Р Е Ш Е Н И Е

 

197/14.3.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд                                                                          десети състав

На двадесет и трети февруари                               две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:                      Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.  

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 1483 описа на ШРС за 2014  г.

За да се произнесе взе предвид следното:  

          Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК. 

Производството по делото е образувано по повод искова молба от “Булгаргаз“ ЕАД с ЕИК 175203485 със седалище и адрес на управление гр.*****,  представлявано от Д.Й.Я. срещу „Мегакрон“ ООД с ЕИК 127570043, със седалище и адрес на управление гр.*****, с представляващ К.Б..

В исковата молба се излага, че ищецът „Булгаргаз“ ЕАД, в качеството си на обществен доставчик сключил на  13.12.2012г.  Договор за доставка на природен газ № 460-2013 с ответното дружество. По силата на договора ищецът доставял на „Мегакрон“ ООД природен газ срещу задължението да бъде приета доставката и да бъде заплатена.  Предаването и приемането се извършвало в пункт, находящ се в гр.Шумен, Газорегулираща станция. Фактурите за извършените доставки се изпращали на клиента по електронен път и по пощата с обратна разписка.  Фактурирането ставало до 7-мо и 16 – то число на месеца, като подробно се обяснява процеса на извършването на доставките, разпределението им и фактурирането на количеството, предвид спецификата на доставената стока. Към настоящия момент неизплатените задължения на ответника били в общ размер на  13 559.36 лв., като се изброяват номерата на фактурите, по които се дължи горната сума, като лихвата за забава била в размер на 604.82 лв. Поради това, че плащане изцяло по фактурите не било извършено, ищецът инициирал производство по чл.410 от ГПК с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч.гр.д. № 111/2014г. по описа на ШРС, като била издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Срещу така издадената заповед длъжникът възразил в срок и за ищецът възникнал интерес от настоящия процес.

В заключение се моли съда да признае за установено, че ответника дължи сума в размер на 13559.36 лв. главница, представляваща неиздължени суми по доставка на природен газ по фактури, издадени въз основа на договор за доставка № 460-2013/13.12.2012г. договорна лихва в размер на 604.82 лв. за периода от 13.02.2013г. до 13.01.2014г., ведно с законната лихва  върху главницата считано от 14.01.2014г . -  датата на подаване на заявлението пред съда  до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.  

В писмения си отговор ответника сочи, че иска е неоснователен, тъй като всички ползвани от ответника количества природен газ са изцяло платени от доставчика. Сочи, че към исковата молба са представени само авансово издаваните фактури, но не и тези кредитни и дебитни известия, с  които се изравняват задълженията, съобразно действителното ползвано от ответника количество природен газ. Твърдят, че част от представените им доказателства не са четливи, а друга част не носели подпис, поради което не представлявали документи. Молят за изключването им от делото.  В заключение се иска отхвърлянето изцяло на иска, като се присъдят направените по делото разноски.

В съдебно заседание за ищеца се явява юрисконсулт Д.З., като поддържа исковата молба. В представените писмени бележки подробно се аргументира основателността на претенциите им, като се моли за уважаването им и присъждането на разноските по заповедното и исковото производство.

В съдебното заседание за ответника се явява адв. С.Б. от ШАК, която оспорва изцяло исковете. В съдебните прения моли за отхвърлянето им, както и за присъждане на съдебните разноски. В представените писмени бележки подробно обосновава доводите си за неоснователност на претенциите.

               Съдът, като взе предвид събраните доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите по приложеното ч. гр.д. № 111/2014г. на ШРС, ищецът в настоящото производство – „Булгаргаз“ ЕАД подало на 14.01.2014г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за доставени, но незаплатени количества природен газ,  както и лихви върху главницата, считано от датата на падежа на всяка фактура до 13.01.2014г. Въз основа на заявлението била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 252/11.02.2014г.  в полза на дружеството за сумата от 13 559.36 лв., представляваща главница по договора за доставка на природен газ № 460-2013/13.12.2012г., както и за сумата от 604.82 лв. договорна лихва по следните фактури:

-        Фактура № 0000155791/05.02.2013г. с падеж 12.02.2013г. на стойност 1 986.74 лв. и лихва 2.76 лв. за периода от 13.02.2013г. до 13.01.2014г.;

-        Фактура № 0000155962/15.02.2013г. с падеж 20.02.2013г. на стойност 1 188.42 лв. и лихва 108.10 лв. за периода от 21.02.2013г. до 13.01.2014г.;

-        Фактура № 0000156126/22.02.2013г. с падеж 28.02.2013г. на стойност 396.14 лв. и лихва 35.16 лв. за периода от 01.03.2013г. до 13.01.2014г.;

-        Фактура № 0000156622/07.03.2013г. с падеж 12.03.2013г. на стойност 0.66 лв. и лихва 0.09 лв. за периода от 13.03.2013г. до 13.01.2014г.;

-        Фактура № 0000156818/14.03.2013г. с падеж 20.03.2013г. на стойност 792.28 лв. и лихва 65.95 лв. за периода от 21.03.2013г. до 13.01.2014г.;

-        Фактура № 0000156970/02.04.2013г. с падеж 05.04.2013г. на стойност 761.65 лв. и лихва 59.98 лв. за периода от 06.04.2013г. до 13.01.2014г.;

-        Фактура № 0000157332/15.04.2013г. с падеж 19.04.2013г. на стойност 761.65 лв. и лихва 57.02 лв. за периода от 20.04.2013г. до 13.01.2014г.;

-        Фактура № 0000157478/07.05.2013г. с падеж 10.05.2013г. на стойност 761.65 лв. и лихва 52.57 лв. за периода от 11.05.2013г. до 13.01.2014г.;

-        Фактура № 0000157964/03.06.2013г. с падеж 06.06.2013г. на стойност 761.66 лв. и лихва 46.85 лв. за периода от 07.06.2013г. до 13.01.2014г.;

-        Фактура № 0000158297/12.06.2013г. с падеж 17.06.2013г. на стойност 761.66 лв. и лихва 44.52 лв. за периода от 18.06.2013г. до 13.01.2014г.;

-        Фактура № 0000158775/10.07.2013г. с падеж 17.07.2013г. на стойност 760.56 лв. и лихва 38.10 лв. за периода от 18.07.2013г. до 13.01.2014г.;

-        Фактура № 0000159248/12.08.2013г. с падеж 16.08.2013г. на стойност 760.55 лв. и лихва 31.76 лв. за периода от 17.08.2013г. до 13.01.2014г.;

-        Фактура № 0000159738/12.09.2013г. с падеж 17.09.2013г. на стойност 760.55 лв. и лихва 24.98 лв. за периода от 18.09.2013г. до 13.01.2014г.;

-        Фактура № 0000160244/10.10.2013г. с падеж 15.10.2013г. на стойност 760.56 лв. и лихва 19.05 лв. за периода от 16.10.2013г. до 13.01.2014г.;

-        Фактура № 0000160407/04.11.2013г. с падеж 07.11.2013г. на стойност 261.54 лв. и лихва 4.88 лв. за периода от 08.11.2013г. до 13.01.2014г.;

-        Дебитно известие № 0000161139/06.12.2013г. с падеж 12.12.2013г. на стойност 1 322.57 лв. и лихва 11.78 лв. за периода от 13.12.2013г. до 13.01.2014г.;

-        Дебитно известие № 0000161461/03.01.2014г. с падеж 07.01.2014г. на стойност 760.52 лв. и лихва 1.27 лв. за период от 08.01.2014г. до 13.01.2014г.

Присъдена била и законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 14.01.2014г. до окончателното изплащане, както и сторените в производството разноски. В законоустановения двуседмичен срок от връчването на заповедта, длъжникът – ответник в настоящото производство, подал възражение за недължимост на вземането.

Страните по делото не спорят, че между тях е имало валидни облигационни отношения, основани на сключен помежду им Договор № 460-2013 за доставка на природен газ,  като са в търговски отношения  и към момента. По силата на представения по делото договор, доставчикът - „Булгаргаз“ ЕАД доставял на клиента – „Мегакрон“ ООД  природен газ, срещу задължението на клиента да заплаща природния газ, като договорът действал от 01.01.2013г. – 31.12.2013г. Предаването и приемането на природния газ се извършвало на пункт за предаване и приемане, като измерването ставало чрез средства за търговско измерване, монтирани в пункта. Количествата измерени със техническото средство били задължителни за страните, съгласно чл.8.4 от договора. По договора когато на пункта се доставял газ за повече от един клиент (както и в настоящия случай), то на доставчика се изпращал протокол за разпределение до втория работен ден на месеца следващ отчетния месец. Сборът от количеството газ, доставен на всеки от клиентите следвало да е равен на количеството газ доставено всеки ден в пункта. Ако не бъде изпратен този протокол, то доставчикът извършвал разпределението пропорционално на договорените количества газ за всеки от клиентите. Съгласно точка 8.11 от договора количеството природен газ доставено на клиента за всеки ден от месеца се отразявало в месечен акт, който се подписвал от двете страни. Когато доставчикът не получи подписания от клиента акт в срок, то месечния акт се считал за валиден. В настоящия случай „Мегакрон“ ООД избрал една от двете посочени форми на плащане, а именно плащане преди месеца на доставка. Според този начин клиента заплащал предварително (до 25-число на месеца предхождащ месеца на доставката) стойността на фактурата, изпратена му от „Булгаргаз“ ЕАД. До 8-мо число на следващия месец стойността на заплатената фактура се коригира с дебитно или кредитно известие, като доставчикът издава нова фактура на база вече реално потребеното количество природен газ.

За изясняване на фактите по делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза. В заключението си вещото лице посочва, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на „Булгаргаз“ ЕАД  и са включени в Дневника за продажби за периодите на издаването им, като начисления ДДС и акциз е заплатен от доставчика-ищец. Същевременно процесните фактури с изключение на фактура № 155791/05.02.2013г. на стойност 10 999.94 лв., издадена за количество природен газ от 13.884 хнм3 и дебитно известие с № 161139/06.12.2013г. издадено към фактура № 160407/04.11.2013г. и фактура № 160770/12.11.2013г.  на стойност 1322.57 лв. са осчетоводени в счетоводството на ответника и са включени в справките – декларации по ЗДДС за отчетните периоди. Посочено е изрично, че цитираните по-горе фактури не са осчетоводени и включени в справките-декларации по ЗДДС.  По част от процесните фактури има направени частични плащания, като се установява, че неплатените задължения общо възлизат на 13 047.43 лв., а лихвата по тях е 1 013.54 лв.  

В производството е назначена и съдебно-техническа експертиза, заключението по която е от съществено значение за изясняване на фактическата обстановка. Вещото лице заключава, че при оглед на место било установено, че  има монтиран раздохомер за търговско измерване на ГРС в изходна точка 1, като този контролен уред се контролира и е собственост на „Булгартрансгаз“ ЕАД.  След този уред има монтирани поотделно уреди за измерване на количеството газ подавано за всеки отделен клиент, като фирма „Мегакрон“ използва уред АBB TRIO-WIRL VT 4 1, който се отличава с висока степен на точност. Същия обаче не е минал технически преглед и не е пререгистриран от ответника в РО“ИДТН“. Вещото лице заключава, че е имало значително изтичане на газ от спирателните кранове  и фланцови съединения на „Мегакрон“ ООД, като обаче това количество  газ не се  претендира от доставчика и не е предмет на делото. Доставчика претендира количеството природен газ, който е изтекъл в резултат на външна намеса (срязване) на газопровода на „Мегакрон“ ООД с ръчна ножовка, като при това  е получен процеп с дължина 28 мм и ширина 1.2 мм. С механичен разходомер е определено, че загубите били 144 м3 на ден. Тъй като срязването е било преди уреда за техническо измерване, то той не ги е отчел. Отчитането обаче е направено от раздохомера на изходната точка на пункт 1. Към момента техническата повреда е отстранена и доставката на газ продължава към ответника.

И двете заключения по експертизите не са оспорени от страните и съдът ги кредитира, като пълни обосновани и компетентно дадени.

Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи: 

По допустимостта на исковете:  Правното основание на исковете е по чл.422 от ГПК, като същите са предявени при спазване на особените процесуални изисквания на чл.415, във връзка с чл.414 от ГПК и са процесуално допустими.

По основателността на иска по чл.422 от ГПК, във връзка с чл.327 от ТЗ: Предмета на установителния иск е вземането на кредитора по смисъла на чл.410 от ГПК. Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск, ищецът да докаже възникване на спорното вземане, а ответникът да докаже фактите, които го изключват, унищожават или го погасяват.

Между страните по делото не се спори, че между тях е налице облигационна връзка, с правопораждащ юридически факт – договор за доставка на природен газ № 460-2013 от 13.12.2012г., като ответника е клиент на „Булгаргаз“ ЕАД във връзка с продажба(доставка) на природен газ за пункт на предаване и приемане № 1 в гр.Шумен.  По силата на този договор ищецът бил длъжен да достави природен газ на ответника, а последния да му го заплати в сроковете и по начина определен в Договора.

По делото безспорно е установено, че част от процесните фактури ( с изключение на фактура № 155791/05.02.2013г. на стойност 10 999.94 лв. и дебитно известие №  161139/06.12.2013г.  на стойност 1322.57 лв.) са осчетоводени в счетоводството и на двете дружества и са включени в справките – декларации по ЗДДС за съответните отчетни периоди.  В съдебната практика се приема, че отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество и включването ѝ във дневника за покупко-продажби по ДДС представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване. В този смисъл е Решение № 42 от 19.04.2010г. на ВКС по т.д. № 593/2009г. II т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК. Същевременно по процесните фактури е налице частично плащане на задълженията, което представлява признание за дължимостта на целия дълг по фактурите. Поради горното съдът намира за напълно доказана претенцията на ищеца по отношение на осчетоводените от страните по делото   фактури.

Основния въпрос в настоящото производство е дали се дължи вземането по неосчетоводените от ответника документи -  фактура №  155791/05.02.2013г. на стойност 10 999.94 лв. и дебитно известие №  161139/06.12.2013г. на стойност 1322.57 лв. Ищецът твърди, че вземанията са дължими, тъй като месечния акт и протокола за разпределение за месец януари 2013г. и месец ноември 2013г., обективиращи търговската продажба са подписани от представител на дружеството Реджеб Реджебов. От своя страна ответникът излага, че липсват доказателства за реално доставено от „Булгаргаз“ ЕАД количество природен газ отразено в тези счетоводни документи.  В писмената защита се развива тезата, че „Мегакрон“ ООД става клиент на „Булгаргаз“ЕАД без да е  собственик на имота, както и не е собственик на газопреносната мрежа. От това следва, че отговорността за състоянието на газопровода не може да се вмени на ответника, като и не дължи сумите по фактурите, тъй като нямало вина за изтичането на газа, а и това количество не е отразено от уреда за измерване. Тези доводи съдът намира за неоснователни.  В § 1, т.41а от Закона за енергетиката е дадено легално определение на „ползвател“  на газопреносна и/или газоразпределителна мрежа, като ползвател е всяко физическо или юридическо лице, което доставя или получава доставки по газопреносна и/или газоразпределителна мрежа.  В настоящия случай „Мегакрон“ ООД е имал такова качество. Като ползвател, същият е обвързан от Наредба № 6 от 25.11.2004 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ. Съгласно ЗЕ и Наредбата собствениците и ползвателите на газопреносни съоръжения и обекти са приравнени. Като ползвател ответникът е бил длъжен и да поддържа изправността  и техническата безопасност на ползваното от него съоръжение. В настоящия случай безспорно е установено, че изтеклото количество природен газ е от газопровода на „Мегакрон“ ООД. Поради това и съдът приема, че на ответника му е доставено отразеното в счетоводните документи количество природен газ за процесния период. Ирелевантно за делото е обстоятелството дали изтичането е в резултат на умишлено срязване на тръбата или в резултат на техническата ѝ неизправност.   В този смисъл главния иск следва да бъде уважен, но частично. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните по делото и кредитирано от съда, ответника дължи на ищеца вземане в общ размер на 13 047.43 лв..

Поради което и искът се явява частично основателен за горепосочената сума, като следва да бъде отхвърлен като недоказан  за разликата до пълния му предявен размер, която сума е  511.93 лв.

Последица от основателността и доказаността на иска относно претендираната главница е и уважаването на обусловения от него акцесорен иск за мораторна лихва за периода от датата на падежа на всяка от посочените фактури до 14.01.2014г. – датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, която в размер на 604.82 лв.

            Предвид изхода на делото ответникът  дължи на основание чл.78, ал.1 от ГПК на „Булгаргаз“ЕАД съдебни разноски в исковото производство в общ  размер  на 1661.78 лв., включващи заплатена държавна такса, възнаграждения на вещите лица и  юрисконсулстко възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.

            Съгласно Тълкувателно решение № 4/2014 г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и относно разноските, направени в заповедното производство, съобразно изхода на настоящия спор. Поради това и ответникът следва да

бъде осъден да заплати и разноските в заповедното за заплатена държавна такса и юрисконсулско възнаграждение в общ размер на 787.05лв., съразмерно с уважената част от исковете.

Ищецът дължи на ответника направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част на исковете, която сума е в размер на 36.14 лв., на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът  

Р Е Ш И

  

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че в полза на “БУЛГАРГАЗ“ ЕАД с ЕИК 175203485 със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от Д.Й.Я. СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ от ответника „МЕГАКРОН“ ООД с ЕИК 127570043 със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от К.Б.  в размер на 13 047.43 лв. (тринадесет хиляди и четиридесет и седем лева и четиридесет и три стотинки), представляваща сбор от неплатени главници по фактури за доставени, но незаплатени  количества природен газ с № 0000155791/05.02.2013г., № 0000155962/15.02.2013г., № 0000156126/22.02.2013г., № 0000156622/07.03.2013г., № 0000156818/14.03.2013г., № 0000156970/02.04.2013г., № 0000157332/15.04.2013г., № 0000157478/07.05.2013г., № 0000157964/03.06.2013г., № 0000158297/12.06.2013г., № 0000158775/10.07.2013г., № 0000159248/12.08.2013г., № 0000159738/12.09.2013г., № 0000160244/10.10.2013г., № 0000160407/04.11.2013г., № 0000161139/06.12.2013г.,  № 0000161461/03.01.2014г., издадени на основание сключен между страните Договор № 460-2013 от 13.12.2012г. за доставка на природен газ,  ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 14.01.2014г. до окончателното изплащане на сумата,  както и сумата от 604.82 лв. (шестстотин и четири лева и осемдесет и две стотинки), представляваща сбор от дължимите по всяка от уважените главници от падежа на месечното задължение до 13.01.2014г., за което вземане на основание чл.410 от ГПК е издадена Заповед за парично изпълнение № 252/11.02.2014г. по ч.гр.д.№ 111/2014г. на ШРС, като ОТХВЪРЛЯ главния иск до пълния му предявен размер, като неоснователен и недоказан.

  ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „МЕГАКРОН“ ООД с ЕИК 127570043  да заплати на “БУЛГАРГАЗ“ ЕАД с ЕИК 175203485  разноските, направени в исковото и заповедното производство в общ  размер на 2 448.83 лв. ( две хиляди четиристотин четиридесет и осем лева и осемдесет и три стотинки), съразмерно с уважената част от исковете и съобразно приложен списък за разноски по чл.80 от ГПК.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК “БУЛГАРГАЗ“ ЕАД с ЕИК 175203485 да заплати на „МЕГАКРОН“ ООД с ЕИК 127570043  разноските направени в исковото производство за адвокатско възнаграждение в размер на  36.14 лв.( тридесет и шест лева и четиринадесет стотинки), съразмерно с отхвърлената част от исковете и съобразно приложено адвокатско пълномощно.

            Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните. 

                                                          

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: