Р
Е Ш Е Н И Е
199/15.3.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, в открито съдебно заседание, на двадесет и четвърти февруари
две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа
докладваното от съдията гр. д.№1989 по описа за 2014 год. на ШРС, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производство за делба на недвижим
имоти във втора фаза.
С решение по настоящото дело ШРС е
допуснал да се извърши съдебна делба между страните на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ, с идентификатор ***, находящ
се в сграда №4, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***.4.74; под обекта- няма; над
обекта: ***.4.76, с административен адрес: ***, състоящ се от три стаи, кухня и
сервизни помещения, със застроена площ от 75.67 кв.м., ЗАЕДНО с принадлежащото
му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 1, с полезна
площ от 3.62 кв.м., и 1.17400% ид. ч. от общите части на сградата и правото на
строеж върху мястото от 83.70 кв.м., при
съседи на жилището: от ляво - стълбище, от дясно - апартамент №74,
от горе - апартамент №76, от долу –
изби, и на избеното помещение: от ляво – двор, от дясно – изба №2,
при равни квоти: по 1/2 ид.ч. за страните.
От събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, се установи от фактическа
страна следното: До делба при горепосочените делбени квоти за съделителите е
допуснат процесният недвижим имот. Видно от заключението на
съдебно-техническата експертиза, прието от съда като компетентно и обективно
дадено, и неоспорено от страните, допуснатият до делба недвижим имот е неподеляем
съобразно квотите на страните и действащата нормативна уредба. Според същото
заключение пазарната стойност на имота се равнява на сума от 40 218.00 лв.
Нито една от страните по делото, в законно предвидения срок, не е направила
искане за възлагане на имота, поради което същият следва да бъде изнесен на
публична продан, а страните да се удовлетворят от реализираната при продажбата парична
сума.
Досежно претенциите по сметките:
На основание чл.346 от ГПК е открито
производство по сметките в полза на ищцата С.И.Ц., ЕГН ********** срещу ответника
К.Д.К., ЕГН **********, с искане да се осъди ответникът да заплати на ищцата
сума в размер на 1 350.00 лв. (хиляда триста и петдесет лева),
представляваща сбор от обезщетение за ползата, от която е лишена ищцата,
считано за периода от 31.05.2014 г. до 25.11.2015 г., т.е. претенция, намираща
своето правно основание в разп. на чл. 31,
ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС). Ищецът уточнява, че тази сума е
сбор от обезщетение, в размер на пазарния наем за посочения период, определен
на сума от 75.00 лв. месечно.
На
горепосоченото правно основание /чл.346 от ГПК/ е открито и производство по
сметките в полза ищцата С.И.Ц., ЕГН ********** срещу ответника К.Д.К., ЕГН **********,
която претенция съдът е квалифицирал по чл. 30, ал. 3 от ЗС, с искане да бъде осъден ответникът да заплати
на ищцата сумата от 2 350.00 лв., представляваща стойността, съобразно
дела на ищцата, на извършени в допуснатия до делба имот подобрения, а именно: през лятото на 2011г., с лични средства на
ищцата, както следва: ремонт в кухнята, състоящ се в
изкъртване на старата мазилка на тавана "до бетон", полагане на грунд
и груба и финна шпакловка, отстраняване на старите тапети от стените,
подготовка на стените и измазването на същите, изкъртване на съществуващата
излята мивка, подмяна на дограма, обръщане на дограмата и поставяне на
кухненска секция и боядисване, реконструкция на ВиК, ревизия на водомер; през
лятото на 2012 г., с лични средства на ищцата, както следва: основен ремонт на баня /реконструкция на ВиК, поставяне на
гипсокартон, теракотни плочки, фаянсови плочки, подмяна на кранчета, батерии,
душ/, подготовка и боядисване на коридор. Ищцата твърди, че общата стойност на
подобренията, извършени през 2011 г. и 2012 г. е в размер на 4700,00 лв. Ищецът
претендира и обезщетение за забава, в размер на законната лихва, считано
от 31.05.2014 г. до окончателно заплащане на тази сума.
Ищцата излага твърдения, че тези подобрения са извършени със знанието и
със съгласието на ответника. В съдебно заседание, по искане на ищеца, на
основание чл.214 от ГПК, е допуснато изменение размера на този иск, като същият
се счита предявен за сума от 2 020, 85 лв.
Ответникът по претенциите, касателно
претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС, не оспорва, че за процесния период ползва
имота, както и факта на получаване на поканата от ищцата. Заявява, че ищцата
можело да си ползва едната стая в имота, която е ползвала преди напускане на
жилището. По отношение на иска по чл.30, ал.3 от ЗС, ответникът не оспори
твърденията на ищцовата страна за извършените, както е посочено от ищеца, в
имота подобрения. Възразява, че тези подобрения са направени с негово съгласие.
По претенцията с правно основание
чл.31, ал.2 от ЗС, за да се произнесе, съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2 от
ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някой от съсобствениците, те
дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото
поискване. В разглеждания казус ищцата по претенцията представя частно заверен
препис от покана, ведно с обратна разписка /стр.49 и 50 от делото/, от която е
видно, че съсобственикът С.И.Ц. е отправила писмено искане към ответника за
заплащане на обезщетение по смисъла на разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС,
съобразно притежаваната от нея идеална част, в размер на 75.00 лв. месечно.
Видно от извършеното върху документа удостоверяване, поканата е връчена на
адресата на 31.05.2014 г. Ответникът не оспори получаването на този покана. Ето
защо заключава, че последният е надлежно уведомен за така отправеното към него
искане за заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишена ищцата по
отношение на делбения имот. В първото по делото заседание, във втората фаза на
настоящото производство, ответникът призна и факта на лично ползване на имота,
както и обстоятелството, че ищцата не
използва същия съобразно притежавания от нея дял /“аз ползвам имота, той си е
мой, как няма да го ползвам“./. Не се ангажираха някакви доказателства, че
ответникът за процесния период по някакъв начин е дал възможност на ищцата да
използва имотите съобразно дела й. Наведените
в този смисъл твърдения не са подкрепени с някакви надлежни доказателства. Нещо
повече от събраните във връзка с тази претенция гласни доказателства,
показанията на К. К., става ясно, че след напускане на жилището от ищцата,
ответникът е сменил патрона на входната врата- „След това чух от някои комшии,
незнам кой ми каза, че К. е сменил патрона на входната врата и С. не може да си
влезе в жилището“. Съдът дава вяра на тези доказателства, тъй като са изявления
на трето, незаинтересовано от изхода на делото лице, а от друга страна
кореспондират с останалите, събрани по делото доказателства, включително и с
твърденията на ответника. В последното по делото заседание ответникът оспори
ползването на имота, като заяви, че вече не живее в него, но тези възражения
съдът ги счита за ирелевантни, тъй като се отнасят за различен период от
процесния. В този смисъл са и показанията на разпитания по искане на ответника
свидетел /“Затова тази зима дойде при мен, за да си поделим отоплението“, са
изявления на свид. Д., изслушана в съдебното заседание, проведено на 24.02.2016
г./. От назначената по делото съдебно техническа експертиза се установи, че
пазарния наем за имотите за периода от 31.05.2014 г. до 24.02.2016 г.,
съобразно дела на ищцата е в размер на 1 416.00 лв., като месечния наем за
ползване на целия недвижим имот се равнява на сума от 136.00 лв. Имайки предвид
това заключение, както и съобразявайки се с датата, на която е връчена поканата
за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС /31.05.2014 г./, от който момент
това вземане е станало дължимо и изискуемо, и съобразно конкретния процесен
период /31.05.2014 г. до 25.11.2015 г./, заключава, че размерът на
обезщетението по чл.31, ал.2 от ЗС, което следва да се заплати на ищцата от
ответника, се равнява на сума от 1 212, 67 лв. /за 17 месеца и двадесет и
пет дни/. Искът в останалата му част до пълния предявен размер следва да се
отхвърли, като неоснователен и недоказан.
По отношение на претенцията по чл. 30,
ал.3 от ЗС, за да се произнесе, съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.3
всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. В настоящия случай, при
определяне основанието на претенцията си, ищецът заяви, че всички изброени от
него подобрения в имотите са извършени със знанието и съгласието на ответника,
поради което и съдът е квалифицирал претенцията по чл.30, ал.3 от ЗС. Предвид
посоченото ищецът по тази претенция има право да претендира стойността на
твърдените като извършени от него подобрения в делбения имот, равняваща се на стойността
на извършените разходи.
Съобразно разпределението на
доказателствената тежест в разглеждания казус, всяка страна е длъжна да
установи фактите и обстоятелствата, от чието настъпване извлича благоприятни за
себе си последици, като в този смисъл ищецът следва да установи, че за посочения
от него период /през 2011 г. и 2012 г./ е извършил изцяло със собствени
средства посочените от негова страна подобрения, като в тази връзка следва да
установи и размера на претенцията си, а именно, че посочената и искана от него
сума представлява направените разходи за извършване на изброените подобрения в
съсобствения недвижим имот. В настоящия случай, ответникът призна, че в имота
през 2011 г. и 2012 г. ищцата е извършила посочените от нея подобрения. Тези
обстоятелства се установяват и от събраните по делото гласни доказателства,
включително и от приетото, без някакви възражения, заключение по извършената
СТЕ. Ищецът призна и фактът, че тези подобрения са извършени изцяло със
средства на ищцата. По отношение направеното от ответника възражение, че
процесните ремонтни дейности са извършени без негово съгласие, съдът намира
същото за неоснователно. От показанията на разпитаните по делото свидетели Г.Г.
и В.Г., трети, незаинтересовани от изхода на делото лица, се установи, че
ответникът е знаел за извършваните в апартамента ремонти, като единствено е
възразявал, че няма пари да заплаща за същите /“Имахме официален разговор с К.
преди да започнем да ремонтираме и той си даде съгласието да се направи
ремонта, и беше през цялото време там, докато правехме ремонта…Беше станало на
въпрос, че той ще участва в ремонта, но след като се продаде апартамента, т.е. С.
и К. ще си разделят поравно след продажбата на апартамента, дадените пари за
ремонт. Това беше казано от К., така бяха споразуменията… Не съм чувал К. да е
изразявал някакво несъгласие, да бъде правен ремонт на кухнята…“, са изявления на
В. Г./. Съгласно приетото заключение по извършената СТЕ, се установи, че стойността
на извършените в имота СМР е в размер на 4 041, 69 лв., съответно
2 020, 85 лв. за ½ ид. ч. Поради изложеното заключава, че този иск
е основателен и следва да се уважи, като ответникът бъде осъден да заплати на
ищцата съответната, припадаща му се част от извършените, с лични средства на
ищцата, в имота подобрения.
На основание чл.86 от ЗЗД, предвид
отправената от ищеца покана към ответника за заплащане на тези подобрения,
получена от последния на 31.05.2014 г., ответникът следва да си понесе и
отговорността за забавено плащане на тези задължения. Ето защо и с оглед
разпоредбата на 162 от ГПК, съдът заключава, че за периода от 31.05.2014 г.
/датата на получаване на поканата, от който момент ответникът е изпаднал в
забава/ до 25.11.2015 г. /датата на предявяване на претенцията/, ответникът
дължи и мораторно обезщетение, в размер на 306.00 лв. За да определи размера на
това обезщетение, съдът използва общодостъпните в интернет електронни
калкулатори. Обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главните
задължения, следва да се присъди и от датата на предявяване на претенцията-
25.11.2015 г. до окончателното им изплащане.
Страните следва да заплатят държавна
такса върху стойността на дяловете си, както следва: С.И.Ц., ЕГН **********, в
размер на 804, 36 лв. и К.Д.К., ЕГН **********, в размер на 804, 36 лв.
К.Д.К., ЕГН ********** следва да бъде
осъден да заплати по сметка на ШРС следните суми: сума от 50.00 лв.,
представляваща дължима държавна такса за уважения иск по чл.31, ал.2 от ЗС и сумата
от 80.83 лв., представляваща дължима държавна такса за уважената част от
претенцията по чл.30, ал.3 от ЗС.
На основание чл.355 от ГПК страните
заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им, като по присъединените
искове в делбеното производство разноските се определят по реда на чл.78 от
ГПК. Ето защо и доколкото С.И.Ц. е изплатила изцяло разноските за
възнаграждение на вещото лице по извършената експертиза, счита, че по общите
правила за разпределяне разноските в делбеното производство, тези разноски
следва де се поемат от страните съобразно дела на всяка една от тях, като в
този смисъл К.Д.К. следва да бъде
осъден да заплати на С.И.Ц. сума от 120.00 лв., представляваща изплатено от ищцата възнаграждение на
ВЛ съобразно дела на ответника и съобразно уважените претенции по сметки. К.Д.К., на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, за уважените искове, приети за съвместно
разглеждане в делбеното производство, следва да бъде осъден да заплати на С.И.Ц. и съответната припадаща се част от направените от
ищеца разноски, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение. Ищцовата
страна ангажира доказателства за изплатено по делото възнаграждение, в размер
на 500.00 лв., като в договора за правна защита и съдействие не е отразено
каква част от тази сума представлява възнаграждение за приетите за съвместно
разглеждане осъдителни искове. Ето защо съдът определя, че част от това
възнаграждение, а именно сума от 200.00 лв., е за защита по приетите за
съвместно разглеждане искове по чл.30, ал.3 от ЗС и чл.31, ал.2 от ЗС. Поради
изложеното заключава, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
и сумата от 191, 85 лв., представляваща извършените разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно уважената част от претенциите по сметки.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
На основание чл.348 от ГПК ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния
недвижим имот: АПАРТАМЕНТ, с
идентификатор ***, находящ се в сграда №4, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***.4.74;
под обекта- няма; над обекта: ***.4.76, с административен адрес: ***, състоящ
се от три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 75.67 кв.м., ЗАЕДНО
с принадлежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 1,
с полезна площ от 3.62 кв.м., и 1.17400% ид. ч. от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото от 83.70 кв.м., при съседи на жилището: от ляво - стълбище, от
дясно - апартамент №74, от горе -
апартамент №76, от долу – изби, и на избеното помещение: от ляво – двор, от
дясно – изба №2, на стойност 40 218.00 лв. /четиридесет хиляди двеста и осемнадесет лева/.
След извършване на публичната продан
получените суми да се разпределят между съделителите при следните квоти: 1/2 ид. ч. за С.И.Ц., ЕГН **********, с
адрес ***/2 ид. ч. за К.Д.К., ЕГН **********,
с адрес ***.
ОСЪЖДА К.Д.К., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на С.И.Ц., ЕГН **********, с адрес *** 212, 67 лв. /хиляда двеста и
дванадесет лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение
за ползата от която е лишен ищеца досежно процесния недвижим имот по смисъла на
чл.31, ал.2 от ЗСоб, за периода 31.05.2014 г. до 25.11.2015 г.
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.31, ал.2 от ЗС в останалата му част до пълния предявен размер, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА К.Д.К., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на С.И.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 2 020, 85 лв. /две хиляди и
двадесет лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща стойността на
извършени в допуснатия до делба имот от ищцата подобрения, а именно: през лятото на 2011г., с лични средства на
ищцата, както следва: ремонт в кухнята, състоящ се в
изкъртване на старата мазилка на тавана "до бетон", полагане на грунд
и груба и финна шпакловка, отстраняване на старите тапети от стените,
подготовка на стените и измазването на същите, изкъртване на съществуващата
излята мивка, подмяна на дограма, обръщане на дограмата и поставяне на
кухненска секция и боядисване, реконструкция на ВиК, ревизия на водомер; през
лятото на 2012 г., с лични средства на ищцата, както следва: основен ремонт на баня /реконструкция на ВиК, поставяне на
гипсокартон, теракотни плочки, фаянсови плочки, подмяна на кранчета, батерии,
душ/, подготовка и боядисване на коридор, ведно с обезщетение за забава, в
размер на 306.00 лв. /триста и шест
лева/, считано за периода от 31.05.2014 г. до 25.11.2015 г., както и
обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от
25.11.2015 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
страните
да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС, държавна
такса върху стойността на дяловете си както следва: К.Д.К., ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати сума, в размер на 804,
36 лв. /осемстотин и четири лева и тридесет и шест стотинки/ и С.И.Ц., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати сума, в размер на 804,
36 лв. /осемстотин и четири лева и тридесет и шест стотинки/.
ОСЪЖДА К.Д.К., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС
сумата от 50.00 лв. /петдесет лева/,
представляваща дължима държавна такса за уважения иск по чл.31, ал.2 от ЗС и сумата
от 80.83 лв. /осемдесет лева и осемдесет
и три стотинки/, представляваща дължима държавна такса за уважената част от
претенцията по чл.30, ал.3 от ЗС.
ОСЪЖДА
К.Д.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на С.И.Ц., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 120.00 лв. /сто и двадесет лева/, представляваща изплатено от ищцата възнаграждение на ВЛ съобразно дела на
ответника и съобразно уважените претенции по сметки, както и сумата
от 191, 85 лв. /сто деветдесет и един лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща извършените разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно уважената част от претенциите по сметки.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд - гр. Шумен в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: