Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 872/16г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от М.А.Г. ***, срещу Наказателно постановление № 16-0869-000271/02.03.2016г. на началника на сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“-гр.Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.178д от ЗДП. Жалбоподателят счита, че не е налице административно нарушение, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Жалбоподателят живеел на семейни начала със свидетелката С.М.. Бащата на свидетелката- св.В.М., бил лице с трайни увреждания, във връзка с което притежавал карта за паркиране за хора с увреждания, даваща му право да ползва специалните улеснения за паркиране, предоставени в държавата. На 05.02.2016г. възникнала необходимост св.М. да посети болнично заведение в гр.Шумен, до което бил транспортиран със собствения му лек автомобил марка „Опел Зафира“ с ДК№ Н 4921 ВН, управляван от жалбоподателя, като бил придружен и от св.М.. След като оставили св.М. ***, жалбоподателят и свидетелката решили да посетят магазин „Кауфланд“, намиращ се на бул.“Симеон Велики“ в гр.Шумен. На паркинга пред посочения магазин жалбоподателят паркирал на място, определено за хора с трайни увреждания, обозначено с пътен знак Д-21, като притежаваната от св.М. карта, даваща му право да ползва такова място, била поставена на видно място, след което влязъл в магазина. Същевременно от свидетелите И.К. и П.П.- служители на сектор „Пътна полиция“-гр.Шумен била извършвана проверка за спазване на ЗДП на посоченото място. Същите констатирали, че водачът не е в посочения автомобил, както и че превозното средство е с изгасен двигател. Двамата изчакали жалбоподателя да излезе от магазина и се осведомили дали лицето с увреждания пътува с автомобила. Като установили, че лицето отсъства, на същата дата проверяващите съставили акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че е паркирал на място, определено за хора с трайни увреждания и обозначено с пътен знак Д-21, като използва чужда карта за паркиране за хора с трайни увреждания, издадена на лицето В.М., който не е бил в автомобила. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 02.03.2016г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена „глоба” в размер на 200,00 лв. за извършено нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: основно от разпита на свидетелите И.Ц.К., П.С.П., В.М.М. и С.В. М., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на свидетелите К. и П., които лично са възприели обстоятелствата около извършването на нарушението. Двамата са се уверили, че лицето с трайни увреждания не е присъствало на процесното място и не е пътувало в автомобила. Показанията на посочените свидетели са последователни, безпротиворечиви и логични, като за съда липсват основания да не кредитира същите. Приетата от съда фактическа обстановка се потвърждава и от показанията на св.М., който заявява, че към момента на проверката се е намирал в ЦСМП. Показанията на св.М. са неотносими към предмета на доказване и не допринасят за изясняването на делото.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДП забранява паркирането на места, определени за хора с трайни увреждания. Установено е по делото, че на посочената в наказателното постановление дата жалбоподателят е паркирал процесния лек автомобил на място, определено за хора с трайни увреждания. Няма данни по делото жалбоподателят да има такова качество, а и твърдения в тази насока не са наведени от негова страна. След като не е имал право да ползва място, определен за хора с трайни увреждания, но е паркирал на такова, жалбоподателят несъмнено е нарушил забраната по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДП, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят твърди, че се е намирал в автомобила и е слязъл от него едва след покана от проверяващите, във връзка с което намира, че е престоявал, а не е бил паркиран на процесното място. Свидетелите К. и П. обаче са категорични, че автомобилът е бил паркиран с изгасен двигател, а не е престоявал. При липсата на конкретни доказателства, които да опровергават показанията на проверяващите, съдът не намира основание да счете твърденията на жалбоподателя за достоверни, още повече, че в жалбата същият признава, че е паркирал на посоченото място, но счита, че носената от него карта, издадена на св.М., му е давала това право. Правото за ползване на място, определено за хора с трайни увреждания обаче принадлежи на съответното лице, на което е била издадена такава карта, а не на автомобила, независимо от това кой го управлява в момента. По изложените съображения съдът приема, че жалбоподателят действително е паркирал посочения автомобил на място, определено за хора с трайни увреждания, без да има такова право, с което безспорно е осъществил състава на нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДП. Съдът намира и че санкционната норма е определено правилно и законосъобразно. Разпоредбата на чл.178Д от ЗДвП предвижда специално наказание във фиксиран размер за лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, какъвто е и процесният случай.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Макар и лаконично, описанието на нарушението в наказателното постановление дава достатъчна възможност на санкционираното лице да разбере какво се твърди, че е извършило и да организира защитата си.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, съдът намира, че опитът да бъде ползвана карта, издадена за друго лице, е особено укорим и не характеризира нарушението като маловажно такова.

Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-0869-000271/02.03.2016г. на началника на сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“-гр.Шумен, с което на М.А.Г. ***, ЕГН: **********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.178Д от ЗДвП, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: