Р Е Ш Е Н И Е
226/15.4.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, седемнадесети състав
На
петнадесети април през две хиляди и шестнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар:
Ст. А.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 703 по
описа на ШРС за 2016г.,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление №
46-0000020 от 09.02.2016г. на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр.Шумен, с което на И.П.В., ЕГН **********
*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на по 500 /петстотин/
лева на основание чл.93, ал.2 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/ за
нарушение по чл.89, т.8 от Наредба № 33 на МТ от 03.11.1999г. Жалбоподателят
моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление
като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.
В
съдебно заседание жалбоподателя
не се явява лично и не
изпраща упълномощен представител, като депозира
молба, в която сочи, че поддържа жалбата на посочените в нея
основания и моли наказателното постановление да бъде отменено.
За Областен
отдел „Автомобилна администрация“ - гр.Шумен - административно-наказващ орган,
издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба
на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител.
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна, поради
следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
И.П.В. на 27.01.2016г. управлявал товарен автомобил “Волво ФХ 4Х2Т”, кат. № 3,
с ДК № А 0033 ММ, в композиция с
полуремарке „Панав НС 136“, кат. № 04, с ДК № А 7725 ЕЕ, двете собственост на “В.
Транспорт” ЕООД, гр.Карнобат, като с посочения товарен автомобил бил извършван обществен
превоз на товари от гр.Исперих до гр.Камено превозвайки 39 000кг пшеница. Около 18.00 часа в гр.Шумен по главен път
І-2, км.114 водачът бил спрян за проверка от служители при ОО “Автомобилна
администрация” – гр.Шумен. При
поискване от инспекторите от ОО “Автомобилна администрация” – гр.Шумен да представи съответните
документи по чл.89,
ал.1 от Наредба № 33/1999г.
на МТ, В. не
представил товарителница /по приложение № 15/ и нямал у себе си
такава, като било констатирано, че жалбоподателя, който в момента на проверката
управлявал товарния автомобил няма съставена товарителница за превоза. За
констатираното нарушение е издаден Акт за установяване на административно
нарушение № 215728 от 27.01.2016г., в който актосъставителят е посочил, че с
горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.89, т.8 от Наредба № 33 на МТ от 03.11.1999г.
Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от него без
възражения. Впоследствие се е възползвал от законното си право и е депозирал
писмено възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН сочейки, че лошите
метериологични условия и технически проблем с управлявания от него товарен
автомобил са причината да забрави да попълни товарителницата на автомобила.
Освен това представя копие на товарителница сер. М, № 0000050121, с дата
27.01.2016г., попълнена за превоза на процесната пшеница от гр.Исперих до гр.Камено.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление постановление
№ 46-0000020 от 09.02.2016г. на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр.Шумен, с което на И.П.В., ЕГН **********
*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на по 500 /петстотин/
лева на основание чл.93, ал.2 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/ за
нарушение по чл.89, т.8 от Наредба № 33 на МТ от 03.11.1999г.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя И.Д.И. и свидетелите И.Д.И. и Р.Х. Петров –
свидетели при установяване на нарушението и при
съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на
чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите И.И., И.И. и Р. Петров следва
да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават
от останалите събрани доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Производството
е от административно наказателен характер, при което е необходимо да се
установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и
извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на
доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на
чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние
/действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред.
Съгласно § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби
на ЗАвт.П по смисъла на този закон „Обществен
превоз“ е
превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане, а „Превоз на товари“ е дейност на
физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на
стоки срещу заплащане със собствени или собствени и наети превозни средства,
включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или не според § 1, т.2 от Допълнителните разпоредби
на ЗАвт.П
В
разпоредбата на чл.89 от Наредба № 33/1999г. на МТ са
изчерпателно посочени документите, които водачът при извършване на обществени превози
на товари е длъжен да представи при поискване от контролните органи. В точка 8
на посочената разпоредба като такива е посочена товарителница
/приложение № 15/. Анализът на това задължение сочи, че по своята същност то е
задължение за носене и представяне на всички документи, посочени в разпоредбата
на чл.89 от Наредба № 33/1999г. на МТ, т.е. водачът трябва да носи у себе си
тези документи, за да може при поискване от контролните органи да може да ги
представи.
Задължението по чл.89, т.8 от
Наредба № 33/03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България, свързано с представяне при поискване на
товарителница-приложение № 15 е регламентирано в Глава четвърта “Документи за
извършване на обществен превоз на товари” към Наредбата по общ начин.
Задължението за представяне включва в себе си и задължение за издаване на
документа. В наредбата липсва изричен текст, задължаващ превозвача да издаде
посочения документ. Това негово задължение обаче е безусловно по смисъла на
цитираната норма от Наредбата във връзка с легалната дефиниция за
“товарителница” по §1, т.30 от ДР на ЗАвПр и чл.371, ал.1 от ТЗ. При това
положение неизпълнение на задължението за представяне на документа при
поискване от контролните органи при доказана липса на такъв води до ангажиране
на отговорността по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр. Еднаквите термини “представи” в
чл.89 от Наредбата и чл.93, ал.2 от закона не означават липса на състав на
задължението за издаване на документа, т.к. представянето предполага вече
издаден документ.
От
материалите по делото се установява по безспорен начин, че по време на
извършване на проверката с управлявания от жалбоподателя товарен автомобил е
бил извършван обществен превоз на товари от гр.Исперих до гр.Камено, като е била
превозвана 39 000кг пшеница. По делото не се оспорва от страните
обстоятелството, че с посочения товарен автомобил жалбоподателят В. е извършвал обществен превоз на товари –
пшеница и не е представил на контролните органи – товарителница
по образец, тъй като липсвала съставена такава.
От материалите по делото става ясно също, че
отговорността на водача е ангажирана за това, че водачът извършва обществен
превоз без товарителница и при проверката не представя такава. Тези действия са
квалифицирани като неизпълнение на задълженията, визирани в разпоредбата на
чл.89, т.8 от Наредба № 33/99г., според които водачът на превозно средство
извършващо обществен превоз на товари е длъжен при поискване от контролните
органи да представи предвидените в цитираната Наредба документи. Както бе
изложено по – горе, тези задължения са вменени само на водачите извършващи
обществен превоз.
В същото
време обаче от материалите по делото е видно, че като писмено доказателство е
представено ксерокопие на товарителница сер. М, № 0000050121, с дата
27.01.2016г., попълнена за превоза на процесната пшеница от гр.Исперих до гр.Камено
едва с депозираното от жалбоподателя писмено възражение в срока по чл.44, ал.1
от ЗАНН. От представената товарителница става ясно, че същата е с дата
27.01.2016г., но същата е съставена след извършване на проверката от служители
при ОО “Автомобилна администрация” – гр.Шумен, а от съдържанието на
депозираното възражение е видно, че нарушителят като причина да забрави да
попълни своевременно товарителницата на автомобила е посочил лошите
метериологични условия и технически проблем с управлявания от него товарен
автомобил. В тази насока са и показанията на свидетелите И.И., И.И. и Р. Петров.
В конкретния случай, за нарушението по чл.89, т.8 от
Наредба № 33/1999г., отговорността на водача е ангажирана на основание чл.93,
ал.2 от ЗАвП, т.е., че не е представил по време на проверката товарителница. В
хода на административно – наказателното производство обаче не са събрани
доказателства товарителница изобщо да е била издавана, напротив, от данните по
делото се обосновава обратния извод. При това положение, деянието, при
положение, че е съставомерно – т.е. касае се за обществен превоз, следва да
бъде квалифицирано като такова по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, която разпоредба
касае хипотезите, в които се извършва превоз без изобщо да е издавана товарителница.
В процесния случай за констатираното от органите на Областен
отдел „Автомобилна администрация“ - гр.Шумен нарушение, отговорността
на водача е ангажирана на основание чл.93, ал.2 от ЗАвП, т.е. за непредставяне
на документи при поискване при извършване на обществен превоз, т.е. такива
документи са били издавани, но не са представени, докато дадената правна
квалификация на деянието по чл.89, т.8 от Наредба № 33/1999г. сочи на друго
нарушение – превозът се извършва без товарителница, т.е. такъв документи изобщо
не е бил издаван, което пък се санкционира като нарушение по чл.93, ал.1, т.1
от ЗАвП. Следователно
това са
два различни състава, като извършването на превоз без издаден документ се
санкционира по чл.93, ал.1 от ЗАвП, а
непредставянето на издаден документ се санкционира по ал.2 на чл.93 от същия
закон.
Начинът, по който са описани нарушенията в акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление, сочи
на неправилно приложение на разпоредбата на чл.93, ал.2 от ЗАвП.
Разграничаването на хипотезите по чл.93 от ЗАвП е особено важно, тъй като се
касае за различни административни нарушения, за които законът предвижда
различни по размер наказания. Несъответствието между описанието на нарушението
и дадената правна квалификация е съществено процесуално нарушение и абсолютно
основание за отмяна на наказателното постановление.
Това
обстоятелство води до материална незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление, доколкото описаното в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление нарушение следва да бъде квалифицирано
по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, а не по чл.93, ал.2 от същия закон. Поради
изложеното настоящия състав намира, че обжалваното наказателно постановление се
явява несъобразено с материалния закон и като такова следва да бъде отменено.
Поради
всичко изложено по-горе и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно № 46-0000020 от 09.02.2016г. на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ - гр.Шумен, с което на И.П.В., ЕГН ********** *** е
наложено административно наказание “глоба” в размер на по 500 /петстотин/ лева
на основание чл.93, ал.2 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение
по чл.89, т.8 от Наредба № 33 на МТ от 03.11.1999г., като незаконосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: