Р Е Ш Е Н И Е
222/21.3.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, в публичното заседание, на втори
март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Людмила Григорова
при
секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д.№1167/2015 г.
по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.226,
ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД.
В
исковата си молба до съда ищецът- И.К.И., ЕГН **********,***, излага, че на
25.03.2014 г., управлявайки собственото си МПС- „Сузуки“, модел „Гранд Витара“,
рег. №***, претърпял ПТП. Произшествието се случило около 9.45 часа, в гр.
Шумен, на южното платно на бул. „С.В.“, до сградата на „Банка ДСК“ ЕАД. За ПТП
от съответното длъжностно лице бил съставен протокол, в който било отразено, че
вина за настъпване на произшествието има Х.М.Х., управляващ л.а. „Дачия“, модел
„Логан“, рег. № ***. Спрямо това лице била ангажирана и
административно-наказателна отговорност. Твърди се в молбата, че виновният за
ПТП водач е страна по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, сключен с ответника ЗК „ЛEB ИНС” АД, ЕИК ***, седалище
и адрес на управление: ***, представлявано от М.С.М. – Г..
Застрахователният договор действал за периода от 05.01.2014 г. до 04.01.2015 г.
Ищецът твърди, че в следствие на това ПТП претърпял имуществени и неимуществени
вреди, като този факт обуславял интереса му от предявяване на настоящите претенции
срещу застрахователя. Сочи се в молбата, че в резултат на произшествието,
ищецът получил сериозно травматично увреждане, от което претърпял силни болки в
областта на прешлените, които болки продължавали
и към датата на предявяване на исковете. За преодоляване на болките се наложило
провеждане на медикаментозно лечение и физиотерапия, както и носене на шийна
яка за обездвижване. На следващо място, в следствие на произшествието, ищецът
търпял и душевни неразположения, изразяващи се в психологически стрес, както и
появил се страх от возене в автомобил. Настъпили негативни изменения в
психиката му, изразяващи се в тревожност, стеснение и ограничение на обичайните
му интереси, социална дистанцираност и затруднения в концентрацията и
вниманието при работа. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по
силата на което да се осъди ответника да му заплати следните суми: сумата от
1 500 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания, настъпили в
следствие на осъществено на 25.03.2014 г. ПТП, от застраховано при ответника
лице по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
описано в молбата; сумата от 285.49 лв., представляваща обезщетение за претърпени
от ищеца имуществени вреди, от категорията на претърпяна загуба, описани в
молбата, настъпили в следствие на осъществено на 25.03.2014 г. ПТП, от
застраховано при ответника лице по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. Ищецът претендира и обезщетение за забава, в
размер на законната лихва върху посочените по- горе главни задължения, считано
от деня на настъпване на застрахователното събитие- 25.03.2014 г. до
окончателното им изплащане, както и присъждане на извършените по делото
разноски.
Ответникът,
редовно уведомяван и призоваван, изразява становище за неоснователност на исковете,
сочейки аргументи. Претендира и разноски. Оспорва наличието на пряка причинно-
следствена връзка между настъпилото ПТП и твърдените, като настъпили от ищеца
имуществени и неимуществени вреди. Твърди, че за настъпване на процесното ПТП
има вина и ищецът, т.е. налице е съпричиняване, тъй като ищецът е управлявал
автомобила с несъобразена скорост. Оспорва изцяло акцесорния иск по чл.86 от
ЗЗД.
В
срока за отговор, ответникът прави и искане за конституиране в производството
на трето лице- помагач- Х.М.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, което искане е
уважено, като съдът с Определение №3356/30.11.2015 г. е конституирал като трето
лице- помагач на страната на ответника- Х.М.Х., ЕГН **********, с адрес: ***.
Подпомагащата
страна, в съдебно заседание не изразява становище по исковете, като единствено
излага факти по настъпване на ПТП.
От
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:
От
представения по делото частно заверен препис от Протокол за ПТП
№1480552/25.03.2014 г., се установява по безспорен начин, че на 25.03.2014 г., в
***, до сградата на „Банка ДСК“ ЕАД, ищецът, управлявайки собственото си МПС-
„Сузуки“, модел „Гранд Витара“, рег. №*** претърпял, ПТП. От същият документ
става ясно, че другият участник в произшествието е Х.М.Х., който управлявайки
л.а. „Дачия“, модел „Логан“, рег. № *** застига и удря с предната част на
автомобила си задната част на спрелия пред него л.а. „Киа Рио“, който от своя
страна удря задната част на МПС, управлявано от ищеца. От заключението по
извършената САвТЕ, се установи, че причината за автопроизшествието е подбраната
от водача на л.а. „Дачия“, модел „Логан“ скорост на управление, която не е
съобразена с дистанцията на намиращия се пред него л.а. „Киа Рио“ и мокрото
пътно платно. Тези обстоятелства се установят и от изявленията на подпомагащата
страна- Х.Х., който заяви, че признава, че е ударил автомобила, стоящ пред
неговия. Третото лице признава, че за това ПТП му е издадено наказателно
постановление, което не бил обжалвал. ВЛ дава заключение, че водачът на л.а.
„Дачия“, модел „Логан“ е можел да предотврати удара. От горепосочения протокол
за ПТП и заключението по САвТЕ, се установи, че в следствие на това произшествие,
върху автомобила на ищеца са нанесени щети, изразяващи се в увредени задна
броня, задна врата, капак за резервна гума, стойки за заден рег. номер и
откачен заден рег. номер. От представения по делото частно заверен препис от
фактура, с дата на съставяне 18.04.2014 г., се установи, че за подготовка и
боядисване на заден десен калник и задна броня, с включен консуматив на
автомобил „Сузуки“, модел „Гранд Витара“, рег. №***, ищецът е заплатил сума от
220.00 лв. ВЛ, в съдебно заседание заявява, че средната пазарна цена за
отремонтиране автомобила на ищеца за конкретно претендираните по делото щети се
равнява на сума от около 250.00 лв. Заключението на ВЛ е, че причинените на
автомобила на ищеца материални щети се намират в причинно- следствена връзка със
станалото ПТП. Съдът няма основания да се съмнява в обективността и
правилността на заключението по САвТЕ. Заключението е ясно, обосновано и изцяло
съобразено с останалите, събрани по делото доказателства. От представените по
делото документи- частно заверени преписи от амбулаторни листове от 26.03.2014
г. и 11.04.2014 г., се установи, че след инцидента на ищеца му е поставена
основна диагноза „Контузия на шията“, като са му изписани медикаменти,
направата на рентгенова снимка, както и му е предписана физиотерапия. От
представените по делото фискални бонове, става ясно, че ищецът е заплатил суми
за закупуване на лекарства и извършване на манипулация във връзка с
претърпените травми, в общ размер на 65, 49 лв. От заключението по извършената
СМЕ, което съдът възприема като обективно и компетентно дадено, а от друга
страна, същото е прието без възражения от страните, се установи, че при
процесното ПТП на ищеца е причинено временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, като характерът на травмата в областта на шията е преходен и би
трябвало оплакванията да отшумят за около месец. ВЛ дава категорично
заключение, че получената шийна травма е в пряка причинно- следствена връзка с
произшествието. В заключението е посочено, че причинените от ПТП увреждания
водят до болка, ограничаване в обема на активните движения в шията. ВЛ посочва
и, че нарушенията във функционирането на системите, обезпечаващи равновесието,
обикновено отзвучават максимално за същия срок /3-4 седмици/, ако не се
усложнят от психопатологични фактори, като към датата на изготвяне на
заключението също са налице оплаквания, които обаче следва да се интерпретират
от съответните специалисти- клиничен психолог и психиатър. Няма спор, а се
установява и от доказателствата по делото, че за управлявания от лицето Х.Х.
л.а. „Дачия“, модел „Логан“, рег. № ***, по време на настъпване на процесното
ПТП, има валидно сключен при ответното дружество застрахователен договор по застраховка
„Гражданска отговорност“ на МПС. От събраните гласни доказателства, се
установи, че в следствие на произшествието, ищецът, някъде над 20 дни, изпитвал
болки, което налагало да ползва съответни обезболяващи медикаменти, от които
получил безсъние и напрежение. В следствие на последното се наложило да посети
невролог, който му отменил част от лекарствата. И двамата свидетели заявиха, че
към датата на разпита им ищецът продължавал да има оплаквания от болки във
врата. Съдът дава вяра на тези доказателства, тъй като същите са ясни,
конкретни, взаимно и вътрешно непротиворечащи. На следващо място свидетелите са
трети, незаинтересовани от изхода на делото лица, като показанията им
кореспондират с останалите, събрани по делото доказателства.
Съгласно
разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Предвид установената по- горе фактическа обстановка, съдът
стига до извода, че при процесното ПТП е осъществен фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл.45, ал.1 от ЗЗД, ангажиращ деликтната отговорност на третото
лице- помагач, водач на л.а. „Дачия“,
модел „Логан“. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД, вината на последния
се предполага до доказване на противното, т.е. действа оборима презумпция за
вина. Елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД са следните: вреда,
противоправно човешко поведение, причинна
връзка между вредата и противоправното поведение
и вина. Имайки предвид установеното от фактическа страна, съдът стига до
извода, че на 25.03.2014 г., третото лице- помагач Х.Х., с поведението си,
което безспорно е противоправно /обстоятелство, установено от ангажираните по
делото доказателства/, е причинил на ищеца имуществени и неимуществени вреди,
които по смисъла на горецитираната разпоредба следва да бъдат обезщетени. В
разглеждания казус, съдът приема и за безспорно установено, че застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на
произшествието е ответното дружество. Съгласно нормата на чл. 223, ал.1 от КЗ
/отм./, с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. В случая отговорността на
ответника е гаранционно- обезпечителна. Ето защо и доколкото се установи, че в
следствие на ПТП, ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в
извършени разходи за ремонт на управляваното от него МПС, както и разходи за
закупуване на медикаменти за провеждане на лечение на травмите от
произшествието, /вреди от категорията на претърпяна загуба/, заключава, че
претенцията му за обезвреда на тези вреди е изцяло основателна и следва да се
уважи в пълен размер.
По
отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, съобрази следното: Предвид травматичните увреждания, които
ищецът е получил и емоционалните му преживявания, съдът заключава, че същият е
претърпял неимуществени вреди изразяващи се в страдания, болки и емоционален
стрес. Чл.52 от ЗЗД указва на съда да определи размера на обезщетението за
неимуществени вреди по справедливост. Понятието “справедливост” по смисъла на
чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретно
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при
определяне размер на обезщетението, а именно – характерът на увреждането,
/което в настоящия случай е свързано със здравословното и емоционалното състояние
на ищеца/, начинът на извършването му /нарушаване на правилата за движение/,
обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални и физически
страдания, /като вторите са продължили през един сравнително не кратък период
от време/, формата на вината, която в случая е непредпазливост и икономическото
състояние в страната към датата на увреждането. На следващо място по делото не
се установи да е налице съпричиняване на вредите, а именно не се ангажираха
някакви надлежни доказателства, сочещи, че при настъпването на вредите е
осъществено и от ищеца някакво противоправно поведение. Съобразявайки се с всички
изложени по – горе обстоятелства съдът счита, че предявеният иск за
неимуществени вреди следва да бъде уважен изяло, а именно за сума от 1 500 лв.
По отношение претенцията, с правно основание чл.86 от
ЗЗД, доколкото се установи дължимостта на главното вземане, безспорно и предвид
нормата на чл.86 от ЗЗД, се дължи и мораторно обезщетение, считано от деня на
забавата. Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.2 от КЗ /отм./, във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължение от
непозволено увреждане, застрахователят дължи лихви за забава от деня на
увреждането. Ето защо горепосочените суми следва да се присъдят ведно с
обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главните задължения,
считано от 25.03.2014 г. до окончателното им плащане.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцовата страна следва да се присъдят
направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в
размер на 460, 00 лв.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЗК „ЛEB ИНС” АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: ***, представлявано от М.С.М. – Г. , да заплати на И.К.И., ЕГН **********,***,
следните суми: 1 500 лв. /хиляда и
петстотин лева/, представляваща застрахователно обезщетение за причинените
му неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания, настъпили
в следствие на виновно осъществено на 25.03.2014 г. ПТП, от застраховано при
ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ лице- Х.М.Х., ЕГН **********, ПТП; 285.49 лв. /двеста осемдесет и пет лева и четиридесет и девет стотинки/,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, от
категорията на претърпяна загуба /разходи за закупуване на медикаменти и
лечение, и разходи за отремонтиране на собственото на ищеца МПС/, описани в
молбата, настъпили в следствие на виновно осъществено на 25.03.2014 г. ПТП, от
застраховано при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ лице- Х.М.Х., ЕГН **********, ведно с мораторно
обезщетение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2014
г. до окончателното заплащане на главните задължения, както и да му заплати
сумата от 460.00 лв. /четиристотин и
шестдесет лева/, представляваща извършените по делото разноски, съразмерно
уважената част от исковете.
Решението
е поставено при участието на трето лице, помагач на ответника, Х.М.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
уведомяване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: