Мотиви към присъда по НОХД №513 по описа за 2016 год. на ШРС

От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС - гр.Шумен обвинителен акт по досъдебно производство №1500/2015 год. по описа на РУ - гр.Шумен, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия К.П.К., с ЕГН**********, роден на *** ***, с постоянен адрес ***, български гражданин, със средно образование, разведен, работещ, неосъждан, за извършено от него престъпление от общ характер по чл.183, ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият в периода от м.септември 2015 год. до м.февруари 2016 год. включително в гр.Шумен, след като бил осъден с решение по гр.дело №1383/2008 год. по описа на ШРС, влязло в сила на 17.12.2008 год. да издържа свой низходящ – син И., роден на *** год. съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от 2 месечни вноски, а именно 6 месечни вноски по 80 лева, на обща стойност 480 лева.

В съдебно заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на съда с оглед на обстоятелството, че подсъдимият е заплатил сумата, предмет на обвинението да бъде приложена разпоредбата на чл.78а от НК, като бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

В хода на съдебното следствие подсъдимият К. заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава изцяло за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт деяние, като заявява, че е заплатил сумата от 480 лева. Изказва искрено съжаление за стореното.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият и свидетелката Р.И.Р. били съпрузи. От брака си имали родено едно дете – И., роден на *** год. Бракът между двамата бил разтрогнат, като упражняването на родителските права върху детето било предоставено на майката. С решение по гр.дело №1383/2008 год. по описа на ШРС, влязло в сила на 17.12.2008 год., подсъдимият бил осъден да изплаща месечна издръжка на детето И. в размер на 80 лева. Първоначално обвиняемият заплащал алиментното си задължение, но от месец септември 2015 год. същият спрял плащанията, като не заплатил задължението си за периода от м.септември 2015 год. до м.февруари 2016 год. включително.

Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на самопризнанието на подсъдимия К.П.К., от разпита в съдебно заседание на свидетелката Р.И.Р., която свидетелства, че подсъдимият е заплатил част от сумата, предмет на обвинителния акт и от събраните и приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:

Като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.183, ал.1 от НК, поради следното:

Обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да доставят средства за осъществяване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си имущество.

Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице, което е било осъдено да издържа свой низходящ.

От обективна страна изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие и се изразява в съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка в размер на две или повече месечни вноски – в случая 6 месечни вноски по 80 лева, общо в размер на 480 лева.

От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл, като деецът е предвиждал неизбежното неплащане на издръжката в размер на повече от две месечни вноски.

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление съдът прецени: Степента на обществена опасност на конкретното деяние, което съдът преценява като невисока - касае се за неплащане на издръжка на лица, които се нуждаят от нея, но в тази връзка съдът прецени обективната невъзможност на подсъдимия да изпълни задължението си поради затрудненото му финансово състояние. Степента на обществена опасност на подсъдимия, която съдът преценява като невисока с оглед данните за личността му - същият е с чисто съдебно минало. Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства направените от него самопризнания по настоящото дело и изказаното съжаление за стореното, както и обстоятелството, че до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд сумата е била заплатена изцяло, както и обремененото материално положение на подсъдимия, което се доказва от дадените от него обяснения в съдебно заседание.

Съдът намира, че в настоящия случай са налице изискуемите кумулативни абсолютни предпоставки, регламентирани в разпоредбата на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание “глоба”. Предпоставките по чл.78а от НК са налице, тъй като за престъплението, в което е обвинен подсъдимия се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до една година или “пробация”, същият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, а причинените с деянието имуществени вреди са изплатени напълно. При преценка на това обстоятелство съдът съобрази и обстоятелството, че доколкото подсъдимият веднъж се е възползвал от разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК не е налице законовата възможност за нейното повторно прилагане, поради изрично предвидената забрана в чл.183, ал.3, изр.второ от НК.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия К., като наказанието бъде определено при превес на констатираните по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът счита, че следва да се наложи наказание “глоба” в размер на минимума, предвиден в разпоредбата на чл.78а от НК, а именно 1000 лв. При определяне на наказанието съдът съобрази материалното състояние на подсъдимия и най-вече обстоятелството, че така наложеното наказание не следва да възпрепятства възможността на подсъдимия да подпомага финансово своя син и за в бъдеще, с оглед установените по делото данни за влошено здравословно състояние на същия и нуждата от средства за закупуване на медикаменти и поддържаща терапия.

Съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху подсъдимия и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на обществото. По този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: