Мотиви към присъда по НОХД № 776/2016г. по описа на ШРС

От Шуменска районна прокуратура е внесен в Районен съд - гр.Шумен обвинителен акт по досъдебно производство № 1087/2015г. по описа на РУ - гр.Шумен, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу Н.Р.Б., ЕГН **********, роден на ***г***, с постоянен адрес:***, български гражданин, с основно образование, женен, безработен, неосъждан, за извършено от него престъпление от общ характер по чл.150, ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият на 03.09.2015г. в землището на с.Венец, обл.Шумен, местността „Капуново”, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14 годишна възраст - Ш.М.А., родена на ***г., чрез употреба на сила и използване на безпомощното й състояние.

Преди съдебното заседание по делото с писмена молба и в съдебно заседание подсъдимият преди даване ход на делото изяви желание да се възползва от диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 22.04.2016г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” в размер на минималния, предвиден в закона, а именно 2 /две/ години „лишаване от свобода”, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл.66 от НК за срок от „ /четири/ години. Предлага на съда веществените доказателства, иззети по делото да бъдат върнати на техните собственици, а останА.те – да бъдат унищожени.

В хода на съдебното следствие подсъдимият Н.Б. заявява, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт деяние, заявява, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. Изказва съжаление за постъпката си и моли съда за условна присъда. Защитникът на подсъдимия моли съда предвид усложненото семейно положение на подсъдимия да му бъде определено наказание “лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години, чието изтърпяване на основание разпоредбата на чл.66 от НК да бъде отложено за срок от 4 /четири/ години.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установени от фактическа страна, изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:

Към момента на инкриминираното деяние подсъдимия бил младоженец, като заедно със семейството си живеел в с.Борци, общ.Венец, обл.Шумен.

Свидетелката Ш.М.А. към инкриминираната дата живеела в с.Венец, обл.Шумен. Свидетелката А. страда от умерена умствена изостаналост - ембецилност средна степен, торпиден вариант, поради което родителите й полагали грижи за нея.

На 02.09.2015г. вечерта подсъдимия Н.Б. заедно със свидетелите Т.Н.Б. и С.Р.Б. *** да играят билярд и да се почерпят. Впоследствие тримата се върнали обратно в с.Борци, като свидетелят Т.Б. се прибрал, а свидетелят С.Б. и подсъдимия Б. продължили да се черпят с алкохол с друга компания в с.Борци. След полунощ - на 03.09.2015г. свидетелят Б. и подсъдимият Б. с управлявания от последния лек автомобил „Фиат Крома“ с ДК № Н 0579 ВН се придвижили до с.Венец, за да си купят кафе. Понеже подсъдимият Б. му се доправило секс направил няколко безуспешни опита да се свърже по телефона със свидетелката А.А.С., с която имал няколко интимни контакта преди това. Тогава двамата приятели тръгнали към дома на свидетелката А.С.,***. Пътувайки към дома на свидетелката С. подсъдимият видял свидетелката Ш.М.А. на улицата. Въпреки, че двамата не я познавали подсъдимият Б. спрял колата в близост до момичето и я заговорил. Тъй като свидетелката Ш.А. страда от умерена умствена изостаналост – ембецилност средна степен, торпиден вариант, се държала неадекватно, а поведението и начина, по който говорела видимо навеждали на извода, че същата има психични проблеми. Тогава тя попитала подсъдимия дали го е изпратила свидетелката С., която тя познавала. Подсъдимия Б. я излъгал, като отговорил положително и я убедил да се качи в колата, за да я закарал при нея. В този момент свидетелката А. се качила в автомобила и подсъдимия Б. управлявайки МПС напуснал с.Венец, като се движил посока с.Черноглавци. Наближавайки местността „Капуново“ завил в една отбивка и спрял автомобила на черен път в началото на гората. След това се прехвърлил на задната седалка при свидетелката А., а свидетеля Б. излязъл от колата. Тогава подсъдимия събул гащите и бельото си до коленете и си извадил половия орган. В този момент Б. хванал с дясната си ръка главата на свидетелката А. и я натиснал към половия си член. Пострадалата се опитала да отдръпне главата си безуспешно, при което подсъдимия накарал пострадалата, държейки главата й да положи в устата си половия му член, след което я навел към слабините си и осъществил оралното съвкупление. През това време подсъдимия с другата си ръка успял да бръкне между краката й, като с пръсти и бръкнал във вагината, но не достигнал до девствената й ципа, тъй като пострадалата казала, че я боли. След това подсъдимия започнал да опипва и гърдите й. В един момент обаче подсъдимият пуснал главата на пострадалата, тя веднага излязла от колата и бягайки напуснала местопроизшествието, като изчезнала в тъмнината навън. Тогава подсъдимият Б. и свидетелят Б. ***. Докато бягала пострадалата падала на земята и се драскала в храстите. Едва на сутринта след като се съмнало, в района на посочената местност пострадалата била намерена от тракторист и били повикани близките й. Пострадалата Ш.А. плачела и изглеждала много уплашена.

Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на самопризнанието на подсъдимия Б., направено в хода на съкратеното съдебно следствие, който в съдебно заседание на основание разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това съдът счита, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство по съответния процесуален ред доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК - от обясненията на извършителят, разпитан като обвиняем, от показанията на свидетелите З.М.Али, М.А.М., Т.Н.Б., С.Р.Б., А.А.С., Ш. М.Е., С.А. М., А. К. И. и С.М.Д., както и от приобщените по делото писмени и веществени доказателства.

Изложената по-горе фактическа обстановка се доказва и от изготвената в досъдебното производство комплексна съдебна психолого - психиатрична експертиза на пострадалата, която дава заключение, че Ш.А. страда от умерена умствена изостаналост - ембецилност средна степен, торпиден вариант, което се характеризира с нарушение на уменията, които възникват в процеса на развитие и дават своя дял във формирането на общото ниво на интелигентност, т.е. когнитивните, речевите, двигателните и социални умения. Също така вещите лица сочат, че е налице невъзможност да разбира свойството и значението на извършеното, което в съчетание с високата внушаемост и подчиняемост прави А. изключително достъпен обект на насилие, вкл.и сексуално, както и че тази степен на умствено развитие предполага трайно състояние на безпомощност и защитни механизми от какъвто и да е характер при А. липсват. Поставена в необичайна ситуация тя няма ресурси за справяне, освен пасивно подчинение. Установеният дефект в нервно-психично развитие е от такова естество и в такава степен, че би могъл да бъде отчетен и от лице, без специализирани знания.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя и от изготвената в досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 37/2016г., която дава заключение, че на пострадалата са били причинени следните травматични увреждания: прободно-порезна рана над лявата слабинна гънка, кръвонасядания в областта на левия хълбок, седалището, лявата предмишница, лявото и дясното коляно, драскотина под лявата лопатка и др., като вещото лице сочи, че посочените увреждания са причинени по механизма на удар, притискане и триене, както прободно-порезната рана е получена по механизма на удар и натиск от действието на твърд предмет с остър връх. Също така от заключението на цитираната експертиза става ясно, че девствената й ципа на пострадалата А. е здрава, както и че травматични увреждания по ануса й не са намерени.

В досъдебното производство е била изготвена и съдебномедицинска експертиза на живо лице № 38/2016г., която дава заключение, че по тялото на подсъдимия липсват травматични увреждания от деянието.

Изложената по-горе фактическа обстановка се доказва и от изготвената в досъдебното производство съдебно - психиатрична експертиза на подсъдимия, която дава заключение, че е с нормален интелект и въпреки поетия алкохол, влиянието на който не надхвърля обикновено алкохолно опиване - средна степен, е бил със запазени годности правилно да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:

Като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние подсъдимият Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.150, ал.1 от НК, поради следното:

Обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи личната полова неприкосновеност и свобода при избора на полов партньор и сексуално поведение.

Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице с различен пол от пострадалата.

От обективна страна престъплението по чл.150, ал.1 от НК е двуактно – изпълнителното деяние се изразява в извършване на действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, чрез употреба на сила или заплашване и чрез използуване на безпомощното му състояние. В настоящия случай силата е използвана, тъй като липсва съгласие от страна на пострадалата и по този начин чрез физическо въздействие –дърпане за ръцете, притискане на главата, се сломява нейната съпротива. Липсата на съгласие се извежда от целия доказателствен материал по делото и най-вече от упражненото срещу Аптула насилие, чиято единствена цел е била да сломи съпротивата й. Самият факт, че тръгва да бяга през нивата, през нощта е показателен, не само, че не е желаела орално съвкупление с подсъдимия, но и че се е страхувала, че нещо лошо може да й се случи. Още повече, самата пострадала Ш.А. страда от умерена умствена изостаналост - ембецилност средна степен, торпиден вариант, което в съчетание с високата внушаемост и подчиняемост я прави изключително достъпен обект на насилие, вкл.и сексуално, както и че тази степен на умствено развитие предполага трайно състояние на безпомощност и защитни механизми от какъвто и да е характер при А. липсват според заключението на комплексна съдебна психолого - психиатрична експертиза на пострадалата. Също така, поставена в необичайна ситуация тя няма ресурси за справяне, освен пасивно подчинение, а установеният дефект в нервно-психично развитие е от такова естество и в такава степен, че би могъл да бъде отчетен и от лице, без специализирани знания което обуславя извода за наличие на безпомощно състояние. В тази насока са и показанията на самия подсъдим, който в разпита си в хода на досъдебното производство подробно обяснява поведението на пострадалата. При определяне квалификацията на деянието съдът съобрази обстоятелството, че то е извършено, след като спрямо пострадалата е била употребена сила, обективирана в дърпане за ръцете, притискане на главата, както и използване на безпомощното й състояние, което съществува отнапред, дължащо се на душевните особености и здравословното състояние на пострадалата, обуславящи невъзможността да се защити и да окаже съпротива на подсъдимия, поради което същото следва да бъде квалифицирано по чл.150, ал.1 от НК.

От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал, че осъществява принуда с цел извършване на блудствени действия с пострадалата, желаел е осъществяване на деянието и е съзнавал липсата на съгласие у пострадалата за участие в посочените действия, т.е. съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици. В тази връзка при обсъждане въпроса за умисъла у подсъдимия съдът прецени не само изявленията и словесните му прояви, но и цялостното му поведение по време на деянието, като се съобрази и с константната съдебна практика по въпроса и по-специално Решение № 571 от 14.09.1983г. по н.д. № 574/1983г., ВКС.

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление съдът прецени: Степента на обществена опасност на деянието, която преценява като висока – касае се за посегателство срещу личността и половата неприкосновеност, осъществено чрез употреба на сила и използване на безпомощното състояние на пострадалата, което от своя страна обуславя висока степен на обществена опасност на самото деяние. Степента на обществена опасност на подсъдимия, която съдът преценява с оглед данните за личността на дееца, които сочат, че същият е неосъждан. Подсъдимият Б. е съдействал за разкриване на обективната истина, като е разкрил механизма на деянието, давайки подробни обяснения. Следва да се има предвид обаче, че оказаното от подсъдимия съдействие е станало след като родителите на неговата жертва са подали сигнал до полицията. Престъплението е било разкрито не защото извършителя сам се е явил в полицията, за да направи самопризнание. В действителност признава вината си, едва след като преди това разследващите органи са били насочени към него от други данни и доказателства, установяващи конкретни негови действия. В случая самопризнанието, направено от обвиняемия на досъдебното производство няма изключителен характер и не следва да се третира допълнително като смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на санкцията, след като не е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на обективната истина. В този смисъл е константната съдебна практика на ВКС и по-специално Решение № 1085 от 30.12.2005г. по н.д. № 577/2005г., ВКС, Решение № 148 от 06.04.2010г. по н.д. № 61/2010г., ВКС и др. В признанията си подсъдимият заявява, че е бил употребил алкохол процесната вечер, като по този начин дава обяснение за извършеното от него. Следва да се има предвид, че първо подсъдимият самостоятелно се е привел в това състояние, и второ, че съгласно съдебно-психиатричната експертиза по времето, през което подсъдимият е извършил деяниято си е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване - средна степен, като е бил със запазени годности правилно да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Още повече, константната съдебна практика на ВКС приема също, че с пецификата на осъществяване на причинителската деятелност може да бъде отчетена и като отегчаващо отговорността обстоятелство, като съответно определя завишена степен на обществена опасност на личността на конкретния деец, намерила проявление в самото осъществяване на деянието /в този смисъл е Решение № 641 от 4.02.2009г. на ВКС/. В случая пострадалата е лице, страдащо от умствена изостаналост от такова естество и в такава степен, че лесно може да бъде отчетена и от лице, без специализирани знания. От заключението на съдебно-психиатричната експертиза е видно, че тази степен на умствено недоразвитие предполага наличие на трайно състояние на безпомощност, като лицето няма ресурси за справяне, освен пасивно подчинение. От данните по делото, включително и от обясненията на подсъдимия, е видно също, че последният предварително е бил замислил извършването на деянието по отношение пострадалата, въпреки, че е бил младоженец. Това обстоятелство, а също и личността на пострадалата и данните за употребена по отношение нея сила при извършването на деянието, сочат на завишена обществена опасност на подсъдимия.

Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът приема усложненото семейно и материално положение на подсъдимия, което се доказва от обясненията му, дадени в досъдебното производство и представените от страна на защитника му в съдебно заседание писмени доказателства, от които става ясно, че е безработен, а съпругата му е бременна. Съдът не отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство направеното самопризнание, доколкото същото е отчетено от законодателя и е задължително условие за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК. В същото време като смекчаващо вината обстоятелство съдът възприема изказаното от страна на подсъдимия съжаление за извършеното и факта, че същия напълно осъзнава отрицателните последици от деянието и се разкайва за тях.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия Б., като наказанието бъде определено при отчитане, както на отегчаващите, а така също и на смекчаващите отговорността обстоятелства, посочени по-горе. Преценявайки изложеното, съдът намира, че отчетените по-горе смекчаващи вината обстоятелства не са достатъчни, за да обосноват приложение на разпоредбата на чл.55 от НК по отношение на деянието, предмет на разглеждане в настоящото производство. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че доколкото делото се разглежда по реда на глава ХХVІІ от НПК, то разпоредбата на чл.373, ал.2 от НК задължава съда при осъдителна присъда да определи наказанието при приложение разпоредбата на чл.58а от НК. Именно, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки предвиденото наказание в разпоредбата на НК, съдът счете за справедливо и съответно на извършеното на подсъдимия да бъде наложено наказание в размер над минимума, предвиден в разпоредбата на чл.150, ал.1 от НК, а именно – 3 /три/ години “лишаване от свобода”. В същото време, съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК съдът намали така определеното наказание с 1/3 и осъди подсъдимия да изтърпи наказание в размер на 2 /две/ години “лишаване от свобода”. При определяне размера на наказанието съдът взе предвид, както изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, но и обстоятелството, че пострадалата е лице, страдащо от умствена изостаналост от такова естество и в такава степен, че лесно може да бъде отчетена и от лице, без специализирани знания.

Съдът при преценка на въпроса за изтърпяване на наказанието взе в предвид разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, при което установи, че действително първите две предпоставки за нейното приложение са налице. В същото време обаче преценявайки тежестта на извършеното от подсъдимия престъпление, степента на неговото участие в него, конкретната обществена опасност на самото престъпление намира, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати само при положение, че наказанието бъде изтърпяно ефективно. Високата обществена опасност на едно посегателство срещу личността и половата неприкосновеност на пострадалата, които водят след себе си до тежки последици за нея със значима промяна на живота й в бъдеще, както и откритото незачитане на човешката личност и свободата при избора на полов партньор, което подсъдимия е демонстрирал, извършвайки конкретното деяние не позволяват да се приеме, че едно условно наказание би могло да въздейства възпитателно спрямо него и да постигне необходимия и целен положителен резултат. От друга страна именно така определеното наказание ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на обществото, което всъщност е и ролята на генералната превенция, съвпадаща с волята на законодателя по този род дела. В тази насока е и константната съдебна практика на ВКС и по-специално Постановление № 6 от 01.12.1961г. по н.д. № 6/1961г., Пленума на ВС, Решение № 7 от 07.01.1983г. по н.д. № 17/1983г., ВК, Решение № 21 от 21.02.1985г. по н.д. № 700/1984г., І н.о., Решение № 37 от 09.06.1983г. по н.д. № 38/1983г. на ОСНК, Решение № 11 от 09.03.2009г. по н.д. № 655/2008г., ІІІ н.о. и др.

Поради изложеното съдът постанови подсъдимият да изтърпи ефективно наложеното му наказание в размер на 2 /две/ години “лишаване от свобода”, при първоначален “общ” режим на изтърпяване, определен на основание разпоредбата на чл.61, т.3 от ЗИНЗС, като на основание чл.59, ал.1 от ЗИНЗС наказанието следва да бъде изтърпяно в затворническо заведение от открит тип. При определяне на първоначалния режим за изтъпяване на наказанието и типа затворническо заведение съдът съобрази обстоятелството, че подсъдимият е неосъждан до настоящия момент и е осъден с лишаване от свобода до 5 /пет/ години.

На основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна времето, през което спрямо подсъдимия е била взета мярка за неотклонение “задържане под стража”, считано от 04.09.2015г. и „домашен арест”, считано от 28.09.2015г.

На основание разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата направените по делото разноски в размер на 750.16 лева /седемстотин и петдесет и шест лева и шестнадесет стотинки/, представляващи възнаграждения за вещи лица и преводач и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист.

На основание чл.301, ал.1, т.9 от НПК, във вр. чл.112 от НК съдът постанови веществените доказателства по делото – 1бр. празна кутия от цигари, марка „Victory Gold”; множество мокри кърпички – използвани; 1бр. стъклена бутилка, зелена на цвят празна, с надпис „Загорка”; 1бр. метална кутия, зелена на цвят с вместимост 0,5л, празна с надпис „Tuborg”; 1бр. угарка от цигара, с надпис „Victory”; 4 бр. угарки от цигара с надпис „Marlboro”; 1бр. угарка от цигара, с надпис „Victory”; 2бр. хартиени опаковки пълни със захар, сини на цвят с надпис „Lavazza”; 3бр. хартиени пликчета, бели на цвят, с надпис на всяко „Viva Substoff”; 1бр. пластмасова чашка, с вместимост 0,200л., празна с парче лимон; 1бр. метална кутийка, празна с вместимост 0.5л, с надпис „Tuborg”; 1бр. платнена ластичка за коса, черна на цвят; множество влакнести обекти и 2бр. пакетчета, хартиени, бели на цвят с надпис на всяко от тях „Viva Substogg, да се отнема в полза на държавата, като същите следва да бъдат унищожени.

На основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК, във вр. чл.111 от НПК съдът постанови веществените доказателства по делото – 1бр. блуза от изкуствена материя с къс ръкав; 1бр. дамски бикини черни на цвят и 1бр. долнище тип анцунг черен цвят да бъдат върнати на пострадалата Ш.М.А., а останалите веществени доказателства – 1бр. цигарена кутия червено бяла на цвят с надпис „Marlboro”, съдържаща 7 броя цигари; 1бр. одеало, синьо-бяло на цвят с размери 1.25/0.77, 1бр. макетно ножче жълто черно на цвят, 1бр. мъжки боксерки, тъмносини на цвят, с ластичен кант с надпис „Ghlain Klain” и 1бр. мобилен телефон, марка „Самсунг”, с тъмносин на цвят панел, с ИМЕИ № 356650060624618 с батерия и СИМ карта на „Теленор“ с № 0898454258 да бъдат върнати на подсъдимия Н.Р.Б..

По този начин и с такова наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: