Р Е Ш Е Н И Е
300/18.5.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На осемнадесети май през две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда
Кирилова
Секретар: С.А.
Като разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 984 по описа на ШРС за 2016г.,
За да
се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 15-0869-001389 от 19.08.2015г. на ВНД Началника
на група към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на И.Х.Г.,
ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400
/четиристотин/ лева на основание чл.315, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховане /отм./,
във вр. чл.249, т.1 от КЗ
/отм./. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно.
В първото по
делото съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата и
моли наказателното постановление да бъде отменено. Във второто съдебно заседание жалбоподателя не се явява
лично и не изпраща процесуален
представител.
Процесуалният
представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и
моли съда да отхвърли същата, като неоснователна и да потвърди изцяло
обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага подробно
съображенията си за това.
Жалбата е
подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е частично основателна,
поради настъпилата
законова промяна след издаване на наказателното постановление, но преди
влизането му в сила,
поради следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят
И.Х.Г. на 09.08.2015г. около 3.00 часа управлявал собствения си лек автомобил,
марка “Фолксваген Поло”, с рег. № Н 0845 ВМ, като се движел по ул.”Драгоман” в
гр.Шумен. В близост до кръстовището на посочената улица с ул.“Пирот“ бил спрян
за извършване на рутинна проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ – гр.Шумен,
при което било констатирано, че по отношение на управлявания от жалбоподателя
лек автомобил няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”. За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен
акт за установяване на административно нарушение № 1389 от 09.08.2015г., който
бил връчен на нарушителя, но същият отказал да го подпише. Отказът на жалбоподателя
да подпише акта е удостоверен с подписа на свидетеля М.С.С.. Актосъставителят е
посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ
/отм./, във
вр. чл.249, т.1 от КЗ /отм./. Впоследствие
Г. не се е възползвал и от законното си право и не е депозирал допълнителни
писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа
на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 15-0869-001389
от 19.08.2015г. на ВНД Началника на група към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор „Пътна
полиция“, с което на И.Х.Г., ЕГН **********,*** е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева на основание чл.315,
ал.1, т.1 от Кодекса за застраховане /отм./, във вр. чл.249, т.1 от КЗ /отм./.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
М.С.М., свидетеля И.Х.И. - свидетел при установяване на нарушението и при
съставяне на акта и свидетеля М.С.С. – свидетел на отказа на жалбоподателя да
подпише акта, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства. Показанията на свидетелите М.С.М., И.Х.И.
и М.С.С. следва да се кредитират като последователни,
безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани
доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:
При
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са
описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното
постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя
не е накърнено.
В
разпоредбата на чл.249 от КЗ /отм./ са подробно изброени всички задължителни
застраховки, като в т.1 на същия член, като такава е посочена “Гражданската
отговорност” на автомобилистите по раздел ІІ, буква “А”, т.10.1 от приложение №
1, а именно застраховката, свързана с притежаването и използването на моторно
превозно средство. В същата насока е и текста на чл.461, т.1 от новия КЗ
/обн.ДВ бр.102/29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./ От събраните по делото
гласни доказателства – разпит на свидетелите М.С.М. и И.Х.И., се установява по безспорен
начин, че именно жалбоподателят е управлявал посоченото по-горе МПС – лек
автомобил, марка “Фолксваген Поло”, с рег. № Н 0845 ВМ. Както става ясно от материалите по делото и
отново от разпита в съдебно заседание на посочените свидетели, по време на
управлението по отношение на автомобила не е имало валиден договор за сключена
застраховка “Гражданска отговорност“. Това обстоятелство не се оспорва и от
страна на жалбоподателя.
Поради
изложеното съдът намира, че жалбоподателят, управлявайки посоченото МПС, във
връзка с използването, на което и по отношение, на което е нямало валидна
застраховка “Гражданска отговорност”, действително е осъществил от обективна и
субективна страна посоченото в акта за установяване на административно
нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление
административно нарушение. За посоченото нарушение
административно-наказателната разпоредба на чл.315, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ предвижда
“глоба” в размер от 400 до 600 лева за физическо лице, което управлява МПС, във
връзка, с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност”. Административно -
наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата към момента на
съставяна на наказателното постановление санкционна разпоредба, действал е
законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е
наложил наказание в размер на минимума, предвиден в посочената по-горе
разпоредба.
Същевременно
обаче следва да бъде посочено, че след издаване на наказателното постановление,
но преди влизането му в сила посочения по-горе КЗ е бил отменен, като считано
от 01.01.2016г. е в сила нов КЗ /обн. ДВ бр.102 от 29.12.2015г./. В същия е
въведена идентична разпоредба /чл.638, ал.1 от КЗ/, която предвижда „глоба“ в
размер на 250 лева за лице, което е собственик и управлява моторно превозно средство,
във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Въпреки, че нормата на
чл.483, ал.1 от новия КЗ не предвижда изрично задължение за лице, управляващо
моторно превозно средство да сключи застраховка „Гражданска отговорност“, а
само възможност за това, то посочената по-горе санкционна разпоредба на чл.638,
ал.1 от КЗ съдържа в себе си както състав на нарушение, така също и
предвидената за него санкция, поради което следва да се приеме, че текста е
идентичен с този, посочен в обжалваното наказателно постановление, с което е
бил наказан нарушителя. Ето защо съобразявайки разпоредбата на чл.3,
ал.2 от ЗАНН и принципа за приложение на по-благоприятния закон, влязъл в
сила от момента на извършване на нарушението до постановяване на съдебният акт,
съдът намира, че наказателното постановление по отношение на приложението на
санкционната норма на чл.315,
ал.1, т.1 от КЗ /отм./ на жалбоподателя Г. и наложеното
му на това основание наказание се явява по-тежко, в сравнение с действащата
санкционна норма на новоприетият с ДВ бр. № 102 от 29.12.2015г.
Кодекс за
застраховането, а именно нормата на чл.638, ал.1, т.1 от КЗ. Новата
разпоредба предвижда наказание в абсолютен размер от 250 лева, който по аргумента на чл.3,
ал.2 от ЗАНН се явява по-благоприятен от миниума на наказанието,
предвидено в разпоредбата на чл.315, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ и с размера на
наложеното на жалбоподателя наказание, поради което наложеното наказание „глоба“ следва да бъде намалено до
императивно установеният размер от 250 лева, регламентиран в разпоредбата на чл.638, ал.1, т.1 от КЗ /нов/, в
каквато насока следва да се измени и обжалваното наказателно постановление.
Съдът счита,
че нарушението не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла
на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът напълно споделя мотивите на
административно-наказващият орган в тази насока, изложени в обжалваното
наказателно постановление. Правилно е било преценено, че с оглед характера на
нарушението в настоящия случай нормата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде
приложена. Независимо от обстоятелството какъв е периода от време, през който
по отношение на притежавания, респективно управляван от жалбоподателя автомобил
не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”, липсата й
само себе си представлява нарушение с висока степен на обществена опасност, с
оглед риска, който би могъл да настъпи при евентуално застрахователно
събитие. Този риск е еднакво сериозен и
винаги възниква, независимо дали водачът е управлявал автомобила без сключена
застраховка „Гражданска отговорност” в продължение на месеци или само на
няколко часа. В тази връзка е ирелевантен и факта, че жалбоподателят е сключил
застраховка два часа след установяване на нарушението. В тази връзка е и
константната практика на ШАС и по-конкретно Решение № 93 от 18.05.2015г. на
АдмС – гр.Шумен по КНАД № 83/2015г., Решение
№ 266 от 28.05.2013г. на АдмС – гр.Шумен по КАНД № 205/2013г. и др.
Също
така съдът не кредитира възраженията, направени от страна на жалбоподателя, че процесното наказателно
постановление е незаконосъобразно, тъй като управлявания
от последния автомобил бил спрян от движение и в този случай не бил задължен да
сключва застраховка „Гражданска отговорност“. Настоящия съдебен състав счита, че в случая е извършено нарушението, тъй като от
приложеното по делото писмо с Изх. № УРИ – 869р-2612 от 28.04.2016г. на
Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр.Шумен става ясно, че
управляваното от жалбоподателя МПС - лек автомобил, марка “Фолксваген Поло”, с рег. № Н 0845 ВМ
е било спряно от движение на 22.06.2015г. на основание чл.171, т.2, б.3 от ЗДвП със ЗППАМ №
15-0869-000253/22.06.2015г. на ВНД Началник на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр.Шумен за срок от 30 дни, т.е. към момента на
извършване на проверката - 09.08.2015г. управлявания от жалбоподателя автомобил
е бил регистриран и не е бил спрян от движение, тъй като наложената
принудителна административна мярка е била изтекла.
Поради
всичко изложено по-горе, съдът намира, че наказателното постановление, предмет
на обжалване по настоящото дело по аргумента на чл.3,
ал.2 от ЗАНН, респ. приложението на по-благоприятния закон на жалбоподателя, следва да
бъде изменено, като
така наложеното наказание „глоба“ следва да бъде намалено до
императивно установеният размер от 250 лева, регламентиран в разпоредбата на чл.638, ал.1, т.1 от КЗ /нов/.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 15-0869-001389 от 19.08.2015г.
на ВНД Началника на група към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с
което на И.Х.Г., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева на основание чл.315, ал.1, т.1 от
Кодекса за застраховане /отм./, във вр. чл.249, т.1 от КЗ /отм./, като намалява размера на наложеното наказание „глоба“ на 250 /двеста и
петдесет/ лева на основание чл.638, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането
/нов/ - алтернатива
на чл.315,
ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /отм./, във вр. чл.249,
т.1 от Кодекса за
застраховането /отм./.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: