Р
Е Ш Е Н И Е
229/18.4.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети
състав
На петнадесети април през две хиляди и
шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар: Ст. А.
Като разгледа докладваното от районния
съдия
НАХД
№ 745 по описа на ШРС
за 2016г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №
27-2704459/29.02.2016г. на Директора на Дирекция “Инспекция по
труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.414,
ал.1 от КТ на “БАТ СЕКЮРИТИ” ЕООД, с ЕИК 130548570, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Триадица, пл. “България” № 1, представлявано от А.В.Т.,
ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева за извършено нарушение по чл.128, т.2 от КТ. Дружеството - жалбоподател
моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление,
като излага подробно доводите си за това в жалбата.
В съдебно заседание управителя на
дружеството – жалбоподател не се явява лично и не изпраща упълномощен представител.
Представителя на Дирекция “Инспекция по
труда” - гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от
ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да
потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание
излага подробно съображенията си за това.
Жалбата е подадена в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във
вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
“БАТ СЕКЮРИТИ” ЕООД, с ЕИК 130548570 е
със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, пл. “България” №
1 и се представлява от А.В.Т., ЕГН **********. Предмета на дейността на
дружеството бил дейност по охрана на обекти в страната, като на територията на
област Шумен има два обекта – ТД на НАП Варна, офис Шумен на пл.Освобождение и
на ул.“Адам Мицкевич“.
На 18.12.2015г. била извършена проверка
по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към
Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен в обекта за охрана - ТД на НАП Варна,
офис Шумен, находящ се на пл.Освобождение в гр.Шумен. При проверката, било
установено, че от страна на дружеството – жалбоподател “БАТ СЕКЮРИТИ” ЕООД на
лицето Б.П.Я., ЕГН ********** на длъжност „сътрудник охрана” не е било
изплатено уговореното трудово възнаграждение за месец септември 2015г.
Впоследствие била извършена и проверка на документи, като резултатите от
проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка на 18.12.2015г. – в
обекта и 05.01.2016г., 12.01.2016г. и 29.01.2016г. – в Дирекция “Инспекция по
труда” - гр.Шумен, а констатираните нарушения били описани в четири точки в
съставения протокол. В точка първа от протокола за извършената проверка е
записано работодателя да плаща на работниците и служителите в установените
срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, съгласно разпоредбата
на чл.128, т.2 от КТ, във връзка с което е дадено задължително за изпълнение
предписание със срок за изпълнение 01.02.2016г. Протокол за извършена проверка
бил съставен и връчен на упълномощено от управителят на дружеството лице на
29.01.2016г. Въз основа на установените факти, на 29.01.2016г. бил съставен акт
за установяване на административно нарушение № 27-2704459, като
актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на
чл.128, т.2 от Кодекса на труда. Актът е бил съставен в присъствие на
упълномощено от представляващият дружеството – нарушител лице, като последният
подписал акта без възражения. Впоследствие, дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не
е депозирало писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на
така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка е издадено наказателно постановление № 27-2704459/29.02.2016г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание
чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.414, ал.1 от КТ на “БАТ СЕКЮРИТИ” ЕООД, с ЕИК
130548570, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, пл.
“България” № 1, представлявано от А.В.Т., ЕГН ********** е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение по
чл.128, т.2 от КТ.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от
разпита в съдебно заседание на актосъставителя С.Р.К., свидетеля М.М.М. –
свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта и свидетеля Б.П.Я.
- свидетел при установяване на нарушението, както и от присъединените на основание
разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите
С.К., М.М. и Б.Я. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви
и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
При издаване на акта за установяване на
административно нарушение и на
наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да накърняват правото
на защита на жалбоподателя и да водят до неговата отмяна.
От материалите по делото и по-конкретно
от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита
на свидетелите С.К. и М.М. се установява по безспорен начин, че на лицето Б.П.Я.,
ЕГН ********** на длъжност „сътрудник охрана” не е било изплатено уговореното
трудово възнаграждение за месец септември 2015г. Видно от приложените по делото
писмени доказателства - Допълнителното споразумение № 430 от 01.07.2015г. към
Трудов договор № 444/28.12.2012г., сключен с лицето Б.П.Я., страните са се
уговорили трудовото възнаграждение да се изплаща един път до края на втория
месец, след изработения. Това обстоятелство не се оспорва и от страните по
делото. Освен това, от първоначално попълнена на 18.12.2015г. декларация от
лицето Б.П.Я. на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ, последното собственоръчно е
отразило в декларация, че към тази дата все още не му е изплатено трудовото
възнаграждение за месец септември 2015г., което е обаче е било сторено едва на
21.12.2015г., видно от втората попълнена декларация от Б.Я.. Също така в хода
на проверката дружеството - жалбоподател не е представило доказателства за
изпълнение на задължението си към датата, на която е била изискуемо плащането
на трудовото възнаграждение. Представена е ведомост за заплати на работниците и
служителите за месец септември 2015г., заверена с дата 12.01.2016г., в която
фигурира подпис на лицето Б.П.Я., но това не означа, че същото е изплатено в
установения срок. Напротив, събраните доказателства по безспорен начин сочат
обратното. На първо място, цитираната ведомост е частен писмен документ,
съставен от служител на дружеството – нарушител по това време. Макар
удостоверяваща изгодни факти за страната, която го е съставила, същата не е
представена своевременно на проверяващите служители на Дирекция “Инспекция по
труда” - гр.Шумен от самия работодател. Освен това, ако действително е съществувала
посочената ведомост, няма логично обяснение защо това обстоятелство е споделено
едва на 12.01.2016г. След като това не е сторено, е очевидно, че застъпването
на тази теза едва в съдебната фаза има защитен характер и не следва да бъде
кредитирана.
Ето защо, съдът намира, че от всичко
изложено до тук се доказва по безспорен начин, че дружеството - жалбоподателят,
като не е изплатило на лицето Б.П.Я. уговореното трудово месечно възнаграждение
за месец септември 2015г. в уговорения между страните срок, посочен в т.2 от
Допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение към трудов
договор № 430/01.07.2015г., а именно до края на втория месец след изработения,
т.е. до края на втория месец през който е положен труда – 30.11.2015г., на
01.12.2015г. чрез бездействието си е осъществил от обективната и субективна
страна посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление нарушение.
Наред с това настоящия съдебен състав
съобрази разпоредбата на чл.416, ал.1, изр. 2 от КТ, която предвижда, че
редовно съставените актове по реда на КТ имат доказателствена сила до доказване
на противното. А противното не се доказа. Административно-наказващият орган е
изпълнил задължението да събере необходимите доказателства и е установил, че е
извършено административното нарушение, поради което правилно е издал
атакуваното наказателно постановление. Ето защо съдът приема, че в конкретния
случай дружеството - жалбоподател действително е осъществило от обективна и субективна
страна състава на визираното в чл.128, т.2 от КТ нарушение.
Извън всякакво съмнение е и
обстоятелството, че дружеството – жалбоподател е работодател по смисъла на §1
от ДР на КТ, тъй като именно то е юридическото лице, което самостоятелно наема
работници и служители по трудово правоотношение. В тази връзка съдът счита, че
в настоящия случай именно търговското дружество - жалбоподател се явява в
качеството на работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ. В настоящия казус
дружеството - жалбоподател не е изпълнило вменените му от държавата чрез
Кодекса на труда, свързани с трудовото законодателство забрани и съответно
на разпоредбата на чл.83 от ЗАНН
административно-наказателната му отговорност е обективна и безвиновна.
Настоящият
съдебен състав споделя аргументите на административно-наказващия орган, че в процесния
случай не следва да се приложи разпоредбата на чл.415в от КТ. Следва да
се отбележи, че приложение на разпоредбата на чл.415в от КТ се преценява за
всеки конкретен случай на административно нарушение, а не общо като дадена
законова възможност. Всяко административно нарушение е специфично с оглед
неговия противоправен резултат и начин на извършване.
Административно-наказващия орган следва да извърши преценка и на тези
обстоятелства, освен дали е налице основанието в
разпоредбата на чл.415в от КТ. Отстранимостта на нарушението “веднага” се
преценява именно с оглед вида на административното нарушение. Самият
законодател е избегнал да фиксира точно срок на отстранимостта – ден, час,
месец, именно с оглед спецификата на всяко административното нарушение. В
настоящия случай се касае за неплащане в уговорените срокове на уговореното
трудово възнаграждение на работника Б.П.Я., т.е. нарушението е неотстранимо с оглед характера на същото. Правилно е
констатирано, че в настоящата хипотеза не може да бъде приложена разпоредбата
на маловажно нарушение, тъй като самото нарушение е невъзможно да бъде
отстранено веднага, каквото е изискването на закона, както и да не са настъпили
вредни последици за работниците. За да се приложи по-благоприятната разпоредба
на чл.415в от КТ следва да бъдат налице
кумулативно дадените предпоставки. Предвид гореизложеното съдът намира, че
правилно административно-наказващия орган е констатирал, че не са налице предпоставките
за приложение на чл.415в от КТ, тъй като нарушението не е отстранено.
Настоящият съдебен състав намира, че
правилно административно - наказващият орган не е приложил нормата на чл.28 от
ЗАНН, тъй като счита, че случаят по отношение на нарушениeто не е маловажен
доколкото процесното нарушение не се отличават с по-малка тежест от типичните
за този вид и не са налице някакви особени обстоятелства, които да обосноват
извода, че същото е маловажно. Съобразно легалната дефиниция на „маловажен
случай“, визирана в разпоредбата на чл.93, т.9 от НК и
приложима съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗАНН „маловажен случай“ е този, при който извършеното деяние с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на деяния от съответния вид. При съпоставяне степента на
обществена опасност на процесното нарушение в сравнение с обикновените случаи
на нарушения на законодателство в сферата на пазара на труда и заетостта,
настоящия съдебен състав, приема, че конкретния казус не разкрива белезите
маловажност, предвид обстоятелството, че чрез нарушението се е стигнало до неплащане в уговорените срокове на уговореното трудово възнаграждение системно на работниците от фирмата – жалбоподател, като
работниците се явяват неравнопоставен субект в положение на подчинение спрямо
властта на работодателя. Поради изложеното вмененото на жалбоподателя нарушение
не би следвало да се преценява според разпоредбата на чл.28 от ЗАНН от гледна
точка на маловажност на случая. В тази връзка следва да бъде отчетен и факта,
че по време на извършване на проверките е констатирано неизпълнение на същото
задължение и по отношение на други лица и то също за продължителен период от
време.
Ето защо, изложеното обосновава по
несъмнен начин обективната и субективна съставомерност на извършеното от
дружеството - жалбоподател нарушение, визираното в разпоредбата на чл.128, т.2
от КТ. За нарушение на трудовото законодателство административно-наказателната
разпоредба на чл.414, ал.1 от КТ предвижда за работодател, който наруши
разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание,
“имуществена санкция” в размер от 1 500 лв. до 15 000 лв. Имайки в предвид
разпоредбата на цитираната норма, която предвижда такава отговорност за
работодателя, то дружеството – жалбоподател “БАТ СЕКЮРИТИ” ЕООД, в качеството
му работодател подлежи на санкциониране, така както в разпоредбата на чл.414,
ал.1 от КТ е предвидено с “имуществена санкция” в размер от 1500 лв. до 15 000
лв. Административно-наказващият орган правилно е издирил и приложимата в случая
цитираната санкционна норма, като наказанието е било правилно индивидуализирано
и наказващият орган е наложил наказание в размер на законоустановения минимум,
преценявайки разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и обсъждайки причините, поради които
не може да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е
протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за
установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган,
притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл.42 от ЗАНН реквизити, а при
издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл.53 от ЗАНН.
В тази връзка, съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна и
недоказана следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Наказателно
постановление № 27-2704459/29.02.2016г. на Директора на Дирекция “Инспекция по
труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.414,
ал.1 от КТ на “БАТ СЕКЮРИТИ” ЕООД, с ЕИК 130548570, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Триадица, пл. “България” № 1, представлявано от А.В.Т.,
ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева за извършено нарушение по чл.128, т.2 от КТ, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: