Мотиви към присъда по НОХД №979 описа за 2016 год. на ШРС

От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС - гр.Шумен обвинителен акт по незабавно производство №356/2016 год. по описа на РУ - Шумен, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу М.Х.А., с ЕГН**********, роден на *** ***, с постоянен адрес ***, български гражданин, със средно образование, неженен, работещ, осъждан за извършено от него престъпление от общ характер по чл.343б, ал.2 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият на 11.04.2016 год. в гр.Шумен управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка “Волво С40“ с ДК № Н 2929 АР с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно – 1.94 на хиляда, установена по надлежния ред, след като е бил осъден с определение №38 от 23.02.2012 год., с което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство по НОХД №225/2012 год. по описа на ШРС, влязло в сила на 23.02.2012 год. за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на съда, предвид наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, да му бъде определено наказание в размер на минимума, предвиден в разпоредбата на чл.343б, ал.2 от НК, а именно „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение да бъде отложено на основание разпоредбата на чл.66 от НК за срок от три години, както и наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева. Също така предлага и по отношение на кумулативно предвиденото наказание в разпоредбата на чл.343г от НК да му бъде наложено наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година.

Подсъдимият А., в съдебно заседание се явява лично. Дава подробни обяснения, като излага и причините, поради които е извършил деянието. Изразява съжаление и разкаяние за постъпката си и моли да му бъде наложено минимално наказание.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М.Х.А. е правоспособен водач на МПС. Същият бил осъден с определение №38 от 23.02.2012 год., с което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство по НОХД №225/2012 год. по описа на ШРС, влязло в сила на 23.02.2012 год. за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Въпреки това на 11.04.2016 год., около 22.20 часа, след като употребил алкохол, поел управлението на лек автомобил марка “Волво С40“ с ДК № Н 2929 АР, като се движел в гр.Шумен, по бул.”Славянски” в посока ул.“Адам Мицкевич“. Бил спрян за проверка от служители на ОД на МВР-Шумен, като първоначално не възприел вдигнатата му стоп палка, но впоследствие, след като пътуващото с него лице го уведомило, че полицейски служител е направил опит да го спре за проверка отбил автомобила на паркинга пред Община Шумен и спрял. След изпробване с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510”, с фабр.№ARBВ0004 била установена концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия в размер на 1.94 промила. Съгласно изискванията на ЗДвП и Наредба №30/27.06.2001 год. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС на А. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №274802/11.04.2016 год. и му бил издаден талон за медицинско изследване №0039185. Впоследствие подсъдимият се явил в ЦСМП – гр.Шумен, но отказал да даде кръв за изследване. Със Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №16-0869-000208 от 12.04.2016 год е било временно отнето свидетелството за управление на МПС на А., като последният бил задържан на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР със Заповед за задържане на лице №124 от 11.04.2016 год.

Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание, на показанията на свидетелите Д.В.Д. и С.Б.С., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:

Като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние подсъдимият А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.343б, ал.2 от НК, поради следното:

Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за движение на моторни превозни средства по пътищата.

Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице, притежаващо свидетелство за правоуправление на МПС, което е било осъдено с определение №38 от 23.02.2012 год., с което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство по НОХД №225/2012 год. по описа на ШРС, влязло в сила на 23.02.2012 год. за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК..

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно 1.94 на хиляда, установена с химическа експертиза, след като лицето е било осъдено за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК..

От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл, като А. е съзнавал състоянието си на алкохолно опиване и факта на предишното си осъждане, общественоопасния характер на деянието, като е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните му последици.

Като причина за извършване на деянието следва да се посочи несъобразяването и незачитането на регламентираните в закона правила за движение на моторни превозни средства по пътищата от страна на подсъдимия.

Съдът намира, че количеството на алкохол в кръвта на водача е установено изцяло в съответствие с Наредба №30 от 27.06.2001 год. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС.

По делото не са събрани доказателства, които да оборват или поставят под съмнение така описаната фактическа обстановка.

Обвинението се подкрепя по категоричен начин от всички събрани в хода на досъдебното и съдебното производство доказателства. Самият подсъдим изчерпателно обяснява, че е употребил алкохол, но е поел управлението над автомобила, като изразява съжаление за постъпката си.

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление съдът прецени: Степента на обществена опасност на деянието, която съдът преценява като висока - касае се за управление на автомобил със сравнително висока концентрация на алкохол в кръвта – 1.94 промила и то след като лицето е било осъждано за идентично деяние. Степента на обществена опасност на подсъдимия, която съдът преценява като невисока, с оглед данните за личността му, които сочат че същият е осъждан за деяние срещу обществения ред, но е реабилитиран. По отношение на второто осъждане на лицето съдът намира, че доколкото същото е отчетено от законодателя при определяне границите на предвиденото в разпоредбата на чл.343б, ал.2 от НК наказание, то същото не следва да се тълкува и възприема като отегчаващо вината обстоятелство. Липсват данни за извършени от него други противообществени прояви. Съдът намира, че като смекчаващи вината обстоятелства следва да се тълкуват добросъвестното поведение на подсъдимия, както в хода на досъдебното производство, а така също и в съдебното такова и по-конкретно направеното от негова страна признание и изказаното съжаление и разкаяние за постъпката му. Като такова следва да се възприеме и обстоятелството, че подсъдимия има постоянна работа по трудов договор.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия А., като наказанието бъде определено при превес на констатираните по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства, но при отчитане на отегчаващото такова. С оглед обсъдените по – горе смекчаващи вината обстоятелства съдът намира, че в настоящия случай с оглед личността на подсъдимия и тежестта на извършеното от него престъпление е справедливо да му бъде наложено наказание в размер на минимума, предвиден в разпоредбата на чл.343б, ал.2 от НК по отношение и на двете кумулативно предвидени наказания, а именно “лишаване от свобода” в размер на 1 /една/ година и „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева.

Съдът намира също, че с оглед данните за личността на подсъдимия и по-специално изложените по-горе смекчаващи вината обстоятелства, за да бъдат постигнати целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК в настоящия случай не е необходимо определеното наказание „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно ефективно от А. и че една присъда при приложение на чл.66, ал.1 от НК ще въздейства предупредително върху дееца и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на обществото. На това основание съдът отложи изпълнението на определеното наказание „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от три години.

На основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимия е бил задържан на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР със Заповед за задържане на лице №124 от 11.04.2016 год.

На основание чл.343г от НК, във вр. с чл.37, ал.7 от НК съдът наложи на подсъдимия и наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година, като на основание чл.59, ал.4 от НК приспадна времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред със Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №16-0869-000208 от 12.04.2016 год.

При преценка на това наказание съдът съобрази обсъдените по-горе множество смекчаващи вината обстоятелства, липса на други противообществени прояви и добросъвестно поведение на подсъдимия в хода на производството.

При определяне размера на наложеното наказание „глоба“ съдът съобрази освен посочените по-горе обстоятелства и материалното положение на подсъдимия, което се установява от дадените от него обяснения в съдебно заседание.

Съдът намира, че така определеното наказание, ще въздейства предупредително върху дееца и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на обществото и ще постигне целите на генералната и специална превенция.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: