Р Е Ш Е Н И Е

 

361/14.6.2016г., гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, ХІІ състав

На деветнадесети май 2016 година

В публично заседание в следния състав:  

                                                               Председател: Ивелина  Димова

Секретар: М.М.  

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 819/16г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от “Мобилтел” ЕАД-гр.София срещу Наказателно постановление № В-0042382/12.02.2016г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит. Дружеството-жалбоподател привежда доводи за наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание дружеството, редовно призовано, не изпраща представител. Въззиваемата страна също не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок /наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 14.03.2016г., видно от известие за доставяне на л.14 от делото, а жалбата е депозирана на 21.03.2016г. -последния ден от седмодневния срок, когато е предадена на куриер/, от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател стопанисвало магазин за продажба на мобилни телефони, аксесоари и телекомуникационни услуги, намиращ се на бул.”Симеон Велики” №46В в гр.Шумен. На 12.10.2015г. потребителката Ф.С.А. от гр.Шумен сключила два договора за продажба на изплащане с дружеството-жалбоподател, по силата на които закупила два мобилни телефонни апарата. В т.10.1.2 на договорите било посочено, че купувачът има право да се откаже от условията на разсрочено плащане в 14-дневен срок от подписването на договора, като в този случай следва да заплати цената на придобитата вещ в брой. Потребителката решила да се възползва от тази възможност и на 16.10.2015г. подала заявление за прекратяване на договорите. Дружеството обаче отказало да прекрати договорите, тъй като кредитите били в размер, по-нисък от 400 лева, позовавайки се на чл.29А от ЗПК.  Поради това на 30.11.2015г. А. подала потребителска жалба в КЗП-РД-Варна, звено Шумен, във връзка с която на 07.12.2015г. от В.К.Г.-гл. инспектор в КЗП-РД за области Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище, била извършена проверка в търговския обект. При проверката било счетено, че в предоставените на потребителката екземпляри от договорите не са описани или прикрепени общите условия, при които е отпуснат кредита. Във връзка с тези констатации на 13.01.2016г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател, за това, че не е изпълнило административното си задължение към всеки от договорите да приложи Общите условия, които да са неразделна част от него. Актът бил съставен в отсъствието на представител на дружеството по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Впоследствие бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за неизпълнение на задължение по чл.11, ал.2 от Закона за потребителския кредит.  

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите В.К.Г. и Н.И.Й., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.11, ал.2 от Закона за потребителския кредит общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. Понятието „договор за потребителски кредит“ е дефинирано в чл.9, ал.1 от ЗПК, според който това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. В случая се касае за договори за продажба на изплащане, които несъмнено представляват договори за потребителски кредит по смисъла на цитираната норма, при което правилно е счетено от страна на наказващия орган, че същите попадат в приложното поле на ЗПК.Съдът намира обаче, че наличието на процесното неизпълнение на административно задължение не е доказано по несъмнен начин. Свидетелите твърдят, че потребителката не е била осведомена за общите условия на дружеството за предоставяне на потребителски кредит, като такива не са били прикрепени като неразделна част към договора. Съдът не намира основание да се съгласи с тези констатации. От приложените по делото копия от два договора за продажба на изплащане с №503188466, в които е отразено закупуването на два различни телефона, е видно, че на стр.2 от договорите е обективиран раздел I-„Предмет и общи условия“, в който са уговорени основните задължения на страните. Действително, посоченият раздел от договора включва само три точки с крайно оскъдна информация. В тази връзка актосъставителят посочва, че договорите са оформени по начин, твърде различен от всички известни му договори за потребителски кредит.  Следва да се отбележи обаче, че вмененото на дружеството нарушение се изразява в липса на общи условия, явяващи се неразделна част от договора, а в действителност такива са инкорпорирани в сключените от потребителката договори, макар и, както беше посочено, крайно лаконични по съдържание. При това положение не би могло да се приеме, че е налице твърдяното от наказващия орган неизпълнение на административно задължение. Не би могло да се коментира доколко съдържанието на договорите отговаря на изискванията на чл.11 от ЗПК, тъй като евентуалното несъответствие би представлявало друго по вид нарушение, различно от това, за което е съставен акт и за което е издадено атакуваното наказателно постановление. По същите съображения не би могло да се приеме, че е осъществен състава на пр.2 на чл.11, ал.2 от ЗПК. Наказващият орган е приел, че търговецът не е изпълнил административните си задължения към всеки от договорите да приложи общите условия, които да са неразделна част от него, с което е нарушил разпоредбата на чл.11, ал.2 от ЗПК. При това положение е правно ирелевантно обстоятелството, че страните по договорите не са подписали всяка от страниците им, тъй като това е различно нарушение, което не е описано в обстоятелствената част на наказателното постановление. Не могат да се подминат без внимание и доводите, изложени в жалбата, че дружеството не е нормативно задължено да има общи условия за предоставяните от него потребителски кредити. По начало няма никаква пречка такива кредити да бъдат предоставяни и при индивидуални условия. Действително, в случая в договорите е включен раздел „предмет и общи условия“, от което е видно, че същите не са сключени при индивидуални условия. Доколкото обаче в административнонаказателното производство доказателствената тежест е възложена на наказващия орган, последният е следвало да докаже наличието на други общи условия, относими към сключените договори, които да не са били инкорпорираани като неразделна част от договорите. При липсата на данни такива общи условия да са били въведени от санкционираното дружество във връзка с отпусканите от него потребителски кредити, не би могло да се приеме, че е доказано наличието на неизпълнение на административно задължение или поне на описаното в наказателното постановление такова. По изложените съображения съдът намира че обжалваното наказателно постановление се явява недоказано и необосновано и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № В-0042382/12.02.2016г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което на “Мобилтел” ЕАД-гр.София с ЕИК: 131468980, на основание чл.53 от ЗАНН, вр.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лева, като незаконосъобразно.

 

             Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.  

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: