Р Е Ш Е Н И Е

 

271/4.5.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и седми април през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                    Председател: Ростислава Георгиева  

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №820 по описа на ШРС за 2016 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

            Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление №В-0042385/08.02.2016 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от С.-Е.В. е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.222А от ЗЗП за нарушение на чл.114, ал.3 от ЗЗП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание не се явява представител.            

За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява представител.  

            Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София извършва търговска дейност в обект за продажба на мобилни апарати и аксесоари и телекомуникационни услуги – магазин „ТЕЛЕНОР 817 ШУМЕН“, находящ се в гр.Шумен, ул.”Стоян Чилингиров” №2.

По повод постъпила потребителска жалба от лицето Г.К.Д. с вх.№В-03-2895 от 08.12.2015 год. на 29.12.2015 год. била извършена проверка в обекта от служители при КЗП – РД – Варна, гр.Шумен. било установено, че потребителката, подала жалбата на 29.11.2014 год. закупила от търговеца мобилен телефон, модел “HUAWEI ASCEND”. Поради повреда в апарата и след предявени от лицето рекламации, обективирана в съответните сервизни протоколи били извършени три последователни ремонти на апарата, съответно на 04.06.2015 год., 21.07.2015 год. и 09.09.2015 год. На 09.09.2015 год. телефонът бил върнат на лицето, като в протокола за ремонт №201360480, като заключение било отбелязано „REPAIR /поправен/. На 26.11.2015 год. отново се появил дефект в апарата, по повод на който потребителката още същия ден подала заявление на основание чл.114, ал.3 от ЗЗП с искане договорът да бъде прекратен и да й бъде възстановена заплатената за апарата сума. На 30.11.2015 год. потребителката получила отказ да й бъда възстановена сумата. В тази връзка на 08.12.2015 год. подала жалба до КЗП.   

Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол №К-0223258/29.12.2015 год., с който представител на дружеството е бил поканен да се яви на 07.01.2015 год. за представяне на допълнителни писмени доказателства и становище по искането на лицето Данева за възстановяване на заплатената от нейна страна сума. На 08.12.2015 год. в КЗП – РД – Варна, в гр.Шумен се е явил упълномощен представител на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София, като е представил становище, в което отново заявяват,      че считат, че не се налага възстановяване на заплатената от потребителката сума. Това обстоятелство е документирано в Протокол за проверка на документи №К-078027/08.12.2015 год. към Констативен протокол №К-0223258/29.12.2015 год. На същата дата за констатираното нарушение на дружеството-жалбоподател е съставен акт за установяване на административно нарушение №К-0042385/08.01.2016 год., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.114, ал.3 от Закона за защита на потребителите. Актът е бил съставен в присъствие на упълномощено от дружеството лице, като същият е подписал акта, без да изложи възражения по него. Впоследствие дружеството не се е възползвало от законното си право и не е депозирало и допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №В-0042385/08.02.2016 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от С.-Е.В. е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.222А от ЗЗП за нарушение на чл.114, ал.3 от ЗЗП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя В.К.Г. и на свидетеля Н.И.Й. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че дружеството действително е извършило визираното в акта и в наказателното постановление административно нарушение, по следните правни съображения:

Безспорно установено по делото е, че “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София се явява търговец по смисъла на §13, т.2 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП и съгласно разпоредбата на чл.114, ал.3 от същия закон е имал задължението да удовлетвори искане за разваляне на договора и да възстанови заплатената от потребителя сума, когато след като е удовлетворил три рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на една и съща стока, в рамките на срока на гаранцията по чл.115, е налице следваща поява на несъответствие на стоката с договора за продажба.

В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че търговецът е извършил три последователни ремонта на закупения от потребителката мобилен телефон, като се касае за една и съща повреда – проблем при работа на функцията ON/OFF и изключване на телефона, както и че след удовлетворяване на третата рекламация телефонът отново е дал същия дефект, поради което потребителката е поискала разваляне на договора. Не се спори между страните и че тези действия са били извършвани в срока на гаранцията по чл.115 от ЗЗП. Следователно потребителят е бил в правото си, да иска разваляне на сключения договор и възстановяване на заплатената от негова страна сума. Поради изложеното, настоящият състав намира, че дружеството-жалбоподател неправомерно е отказало възстановяване на сумата и по този начин на 06.12.2015 год. е допуснало неизпълнение на задължението, визирано в разпоредбата на чл.114, ал.3 от ЗЗП.

Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.222А от ЗЗП. При индивидуализацията на наказанието, административно-наказващият орган, мотивирайки се с факта, че деянието е извършено след като дружеството е било наказано с влезли в сила наказателни постановления за други три идентични по вид нарушения, е наложил наказание в размер на максималния, предвиден в разпоредбата на чл.222а от ЗЗП. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че деянието с оглед на изложеното по-горе се явява повторно по смисъла на §13, т.21 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП и е следвало санкцията да бъде наложена в размерите посочени в разпоредбата на чл.231 от ЗЗП. В тази връзка изложеното по-горе относно наличието на повторност по смисъла на §13, т.21 от ДР на ЗЗП е основание за налагане на санкция в двойния размер на определената такава в размерите и по правилото на чл.222а от ЗЗП, но не е основание за налагане на санкция в максимален размер. В случай, че административно-наказващият орган е счел, че наказанието следва да бъде наложено именно в този размер, следваше да изложи конкретни мотиви и съображения, обосноваващи преценката му за налагане на този размер на наказанието и за степента на обществената опасност на самото деяние. В този смисъл не е достатъчно посочване на влезлите в сила наказателни постановления, доколкото, както бе посочено по-горе те са основание за прилагане на санкция в двоен размер на определената такава в размерите по чл.222а от ЗЗП, но не и за налагане на такава в максимален размер. В тази връзка съдът намира за правилно и законосъобразно на дружеството да бъде наложена санкция в минималния, предвиден в разпоредбата на чл.222а от ЗЗП размер, но в нейния двоен размер при приложение нормата на чл.231 от ЗЗП, а именно „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева. 

Съдът не споделя изложените от дружеството-жалбоподател твърдения за липса на посочени дата и място на извършване на нарушението. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че както в акта за установяване на административно нарушение, така също и в обжалваното наказателно постановление е посочено, че нарушението е констатирано при извършена проверка на 29.12.2015 год. в гр.Шумен, в търговския обект на дружеството. В същото време по недвусмислен начин е посочено, че деянието е извършено на 06.12.2015 год. – датата на която дружеството, чрез писмо, изпратено до потребителят е отказало да прекрати договора за продажба.  Съдът намира, че при издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са нарушили правото на защита на дружеството и да са довели до невъзможност същото, чрез неговите представляващи да разбере какво нарушение се твърди, че е извършило, кога и къде го е извършило, а от тук и да организира по един адекватен начин защитата си срещу него.

Съдът не споделя и възраженията, изложени от страна на дружеството-жалбоподател в жалбата относно неприложимостта на разпоредбата на чл.114, ал.3 от ЗЗП, доколкото твърдят, че дружеството няма качеството на „продавач“ по смисъла на чл.114, ал.1 от ЗЗП. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че както в приложената по делото гаранционна карта и отразената в нея фактура №4540041284/29.11.2014 год., с приложен към нея касов бон, така също и в представените гаранционни условия, в които също е посочена същата фактура, като търговец, респективно продавач е посочено именно дружеството-жалбоподател. От съществено значение е и обстоятелството, че дружеството няколкократно е възприело самото искане за рекламация като отговарящо на нормативните изисквания, отстранило е три пъти констатирания дефект, поради което и при появя на същия за четвърти пореден път, в рамките на срока по чл.115 от ЗЗП неизбежно е следвало да изпълни задължението си по чл.114, ал.3 от ЗЗП и да възстанови на потребителя заплатената от негова страна сума, разваляйки сключения между тях договор.  А поради изложеното съдът намира за неоснователно изложеното в жалбата възражение, че дружеството не следва да носи административно-наказателна отговорност за посоченото в наказателното постановление нарушение.

Съдът не споделя твърдението на жалбоподателя, че в настоящия случай са налице условията за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че Законът за защита на потребителите  охранява особен вид обществени отношения, като има за цел опазване интересите на потребителите.  В тази връзка съдът взе предвид и обстоятелството, че в настоящия случай проверката е била извършена именно по сигнал на гражданин, чиито права на потребител са били нарушени чрез осъщественото деяние. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира, че предвид характера на охраняваните обществени отношения и заложената от законодателя безусловна защита при упражняване правата на потребителите, то в настоящия случай институтът на "маловажния случай" е неприложим. Наказващият орган е действал законосъобразно, преценявайки, че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. че случая не може да се квалифицира като „маловажен” по смисъла на посочената разпоредба. Това мнение се споделя изцяло и от настоящия състав. В същата насока е и константната практика на ШАС и по-конкретно Решение №167/02.10.2015 год. по КАНД №140/2015 год. по описа на ШАС и др.

Съдът не споделя и твърдението на дружеството – жалбоподател, че по време на трите рекламации и преди връщане на телефона на потребителя не е бил извършван ремонт на същия, а само преинсталиране на софтуера, което не можело да се квалифицира като ремонт по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.114 от ЗЗП. В този смисъл съдът съобрази, че в представените като писмени доказателства по делото сервизни протоколи по недвусмислен начин е била отразена повредата на телефона по време на неговото предаване в сервиза и заключение при връщането му на потребителя „repair“. Никъде в сервизните протоколи не е било отразено, че не е бил извършван ремонт на телефона и че е бил преинсталиран неговия софтуер, каквито са твърденията на дружеството-жалбоподател. Но дори да бе извършено посоченото преинсталиране на софтуера, доколкото същото представлява намеса в работата на апарата и е извършено във връзка с направена рекламация за констатирана повреда, доказва, че е била налице нередовност, която е следвало да бъде отстранена. В противен случай не би се стигнало до поява на същия дефект след трикратно предаване на телефона за отремонтиране, респективно след третото му връщане на потребителя. 

С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като наложената на дружеството санкция следва да бъде намалена от 3000 лева на 1000 лева.         

  Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

            ИЗМЕНЯ наказателно постановление №В-0042385/08.02.2016 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от С.-Е.В. е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.222А от ЗЗП за нарушение на чл.114, ал.3 от ЗЗП, като намалява размера на наложената „имуществена санкция“ от 3000 /три хиляди/ на 1000 /хиляда/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

     РАЙОНЕН СЪДИЯ: