Р Е Ш Е Н И Е

 

848/28.11.2016г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А  

***ският районен съд                                                          седми състав

На 27 (двадесет и седми) октомври                                            Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                                Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Йорданова-Момова

гражданско дело номер 1764 по описа за 2013 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производство за делба във фаза на извършването й.

            С решение № 227/24.03.2015 г., влязло в сила на 18.04.2015 г., ШРС е допуснал до делба процесните имоти при следното участие на страните в съсобствеността: 1/2 ид. част за Т.Т. и 1/2 ид. част за К.Г..

            Ищцата, чрез пълномощника си, в становище, депозирано след приключване на устните състезания изразява воля делбата да бъде извършена чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 от ГПК съобразно представения и приет по делото архитектурен проект, одобрен от главния архитект на Община *** като отговарящ на изискванията за инвестиционен проект по смисъла на ЗУТ, като й бъде предоставено жилище Б.

            Ответникът също счита, че делбата следва да бъде извършена чрез разпределение без да се тегли жребий, като му бъде възложено жилище А поради функционалната му свързаност с търговско помещение, собственост на регистрирания от него едноличен търговец.

            Съделителката Т. предявява претенции по сметките срещу К.Г. за сумата по 200 лв. месечно за периода от 24.06.2013 г. до 27.10.2016 г. за всеки от двата допуснати до делба имоти, представляваща стойността на обезщетение за ползата, от която е лишена при личното използване на процесните имоти.

            Съдът, като взе предвид данните по делото, констатира следното:

         До делба са допуснати следните недвижими имоти: 1. Поземлен имот с идентификатор 83510.666.187, находящ се в гр. *** общ. *** обл. ***; със съседи: 83510.666.186, 83510.666.185, 83510.666.188, 83510.666.178; с площ 229 кв.м; с трайно предназначение на територията: урбанизирана; с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м); с адрес на поземления имот: гр. *** п.к. 9700, ул. „****; 2. Самостоятелен обект с идентификатор 83510.666.187.1.1, в сграда с идентификатор 83510.666.187.1 в поземлен имот с идентификатор 83510.666.187, находящ се в гр. *** общ. *** обл. *** ул. „*****, брой нива 2, предназначение: жилище, апартамент, при квоти: 1/2 идеална част за Т.Т. и 1/2 идеална част за К.Г..

            По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза от 06.07.2015 г., по която вещото лице сочи, че поземленият имот не е поделяем в реални дялове, а жилището е поделяемо, като за разделянето му е необходимо изготвянето на проект. Вещото лице излага, че пазарната стойност на наема за ползването на жилището за периода от 24.06.2013 г. до 14.07.2015 г. възлиза на 9860,00 лв., включващ 665,55 лв. за ползване на незастроената площ от поземления имот. При изслушването в съдебно заседание излага становище, че съществува техническа възможност да бъдат обособени два самостоятелни дяла. Поради това и съобразно принципа, прогласен в разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от ЗН – при възможност, всеки от съделителите да получи своя дял в натура, за установяване на това обстоятелство по надлежния ред, са събрани и други доказателства. В тази насока, по делото, като инвестиционен проект по смисъла на ЗУТ, е представен от ответника, одобрен по реда на ЗУТ от главния архитект на Община *** и приет по делото архитектурен проект, съставен през месец декември 20156 г. от архитект с пълна проектантска правоспособност. Съобразно същия, допуснатия до делба имот, представляващ самостоятелен обект в сграда е реално делим на два реални дяла. След прилагането му по делото, по делото е изготвена съдебно-техническа експертиза от 19.10.2016 г., според заключението по която пазарната цена на допуснатия до делба имот с идентификатор 83510.666.187 възлиза на 8995,00 лв., а на имота – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.666.187.1.1 – на 120744,00 лева. Съобразно заключението се обособяват два дяла: дял първи – жилище А, което се попълва в кадастралната карта като самостоятелен обект с идентификатор 83510.666.187.1.3, разположено на две нива – ет. 1 и ет. 2, с разгъната застроена площ 117,15 кв.м, с пазарна цена 76460,29 лв.; дял втори – жилище Б, което се попълва в кадастралната карта като самостоятелен обект с идентификатор 83510.666.187.1.4, разположено на две нива – ет. 2 и ет. 3, с разгъната застроена площ 139,30 кв.м, с пазарна цена 90916,93 лв.

            Относно способа, по който следва да бъде извършена делбата:

            Съгласно разпоредбата на чл. 353 от ГПК, съдът може да извърши делбата като разпредели имотите без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. Невъзможността е налице, когато не е възможно да се съставят толкова дялове, колкото са съделителите, за да се тегли жребий. Неудобство съществува, когато частите на страните са неравни и при теглене на жребие имотите следва да се раздробят твърде много. Съдът счита, че в конкретния случай цитираните предпоставки са налице, тъй като независимо от равенството на дяловете на страните, между тях е безспорно, че имотът, обособен в предявения проект за разделителен протокол като дял първи е функционално свързан с имот, собственост и ползван от регистрирания от К.Г. едноличен търговец. Поради това, съдът приема, че с оглед спазване на принципите за равноправието на съделителите и за получаване от всеки от тях на дял в натура, имотите, обособени в приложения по делото инвестиционен проект като дял първи, на основание чл. 353 от ГПК, следва да бъдат поставени в дял на К.Г., а недвижимите имоти, включени в дял втори – в дял на Т.Т.. Последната следва да бъде осъдена да заплати на ответника сума в размер на 7228,32 лв., за уравняване стойностите на дяловете съразмерно със стойността им към момента на извършване на делбата и с участията в прекратяваната съсобственост.

            По исканията с правно основание чл. 31, ал. 2 вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС:

            Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС, когато един от съсобствениците ползва лично общата вещ, той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са били лишени от датата на писменото поискване. Според разпоредбите на чл. 30 и чл. 31 от ЗС, правата на всеки от съсобствениците се изразяват и в това да ползва съсобствения имот за задоволяване на специфичните, съответстващи на предназначението на имота свои нужди по начин и дотолкова, доколкото не пречи на другите съсобственици да използват имота според правата им.

            Т. Т. претендира обезщетение за ползата, от която е лишена при личното използване от ответника на допуснатите до делба недвижими имоти за периода от депозиране на исковата молба до последното съдебно заседание по делото. За да възникне за съсобственика, който ползва вещта задължение за обезщетение, е необходимо неползващият съсобственик да му отправи писмено искане. По своя характер то е едностранно волеизявление, отправено до съсобственика, което последният трябва да получи, от което да се вижда, че за в бъдеще лишеният от ползване желае да му се плаща обезщетение. В случая ищцата отправила такова, съдържащо се в предявената искова молба.

            По делото не се събраха каквито и да е доказателства, че съсобственикът Г., след получаване на писменото поискване, ползвал процесните недвижими имоти за задоволяване на негови и на семейството му нужди в размер по-голям от полагащия му се според частите в съсобствеността или че същия препятствал ползването на имотите от страна на Т.. Предвид изложеното, съдът намира, че двете претенции с правно основание чл. 31, ал. 2 вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.

            На основание чл. 355 от ГПК, всяка от страните следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху стойността на дела си, а ищцата и върху цената на присъединените в делбеното производство искове поради отхвърлянето им.

            По отношение на направените разноски по делото: искане за присъждането им се прави единствено от ищцата, която не прилага списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът, от своя страна, прилага списък по чл. 80 от ГПК, но не отправя искане за присъждане на деловодни разноски. Предвид обстоятелството, че ищцата е направила разноски, възлизащи на 280 лв., а ответникът – на 1825,00 лв., при положение, че същите е следвало да сторят такива както следва: Т. Т. – в размер на 1139,20 лв., К. Г. – в размер на 966,60 лв. /съответно на дяловете им/, то искането на ищцата за присъждане на направени разноски следва да бъде отхвърлено.

            На основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, на съделителя Т.Т. – предявил иска за делба, следва да бъде даден шестмесечен срок, считано от влизане в сила на настоящото решение, да извърши отбелязването му в Служба по вписванията – ***.

            Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И :

 

            На основание чл. 353 от ГПК, ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Т.М.Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, със съдебен адресат адв. Р. П. ***, кантора 11, следния недвижим имот, находящ се в гр. ***:

            1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор 83510.666.187.1.4, в сграда с идентификатор 83510.666.187.1 в поземлен имот с идентификатор 83510.666.187, находящ се в гр. *** общ. *** обл. *** ул. „*****, брой нива 2, предназначение: жилище, апартамент, с разгъната застроена площ 139,30 кв.м, на стойност 90916.93 лв., ведно с ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор 83510.666.187, находящ се в гр. *** общ. *** обл. ***; със съседи: 83510.666.186, 83510.666.185, 83510.666.188, 83510.666.178; с площ 229 кв.м; с трайно предназначение на територията: урбанизирана; с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м); с адрес на поземления имот: гр. *** п.к. 9700, ул. „****, на стойност 4497,50 лв. Обща стойност на дела – 95414,43 лева.

            На основание чл. 353 от ГПК, ПОСТАВЯ В ДЯЛ на К.Т.Г. с ЕГН **********,***, следния недвижим имот, находящ се в гр. ***:

            1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор 83510.666.187.1.3, в сграда с идентификатор 83510.666.187.1 в поземлен имот с идентификатор 83510.666.187, находящ се в гр. *** общ. *** обл. *** ул. „*****, брой нива 2, предназначение: жилище, апартамент, с разгъната застроена площ 117,15 кв.м, на стойност 76460.29 лв., ведно с ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор 83510.666.187, находящ се в гр. *** общ. *** обл. ***; със съседи: 83510.666.186, 83510.666.185, 83510.666.188, 83510.666.178; с площ 229 кв.м; с трайно предназначение на територията: урбанизирана; с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м); с адрес на поземления имот: гр. *** п.к. 9700, ул. „****, на стойност 4497,50 лв. Обща стойност на дела – 80957,79 лева.

            ОСЪЖДА Т.М.Т. да заплати, за уравняване на дяловете, на К.Т.Г. сума в размер на 7228,32 лева (седем хиляди двеста двадесет и осем лева и 32 стотинки).

            ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.М.Т. с ЕГН ********** против К.Т.Г. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 346 от ГПК вр. чл. 31, ал. 2, вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС за сума в размер на 8000,00 (осем хиляди) лева, представляваща обезщетение за ползата, от която е била лишена при еднолично използване на допуснатия до делба поземлен имот с идентификатор 83510.666.187 за периода от 24.06.2013 г. до 27.10.2016 г., КАТО  НЕОСНОВАТЕЛЕН  И  НЕДОКАЗАН.

            ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.М.Т. с ЕГН ********** против К.Т.Г. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 346 от ГПК вр. чл. 31, ал. 2, вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС за сума в размер на 8000,00 (осем хиляди) лева, представляваща обезщетение за ползата, от която е била лишена при еднолично използване на допуснатия до делба поземлен имот с идентификатор 83510.666.187.1 за периода от 24.06.2013 г. до 27.10.2016 г., КАТО  НЕОСНОВАТЕЛЕН  И  НЕДОКАЗАН.

            ОСЪЖДА Т.М.Т. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС държавна такса върху стойността на дела си, в размер на 3816,58 лв. (три хиляди осемстотин и шестнадесет лева и 58 стотинки).

            ОСЪЖДА К.Т.Г. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС държавна такса върху стойността на дела си, в размер на 3238,31 лв. (три хиляди двеста тридесет и осем лева и 31 стотинки).

            ОСЪЖДА, на осн. чл. 355 от ГПК, Т.М.Т. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС държавна такса върху цената на отхвърлените искове с правно основание чл. 346 от ГПК вр. чл. 31, ал. 2, вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС, в размер на 640,00 лева.

            ОТХВЪРЛЯ искането на Т.М.Т. за присъждане на направени деловодни разноски.

            На основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, ДАВА шестмесечен срок на съделителя Т.Т., считано от влизане в сила на настоящото постановено по вписана искова молба решение, да извърши отбелязването му в Служба по вписванията – ***.

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ***ски окръжен съд.

 

                                                                       Районен съдия: