Р Е Ш Е Н И Е
253/22.4.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На двадесети април през две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар: С.А.
Като разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 818 по описа на ШРС за 2016г.,
За да
се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление № В - 0042381/12.02.2016г. на Директора на Регионална
Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със
седалище гр.Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “Мобилтел”
ЕАД, гр.София, ЕИК 131468980 е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три
хиляди/ лева на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/
за нарушение на чл.11, ал.1, т.8 от ЗПК.
Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление, като излага доводите си за това в жалбата.
В съдебно
заседание представляващия дружеството - жалбоподател не се явява лично и не
изпраща процесуален представител.
За Регионална
Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със
седалище гр.Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не
се явява процесуален представител.
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна,
поради следните съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Дружеството – жалбоподател “Мобилтел” ЕАД, гр.София, представлявано от А.В.Д. и М.З. извършва търговска дейност в стопанисвания от него магазин „М - Тел“ за продажба на мобилни телефонни апарати и аксесоари към тях, и далекосъобщителни услуги, находящ се в гр.Шумен, бул.”Симеон Велики” № 46. На 07.12.2015г. е извършена проверка в обекта от длъжностни лица към РД на КЗП, гр.Шумен, по повод постъпила потребителска жалба от Ф.С.А. с Вх. № В – 03 - 2794 от 30.11.2015г. за предоставяне на невярна информация при сключване на договор за покупко-продажба на изплащане от 12.10.2015г. на два броя молибни телефонни апарати В хода на проверката в търговския магазин било установено, че на 12.10.2015г. потребителят Ф.С.А. от гр.Шумен получила от посочения магазин по силата на 2 бр. договори за продажба на изплащане № 503188466 два броя мобилни телефони марка “SAM Galaxy S3”, модел „Neo“. В законоустановения срок, визиран в разпоредбата на чл.29 от ЗПК - на 16.10.2015г. и на 26.10.2016г. потребителя Атанасова предявила писмено искане за прекратяване на единия договор. Впоследствие дружеството изпратило писмо до потребителката, с което се изразявало становище, че разпоредбата на чл.29а от ЗПК не се прилага за договорите за кредит с общ размер, по-малък от 400 лв. и клиентът няма право на отказ от сключения договор. Същевременно обаче посочили, че ще й предоставят възможността да прекрати договора за изплащане, като следва да заплати апаратите в брой, по Ценова листа, а именно – 450 лв. /с ДДС/. Тъй като не признали правото на отказ на потребителя, впоследствие на 30.11.2015г. Атанасова подала потребителска жалба в КЗП-РД-Варна, звено Шумен. В резултат на жалбата била възложена проверка, осъществена на 07.12.2015г. от длъжностни лица към РД на КЗП, гр.Шумен, които проверили и договорите за лизинг по отношение на съобразност със Закона на потребителския кредит и било установено, че не съдържат информация по чл.11, ал.1, т.8 от ЗПК, а именно липсва описание на стоката и нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит. Също така било консатирано в чл.8.2 от процесните договори, че е описано: „цената на вещта, когато се изплаща в брой и изцяло е посочена в действащия ценоразпис на продавача, публикуван в www.мтеl.bg.“. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол № К - 0222190 от 07.12.2015г. За изясняване на обективната истина на търговеца било дадено писмено разпореждане, обективирано в цитираният констативен протокол, да представи в офиса на Комисията за защита на потребителите в гр.Шумен становище по потребителската жалба и Ценова листа. От страна на търговеца на 17.12.2015г. са били представена следните писмени документи, както следва: Становище по потребителска жалба № В – 03 - 2794 от 30.11.2015г., 2 бр. пълномощни и Отговор на жалбата от „Мобилтел“ ЕАД, приети с протокол за Протокол за проверка на документи № К – 078021 към констативен протокол № 0222190 от 07.12.2015г. Впоследствие била извършена и проверка по документи. На 04.01.2016г. била изпратена покана до “Мобилтел” ЕАД, получена на 05.01.2016г., за явяване на 12.01.2016г, с оглед съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
Тъй като на 12.01.2016г. не се явил управител или друг представител на “Мобилтел”
ЕАД, нито упълномощено от него лице за съставяне на акта за
установяване на административно нарушение, впоследствие
- на 16.03.2015г. на основание чл.40,
ал.2 от ЗАНН на дружеството - жалбоподател е съставен Акт за
установяване на административно нарушение № К-0042381,
като актосъставителят е описал тези свои констатации и квалифицирал нарушението
като такова по чл.11, ал.1, т.8 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, а именно, че на 12.10.2015т. търговеца е
предоставил на потребителя 2 бр. договори за продажба на изплащане с №
503199466, в които не се съдържа задължителния реквизит – стоката или услугата
и нейната цена в брой, когато кредитът е под формата на разсрочено плащане на
стока или услуга или при свързани договори за кредит. Цитираният
акт за установяване на административно нарушение на 28.01.2016г. бил връчен на лицето Н.М.Н. – управител на проверявания
магазин и подписан от него, без да изложи
възражения, като връчването било обективирано в Констативен протокол № К - 0223296 от 28.01.2016г. Впоследствие дружеството - нарушител не се е възползвало от законното си
право и не е депозирало писмени възражения в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление
№ В - 0042381/12.02.2016г. на Директора на Регионална Дирекция за областите
Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със седалище гр.Варна към
Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “Мобилтел” ЕАД,
гр.София, ЕИК 131468980 е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три
хиляди/ лева на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/
за нарушение на чл.11, ал.1, т.8 от ЗПК.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на
актосъставителят В.К.Г. и на свидетелят Н.И.Й. – свидетел при установяване на
нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание
разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията
на свидетелите В.К.Г. и Н.И.Й.
следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се
потвърждават от останалите събрани доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:
При
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са
описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното
постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя
не е накърнено.
Съгласно
разпоредбата на чл.11, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
изчерпателно изброени реквизити, а в т.8 на цитираната правна норма е посочено,
че се установява
стоката или услугата и нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на
разсрочено плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит.
Дружеството - жалбоподател
несъмнено има качеството „продавач“ по смисъла на нормата чл.104,
ал.1 от ЗЗП, тъй като е юридическо лице, което в рамките на своята
търговска дейност и въз основа на договор за продажба продава потребителски
стоки. Действително, в конкретния случай са
били
сключени 2 бр.
договори за продажба на изплащане с № 503199466 на процесните телефони, а не за продажба.
Безспорно установено е в настоящия
казус извършването
на процесното нарушение – на посочената в акта за установяване на
административно нарушение и
наказателното постановление дата – 12.10.2015г. дружеството-жалбоподател е сключило в гр.Шумен, в качеството си на
лизингодател 2 бр.
договори за продажба на изплащане с № 503199466 , т.е. договор
за лизинг, в които
не е отразена
стоката и нейната цена в брой. По смисъла на чл.4 от ЗПК договорът за лизинг се
счита за договор за потребителски кредит и следва да отговаря на задължителните
според закона реквизити за този вид договор. Така според разпоредбата на чл.11, ал.1,
т.8 от цитирания
закон задължителен
реквизит на договора е точно посочване на стоката и нейната цена в брой, а такова информация липсва в процесните договори. От
приложените по делото писмени материали и от разпита в съдебно
заседание на свидетелите В.Г. и Н.Й. се установява по безспорен начин, че такава информация в процесните договори липсва. В този аспект може да се посочи, че в хода на
съдебното дирене не се установиха различия и несъответствия между показанията
на свидетелите и изложената в наказателното
постановление фактическа обстановка. Показанията на посочените свидетели могат да се
възприемат като убедителни, еднопосочни и достоверни, което мотивира съда да ги
кредитира изцяло и безрезервно. Показанията на свидетелите В.Г.
и Н.Й. се явяват от правно значение и в насока на
спазване на процесуалните изисквания при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение. Съдът кредитира и останалите писмени доказателства и
доказателствени средства, приложени по процесното дело, а именно: заверени за
вярност копия на 2 бр.
договори за продажба на изплащане с № 503199466 от 12.10.2015г.
Съгласно т.2 на § 13 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите „търговец“ е
всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба
стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята
търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и
всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. Т.е. правилно е
определен субектът на административна отговорност.
Поради
изложеното настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай дружеството
– жалбоподател в качеството му на „търговец“ действително
е осъществило от обективна и субективна страна състава на визираното в чл.11, ал.1, т.8 от
ЗПК нарушение. За това нарушение административно-наказателната
разпоредба на чл.45, ал.1
от ЗПК предвижда “имуществена санкция” в
размер от 3000 лв. до 8 000 лв. за едноличните търговци и
юридическите лица. В тази връзка съдът счита, че правилно
му е наложено административно наказание, определено в законово установения
минимален размер, визиран в разпоредбата на чл.45, ал.1
от ЗПК, а именно “имуществена санкция” в
размер от 3000 лв. Освен това, следва да се изтъкне,
че в настоящия казус административно-наказващия орган е санкционирал дружеството
- търговец, т.е. субект на отговорността не е физическо лице, за да се обсъждат
въпросите за вината при извършване на нарушението, а се касае до налагане на
имуществена санкция на юридическо лице съобразно разпоредбата на чл.83 от
ЗАНН. Отговорността по ЗАНН на юридическите лица е своеобразна обективна
отговорност и не би могъл да се обсъжда въпросът за вината, тъй като никое
юридическо лице не може да прояви вина в поведението си, доколкото това е
присъщо само на физическите лица, притежаващи съответната правоспособност и
дееспособност.
При
извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на
нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. От
приложеното по делото копие от Констативен протокол № К - 0223296 от 28.01.2016г. и копие от
известие за доставка е видно, че дружеството е било надлежно поканено за
съставяне на АУАН, при което изложените в жалбата доводи в тази насока се
явяват неоснователни.
Освен това, настоящия съдебен състав намира, че в процесния случай не може
да бъде приложена разпоредбата на чл.28
от ЗАНН, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен
случай” по смисъла на посочената разпоредба. В тази връзка следва да бъде
отбелязано, че Закона за потребителския кредит регулира отношенията между
търговец и потребител и неговата цел основно е да гарантира правата на
потребителите, като осигури
защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна
на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит. Не са налице основания случаят да бъде счетен
за маловажен по смисъла на чл.28 от
ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните
нарушения от този вид, при което не са налице основания за приложението на
посочената разпоредба. Също така, процесното нарушение не покрива по никакъв начин и един от
най - важните критерии при определяне на нарушението като маловажно, а именно
липсата или незначителност на вредните последици, тъй като ноторно известен е
фактът за нуждата от мобилен телефон. При липсата на информация от търговеца по
отношение на тези стоки и цена
се накърняват интересите на потребителя. Липсата на информацията обосновава настъпване на вредни последици, което на
практика изключва възможността да се стигне до извод, че
административно-наказаващия орган би могъл да приеме, че се касае за маловажен
случай.
Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е
протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за
установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата
на чл.42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно
постановление – тези на чл.53 от ЗАНН.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена
без уважение.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
В - 0042381/12.02.2016г. на Директора на Регионална Дирекция за областите
Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със седалище гр.Варна към
Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “Мобилтел” ЕАД,
гр.София, ЕИК 131468980 е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три
хиляди/ лева на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/
за нарушение на чл.11, ал.1, т.8 от ЗПК,
като правилно и законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: