392/4.7.2016г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, четиринадесети състав
На двадесет и втори юни две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Красимир Кръстев
Секретар: Ф. А.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 835 по описа на ШРС за 2016г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 183492-F182155/22.02.2016г.
на Директор офис Шумен при Териториална
дирекция на НАП - Варна, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.179 от ЗДДС на „Бестрест
България“ ООД с Булстат: 201641413 гр.
Шумен ул. „Софийско шосе“ № 16 ет.2 ап.6 с представляващ И. А. И. ЕГН **********
е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева. В жалбата си
до съда жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно, моли също така да бъде
преквалифицирано, като маловажен случай. В съдебно заседание не изпращат процесуалният
представител, но в депозирана в деловодството на съда молба, поддържат изцяло
депозираната жалба на посочените в нея основания.
Процесуалният представител на въззиваемата страна, издал
НП, призоваван съобразно императивната разпоредба на чл.61 ал.1 от ЗАНН, не
изпраща представител, но в депозирана молба заявяват неоснователността на
депозираната жалба от дружеството жалбоподател.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от
активно легитимирано за целта лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от
ЗАНН, вр.с чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Жалбата
е основателна.
От
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: С НП №
183492-F182155 издадено на 22.02.2016г. от Директор офис Шумен
при Териториална дирекция на НАП - Варна на жалбоподателя е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 500 /петстотин/ лева за това, че „не
е изпълнило задължението си да подаде в законоустановения срок справка-декларация
за ДДС в едно с „Дневник на покупките“ и „Дневник на продажбите“ за данъчен
период 01.07.2015г.- 31.07.2015г. до 14-то число включително на месеца, следващ
данъчния период за който се отнася”. Наказателното постановление е издадено въз
основа на АУАН № F182155/09.10.2015г., съставен в
отсъствието на представител на дружеството жалбоподател, тъй като са били
налице условията на чл. 40 ал.2 от ЗАНН. Същият бил връчен на 11.12.2015г. на
упълномощено от жалбоподателя лице., като в акта е отбелязано, че ще бъде депозирано
възражение в тридневен срок. Впоследствие в срока по чл.44 от ЗАНН
жалбоподателя е изложил своите възражения, като изразява становището, че
случаят е маловажен и следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН. От приобщената по
делото справка-декларация по ЗДДС за
периода 01.07.2015г.-31.07.2015г. се установява, че същата е подадена на
14.12.2015г. с вх. № 273421503343464. Така установената фактическа обстановка се потвърждава и от
показанията на актосъставителя Я. Л. М.
- Н. и на свидетеля С.К.И., както и от присъединените на основание разпоредбата
на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема, че при издаване на наказателното постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да накърняват правото на защита на жалбоподателя и да водят
до неговата отмяна.
Съгласно разпоредбата на чл.125,ал.5
от ЗДДС, Справка-декларация по чл.125,ал.1 от ЗДДС се подава в съответната
териториална данъчна дирекция до 14-то число включително на месеца, следващ
данъчния период за който се отнася, като в конкретната хипотеза е безспорно
установено, а и не се спори от жалбоподателя, че това не е сторено /справка-декларация
по ЗДДС за периода 01.07.2015г.-31.07.2015г. е подадена на 14.12.2015г/. От приложените по делото писмени
доказателства – протокол за приемане на данни от 14.12.2015г. на
санкционираното дружество се установява,
че от известен период от време дружеството не развива, каквато и да било
търговска дейност и не реализира приходи и е подало справка-декларации по чл.125,ал.1 и ал.5 от ЗДДС с нулева
стойност, веднага след изискването им, тъй като предходните покани не били
получени.
Изхождайки от горното, съдът
счита, че санкционираната деятелност съставлява неизпълнение на задължение към
държавата по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН и доколкото наказващият орган не
го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление,
поради издаването му в противоречие със закона. В този смисъл съдът съобрази
обстоятелството, че процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността
на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания,
независимо дали са наведени от страните или не, включително и да подложи на
съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган досежно
приложението на чл.28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство съдът
съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР №
1/12.12.07г. по тълк. н. д. № 1/2005г. на ОСНК на ВКС, съгласно което когато
съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона.
В настоящия случай, доколкото в
ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието "маловажен случай" следва
да бъдат приложени критериите, визирани в чл.93,т.9 от НК, съгласно които
“маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно
константната съдебна практика при
преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по
който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от
които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да
бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.
Настоящият съдебен
състав счита, че като не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, въпреки наличието на основания за това,
административно-наказващият орган е нарушил материалния закон. Вярно е, че нарушението е
формално, на просто извършване и с него се засягат определени обществени
отношения във финансовата и счетоводна сфера. Вярно е и, че
обществените отношения, които регулира този закон, са от особена обществена
важност, но това не може да бъде основание административно-наказващият орган да
игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с
оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител.
Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се
реши въпросът дали случаят е маловажен или не. Наложилият
се в теорията и част от съдебната практика принцип, че нарушаването на данъчни
и осигурителни норми не може да се квалифицира като маловажен случай, доколкото
засяга базови обществени отношения, каквито са тези за фискалното обезпечаване
на държавното управление, не представлява абсолютен императив и не следва да
изключва автоматично извършването на съвкупна преценка на всички обстоятелства,
характеризиращи обществената опасност на деянието и дееца, наличните смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, вредните последици и др. В случая са налице
данни, от които е видно, че декларацията е била подадена веднага след като е получено
уведомлението. Дружеството жалбоподател не е имало
за цел да избегне или да забави заплащането на задълженията си, не са налице
отегчаващи обстоятелства, извършено за е първи
път и от него не са произлезли вреди - щети за фиска. Нарушението е такова на
формално извършване, поради което възникването на вреда би съставлявало не
елемент от състава на нарушението, а друго - допълнително обстоятелство,
увеличаващо степента на обществена опасност на нарушението, което в случая не е
налице.
Поради изложеното по-горе,
настоящия съдебен състав намира, че санкционираната деятелност съставлява
“маловажен случай” по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН,
респективно административно-наказващият
орган е следвало,
вместо да сакционира жалбоподателя с предвидената в чл.179 от ЗДДС санкция, да
му отправи предупреждение, че при повторно нарушение от същия вид ще бъде
наложено визираната в санкционната разпоредба санкция.
Налице са били всички предпоставки за
прилагането на тази разпоредба и като не я е приложил,
административно-наказващият орган е нарушил материалния закон и е издал
незаконосъобразно наказателно постановление
Поради
изложеното съдът намира, че наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. последно
от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 183492-F182155/22.02.2016г.
на Директор офис Шумен при Териториална
дирекция на НАП - Варна, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.179 от
ЗДДС на
„Бестрест България“ ООД с Булстат: 201641413 гр. Шумен ул. „Софийско шосе“ № 16 ет.2 ап.6
с представляващ И. А. И. ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер
на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл.125,ал.1 и ал.5 от ЗДДС, като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено
РАЙОНЕН СЪДИЯ: