденията на представляващия
дружеството-жалбоподател, изложени в жалбата, че административно-наказващият
орган неправилно е издирил приложимата санкционна разпоредба, доколкото е
следвало за посоченото нарушение да се приложи нормата на чл.355, ал.2 от КСО.
В тази връзка съдът намира, че нарушението, за което е било наказано дружеството по изложените
по-горе съображения следва да се квалифицира като нарушение по чл.5, ал.4 от КСО. За посоченото
нарушение именно нормата на чл.355, ал.1 от КСО предвижда за юридическите лица
имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лева. Нормата на чл.355, ал.2 от
КСО визира наказание за неподадена в срок декларация по чл.5, ал.4 от КСО, но
единствено когато нарушението е извършено от физически лица, а не от юридически
лица и еднолични търговци. Следователно отговорността на дружеството е била
правилно ангажирана чрез налагане на предвидената за юридическите лица имуществена
санкция за нарушение по чл.5, ал.4 от КСО.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, каквито доводи са наведени в жалбата. Процесното неизпълнение не
се отличава с по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице някакви
особени обстоятелства, които да обосноват извода, че същото се явява маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Касае се за административно задължение,
което е формално и не е свързано с извършване на конкретни плащания, поради
което е без значение обстоятелството дали от извършването му са настъпили или
някакви други неблагоприятни последици. В тази връзка съдът съобрази и
обстоятелството, че посоченото нарушение не е инцидентна проява в дейността на
дружеството, доколкото от материалите по делото и от разпита на
актосъставителката се установява, че при проверката е установено, че
дружеството не е подало в срок декларации не само за процесния месец, но и за
други месеци, за които сам му били съставени отделни наказателни постановления.
Ето защо, с оглед на гореизложеното, съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №182996-F192582/18.02.2016
год. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :