Р Е Ш Е Н И Е

281/10.5.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На четвърти май през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №710 по описа на ШРС за 2016 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №11-01-1112/10.02.2016 год. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция – гр.София, с което на Н.Б.И., с ЕГН**********,***, на длъжност Кмет на Община Хитрино е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.32, ал.1, т.1 от Закона за държавната финансова инспекция /ЗДФИ/, във вр. с чл.35, ал.1 от ЗДФИ. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, тъй като счита, че липсва извършено от негова страна нарушение. Излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание същият не се явява лично. Явява се упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения.

Процесуалният представител на Агенцията за държавна финансова инспекция – гр.София - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата, като моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло. В представени по делото писмени бележки излага подробно съображенията си в тази насока.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Н.Б.И. изпълнява длъжността кмет на Община Хитрино. Съгласно чл.11, ал.1 и ал.3 от Закона за публичните финанси /ЗПФ/ същият е първостепенен разпоредител с бюджета на общината.

След проведена през 2012 год. открита процедура по реда на ЗОП, на 30.10.2012 год. между Община Хитрино в качеството на „кредитополучател“ и „Търговска банка Д“ АД, гр.София бил сключен Договор за кредит №1345.1012 с предмет „Предоставяне на кредит в размер на 1 300 000 лева за финансиране на текущи нужди на Община Хитрино“. Според чл.1 и чл.7, ал.2 от Договора кредитополучателят е следвало да погасява неиздължените суми по кредита за главница и лихви, съгласно Погасителен план за срок от 10 години.

В периода 04.11.2015 год. – 24.11.2015 год. била извършена финансова инспекция на Община Хитрино за законосъобразност на извършените плащания по общинските дългове през 2014 год., възложена със Заповед №ФК-10-1223/29.10.2015 год. По време на проверката било установено, че през 2014 год. плащанията на Община Хитрино по общинския дълг по Договора за кредит с „Търговска банка Д“ АД са извършени по банков път /чл.4, ал.5 и ал.6 от договора чрез дадено съгласие на общината за плащане с директен дебит, като за периода 01.01.2014 год. – 31.12.2014 год. били платени 1215000 лева – главница и 70047 лева – лихва, като сумите били преведени по следния начин: на 27.01.2014 год. – 7323.74 лева лихва; на 25.02.2014 год. – 25000 лева главница за първо тримесечие на 2014 год. и лихва 7323.75 лева; на 25.03.2014 год. – 6478.89 лева лихва; на 25.04.2014 год. – 7173.06 лева лихва; на 26.05.2014 год. – 25 000 лева главница за второто тримесечие на 2014 год. и лихва 6941.67 лева; на 25.06.2014 год. – 7022.36 лева лихва; на 25.07.2014 год. – 6795.83 лева – лихва; на 25.08.2014 год. – 25000 лева главница за третото тримесечие и лихва 7022.36 лева; на 25.09.2014 год. – 6871.67 лева лихва и на 27.10.2014 год. – 1140000 лева, с която окончателно е била погасена главницата и лихва в размер на 7022.36 лева. Към 31.12.2014 год. общината е била погасила всичките си задължения и не е имала остатъчен дълг за главница и лихви.

По време на проверката била изготвена справка изх.№32-00-135/10.11.2015 год. относно средногодишния размер на собствените приходи и общата изравнителна субсидия за бюджетните 2011 год., 2012 год. и 2013 год. От същата се установявало, че общият годишен размер на собствените приходи и изравнителна субсидия за трите години била в размер на 5015811 лева., а средногодишния размер на собствените приходи и общата изравнителна субсидия за трите години била в размер на 1 671 937 лева /5 015 811 лева : 3 години/. В този смисъл било констатирано, че доколкото съгласно разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗПФ нормативно определеният годишен размер на плащанията по общинския дълг за всяка община във всяка отделна година не може да надвишава 15 на сто от средногодишния размер на собствените приходи и общата изравнителна субсидия за последните три години, то извършените плащания от Община Хитрино по общинския дълг за 2014 год. са надвишили с 1 034 256 лева или с 61.86% нормативно определените 15%. Нормативно определеният годишен размер на плащанията по дълга през 2014 год. е следвало да бъде в размер на 250 791 лева /15% от 1 671 937 лева/, а е била платена сумата от 1 285 047 лева.

За констатираното нарушение на жалбоподателя е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №11-01-1112/19.11.2015 год, като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗПФ. Актът е съставен в присъствие на нарушителя, като същият е подписан от него без възражения. Впоследствие се е възползвал от законното си право и е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, в които излага, че счита, че деянието следва да бъде квалифицирано като „маловажен случай“, както и че приходите, с които е заплатен дълга са от продажба на общински нефинансови активи и разходването им е съобразено с разпоредбата на чл.127, ал.2 от ЗПФ. Въз основа на така съставеният акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №11-01-1112/10.02.2016 год. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция – гр.София, с което на Н.Б.И., с ЕГН**********,***, на длъжност Кмет на Община Хитрино е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.32, ал.1, т.1 от Закона за държавната финансова инспекция /ЗДФИ/, във вр. с чл.35, ал.1 от ЗДФИ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя И. П.Г., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Безспорно установено по делото е, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че същият, в качеството си на кмет на община Хитрино е първостепенен разпоредител с бюджета на общината. Съгласно разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗПФ Годишният размер на плащанията по общинския дълг за всяка община във всяка отделна година не може да надвишава 15 на сто от средногодишния размер на собствените приходи и общата изравнителна субсидия за последните три години, изчислен на базата на данни от годишните отчети за изпълнението на бюджета на общината. Съгласно ал.3 на същия законов текст годишният размер на плащанията по дълга включва дължимите главница, лихви, такси, комисионни и други плащания по поетия от общината дълг, а съгласно ал.5 от същия в ограничението по ал.1 не се включва дългът на общините по временни безлихвени заеми и по предоставени им заеми от други лица от сектор "Държавно управление".

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че общият годишен размер на собствените приходи и изравнителна субсидия за трите години – 2011, 2012 и 2013 на Община Хитрино била в размер на 5 015 811 лева, поради което средногодишният размер на собствените приходи и общата изравнителна субсидия за трите години е в размер на 1 671 937 лева /5 015 811 лева : 3 години/. Следователно нормативно определеният годишен размер на плащанията по дълга през 2014 год. е следвало да бъде в размер на 250 791 лева /15% от 1 671 937 лева/. В същото време е била платена сумата от 1 285 047 лева, поради което се налага извода, че извършените плащания от Община Хитрино по общинския дълг за 2014 год. са надвишили с 1 034 256 лева нормативно определените 15 %.

А с оглед на гореизложеното се налага извода, че жалбоподателят в качеството си на Кмет на Община Хитрино и на ръководител на организация и първостепенен разпоредител с бюджет, като е извършил плащания по общинския дълг със сумата от 1 034 256 лева в повече от нормативно допустимите 15 %, на 27.10.2014 год. /датата на плащане на последната вноска по общинския дълг/ в с.Хитрино е нарушил разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗПФ.

Настоящият състав намира, че актосъставителят е действал законосъобразно, квалифицирайки извършеното от жалбоподателя нарушение, като административно нарушение по чл.32, ал.1 от ЗПФ. Административно-наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба на чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ, предвиждаща наказание „глоба“ от 200 до 2000 лева за длъжностно лице или лице, работещо по граждански договор за управление и контрол за нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или отметната дейност, ако не е предвидено наказание в съответния нормативен акт. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че съгласно §2 от Допълнителните разпоредби на ЗПФ Неизпълнението на Закона за публичните финанси, на Закона за държавния бюджет за съответната година, на законите за бюджетите на социалноосигурителните фондове, на Закона за държавния дълг и на Закона за общинския дълг, на нормативните и други актове, приети или издадени на основание на тези закони, както и на указанията на министъра на финансите по този закон и по закона за държавния бюджет за съответната година, е нарушение на бюджетната дисциплина. В същото време за нарушението по чл.32, ал.1 от ЗПФ в самия закон не е предвидено наказание, поради което правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ.

В същото време обаче съдът намира, че наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание в размер около средния, предвиден в закона размер, без да изложи конкретни мотиви и съображения в тази насока. Следвало е административно-наказващият орган да изложи конкретните си мотиви, поради които е преценил, че именно това наказание е съответно на извършеното нарушение, като отчете конкретните, констатирани от него смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, обществената опасност на деянието и на дееца, което не е било сторено. Не е достатъчно бланкетното посочване, че са били взети предвид смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, още повече, че наказващият орган е посочил само едно и то смекчаващо вината обстоятелство, изразяващо се във факта, че нарушението е извършено за първи път. В тази връзка съдът, като съобрази материалите по делото, липсата на изложени мотиви относно размера на наложеното наказание, тежестта на нарушението и обществената опасност на дееца, както и факта, че нарушението е извършено за първи път, намира за правилно и съответно на извършеното нарушение на жалбоподателя да бъде наложено наказание в размер на минимума, предвиден в разпоредбата на чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ, а именно „глоба“ в размер на 200 лева.

Съдът не споделя твърдението на жалбоподателя, че в настоящия случай са налице условията за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, поради обстоятелството, че от деянието не са настъпили вредни последици за никого, а дори са били спестени средства от дължимите за бъдещите периоди лихви. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗПФ визира нарушение на просто извършване, за чиято съставомерност не се изисква настъпването на вредоносен резултат. Законът за публичните финанси охранява особен вид обществени отношения, като урежда бюджетната рамка, общото устройство и структурата на публичните финанси, с цел осигуряване на ефективност при разходване на бюджетните и извънбюджетните средства, както и на средства, свързани с извършването на определените в закона дейности с обществено значение, какъвто е и настоящия случай. Изложеното обосновава и по-високите изисквания към дейността на разпоредителите с бюджетни средства и на лицата, отговорни за изпълнение на посочените по-горе цели. Именно поради изложеното, настоящият състав намира, че чл.28 от ЗАНН е неприложим в настоящото производство. Наказващият орган е действал законосъобразно, преценявайки, че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. че случая не може да се квалифицира като „маловажен” по смисъла на посочената разпоредба.

В тази връзка съдът намира за неоснователно и становището на жалбоподателя, че погасяването е било извършено със средства, получени от продажба на нефинансови активи на Община Хитрино. Разпоредбите на ЗПФ изчерпателно посочват реда за разходване на общинските средства и наличието на собствени приходи нито променя този ред, нито попада в изключенията, визирани в разпоредбата на чл.35, ал.5 от ЗПФ или пък в разпоредбата на чл.127, ал.2 от същия закон, доколкото по делото липсват доказателства средствата от ползвания заем да са били изразходвани за финансиране на социалната и техническата инфраструктура.

Съдът не кредитира и доводите на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на наказателното постановление, изразяващо се в необсъждане на доводите, посочени от страна на жалбоподателя в депозираното от него възражение срещу акта в срока по чл.44 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че действително в наказателното постановление липса обсъждане и посочване на същото. В същото време обаче необсъждането на възражението не представлява съществено процесуално нарушение и не влече след себе си отмяна на самото наказателно постановление. В тази връзка съдът намира, че така допуснатото нарушение не е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя или до невъзможност същия да разбере какво нарушение се твърди, че е извършил, а от тук и до невъзможност да се защитава срещу него и да ангажира защитата си по един адекватен начин. В този смисъл е и константната практика на ШАС и по-конкретно Решение №257 от 18.11.2015 год. по КАНД №217 по описа за 2015 год на ШАС, Решение №256 от 18.11.2015 год. по КАНД №239 по описа за 2015 год., Решение №255 от 18.11.2015 год. по КАНД №229 по описа за 2015 год на ШАС и др.

Ето защо поради изложеното, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде изменено, като наложеното на жалбоподателя наказание „глоба“ бъде изменено от 1000 на 200 лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №11-01-1112/10.02.2016 год. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция – гр.София, с което на Н.Б.И., с ЕГН**********,***, на длъжност Кмет на Община Хитрино е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.32, ал.1, т.1 от Закона за държавната финансова инспекция /ЗДФИ/, във вр. с чл.35, ал.1 от ЗДФИ, като намалява размера на наложеното наказание „глоба“ от 1000 /хиляда/ на 200 /двеста/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: