Р Е
Ш Е Н
И Е
85/2.2.2016г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на втори
февруари 2016 година
В публично
заседание в следния състав:
Секретар: С. Л.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 1982/2009г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен негаторен
иск, с правно основание чл. 109 от ЗС и молба по чл. 32, ал. 2 от ЗС.
Искова молба от пълномощник на В.А.М.,
ЕГН : **********, с адрес ***, срещу Х.Г.Х., ЕГН : **********, с адрес ***; Д.Б.Й.,
ЕГН : **********, с адрес ***; Г.Х.Т., ЕГН : **********, с адрес *** и М.Х.Й.,
ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 32, ал. 2 и чл.
109 от ЗС.
Ищцата сочи, че с ответниците били
съсобственици на дворно място, от 1045 кв.м., съставляващо дв.пл.
№ 2142, парцел VII-2142, по плана на гр. Шумен. Поради грешка в кадастралната
карта, неправилно имотът бил заснет като два отделни с идентификатори №
83510.667.9 и 83510.667.10. Ответниците били изградили ограда върху подпорни стенички в имота, която препятствала достъпа на ищцата със
строителна техника до собствената и сграда. Поради невъзможност да постигнат съгласие
за ползване на частите им от дворното място, ищцата претендират да се извърши
разпределение на ползването на дворното място, според квотите в
съсобствеността, както и да бъдат осъдени ответниците да премахнат изградена
ограда, разположена в имота заснета като граница на погрешно обособените два от
него и разноските в производството.
В срока за отговор на исковата молба,
ответниците, редовно уведомени, подават отговори, с изключение на ответницата Й..
Считат исковете неоснователни.
В
открито съдебно заседание, страните редовно призовани, ищцата, чрез
представител, поддържа исковата си молба, като искат ползването на
съсобственият имот да бъде разпределено съгласно вариант 2 от заключението на
вещите лица. Ответниците, лично и с
представители, заявяват, че оградите не са строени от тях, съответно не следва
да ги премахват те, строени са преди повече от 60 години и подпират земни маси.
Искат отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Не се спори от страните, а и
представените писмени доказателства сочат, че част от тях са съсобственици на процесният недвижим имот. Както е посочено и по долу не е
предмет нито на предявения иск нито на молбата за спорна администрация, какви
са конкретните квоти на страните в съсобствеността. В тази връзка се налага
уточнението, че ответниците Х.Г.Х. и Д.Б.Й., не са
съсобственици и не притежават идеални части от дворното място. Те съгласно
представените писмени доказателства са суперфициари –
собственици на постройка върху чужда земя, защото с НА № 113, НД № 194/1957г.
на праводателите им Х. Т. Я.
и С. Г. /Т./Я. е прехвърлено правото „…да
построи и държи завинаги като собствена жилищна сграда-къща …върху празно
дворно място от 250 кв.м….“. Нито в този нито с друга сделка им е прехвърляно
право на собственост върху части от процесното дворно
място, а коментирания акт изрично съдържа запис че се продава само право на
строеж. Това, че приобретателите на право на строеж
са „дарили“ на ответниците Х.Г.Х. и Д.Б.Й.,“½ ид.ч. от парцел VIII-2142, в кв. 246
по плана на гр. Шумен, урегулиран 295 кв.м….“, не означава, че последните са
станали собственици на нещо което праводателите им
никога на са придобивали, тоест валидно прехвърлително
действие, сделката има само в частта и за сградата.
Според заключението на вещите лица имотът
е с площ от 1192 кв.м., повече от посочваната в документите за собственост на
страните/1045кв.м./, след отчитане неправилното отразяване на северната граница
с имот № 2146а, кв. 246 и съсобствениците следва да ползват следните площи от
него, съответни на квотите им – ищцата 682 кв.м., получена след съотнасяне на
придобитото съобразно актове за собственост ½ ид.ч. от дворно
място+75/1045 ид.ч. спрямо действителната площ; ответниците
Х.Г.Х. и Д.Б.Й. 168 кв.м. и ответниците Г.Х.Т. и М.Х.Й.
342 кв.м., получени след съотнасяне на придобитото съобразно актове за
собственост ½ ид.ч. от 895/1045 кв.м. спрямо действителната площ и
приспадане пропорционално на нужните прилежащи части за ползване постройката на
суперфициарите и алея за общо ползване. Съобразявайки
изградените в дворното място сгради и тяхното предназначение, съответните за
ползване площи, са предложени два варианта за разпределяне на ползването, като
и при двата, за собствениците на новопостроената сграда, до двата входа от ул.
Шипка / Х.Г.Х. и Д.Б.Й. /, е отредена част от дворното място от 168 кв.м./оцветена
в жълто и на двете приложения към СТЕ/, за която не съществува възможност да се
ползва от други съсобственици, поради особености на застрояването и подходите
към сградата им. За останалите съсобственици, разликата в предложените възможни
варианти се свежда до алеята за общо ползване, която при вариант 1 е 70 кв. м.,
а при вариант 2 е 98кв. м., но достига до тераса пред сградата на ищцата, обаче
разделя на две части мястото за ползване на Г.Х.Т. и М.Х.Й..
От изявленията на страните, показанията
на свидетелите и изслушаните заключения на вещите лица, се установи, че в имота
са построени множество стени от суха каменна зидария, с различна височина,
които имат укрепителни функции, предпазвайки от свличане земни маси, поради
голямата денивелация на терена. Върху част от по ниските подпорни
стени/0.40-0.60см/ била изградена паянтова ограда с градинска мрежа, която
свързвала две от ниските стените, в близост до границата с ПИ № 83510.667.8,
където мястото за преминаване към сградата на ищцата било широко не повече от
метър/стр.287/, без да се отчитат съществуващите стъпала, допълнително
препятстващи преминаването.
Така приетото за установено от
фактическа страна, доведе до следните изводи :
По молбата с правно основание чл. 32,
ал. 2 от ЗС - С решението на съда в производството по
чл. 32 ал. 2 от ЗС не се решава вещно-правен спор, а се оказва съдействие на
съсобствениците, като се замества липсващото мнозинство относно целесъобразното
използване на имота (вещта) в собственост. Поради това с решението, не може да се
постанови промяна на съществуващото в имота фактическо състояние (реш. №
3528/1981 г., І г.о., реш. № 1620/1996 г. ІV г.о. и
др.). Тъй като в случая няма спор относно съсобствеността, но има такъв за
квотите в нея, както и за невъзможността да се постигне съгласие между
съсобствениците, настоящият състав счита, че няма пречка, да се разпредели
ползването на имота, като това стане съгласно предложеният вариант 1, от
заключението на вещите лица, който приема за по целесъобразен, поради това, че при
него, на първо място се запазва съществувалото през най-продължителен период фактическо
положение в имота, свързано с подхода на съсобствениците притежаващи постройки,
като има възможност за ползване на всички такива и частите за ползване на
страните максимално се доближават до съответните им квоти. При този вариант предвид
демонстрираните отношения между съсобствениците се минимизират възможностите за
бъдещи спорове, предвид разделянето на мястото за ползване на Г.Х.Т. и М.Х.Й.
от обща алея при вариант 2. Не без значение при избора на вариант 1, е че при
него реалната част за ползване на съсобствениците в кв.м. е по голяма, от тази
при вариант 2.
По иска с правно основание чл. 109 от ЗС
– Съгласно трайно залегналото в доктрината и съдебната практика становище,
предпоставки, за уважаване на негаторния иск, са
пълното доказване от страна на ищеца, че е собственик или съсобственик на
процесния имот, че ответника, без да упражнява владение над него е
извършил/извършва действия, създал или търпи състояние, което му пречи да
упражнява правото си на собственост, като първата и вторите две са комулативно
дадени. В настоящото производство посочените се установиха, в съвкупност. Действително
процесният имот, е съсобствен на страните и в него са изградени подпорни стени,
върху част от които и самостоятелно е изградена ограда от градинска мрежа. Няма
данни по делото кой и дали въобще ответниците, или техни и/или на ищцата праводатели са изградили подпорните стени и оградата от
телена мрежа. Във връзка с оспорванията на страните
следва да се отбележи, че няма никакво значение дали някой от тях е изградил
оградите и те законни ли са, а във връзка с последното нито ЗУТ нито
разпоредбите на ЗТСУ или актовете по прилагането им изискват разрешение за
поставяне на огради с височина и от вид като процесните/чл.
151 ЗУТ/. Факта, че строеж, е незаконен /изграден,
без разрешение/, не води автоматично до уважаване на предявен негаторен иск(Р № 7/2000г.,IVг.о.; Р 1245/94г., IVг.о.
и др.). За това,
както се посочи, е необходимо да се установи, че той създава пречки/състояние,
които пречат /в случая на другите съсобственици/, да упражняват правото на
собственост. Последното безспорно се установи – както се посочи до собствената
на ищцата сграда трудно може да премине един човек, а строително монтажни
работи, дори и за запазване на постройката са трудно мислими. Изложеното налага
уважаване на иска, но само за процесната ограда и
подпорни стени, попадаща върху алеята за общо ползване на съсобствениците и в
частта за ползване от нея, определени съобразно посочения вариант 1 от
заключението на вещите лица.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответниците следва да заплатят разноски на ищцата, всеки от тях по 595 лева.
Във връзка с ответните оспорвания следва да се отбележи, че няма законова опора
становището, че разноските в производството по спорна съдебна администрация
следва да се разпределят пропорционално на квотата в съсобствеността.
Водим от горното
и на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на основание
чл. 32, ал. 2 от ЗС, на дворно място, от 1045 кв.м. и действителна площ от
1192кв.м., съставляващо дв.пл. № 2142, парцел
VII-2142, по плана на гр. Шумен, при граници и съседи – ПИ с идентификатори №
83510.667.20; 83510.667.8; 83510.667.7; 83510.667.4; 83510.667.3; 83510.667.2;
83510.667.19; 83510.667.18 и 83510.667.11, между съсобствениците му В.А.М., ЕГН
: **********, с адрес ***; Х.Г.Х., ЕГН : **********, с адрес ***; Д.Б.Й., ЕГН :
**********, с адрес ***; Г.Х.Т., ЕГН : **********, с адрес *** и М.Х.Й., ЕГН : **********,
с адрес ***, съобразно приложение № 1 към заключение на СТЕ/л. 315/,
представляващо неразделна част от решението, както следва :
-
Алея
за общо ползване от съсобствениците от 70 кв.м. оцветена в червен цвят на
приложението;
-
За
В.А.М., ЕГН : **********, с адрес *** оцветена със син цвят на приложението;
-
За
Х.Г.Х., ЕГН : **********, с адрес *** и Д.Б.Й., ЕГН : **********, с адрес *** –
168 кв.м. част оцветена с жълт цвят на приложението;
-
За
Г.Х.Т., ЕГН : **********, с адрес *** и М.Х.Й., ЕГН : **********, с адрес *** –
307 кв.м. част оцветена в зелено на приложението.
ОСЪЖДА
Х.Г.Х.,
ЕГН : **********, с адрес ***; Д.Б.Й., ЕГН : **********, с адрес ***; Г.Х.Т.,
ЕГН : **********, с адрес *** и М.Х.Й., ЕГН : **********, с адрес ***, да
премахнат подпорни стени от суха каменна зидария с височина 0,40-0,60 см и
изградената върху, до и между тях ограда от градинска мрежа, попадащи в частта
за ползване на В.А.М., ЕГН : ********** и алеята за общо ползване, оцветени с
червен и син цвят върху приложение № 1 към заключение на СТЕ/л. 315/,
представляващо неразделна част от решението.
ОСЪЖДА Х.Г.Х., ЕГН : **********,
с адрес ***, да заплати на В.А.М., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 595
лева – разноски в производството на настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Д.Б.Й., ЕГН : **********,
с адрес ***, да заплати на В.А.М., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 595
лева – разноски в производството на настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Г.Х.Т., ЕГН : **********,
с адрес ***, да заплати на В.А.М., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 595
лева – разноски в производството на настоящата инстанция.
ОСЪЖДА М.Х.Й., ЕГН : **********,
с адрес ***, да заплати на В.А.М., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 595
лева – разноски в производството на настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок, от връчването му на страните, пред ШОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: