От Шуменска Районна прокуратура е внесен в Районен съд - гр.Шумен обвинителен акт по досъдебно производство № 692/2014г. по описа на РУ на МВР – гр.Шумен, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу К.В.К., ЕГН **********, родена на ***г***, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, български гражданин, със средно образование, неомъжена, безработна, неосъждана, за извършено от нея
престъпление от общ характер, а именно: по чл.183, ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че: за периода от 19.03.2014г. до 10.03.2016г. включително, в с.Друмево,
обл.Шумен, след като била осъдена
с решение № 191, постановено
по гр. дело № 267/2014г. по описа на Районен съд
– гр. Шумен, влязло в законна сила на 19.03.2014г., да издържа свой
низходящ – дъщеря си Д.Ф.Д., родена на ***г., съзнателно не изпълнила задължението
си в размер на повече от
две вноски, а именно - 24 /двадесет и четири/ вноски по 85 /осемдесет и пет/ лева всяка,
на обща стойност
– 2040 /две хиляди и четиридесет/ лева - престъпление по чл.183, ал.1 от
НК.
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура – гр.Шумен поддържа така повдигнатото
обвинение и предлага на съда, при приложение на разпоредбата на чл.54 от НК, да
определи наказание “пробация” чрез прилагане на
задължителните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1
и 2 от НК за срок от 10 /десет/ месеца, както и по по чл.42а, ал.2, т.6 от
НК – безвъзмезден труд в полза на обществото
в размер на 100 /сто/ часа годишно за
срок от 1 /една/ година.
Разпитана в хода на съдебното
следствие подсъдимата се признава за
виновна в извършването
на посоченото в обвинителния акт
престъпление. Обяснява,
че не е имала специален мотив, за да го
извърши, но през
инкриминирания период не е била на работа постоянно
и е нямала редовно доходи, поради несвоевременно заплащане на трудовите й
възнаграждения. В последната си дума изказва съжаление, че не плаща
редовно дължимата издръжка, като предоставя на съда преценката за вида и размера на наказанието.
След преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимата К.В.К. и свидетелят Ф.К.Д. живели на съпружески начала в периода 2006г. - 2013г. От съвместният си живот имат родено едно дете - Д.Ф.Д., родено на ***г. Когато подсъдимата К.
и свидетелят Д. преустановели съжителството си, детето останало да живее при
баща си и неговите близки в с.Друмево. С решение № 191, постановено по гр. дело № 267/2014г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 19.03.2014г., съдът
утвърдил постигнатото между подсъдимата и свидетеля Д. споразумение по чл.127,
ал.1 от СК. По силата на посоченото решение упражняването на родителските права върху роденото от
брака дете Д. Д. било
предоставено на бащата – Ф.Д., а майката К.К. била осъдена да
заплаща ежемесечна издръжка на детето си
Д. платима чрез баща й Ф.Д., в размер на 85.00лв., която следвало да я заплаща на десето число на месеца, за
който се дължи съответната сума, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, до настъпване на
причина за изменяване или прекратяване на тази издръжка, считано от влизане
в сила на решението за прекратяване
на брака.
От влизане в сила на съдебното
решение подсъдимата К.В.К. преустановила изпълнението на алиментното си задължение, като за периода
от 19.03.2014г. до 10.03.2016г. включително /когато
е бил падежът на задължението за издръжка за месец март 2016г./ дължала 24 месечни вноски по 85.00лв. за детето
си Д. Д., на обща стойност 2 040.00лв.
Изложената
фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието
на подсъдимата К.В.К., направено както в хода на досъдебното производство, така
и от обясненията, дадени в хода на съдебното следствие и показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Ф.К.Д. и Д.Ф.Ч.. Освен това, съдът
счита, че самопризнанието на подсъдимата се подкрепя от събраните в досъдебното
производство по съответния процесуален ред доказателства, които са приобщени по
реда на чл.283 от НПК.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото
са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния
извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и
обосновават решението му в следния смисъл:
Като прецени всички
доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние подсъдимимата
К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ
характер, наказуемо по чл.183, ал.1 от НК, поради следното:
Обект на престъплението са
обществените отношения, осигуряващи изпълнение на
задълженията на посочени от закона
лица да доставят
средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни
и не могат да се издържат
от собственото си имущество.
Субект на престъплението е
пълнолетно вменяемо физическо лице, което е било осъдено да издържа
свой низходящ.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в бездействие от
страна на подсъдимата, като чрез своето бездействие
не е изпълнила задължението си да заплаща издръжка
на своя низходящ – дъщеря Д. Д., по силата на
влязло в сила съдебно решение, с което е била осъдена да го издържа на месечни вноски
в определен размер, като неизпълнението на това задължение е в размер на повече от
две месечни вноски.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк
умисъл, като деецът е предвиждал неизбежното неплащане на издръжката в размер на повече
от две месечни
вноски и пряко го е целял.
Като причина за извършване на деянието следва да се посочи да се отбележи финасовото затруднение на подсъдимата за
инкриминирания период.
При определяне на наказанието на подсъдимата К.В.К. за извършеното от нея
престъпление съдът прецени: Степента на обществена опасност на деянието, което
съдът преценява като ниска, с оглед конкретната
житейска ситуация, в която е изпаднала подсъдимата; степента на обществена опасност на дееца
- от данните за личността й може да се направи извод,
че тя е личност с ниска степен на обществена
опасност; както и подбудите за извършване
на престъплението и
констатира следните обстоятелства от значение за отговорността
на подсъдимата К.:
- смекчаващите вината обстоятелства - чисто съдебно минало; прави
самопризнания; осъзнала вината си; проявява критичност към несвоевременното
плащане на издръжката; добросъвестно поведение в наказателния процес; тежко материално положение - подсъдимата
е била във финансово затруднение през инкриминирания период;
- отегчаващите вината обстоятелства - сравнително дългият период, в който подсъдимата не е плащала издръжката - касае се за дължима
издръжка в размер на 24 месечни вноски.
Гореизложените обстоятелства
мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК
могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимата К., като наказанието бъде
определено при условията на чл.54, ал.1 от НК. За престъплението по чл.183,
ал.1 от НК е предвидено наказание “лишаване от свобода” до една
година или “пробация”. Съдът, намира, че справедливо
и съответно на извършеното от подсъдимата К. ще бъде налагане на наказание “пробация”, чрез прилагане на следните пробационни
мерки, а именно: по чл.42а,
ал.2, т.1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 10 /десет/ месеца, с периодичност 2 /два/ пъти седмично, по чл.42а, ал.2, т.2 от НК -
задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от 10 /десет/ месеца и по чл.42а, ал.2, т.6 от НК – безвъзмезден труд в полза на обществото
в размер на 100 /сто/ часа годишно за
срок от 1 /една/ година. Съдът счита, че наложената пробационна мярка чл.42а, ал.2, т.6 от НК – безвъзмезден
труд в полза на обществото е подходяща да дисциплинира подсъдимата
към необходимостта от полагане на обществено-полезен труд и изграждане на
трайни трудови навици.
Определеният размер на това наказание, съдът намира
за справедлив и съответстващ на тежеста, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна
на осъдената. Освен това, съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително
върху нея и ще й се отнеме
възможността да върши и други престъпления,
а също така ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. По този начин и с това
наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и
специалната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: