Р Е Ш
Е Н И
Е
145/26.2.2016г.
Шуменският районен съд, в
публичното заседание, на трети февруари през две хиляди и шестнадесета година,
в състав
СЪДИЯ : Людмила Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от
районния съдия гр. д. № 1257 по описа за 2015 година.
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно
съединени осъдителни искове, с правно основание чл.128, т.2, вр. с чл.270, ал.2
от КТ, чл.261, чл.262, ал.1, т.1, чл.262, т.2 и т.3 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ.
В исковата си молба до съда ищецът Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, излага, че бил в трудови
правоотношения с ответника- “Т
В М” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от Д.Л.М.В. и В.Л.Е.М., заедно
и поотделно, като трудовото
правоотношение възникнало на 23.01.2013 г., въз основа на Трудов договор
№89/23.01.2013 г. Ищецът изпълнявал длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил
над 12 и половина тона“, при осемчасов работен ден, с уговорено основно месечно
възнаграждение от 500.00 лв. Трудовият договор бил прекратен със Заповед
№80/01.12.2014 г., на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Ищецът твърди, че ответникът
не му е заплатил в пълен размер полагащото му се трудово възнаграждение,
считано за периода, през който е бил в България, /тъй като при работата му се налагало
да извършва превози в Белгия/. Ищецът твърди, че ответникът му дължи и
обезщетение за неизползвания от него платен годишен отпуск. Сочи се в молбата,
че тъй като е полагал извънреден труд, ответникът му дължал и възнаграждение за
положения извънреден труд /през празничните и почивни дни, както и извънреден
труд, положен в работни дни/. Понеже работел и през нощта, ответникът му дължал
и възнаграждение за положения нощен труд. Поради изложеното моли съда да постанови
съдебно решение, по силата на което да бъде осъден ответника да му заплати следните суми: сумата от 3000.00 лв.,
представляваща общ сбор от неизплатени трудови възнаграждения за следните
периоди: от 24.04.2013 г. до 08.06.2013 г.; от 09.09.2013
г. до 26.10.2013 г.; от 31.01.2014 г. до 08.03.2014 г.; и от 16.06.2014 г. до
08.08.2014 г.; от 01.11.2014 г. до 01.12.2014 г.; сумата от 1 234.00 лв.,
представляваща възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд през
работните дни през периода от 23.01.2013 г. до 01.11.2014 г., както следва: от
23.01.2013 г. до 23.04.2013 г. - по 3 часа извънреден труд всеки делничен ден;
от 08.06.201З г. до 08.09.2013 г. - по 3 часа извънреден труд всеки делничен
ден; от 26.10.2013 г. до 30.01.2014 г. - по 8 часа извънреден труд всеки
делничен ден; от 08 03.2014 г. до 15.06.2014 г. - по 8 часа извънреден труд
всеки делничен ден; от 09.08.2014 г. до 01.11.2014 г. - по 8 часа извънреден
труд всеки делничен ден /общо отработени часове- 1368 часа/; сумата от 766.00
лв., представляваща възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, както
следва: от 15.08.2013 г. до 08.09.2013 г. - всеки ден от този период по 4 часа
нощен труд; от 26.10.2013 г. до 30.01.2014 г. - всеки ден от този период по 4
часа нощен труд; от 08.03.2014 г. до 15.06.2014 г. - всеки ден от този период
по 4 часа нощен труд; от 09.08.2014 г. до 01.11.2014 г. - всеки ден от този
период по 4 часа нощен труд /общият размер на така отработените часове е
1 108 часа/; сумата от 6 818.00 лв., представляваща общ сбор от
възнаграждение за положения от ищеца през почивните и празнични дни извънреден
труд, от която 6 031.00 лв., представляваща възнаграждение за положения от
ищеца, през почивните дни, извънреден труд, подробно описани в молбата, и
787.00 лв.- възнаграждение за положения от ищеца, през празничните дни, извънреден
труд, подробно описани в молбата; сумата от 1 093.00 лв., представляваща
обезщетение за неизползвания от ищеца платен годишен отпуск, в размер на 46 дни
за 2013 г. и 2014 г. /по 23 дни за всяка една година/. Ищецът претендира и
присъждане на обезщетение за забавено изпълнение върху посочените по-горе
главни задължения, считано от датата на предявяване на исковете до
окончателното им изплащане. Претендира
и разноски.
В законния едномесечен срок, предвиден в
разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът представя писмен отговор, в който
изразява аргументи за неоснователност на претенциите. Допълнителни аргументи за
неоснователност на претенциите се излагат от ответника и в хода на
производството. Основните възражения на ответника са, че е изплатил всички
полагащи се на ищеца, във връзка с трудовите правоотношения между страните,
възнаграждения. Претендира и
разноски.
След като се запозна със събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното: Не се спори между страните, а се
установява и от събраните по делото писмени доказателства, че между тях е
съществувало валидно трудово правоотношение, действащо през процесния период,
като ищецът е изпълнявал длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил над 12 и
половина тона“. Не се спори, че през периода на действие на правоотношението,
ищецът е изпълнявал трудовите си задължения, като е престирал труд в полза на
работодателя. Не се спори, че трудовото правоотношение е прекратено на 01.12.2014
г., на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Сочените обстоятелства се установят и
от представените по делото писмени доказателства. Не се спори между страните, а
се установява и от представените по делото писмени доказателства /частно заверени
преписи от заповед от 05.08.2014 г., заповед №051 от 12.03.2014 г., заповед
№195/26.10.2013 г., заповед №103/04.06.2013 г., заповед №015/26.01.2013 г./, че
за периодите 05.08.2014 г.-31.10.2014 г.; 12.03.2014 г.-15.06.2014 г.;
26.10.2013 г.-31.12.2013 г.; 01.01.2014 г.-28.01.2014 г.; 04.06.2013 г.-03.09.2013
г.; 26.01.2013 г.-23.04.2013 г., ищецът е бил командирован да осъществява
трудовите си задължения в посочени в заповедите европейски държави. По делото
са изслушани четири счетоводни експертизи- единична, допълнителна, тройна и
допълнителна тройна. От тези заключения става ясно, че за процесния период на
ищеца са начислени трудови възнаграждения в общ размер на 11 397, 07 лв.
/бруто/ и 8 938, 70 лв. /нетни възнаграждения/, както и 37 786, 73
лв.- командировъчни /общо за 460 дни/. За същия период са изплатени общо на
ищеца заплати и командировъчни в размер на 49.515.21 лв., като изплатеното
обезщетението при командировка се равнява на сума от 37 786.73 лв. От
приетата по делото тройна ССЕ, се установи, че за процесния период начисленията
за работна заплата са в размер на 8 938, 70 лв. /нетна сума/. Експертите
посочват, че отразена в счетоводните документи като заплата е сума от 391, 95
лв. и същата е изплатена на ищеца по банков път. ВЛ посочват, че същевременно
по партидата на ищеца е отразено, че последният има надвзет аванс, в размер на
7 524, 65 лв., т.е. получил е сума в посочения размер. ВЛ по тройната
експертиза дават заключение, съпоставяйки горепосочените суми, като дължими и
получени от ищеца суми за трудови възнаграждения, че ответното дружество е
останало да дължи на ищеца трудови възнаграждения, в размер на 1 022, 10
лв. Съдът дава вяра на заключението по извършената тройна ССЕ, тъй като същото
е ясно, обосновано и съобразено с доказателствата по делото, включително и със
счетоводните документи, находящи в счетоводството на ответника. Ето защо
заключава, че искът за заплащане на трудови възнаграждения е частично
основателен и следва да се уважи за сума от 1 022, 10 лв., като за
остатъка до пълния предявен размер, се отхвърли като неоснователен.
Касателно претенцията за
заплащане на възнаграждение за положен от
ищеца извънреден труд през работните дни, почивните дни, официалните празници,
включително и за времето на разположение през процесния период, за да се
произнесе, съобрази следното: От представения по делото трудов договор, се
установи, че страните са договорили ищецът да полага труд при ответното
дружество на пълно работно време от осем часа. В заключението си по тройната
ССЕ, вещите лица посочват, че в представения от ответника правилник за
вътрешния трудов ред липсва регламентация на разпределението на работното време.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от КТ разпределението на работното време
се установява с правилника за вътрешния трудов ред на предприятието /ПВТР/. В
Наредба за работното време, почивките и отпуските са изброени основните
въпроси, свързани с разпределението на работното време и организацията на
работа, които следва да се отразят в ПВТР. В разглеждания случай, експертите по
тройната ССЕ, в заключението си заявяват, че в ПВТР при ответното дружество не
е регламентирано разпределението на работното време и организацията на работа в
дружеството, като липсвали вътрешни актове, които да установяват за кои
длъжности е въведено ненормирано работно време /чл.139а, ал.3 от КТ/, сумирано
изчисляване на работното време /142, ал.2 от КТ/, удължено работно време
/чл.136а от КТ/ и др. ВЛ посочват, че единствения документ, който разглежда
работното време в случая е трудовия договор на ищеца. Съдът дава вяра на тези констатации
на ВЛ, тъй като и по делото липсват ангажирани от ответника надлежни писмени
доказателства, установяващи, че при работодателя за длъжността, изпълнявана от
ищеца, има въведено ненормирано работно време. Ето защо и съобразно
заключението на ВЛ по тройната ССЕ и допълнителната тройна ССЕ, заключава, че
на ищеца се дължи възнаграждение за извънреден труд в работните дни, в размер
на 440, 62 лв. /нетна сума за 124, 857 часа/; възнаграждение за извънреден
труд, положен в почивни дни, в размер на 1 413, 45 лв. /нетна сума за 340,
933 часа/; възнаграждение за положен извънреден труд в дни на официални
празници, в размер на 361, 92 лв. /нетна сума за 48, 933 часа/ и допълнително
възнаграждение за времето на разположение, в общ размер на 79, 91 лв. /нетна
сума/. Поради изложеното тези в искове следва да бъдат уважени до
горепосочените размери, като за остатъка се отхвърлят, поради неоснователност.
Касателно претенцията за възнаграждение за положения от ищеца нощен труд,
съобрази следното: ВЛ посочват, че представените пътни листи не дават
информация за положен от ищеца нощен труд, като посочват, че такъв е начислен
от ответника и на база разчетно платежните ведомости дават заключение, че
размерът на възнаграждението за положения от ищеца нощен труд е в размер на
61.00 лв. /за 244 часа/. Ето защо заключава, че този иск следва да се уважи до
размера на посочената сума, като за остатъка се отхвърли, поради
неоснователност.
По отношение претенцията по чл.224, ал.1 от КТ за сумата от 1 093.00
лв., представляваща обезщетение за неизползвания от ищеца платен годишен
отпуск, в размер на 46 дни за 2013 г. и 2014 г. /по 23 дни за всяка една
година/, съобразно всички експертизи по делото, се установява, че ищецът е
използвал за процесния период платения си годишен отпуск, поради което
заключава, че не му се дължи обезщетение по смисъла на горецитираната разпоредба. Ето защо счита, че
този иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
Върху всички главни задължения, съобразно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД,
следва да се присъди и обезщетение за забава, в размер на законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът
дължи на ищеца деловодни разноски за изплатено адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от исковете, в размер на 209, 37 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК,
ищецът дължи на ответника деловодни разноски за изплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на 332, 23
лв.
На основание чл.78, ал.6, вр. с
чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, ответникът дължи заплащане на Шуменски районен съд
сумата от 1 261.85 лв., от която 191, 85 лв.- държавна такса, изчислена
съобразно уважената част от исковете, 1070.00 лв. – разноски за възнаграждение на
вещите лица по допуснатите ССЕ.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “Т В М”
ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Д.Л.М.В. и В.Л.Е.М., заедно и
поотделно, да заплати на Д.И.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, сума в
общ размер на 3 379.00 лв. /три
хиляди триста седемдесет и девет лева/, от която 1 022, 10 лв. /хиляда
двадесет и два лева и десет стотинки/, представляваща сбор от неизплатени нетни
трудови възнаграждения за следните
периоди: от 24.04.2013 г. до 08.06.2013 г.; от 09.09.2013
г. до 26.10.2013 г.; от 31.01.2014 г. до 08.03.2014 г.; от 16.06.2014 г. до
08.08.2014 г.; от 01.11.2014 г. до 01.12.2014 г.; 440, 62 лв. /четиристотин и
четиридесет лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща възнаграждение за
извънреден труд в работните дни, през периода от 23.01.2013 г. до 01.11.2014 г.;
1 413, 45 лв. /хиляда четиристотин и тринадесет лева и четиридесет и пет
стотинки/, представляваща възнаграждение за извънреден труд, положен в почивни
дни за периода от 26.01.2013 г. до 02.11.2014 г.; 361, 92 лв. /триста шестдесет
и един лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд в дни на официални празници за периода от 03.03.2013 г.
до 22.09.2014 г.; 79, 91 лв. /седемдесет и девет лева и деветдесет и една
стотинки/, представляваща допълнително възнаграждение за времето на
разположение за периода от 23.01.2013 г. до 01.11.2014 г.; 61.00 лв. /шестдесет
и един лева/, представляваща възнаграждение за положения от ищеца нощен труд за
периода от 15.08.2013 г. до 01.11.2014 г., ведно с обезщетение за забава, в размер на законната
лихва върху главните задължения, считано от 27.01.2015 г. до окончателното им
изплащане, както и сумата от 209, 37 лв.
/двеста и девет лева и тридесет и седем стотинки /, представляваща
извършени деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ
предявените обективно съединени искове, с правно основание чл.128, т.2 от КТ,
вр. с чл.270, ал.2 от КТ, чл.261, чл.262, ал.1, т.1, чл.262, т.2 и т.3 от КТ, в останалата им част, до пълния предявен размер, като
неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.И.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу “Т В М” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от Д.Л.М.В. и В.Л.Е.М., заедно и поотделно, иск по чл.224, ал.1 от КТ, за
заплащане на сума от 1 093.00 лв. /хиляда деветдесет и три лева/, представляваща
обезщетение за неизползвания от ищеца платен годишен отпуск, в размер на 46 дни
за 2013 г. и 2014 г. /по 23 дни за всяка една година/, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на “Т В М” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от Д.Л.М.В. и В.Л.Е.М., заедно и поотделно, сумата от 332, 23 лв. /триста тридесет и два лева и двадесет и три стотинки/,
представляваща извършените от ответника разноски, съразмерно отхвърлената част
от исковете.
ОСЪЖДА “Т В М” ООД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
Д.Л.М.В. и В.Л.Е.М., заедно и поотделно, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС, сумата от 1 261.85 лв. /хиляда двеста шестдесет
и един лева и осемдесет и пет стотинки/, от която 191, 85 лв.- държавна
такса, изчислена съобразно уважената част от исковете, 1070.00 лв. – разноски
за възнаграждение на вещите лица по допуснатите ССЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: