Р Е Ш Е Н И Е
363/15.6.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, седемнадесети състав
На
петнадесети юни през две хиляди и шестнадесета
година
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар:
Ст. А.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД
№ 983 по
описа на ШРС за 2016г.,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление № 16-0869-000304 от 07.03.2016г. на Началника на сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.Шумен, с което на К.Д.В., ЕГН **********,***
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 120 /сто и двадесет/
лева на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП за нарушение по чл.50, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателката
моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление
като неоснователно и незаконосъобразно
Във второто съдебно
заседание жалбоподателката се явява лично, като поддържа жалбата на посочените
в нея основания. В последното съдебно
заседание по делото не се явява и не изразява становище по съществото на спора.
Процесуалният
представител на ОД на МВР – Шумен - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и
моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно
постановление да бъде изцяло потвърдено.
Жалбата е
подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е частично
основателна, макар и не на изложените в нея съображения, поради следното:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателката
К.Д.В. на 08.02.2016г. около 16.20 часа в гр.Шумен управлявала собствения си лек
автомобил марка “Нисан Микра“, с рег. № Н 9166 ВХ, като се движила по улиците
на гр.Шумен. На кръстовището на ул.“Цар Освободител“ и ул.“Панайот Волов“
жалбоподателката В. не се съобразила с предписанията на пътен знак „Б2 – Спри!
Пропусни движещия се по пътя с предимство“, като автомобилът, управляван от
последната, ударил с предната си част движещият се с предимство по ул. „Цар
Освободител“ лек автомобил „Сеат Ибиза“ с ДК № Н 9606 ВВ. Вследствие на
причиненото ПТП били нанесени щети на предната лява врата, предния ляв калник и
предна броня вляво на лек автомобил „Сеат Ибиза“ с ДК № Н 9606 ВВ. На автомобила на жалбоподателката също били
причинени щети, в областта на предната броня, преден капак и мигачи предни. Веднага
след удара В. спряла и установила какви са щетите, а собственика на другия
автомобил – свидетеля Д.Ю.Д. също установил щетите, след което уведомил
служители на РУ на МВР – гр.Шумен. След пристигането им на местопроизшествието
бил съставен Протокол за ПТП № 1610581/08.02.2016г., който бил подписан от
двамата участници. Жалбоподателката не е заплащала на пострадалия пари за
възстановяване на нанесените на автомобила имуществени щети. На жалбоподателката
бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение № 304 от 08.02.2016г.,
с бланкетен номер 276182. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние от
страна на В. е нарушена разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗДвП. Актът е подписан
от нарушителката, като е изложил, че има възражения по него, но без да ги
конкретизира. Впоследствие не се е възползвала от законното си право и не е депозирала
и допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз
основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 16-0869-000304
от 07.03.2016г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.Шумен,
с което на К.Д.В., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 120 /сто и двадесет/ лева на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП
за нарушение по чл.50, ал.1 от ЗДвП.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на на свидетелите
М.Д.Г. и Д.Ю.Д., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства, а също така на заключението на съдебно-автотехническата
експертиза.
Показанията на свидетелите М.Д.Г. и Д.Ю.Д. следва да се кредитират като
последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите
събрани доказателства. За изясняване на изложената фактическа обстановка в хода
на съдебното производство е назначена съдебно-техническа експертиза, която дава
заключение относно механизма на ПТП.
При така установената фактическа обстановка по отношение
на нарушението, визирано в пункт първи на наказателното постановление съдът
приема, от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗДвП на кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство. От материалите по делото се установява по безспорен
начин, че движейки се по ул.”Цар Освободител”, на кръстовището с ул.“Панайот
Волов“ В. не се съобразила с предписанията на пътен знак „Б2 – Спри! Пропусни
движещия се по пътя с предимство“, като автомобилът, управляван от последната,
ударил с предната си част движещият се с предимство по ул. „Цар Освободител“
лек автомобил „Сеат Ибиза“ с ДК № Н 9606 ВВ, вследствие на което е била охлузена
и деформирана предната му лява врата, предния ляв калник и предна броня вляво. По автомобила на
жалбоподателя също били установени имуществени щети. В подкрепа на това
обстоятелство е съставения протокол за ПТП, в който подробно са отразени щетите
по двата автомобила. В тази насока са и показанията на свидетеля Д.Ю.Д., който
е собственик на пострадалия автомобил. В подкрепа на изложеното са и събраните
в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетеля
М.Д.Г., който заявява, че непосредствено след подадения сигнал е посетил
местопроизшествието, като жалбоподателката е споделила, че е ударила въпросния
автомобил, тъй като са били два движещите са по ул.“Панайот Волов“ автомобили,
като е възприела само първия автомобил, но не е видяла втория и затова е
блъснала автомобила. В подкрепа на този извод е и факта, че както се установява
от разпита на свидетеля Г. и от изготвения от него снимков материал, на
местопроизшествието са били открити части от двата автомобила, т.е. щетите по двата
автомобила напълно са съвпадали. В тази насока е и заключението на назначената
в хода на съдебното производство съдебно-техническа експертиза, която дава
заключение относно механизма на ПТП.
Налице е и
субективния елемент от състава на нарушението, доколкото жалбоподателката в
разговора си със свидетеля Митев е признала за извършеното нарушение, като е
обяснил причините, поради които счита, че го е извършила.
Ето защо
поради изложеното съдът намира, че жалбоподателката действително не е изпълнила задължението си,
визирано в разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗДвП, с което е осъществила от
обективна и субективна страна състава на посоченото административно нарушение.
За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.179,
ал.2 от ЗДвП, във вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП предвижда наказание “глоба” в
размер от 100 лева до 200 лева за водач, който поради нарушение на правилата за
предимство причини пътнотранспортно произшествие. Съдът намира,
че по отношение на това деяние административно-наказващият орган правилно е
издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал съобразно санкционната норма на чл.179, ал.2 от ЗДвП, във вр. чл.179,
ал.1, т.5 от ЗДвП.
В същото
време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не е
индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание “глоба” в размер над
минималния, предвиден в закона размер, като не е изложил никакви конкретни
съображения и мотиви в тази насока. Същевременно видно от приложената по делото
Справка за нарушител от региона жалбоподателката не е била наказвана за други
нарушения на ЗДвП в периода 09.10.2015г. – 09.02.2016г. А представянето на
посочената справка едва в настоящото производство по обжалване на наказателното
постановление не санира неизпълнението на
посочените по-горе задължения от страна на административно-наказващия
орган и не води автоматично до налагане на по-висока санкция за нарушителя за
следващо негово деяние. Следвало е административно-наказващият орган да изложи
конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тази санкция,
като е следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на
обществената му опасност, което не е било сторено. В тази връзка съдът като взе
в предвид липсата на каквито и да е мотиви и съображения в тази насока, намира
за справедливо санкцията на нарушителя за това деяние да бъде намалена до
минималния, предвиден в закона размер, а именно “глоба” в размер на 100 /сто/
лева.
По отношение
твърдението на жалбоподателката, че административно-наказващият орган не е
изложил мотиви относно обстоятелството защо приема, че нарушението не е
„маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН, съдът намира, че същото не е съществено процесуално нарушение, доколкото
органът е извършил преценка, която макар и лаконично е била отразена в самото
наказателно постановление. С оглед твърдението на жалбоподателката, че деянието
следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
съдът съобрази обстоятелството, че от деянието са настъпили минимални материални
щети. В същото време обаче посоченото в наказателното постановление нарушение е
формално и признаците на състава му не изисква настъпването на определен
вредоносен резултат, изразяващ се в значителни имуществени вреди. Само по себе си това обстоятелство не води до
извод, че обществената опасност от деянието е незначителна. За осъществяване на
нарушението е достатъчно от обективна страна наказаното лице да не е изпълнило
задължението си при предимство и да причини ПТП. Имайки в предвид вида на
нарушението, съдът намира за ирелевантно по делото обстоятелството, че от
деянието не са нанесени значителни щети на второто, участващо в ПТП-то превозно
средство. Поради което и в настоящия случай разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не
може да бъде приложена, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано
като “маловажен случай” по смисъла на посочената законова норма.
С оглед на
гореизложеното съдът счете за справедливо наказателното постановление да бъде
изменено, като наложеното на В. административно наказание “глоба” бъде намалено
от 120 /сто и двадесет/ лева на 100 /сто/ лева.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК, във вр. чл.84 от ЗАНН, жалбоподателката К.Д.В. следва да
заплати в полза на държавата направените в настоящото производство деловодни разноски в размер на 30 /тридесет/ лева,
представляващи възнаграждение за вещо лице, както и 5 /пет/ лева такса за
издаване на изпълнителен лист, които
следва да бъдат заплатени по сметка на ШРС.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 16-0869-000304 от 07.03.2016г.
на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.Шумен, с което на К.Д.В.,
ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 120
/сто и двадесет/ лева на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП за нарушение по чл.50,
ал.1 от ЗДвП, като намалява размера
на наложеното наказание „глоба“ от 120 /сто и двадесет/ лева на 100 /сто/ лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, във вр. чл.84 от ЗАНН осъжда К.Д.В., ЕГН ********** да заплати в полза на държавата направените деловодни
разноски в размер на 30 /тридесет/ лева и 5 /пет/ лева такса за издаване на
изпълнителен лист, като посочените суми следва да бъдат заплатени по сметка на
ШРС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: