Р Е Ш Е Н И Е

423/13.7.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На двадесет и седми юни две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Кр. Кръстев

Секретар: Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 899 по описа на ШРС за 2016г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 15-0869-001788/30.09.2015г. на Началник група към ОДМВР Шумен, с-р. Пътна полиция гр. Шумен, упълномощен със Заповед № 8121з-748/24.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП на К.С.К. ЕГН ********** *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, както и на основание Наредба № Із – 2539 на МВР са му отнети 12 контролни точки. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като необосновано и издадено при субективна преценка на доказателствата, като излага доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание, редовно призован се явява, като поддържа жалбата на изложените в нея съображения и моли наказателното постановление да бъде отменено.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административно - наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата в останалата си част е неоснователна, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.08.2015г. жалбоподателят К.С.К. по мобилния си телефон бил помолен от приятеля си, свидетеля Р.Х. Й. да отиде до кафе „Хавана“ находящо се в кв. „Тракия“ на гр. Шумен и да го прибере с автомобила си понеже бил повлиян от голямото количество алкохол, което консумирал. Жалбоподателя се отзовал на поканата му и след като Й. се качил в автомобила му „Мерцедес МЛ 320 С“ с Д.К.№ Н ОО 41 ВМ двамата потеглили. През това време свидетелите Г.Й. и Д.Д. патрулирали в района и им направило впечатление, че автомобила на жалбоподателя се движи странно, като криволичи и непосредствено след заведението „Червения рак“ спрял косо на средата на улицата. Адреса бил ул. „Родопи“ № 26. Двамата свидетели спрели до процесния автомобил със служебния си автомобил и подходили към жалбоподателя, като му поискали документите за проверка. При разговора им с жалбоподателя усетили дъх на алкохол и се обадили на дежурния по РУ да изпрати патрул с възможности за извърши проверка за употреба на алкохол от водача на проверявания автомобил. Около 12.20 часа на место се явили свидетелите П.Г.М. и Н.С.Н.. Новопристигналите полицейски служители се легитимирали на жалбоподателя и след като установили самоличността му, поискали да му извършат проба за алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“. Двамата новопристигнали свидетели обяснили на жалбоподателя как трябва да бъде извършена пробата и колко време трябва да продължи издишването на поетия въздух в самото техническо средство, за да бъде опита отчетен и регистриран в техническото средство. Жалбоподателя направил няколко опита с техническото средство, като издишвания от негова страна въздух бил в недостатъчно количество и техническото средство не се задействало и не отчело резултата. Това се потвърждава и от приложената на стр. 13 от делото справка за проведени сполучливи опити от която се вижда, че в периода на извършваната проверка не е отчетен никакъв резултат.

Въпреки, че жалбоподателя разбрал какво точно се изисква от него, той отказал да извърши пробата, както и отказал да получи издадения му талон за медицинско изследване. С полицейските служители, жалбоподателя се държал надменно, като демонстрирал, че провежда телефонни разговори с адвокат и едва ли тази проверка не го касай по никакъв начин. За отказа да извърши проверката с техническото средство му бил съставен АУАН с бланкетен № 971 048. Жалбоподателя присъствал при съставянето на акта, но отказал да го подпише и получи. Отказа му е установен от свид. Н.Н.. Отказал да получи и написаният му талон за медицинско изследване № 0436442, като този отказ бил удостоверен от свид. Г.Й.. След като разбрал, че му е съставен АУАН, жалбоподателя напуснал местопроизшествието, като оставил колата си на место. През цялото време на проверката в колата седял свид. Р. Й., на когото жалбоподателя заявил, че си тръгна понеже има работа. След като се прибрал в къщи той се обадил на свидетелката Н. С., като и казал да прибере колата, понеже му проверявали документите и била извършена проверка за алкохол, която дала отрицателен резултат. С. отишла на посоченото място и прибрала колата, където в купето на автомобила бил и АУАН на името на жалбоподателя. Получавайки си акта на следващия ден в законоустановения тридневен срок по чл. 44 ал.1 от ЗАНН, той депозирал писмено възражение. По така депозираните писмени възражения била извършена проверка обективирана в докладна записка № УПИ-4971-29.09.2015г., като проверяващия сметнал, че възраженията са неоснователни. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 15-0869-001788/30.09.2015г. на Началник група към ОДМВР Шумен, с-р. Пътна полиция гр. Шумен, упълномощен със Заповед № 8121з-748/24.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП на К.С.К. ЕГН ********** *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, както и на основание Наредба № Із – 2539 на МВР са му отнети 12 контролни точки.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, и по-специално от разпита в съдебно заседание на актосъставителя П.М., на свидетелите Г.Й., Д.Д., Н.Н., Р. Й. и Н. С., първите петима свидетели при установяване на нарушението, последния разбрал, че има такова нарушение, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

Показанията на първите четирима свидетели, са логически последователни и конкретни и налагащи единствения извод за извършено нарушение. Показанията на последните двама свидетели са непълни и лишени от конкретика, като целят да оневинят жалбоподателя от извършване на вмененото му нарушение.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП, която е посочена в акта за установяване на административно нарушение като нарушена, водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрация на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години и глоба 2000 лв. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510”, след като е бил поканен да извърши това. Видно от констатациите в акта за установяване на административно нарушение, който следва да се отбележи, че е съставен по предвидения в ЗДвП и в ЗАНН ред и съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното, по време на проверката К.С.К. е лъхал на алкохол, бил е във видимо нетрезво състояние макар това да се отрича от жалбоподателя. От показанията на свидетелите М., Й., Д. и Н. става ясно, че К., макар и подробно инструктиран как се извършва самата проверка е осуетил извършването и, като е отказал да духа и вкара в уреда определено количество въздух, за да бъде пробата редовно извършена. Същият не се е възползвал и от възможността да му бъде взета кръв за химическа експертиза, като по този начин е избегнал установяване на точните стойности на алкохол в неговата кръв, което е много съществено нарушение на изискванията, въведени от ЗДвП, доколкото и самия текст е предвидил завишени санкции за това деяние. Доказа се по безспорен начин, че жалбоподателя е отказал проверка за наличие на алкохол, като този свой отказ той се опитва да обоснове с факта, че е духал в трегера и той не е отчел наличието на алкохол, което се оборва пък от другия събран доказателствен материал по делото. Видно от приложената към делото Справка на нарушител/водач на МПС, жалбоподателя въпреки многото регистрирани нарушения има още две предходни нарушения абсолютно аналогични на процесното и е наясно с последиците които носи за него това нарушение и се е опитал да избегне наказателната отговорност, която би следвало да понесе при съгласие за извършване на проверка.

Следва да се отбележи още веднъж, че Акт за установяване на административно нарушение, който е съставен по предвидения в ЗАНН и ЗДвП ред и на основание разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. А противното в настоящото производство не бе доказано.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна посоченото нарушение по 174 ал.3 от ЗДвП, тъй като е отказал да изпълни указанията на контролните органи, а именно да бъде изпробван с техническо средство за наличие на алкохол. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП, съгласно която се налага комулативно наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години, каквото е и наложеното наказание.

Предвид това съдът приема, че наказателното постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 15-0869-001788/30.09.2015г. на Началник група към ОДМВР Шумен, с-р. Пътна полиция гр. Шумен, упълномощен със Заповед № 8121з-748/24.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП на К.С.К. ЕГН ********** *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, както и на основание Наредба № Із – 2539 на МВР са му отнети 12 контролни точки.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: