Р Е Ш Е Н И Е

391/4.7.2016г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На десети юни две хиляди и шестнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл.Недялкова

Секретар: Цв.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №955 по описа за 2016г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №16 – 0869 – 000541/29.03.2016год. на Началника на сектор ПП при ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 Д от ЗДвП на жалбоподателя Х.С.Х., ЕГН********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата си моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно като излага доводи за това, касаещи неправилно отразена фактическа обстановка, допуснати съществени нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП. В съдебно заседание, редовно призован се явява лично.

Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна. В последното съдебно заседание не се явява е не взема становище по същество.

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

Св. П.В.П. ***. Същият имал здравословни проблеми, поради което на 25.02.2014г. депозирал в Община Шумен Искане да му бъде определено индивидуално парко място пред входа на жилището му, а именно вх.Б на ул. «Вит» №12. През м.август 2014г. на ул. «Вит» №12 вх.Б служители на ОП «Паркинги,гаражи и благоустройство» монтирали пътен знак Д21 /инвалид/,съгласно изискванията на Наредба №4/01.07.2009г.за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията на достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания. На същият не било отразено броя на местата, не била поставена и маркировка. На 21.03.2016г. поставеният пътен знак бил преместен като паркоместата сигнализирани с два отделни знака Д21 /Инвалид/ през жилишната сграда на ул. «Вит» №2 пред входове А и Б били обединени и сигнализирани с един пътен знак Д21 с текст «2 места», маркировка М14 и международен символ «Инвалид».

На 30.12.2015г. свидетелите С.К.Й. и Д.В.Д. – служители в ГООР при РУ – Щумен, били изпратени на адрес гр.Шумен, ул. «Вит» №12 повод постъпил сигнал за неправилно паркиран автомобил на място за хора с увреждания. На място констатирали л.а. «Опел Кадет» с рег. № Н2220 АК, който бил паркиран в зоната на действие на пътен знак Д21, разположен пред вх.Б. По случая изготвили Докладна записка рег.№1729р – 399/07.01.2016г. На 22.01.2016г. свидетелят И.Х.Д. – мл.автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР – Шумен съставил срещу жалбоподателя АУАН №541в негово присъствие, за нарушение на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП, извършено на 30.12.2015г. В акта е отразено, че същият е съставен въз основа на Докладна записка рег.№1729р – 399/07.01.2016г. При предявяване на акта жалбподателят отразил, че има възражения, които ще представи в три дневен срок. Такива са били депозирани на 25.01.2016г., в които жалбоподателя не оспорва, че част от паркирания автомобил попадал в зоната на действие на знака, а излага причините довели до това. Счита, че при поставяне на пътния знак не са били съобразени изискванията на чл.22 от Наредба №4/01.07.2009г. По повод подаденото възражение е била извършена проверка, която приключила с мнение, че следва да бъде издадено наказателно постановление.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка, наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.179 Д от ЗДвП на жалбоподателя Х.С.Х., ЕГН********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева, за нарушение на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП.

Наказателното постановление му е връчено лично на 01.04.2016г..

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Действително в АУАН и в НП неправилно е посочен административния адрес, на който е било извършено нарушението – ул «Вит» №2, вместо ул. «Вит» №12. Настоящият съдебен състав намира, че се касае за техническа грешка, която не е от категорията на съществените , годни да обосноват отмяна на НП на това основание, тъй като не нарушава правото на защита на жалбоподателя. При осъществяване на своята защита в съдебното производство, жабоподателят оспорва констатираното нарушение по повод поставения пътен знак Д21 /инвалид/ на ул. «Вит» №12 пред вх.Б.

Безспорно е установено от доказателствата по делото, че въз основа на направено искане от св. П.В.П. *** служители на ОП «Паркинги,гаражи и благоустройство» монтирали пътен знак Д21 /инвалид/, както и че на същият не било отразено брой на местата, за които важи, не била поставена и маркировка. Също така е безспорно установено, че на посочената в акта и НП дата управлявания от жалбоподателя л.а. «Опел Кадет» с рег. № Н2220 АК бил паркиран така , че част от автомобила попадал в зоната на действие на пътен знак Д21, разположен на ул. «Вит»№12 пред вх.Б. Това обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателя. Последният счита, че неправилно е наказан, тъй като при поставяне на пътния знак не са били съобразени изискванията на чл.22 от Наредба №4/01.07.2009г. Липсвало обозначаване колко места са били предвидени за хора с увреждания, а също така мястото на паркиране не било обозначено със съотвената маркировка, поради което поставеният знак не пораждал действие.

Съгласно чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП паркирането е забранено на места, определени за хора с трайни увреждания. В разпоредбата на чл. 178б от ЗДвП е предвидена глоба в размер на 200 лв. за този, който, без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания.

В конкретния случай от събраните в съдебното производство доказателства се установява, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП. По несъмнен начин се установява, че е паркирал управлявания от него автомобил на място, определено за хора с трайни увреждания. Конкретната причина, поради която жалбоподателят е паркирал на това място няма отношение към факта на извършеното нарушение, доколкото разпоредбата на чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП не предвижда изключения, при които да е допустимо паркирането на място, определено за хора с трайни увреждания. Забраната в цитираната разпоредба е въведена с цел охрана в най-пълна степен на възможността на хората с трайни увреждания да бъде осигурен лесен достъп, в конкретния случай до жилището на св. П.П..По тази причина паркирането на места, предназначени за хора с трайни увреждания, какъвто е и конкретният случай, са забранени от закона. Не се събраха доказателства, че жалбоподателят е имал право да паркира на място, определено за превозно средство на хора с трайни увреждания. Следователно с поведението си жалбоподателят е нарушил императивната норма на чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП и по отношение на него е налице основанието по чл. 178д от ЗДвП за налагане на административно наказание глоба в размер на 200 лв.

По отношение доводите на жалбоподателя за липса на маркировка и обозначение за колко паркоместа е бил поставен знака, поради което счита, че на практика нямало обозначено място за паркиране на инвалид и поставения знак не пораждал действие, съдът намира следното: Действително съгласно чл.22 от Наредба №4/01.07.2009г. местта за паркиране на хора с увреждания се обозначават с пътен знак и с пътна маркировка с международен символ за достъпност. В конкретният случай е бил поставен пътен знак Д21 без допълнителни обозначавания по него за броя за паркоместата, същите не били очертани и със съответната маркировка. Съгласно чл. 55, ал. 10 от ППЗДвП пътния знак Д21 указва мястото или местата, определени за паркиране на ППС, обслужващи инвалиди. Доколкото е липсвало допълнително обозначаване на броя на местата и същите не били маркирани, поставения пътен знак указва минимум едно паркомясто. Липсата на маркировка не води до непораждане на действие на поставения знак. Съгласно чл. 7, ал.3 от ЗДвП при несъответствие между пътните знаци и маркировката на пътя, участниците в движението са длъжни да се съобразяват с пътните знаци. Мястото, на което е паркирал водача е обозначено със знак, който ясно е показвал, че там е определено място за хора с увреждания. Паркираният автомобил е бил разположен непосредствено до пътния знак като част от него попадал в първото паркомясто. Ако автомобилът беше паркиран на разстояние след знака, в този случай липсата на обозначаване на броя на местата и липсата на маркировка, би въвели жалбоподателя в заблуждение, относно зоната на действие на знака. Съвкупната преценка на тези обстоятелства дава основание да се приеме за установено по несъмнен начин, че при извършване на паркирането жалбоподателят е съзнавал предписанието на пътния знак, определящ мястото като предназначено за паркиране на автомобили, управлявани от хора с трайни увреждания.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.Първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №16 – 0869 – 000541/29.03.2016год. на Началника на сектор ПП при ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.179 Д от ЗДвП на жалбоподателя Х.С.Х., ЕГН********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: