Р
Е Ш Е Н И Е
279/10.5.2016г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският районен съд,петнадесети състав
На дванадесет и шести април две
хиляди и шестнадесета
година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Пл.Недялкова
Секретар Цв. К.
като разгледа
докладваното от районния съдия
ВАНД № 774 по описа за 2016г.
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №183415
– F189492/22.02.2016г.
на Директора на офис Шумен при ТД на НАП
– гр. Варна, с което на основание чл.355 ал.1 от КСО на ЕТ “А.С. - Р.“, гр.Шумен,
ЕИК 127629762 е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. В жалбата си до съда жалбоподателят моли НП да бъде отменено без да излага доводи за това. В
съдебно заседание се явява упълномощен представител – адв. Д.М. от САК В хода
по същество излага, че НП следва да бъде
отменено като незаконосъобразно, доколкото е следвало да бъде приложена
разпоредбата на чл.355 ал.2 от КСО. Констатираното нарушение не се оспорва по
същество.
Процесуалният представител на
въззиваемата страна, призован съобразно императивната разпоредба на чл.61, ал.1
от ЗАНН, моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да бъде потвърдено
изцяло обжалваното наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно.
Жалбата е подадена от надлежно
легитимирано за целта лице, в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е
процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства
и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се
установи следното от фактическа страна:
На 13.10.2015г. в хода на извършвана
документална проверка от св.И.И.П. – ст.
инспектор по приходите, било установено, че ЕТ “А.С. - Р.“, гр.Шумен, ЕИК 127629762
в качеството си на осигурител, не е
изпълнил задължението си да подаде в срок Декларация Обр.6
„Данни за дължими вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ“ за м. март 2015г., в срока указан
в чл.3 ал.3 т.1 от наредба № Н –
8/2005г. на МФ, а именно в срока за подаване на
декларация обр.1 - до 27.04.2015г. Същата била подадена със
закъснение на 12.05.2015г. В деня на
извършване на проверката била изпратена покана
до ЕТ да се яви в 7 дневен срок от получаването й в ТД на НАП , офис Шумен за предявяване и връчване на АУАН. Същата е
връчена на адреса за кореспонденция на 22.10.2015г. и е получена от Й.С.А. –
дъщеря на А.С.. В указания срок представител на
жалбоподателя не се явил, поради което на 09.11.2015г. св.П. съставила срещу
ЕТ АУАН № F189492
в негово отсъствие. Актосъставителят е приел, че е нарушен състава на чл.3 ал.3
т.1 от Наредба № Н - 8 от 2005г. на МФ. Актът е връчен на упълномощено лице.
При връчване на акта не са отразени възражения. Такива не са депозирани и в
законоустановения срок. Въз основа на съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка,
административно-наказващият орган е издал обжалваното НП, с което на
основание чл.355 ал.1 от КСО на ЕТ “А.С.
- Р.“, гр.Шумен, ЕИК 127629762 е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл.355
ал.1, във вр. с чл.5 ал.4 от КСО, във вр. с чл.3 ал.3 т.1 от Наредба № Н
-8/2005г. на МФ.
Така установената фактическа
обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и
от разпита в съдебно заседание на актосъставителя, който потвърждава констатациите, отразени в АУАН.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно
чл.5 ал.4 т.2 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите с лица
и работодателите периодично представят в
националната агенция по приходите декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване,
Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително
пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на
работниците и служителите" и данък по Закона за
данъците върху доходите на физическите лица. Съдържанието,
сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал. 4
се определят с наредба, издадена от министъра на финансите, съгласувано с
управителя на Националния осигурителен институт. Съгласно чл.3
ал.3 т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005г. на Министерството на финансите, Декларация образец №6 „Данни
за дължими вноски и данък по чл.42 от
ЗДДФЛ“ се подава в съответната
компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от
работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения в срока за подаване на декларация образец № 1, който
съгласно чл.3 ал.1 т.1 Б.“а“ от
Наредбата е до 25 число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Съгласно
горепосочените разпоредби Декларация обр.6 за м. март 2015г.
е следвало да бъде подадена не по-късно от 27.04.2015г.
Безспорно установено е, че процесната декларация е била подадена на 01.05.2015г. по електронен пън, но е била отхвърлена. Същата е
подадена повторно на 12.05.2015г. и е приета. От обективна страна е
осъществен състава на нарушението. Предвидената в чл.83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическите
лица и еднолични търговци за неизпълнение на задължение към държавата е обективна, безвиновна.
Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя
нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се
установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено. Не се търси виновно
поведение на конкретно ФЛ. Доколкото отговорността на ЕТ
е безвиновна ирелеванто е дали е било съзнавано, че се извършва нарушение.
Предвид изложеното намира, че е осъществен състава на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на жалбодателя. Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че процесната декларация е
била подадена извън срока.Излагат се доводи, че доколкото се
касаело за забавено изпълнение, следвало
да бъде ангажирана отговорността на представляващият го, съобразно чл.355 ал.2
от КСО. Тези доводи съдът намира за неоснователни. Съгласно чл.5 ал.4
т.2 от КСО задължението за периодично представяне на данни е на осигурителите,
осигурителните каси, самоосигуряващите с лица и работодателите.В конкретният случай осигурител е ЕТ, поради което
правилно е ангажирана отговорността му на основание чл.355 ал.1 от КСО.
От
друга страна съдът намира, че в
конкретния случай се касае за маловажен случай на административно нарушение. Настоящият
състав счита, че при издаване на НП административно наказващият орган е
подходил формално при анализа на
доказателствата и преценка за обществената опасност на извършеното деяние, като
не е съобразил всички обстоятелства относно причините и условията, способствали
извършеното нарушение. Съдът намира, че в настоящия случай извършеното
нарушение съставлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН по следните
съображения:
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г.
на тълк. н. д. № 1/2005г. на ВАС,
преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на
случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол. За да се премине към прилагане на чл.28 от
ЗАНН следва да е налице "маловажен случай"
на административно нарушение, при който наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено такова. Предвид посочената
разпоредба преценката относно наличие на основанията на чл.28,
б.”а” от ЗАНН следва да се извърши от
административно наказващия орган, като се вземе предвид тежестта на
нарушението, причините, довели до закъснението за подаване на данъчната
декларация, причинени ли са вреди от нарушението и други смекчаващи вината
обстоятелства. Няма спор, че е налице извършено нарушение на посочената в
атакуваното НП правна норма. Без да е налице административно нарушение въпросът
за приложимостта на правилото на чл.28 от ЗАНН въобще не би следвало да бъде обсъждан, текстът се прилага само при
налично противоправно поведение.
Действително обществените отношения,
които са предмет на регулиране от КСО
са важни, тъй като се касаят осигурителното законодателство. Но също така следва да се преценява и конкретното нарушението, което се
санкционира, обстоятелствата при които е извършено, формата на вината, както и
причините способствали за извършването му. В случая декларацията не е била подадена след
осъществяване на определени действия от страна на органите на НАП по
установяване нарушението и откриване нарушителя. В НП е посочено , че процесната
декларация била подадена на 11.09.2015г. по повод издадени задължителни предписания от контролните
органи на НОИ във връзка с неподадени декларации обр.1. Това обстоятелство се
опровергава от приложените писмени доказателства – Справка за задълженията и
Протокол от 01.05.2015г., от които безспорно се установява че процесната декларация е била подадена
на 01.05.2015г. по електронен пън, била е отхвърлена и подадена повторно на 12.05.2015г., когато е и приета, каквато констатация се съдържа и в съставения
АУАН.Също така в АУАН липсва констатация на актосъставителя декларацията да е била подадена по повод
дадените предписание на НОИ. Данъчно задълженото лице е осъществило, макар и
със забава, задължението си, преди установяване на нарушението. Само е предприело действия по изпълнение на
ангажимента си, макар и след изтичане на крайния срок. Няма доказателства, че
подаването на декларацията е било във връзка с дадените предписания от НОИ. От бездействието на жалбоподателя не са произлезли вреди, не са налице отегчаващи
обстоятелства, извършено е за първи път, касае за закъснение от 15 дни. Нарушението
е от възможно най - лекия вид - неподаване в
срок, т. е. само забава в изпълнението, а не липса на изпълнение на
задължението. В НП наказващият орган е приел , че не са налице
предпоставките на чл.28 от ЗАНН, мотивирайки се, че закъснението било повече от 6 месеца и лицето не по своя
инициатива е участвало в проверката, а след предписание на НОИ, което не
отговаря на установената фактическа обстановка.
Предвид изложеното, съдът намира, че в
настоящата хипотеза е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28, б. “а” от
ЗАНН, като нарушителят следва да бъде предупреден, че при повторно извършване
на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото при
хипотезата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН е осъществен състав на административно
нарушение, то предупреждението не означава оневиняване. Съдът намира, че по
този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов
ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани,
така както визира чл. 12 от ЗАНН. В този смисъл атакуваното НП, следва да бъде
отменено, като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно
постановление №183415 – F189492/22.02.2016г.
на Директора на офис Шумен при ТД на НАП
– гр. Варна, с което на основание чл.355 ал.1 от КСО на ЕТ “А.С. - Р.“,
гр.Шумен, ЕИК 127629762 е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева като неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.