Р Е Ш Е Н И Е
315/25.5.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На двадесет и пети май през две хиляди и шестнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда
Кирилова
Секретар: С.А.
Като разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 985 по описа на
ШРС за 2016г.,
За
да се произнесе
взе предвид следното:
Настоящото производство
е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление №
15-0869-001387 от 19.08.2015г.
на ВНД Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.Шумен, с което на
И.Х.Г., ЕГН **********,*** са наложени четири административни наказания,
съответно “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от
ЗДвП, “глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева на основание чл.177, ал.1,
т.1 от ЗДвП, “глоба” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и “лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца на основание чл.174,
ал.3 от ЗДвП и “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.177, ал.3, т.4,
предл. първо от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като
незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата.
В първото съдебно
заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата и моли
наказателното постановление да бъде отменено изцяло. Във второто съдебно
заседание не се явява жалбоподателя и не изпраща упълномощен представител.
Процесуалният
представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде
отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде
изцяло потвърдено. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за
това.
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е частично основателна, макар и не на изложените в
нея съображения, поради следното:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 09.08.2015г.
около 02.50 часа жалбоподателят И.Х.Г. управлявал собствения си лек автомобил марка “Фолксваген
Поло” с рег.№ Н 0845 ВМ от с.Дибич посока гр.Шумен. При движението му по бул.”Ришки проход”, в близост до магазин за автомобилни гуми „Примекс“ му бил подаден сигнал за спиране със стоп палка,
тип МВР, от намиращите се служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр.Шумен, които извършвали специализирана
полицейска операция. Въпреки това обаче водачът не спира, ускорява скоростта и
продължава движението си в посока ул.”Драгоман”. Тогава полицейските служители
съобщили по радиостанцията на колегите си от ГООР при РУ – гр.Шумен, че лек
автомобил марка “Фолксваген Поло” с рег.№ Н 0845 ВМ не спира на подадения
сигнал със стоп палка. В този момент свидетелите А.М. и Р.Ш. с помощта на
управлявания от тях служебен автомобил извършвали обход на града. Спускайки се
по една от пресечките на ул.”Драгоман”, М. и Ш. забелязали автомобила на
жалбоподателя, който паркирал в близост до кръстовището между улиците
“Драгоман” и ул.”Пирот”, като на местото на водача бил жалбоподателя И.Г.. Същият
бил установен в момента на паркирането пред дома си. На жалбоподателя му били
поискани документи за самоличност, след което бил поканен в сградата на РУ –
гр.Шумен, като бил повикан и екип на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр.Шумен. Последният не представил
свидетелство за управление на МПС. Г. лъхал на алкохол, но отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510”, с фабр. № ARBA 0092. Бил му
издаден талон за медицинско изследване № 043643, но същият отказал да го получи
и не се явил за даване на кръвна проба за изследване. Отказът му да получи
талона е удостоверен с подписа на свидетеля И.Х.И.. Освен това, полицейските
служители констатирали, че жалбоподателят Г. управлява МПС, след като е бил
лишен от това право с Определение № 99/03.07.2015, постановено по НОХД № 1266/2015г. по описа на ШРС, влязло
в законна сила на 03.07.2015г., с което жалбоподателя е осъден на наказание “лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 8
/осем/ месеца, като на основание чл.59, ал.4 от НК е зачетено лишаването му от
това право по административен ред със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 15-0869-000252/22.06.2015г. Също така било установено,
че Г. управлява МПС, което е спряно от движение. На водача бил съставен акт за
установяване на административно нарушение № 1387 от 09.08.2015г., който бил
връчен на нарушителя, но същият отказал да го подпише. Отказът на жалбоподателя
да подпише акта е удостоверен с подписа на свидетеля Р.Н.Ш.. Впоследствие Г. не
се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени
възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз
основа на така съставения
акт и съобразявайки материалите
в административно-наказателната преписка
е издадено наказателно
постановление № 15-0869-001387 от 19.08.2015г.
на ВНД Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.Шумен, с което на
И.Х.Г., ЕГН **********,*** са наложени четири административни наказания,
съответно “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от
ЗДвП, “глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева на основание чл.177, ал.1,
т.1 от ЗДвП, “глоба” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и “лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца на основание чл.174,
ал.3 от ЗДвП и “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.177, ал.3, т.4,
предл. първо от ЗДвП.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, и по-специално от разпита в съдебно заседание
на актосъставителя И.Х.И., на свидетеля А.В.М. - свидетел
при установяване на нарушението и при съставяне на акта, на свидетелите А.В.А.,
Р.Н.Ш. и Д.В.Д., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства.
Показанията на свидетелите И.И., А.М., А. А., Р.Ш. и Д.Д. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви
и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема,
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, която е посочена в акта за установяване на административно нарушение като нарушена, водачът на пътно превозно средство е длъжен при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал лек автомобил в гр.Шумен, като в близост до магазин за автомобилни гуми „Примекс“ му е бил подаден сигнал за спиране с полицейска стоп палка, но същият не е изпълнил дадените му указания, а именно - да спре на посоченото му място, а дори е заобиколил свидетеля А.А., без да преустанови движението на автомобила и без да изпълни даденото му разпореждане за спиране. В подкрепа на изложеното са показанията на свидетелите А.В.А. и Д.В.Д.. Безспорно е също така, че свидетелите, в качеството им на служители на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-гр.Шумен, са били надлежно овластени да регулират и контролират движението по пътищата. Доколкото нарушителят не се е подчинил на подадения му сигнал от контролните органи за спиране на указаното му място, видно е, че същият виновно е нарушил разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, за което законосъобразно му е наложено наказание на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, предвиждащ санкции за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Нарушението е описано пълно и ясно и в акта за установяване на административно нарушение, които е съставен съобразно разпоредбите на ЗДвП и на ЗАНН и съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. Поради изложените по-горе съображения съдът не кредитира версията, че жалбоподателя не е извършил нарушението, тъй като бил пешеходец, поради което приема, че обратното на изложеното в акта в настоящото производство не се доказа. Ето защо, съдът намира, че именно жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, посочено в пункт първи на наказателното постановление, като не е изпълнил указанията за спиране, дадени от контролен орган. Поради изложеното, съдът счита, че наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки деянието, като административно нарушение по чл.103 от ЗДвП. За посоченото нарушение разпоредбата на чл.175 ал.1, т.4 от ЗДвП предвижда за водача, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 месец до 6 месеца и „глоба“ от 50 лева до 200 лв.
Не са
налице основания процесното нарушение да бъде счетено за маловажно по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същото не
се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения
от този вид.
Същевременно обаче съдът намира, че административно-наказващият орган, въпреки че
правилно е издирил приложимата санкционна разпоредба, не е индивидуализирал
правилно наказанието. Наложил е наказание над минималния, предвиден в закона
размер без да изложи конкретни съображения и мотиви в тази насока. Въпреки, че
видно от приложената по делото Справка за нарушител от региона жалбоподателят е
бил многократно наказван за различни нарушение на ЗДвП, то това обстоятелство
не води автоматично до налагане на по-висока санкция за нарушителя за следващо
негово деяние. Следвало е административно-наказващият орган да изложи
конкретните си съображения, поради които е решил да наложи, именно тази санкция,
като е следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на
обществената му опасност, което не е било сторено, а липсва конкретизация и
мотивировка в този смисъл. В тази връзка съдът като взе в предвид изложеното и
липсата на изложени мотиви и съображения в тази насока, намира за справедливо
санкцията на нарушителя за това деяние да бъде намалена до минималния,
предвиден в закона размер, а именно “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване
от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от
1 месец. Освен това, съдът намира,
че за постигане
целите по чл.12 от ЗАНН са достатъчни наказания в минималния размер, предвиден в закона.
По отношение, описаното в пункт втори на наказателното
постановление нарушение, съдът установи следното:
Видно от текста на
постановлението на жалбоподателя е наложено наказание по чл.177, ал.1, т.1 от
ЗДвП, като посочената разпоредба предвижда санкция за водач, който управлява
МПС, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред.
От материалите по делото се установява по безспорен
начин, че свидетелството за правоуправление на жалбоподателя е било двукратно
отнемано и връщано на основание различни административни актове. С Определение
№ 99/03.07.2015, постановено по НОХД № 1266/2015г.
по описа на ШРС, жалбоподателя Г. бил осъден на наказание “лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 8
/осем/ месеца, като на основание чл.59, ал.4 от НК му е зачетено лишаването му
от това право по административен ред със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 15-0869-000252/22.06.2015г. на основание чл.343г от НК.
Посоченото определение е влязло в сила на 03.07.2015г.
От материалите по делото се установява, че наложеното на жалбоподателя
наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 8 /осем/ месеца е
било търпяно от 22.06.2015г. – на основание Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 15-0869-000252/22.06.2015г., като
окончателно наказанието е следвало да бъде изтърпяно до 22.02.2016г. Т.е. още
преди влизане в сила на Определение № 99/03.07.2015, постановено по НОХД № 1266/2015г. по описа на ШРС свидетелството
за управление на Г. е било иззето от служители на сектор ПП към ОД на МВР на 22.06.2015г.
на основание на цитираната заповед. Следователно към датата на извършване на
проверката на жалбоподателя – 09.08.2015г. свидетелството му за правоуправление
е било отнето по съдебен ред, именно за изтърпяване на наказанието, наложено с
Определение, постановено по НОХД № 1266/2015г. по описа на Районен съд –
гр.Шумен.
Срока на
същото е изтекъл на 22.02.2016г., поради което се налага извода, че доколкото Г.
на 09.08.2015г. е управлявал МПС, след като е бил лишен от това право по съдебен
ред е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението,
визирано в разпоредбата на чл.177, ал.1, т.1, предл.
първо от ЗДвП. Поради изложеното, съдът счита, че наказващият орган е действал
законосъобразно, квалифицирайки деянието, като административно нарушение по
посочения законов текст. За посоченото нарушение разпоредбата на чл.177 ал.1,
т.1 от ЗДвП предвижда за водача административно наказание “глоба” от 100 /сто/
до 300 /триста/ лева.
Съдът
намира, че административно-наказващият орган, въпреки че правилно е издирил
приложимата санкционна разпоредба, не е индивидуализирал правилно наказанието.
Наложил е наказание около средния предвиден в закона размер без да изложи
конкретни съображения и мотиви в тази насока. Въпреки, че видно от приложената
по делото Справка за нарушител от региона жалбоподателят е бил наколкократно наказван за различни нарушение на ЗДвП, то
това обстоятелство не води автоматично до налагане на по-висока санкция за
нарушителя за следващо негово деяние. Следвало е административно-наказващият
орган да изложи конкретните си съображения, поради които е решил да наложи,
именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта на извършеното
нарушение и степента на обществената му опасност, което не е било сторено.
Единствените изложени от наказващия орган съображения в тази насока са, че Г.
има множество нарушения по ЗДвП, но липсва конкретизация и мотивировка в този
смисъл. В тази връзка съдът като взе в
предвид изложеното и липсата на изложени мотиви и съображения в тази насока,
намира за справедливо санкцията на нарушителя за това деяние да бъде намалена
до минималния, предвиден в закона размер, а именно “глоба” в размер на 100
/сто/ лева.
По отношение на нарушението по пункт трети от
наказателното постановление, съдът установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП,
която е посочена в акта за установяване на административно нарушение като
нарушена, водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина,
който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
или упойващи вещества или не
изпълни предписанието за медицинско изследване
на концентрацията на алкохол в кръвта
му, се наказва
с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от
2 години и глоба 2000 лева. От
материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е
отказал да бъде изпробван с техническо средство “Алкотест
Дрегер 7510”. Видно от констатациите в акта за
установяване на административно нарушение, който отново следва да се отбележи,
че е съставен по предвидения в ЗДвП и в ЗАНН ред и съгласно чл.189, ал.2 от
ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното,
по време на проверката И.Г. е лъхал на алкохол, завалял говора и е бил във
видимо нетрезво състояние. От показанията на свидетелите И. Й. и Р.Ш. става
ясно, че същият категорично е отказал да бъде изпробван с техническо средство,
както и че е отказал да получи издадения му талон за медицинско изследване,
което се удостоверява и с подписа на свидетеля М.. Съдът намира, че от
материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна посоченото нарушение по чл.174, ал.3
от ЗДвП, тъй като е отказал да изпълни указанията на контролните органи, а
именно да бъде изпробван с техническо средство за наличие на алкохол.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата
за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП.
В
практиката си Административен съд –
гр.Шумен приема, че посочената правна норма
освен санкционна е и материалноправна, защото в себе си
съдържа и описание на нарушението, за което се
предвиждат посочените в нея санкции /в т. см. Решение
от 01.04.2009г. по к.а.н.д. № 52/2009г. по описа на ШАС/. По изложените по-горе
съображения съдът приема, че Г. действително
е управлявал МПС, като при извършване на съответна проверка
е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
алкохол -
последното обстоятелство по начало не
се оспорва от негова страна.
Жалбоподателят също така не се
е явил за даване на кръвна
проба, независимо, че му е бил
издаден съответен талон за медицинско
изследване, като дори е отказал
да получи същия. Макар и в случая нарушителят да не е санкциониран
за неизпълнение на предписанието за медицинско изследване,
неявяването му за даване на
кръвна проба потвърждава извода, че нарушителят с отказа си е целял
именно отклоняване на установяването на количеството алкохол в кръвта му. С поведението си същият несъмнено
е извършил нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДП, за което правилно
и законосъобразно е санкциониран
по реда на
посочената разпоредба. Наказанията са определени правилно, във фиксирания размер, предвиден в закона, при което
липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация.
По отношение на четвъртото, описано в акта и в
наказателното постановление нарушение, съдът установи следното:
Нормата на чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП предвижда забрана за водачите на пътно превозно средство да управляват пътно превозно средство, спряно от движение.
В хода на административно-наказателното производство администратинвно – наказващия орган, в чиято тежест е да докаже извършване на административното нарушение, за което е наказан жалбоподателят, представи доказателства, установяващи спиране от движение по съответния ред на управляваният от жалбоподателят лек автомобил. Приложената по делото Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 15-0869-000253/22.06.2015г. на ВНД Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - гр.Шумен, сочи, че същата е издадена на основание чл.171, т.2, б.3 от ЗДвП за временно спиране на МПС за срок до 1 месец, считано от 22.06.2015г., а именно до 30 дни, т.е. към датата на проверката, във връзка с която на жалбоподателят е съставен АУАН и издадено процесното наказателно постановление, цитираната заповед за прилагане на ПАМ е била известна на наказаното лице. От друга страна обаче, временното спиране от движение на МПС се извършва на основание издадена заповед по чл.171, т.2, б.3 от ЗДвП, която подлежи на предварително изпълнение. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че на датата на извършване на проверката – 09.08.2015г. от органите на ОД на МВР - гр.Шумен жалбоподателят като водач е управлявал лек автомобил, но принудителната мярка „временно спиране от движение“ е с изтекъл срок на 22.07.2015г.
Ето защо, поради изложеното, съдът приема, че жалбоподателят като е управлявал собствения си лек автомобил марка “Фолксваген Поло” с рег.№ Н 0845 ВМ, не е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, поради което административно - наказващият орган неправилно и незаконосъобразно е санкционирал Г. по реда на посочената разпоредба - чл.177, ал.1, т.4, предл.1 от ЗДвП. В тази връзка съдът намира, че санкцията на жалбоподателя за това деяние следва да бъде отменена.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 15-0869-001387 от 19.08.2015г.
на ВНД Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.Шумен, в частта
по пункт четвърти, с която на И.Х.Г., ЕГН **********,*** на основание чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени административни наказания “глоба” в размер на 80
/осемдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/
месец, като намалява размера на
наложеното наказание „глоба” от 80 /осемдесет/ лева на 50 /петдесет/ лева, а срока
на наложеното наказание “лишаване от право да управлява МПС” от 2 /два/ месеца на
1 /един/ месец;
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 15-0869-001387 от 19.08.2015г.
на ВНД Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.Шумен, в частта
по пункт втори, в която на И.Х.Г., ЕГН **********,*** е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева на
основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, като
намалява размера на наложеното наказание „глоба” от 150 /сто и петдесет/
лева на 100 /сто/ лева;
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 15-0869-001387 от 19.08.2015г.
на ВНД Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.Шумен, в частта
по пункт трети, с която на И.Х.Г., ЕГН **********,*** на основание чл.174, ал.3
от ЗДвП са наложени административни наказания “глоба” в размер на 2 000 /две
хиляди/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 /двадесет и
четири/ месеца и
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 15-0869-001387 от 19.08.2015г.
на ВНД Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.Шумен, в частта
по пункт четвърти, с която на И.Х.Г., ЕГН **********,*** на основание чл.177,
ал.3, т.4, предл. първо от ЗДвП е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: