Р Е Ш Е Н И Е  

 

52/22.1.2016г. , гр. Шумен 

 

Шуменският районен съд, в открито съдебно заседание, на тринадесети януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:  

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова

 

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д.№1312 по описа за 2015 година на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен e осъдителен иск, с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД, вр. с чл.342 и сл. от ТЗ.

В исковата си молба до съда ищецът – К.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, излага, че на 04.01.2014 г. сключил с ответника – „Теленор България“ ЕАД (старо наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С. – Е.В. и К. М.Й., договор за лизинг на мобилен телефон марка „ Samsung“, модел „Galaxy S 4 mini white“, IMEI ***, с обща стойност на договора от 720, 36 лв. Ищецът твърди, че договорът е сключен за срок от 23 месеца, като месечната лизингова вноска е в размер на 31, 32 лв. Ищецът твърди, че от момента на сключване на договора до предявяване на иска редовно е плащал лизинговите вноски. Сочи се в молбата, че 06.12.2014 г. телефонът дефектирал /появил се проблем с дисплея/ и ищецът на 09.12.2014 г. предявил пред ответното дружество рекламация, тъй като съобразно общите условия към договора лизингодателят е прехвърлил правата си по общата гаранционна отговорност на доставчика на лизингополучателя. При рекламацията бил съставен сервизен протокол, в който било отразено, че повредата се изразявала в проблем с дисплея, като за особени белези на телефона при приемането му е посочено „следи от удари, ухлузвания“. При приемането телефонът работел, но докато работи, дисплеят угасвал. След няколко дни от магазина на ответника му се обадили, за да го поканят да подпише документ, който при подаване на рекламацията забравил да подпише. Същият подписал документа, но след няколко дни установил, че е подписал нов сервизен протокол, в който като описание на повредата било посочено „проблем с дисплея“, особени белези на телефона при приемане “следи от удари и сцепен дисплей“. На 27.12.2014 г. от магазина на ответника се обадили на ищеца, за да си получи телефона, но същият не бил отремонтиран, тъй като му е отказан гаранционен ремонт с мотива, че дисплеят бил механично счупен. Ищецът бил уведомил и Комисията за защита на потребителите. Същият счита, че ответникът без основание му отказва сервизно обслужване, поради което и предявява настоящата искова молба, с която изрично заявява, че разваля сключения между страните договор за лизинг.  Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 469.80 лв., представляваща  платени по сключения между страните договор за лизинг на мобилен телефон марка „ Samsung“, модел „Galaxy S 4 mini white“, IMEI ***, 15 лизингови вноски, който договор е развален, поради неизпълнение задълженията на ответника да извърши, в гаранционния срок, ремонт на вещта, предмет на договора за лизинг. Ищецът претендира и обезщетение за забава, в размера на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и присъждане на извършените по делото разноски. В съдебно заседание, по искане на ищеца, на основание чл.214 от ГПК, е допуснато изменение размера на предявения иск, като същият се счита предявен за сума от 720, 36 лв., представляваща общата лизингова цена на мобилния апарат.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор, в който заявява, че счита исковете за неоснователни, излагайки подробни правни и фактически доводи, и възражения. Претендира и разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

Няма спор между страните, че между тях са възникнали валидни облигационни отношения, породени от сключен на 04.01.2014 г. договор за лизинг на мобилен телефон марка „Samsung“, модел „Galaxy S 4 mini white“, IMEI ***, с обща стойност на договора от 720, 36 лв. Посоченото се установява и от представените по делото писмени доказателства /частно заверени преписи от договор за лизинг от 04.01.2014 г., допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги/. Ответникът с отговора си не оспорва, че ищецът, до датата на предявяване на иска, е изпълнявал основните си задължения за заплащане на договорените лизингови вноски, равняващи се общо на сума от 469, 80 лв.  Не се оспорва и обстоятелството, че със сключване на договора, лизингодателят е прехвърлил правата си по общата гаранционна отговорност на доставчика на лизингополучателя.  Не се спори и, че в гаранционния срок на вещта ищецът е предявил рекламация, поради появил се дефект на устройството. Видно от представените по делото писмени доказателства, се установи, че рекламацията е предявена от ищеца пред представител на ответното дружество на 09.12.2014 г. /частно заверен препис от сервизен протокол №501612554/, като в съставения документ е отразено, че повредата се изразява в появил се проблем в дисплея. В същия документ е отразено, че телефонът при приемането му има следи от удари и охлузвания. Два дена по- късно е съставен друг сервизен протокол с №501613520/11.12.2014 г., в който е отразено, че телефонът е приет със следи от употреба и сцепен дисплей. Не се установи по безспорен и категоричен начин каква е причината за съставянето на този втори по ред сервизен протокол и защо два дена след приемането му от представителя на ответника са отразени други „особени белези“ при приемането му за сервизно обслужване. Не се спори, че на ищеца му е отказано удовлетворяване на рекламацията, в следствие на което същият е сезирал Комисията за защита на потребителите. От представените по делото документи от Комисията за защита на потребителите, се установи, че по жалбата на ищеца срещу процесния отказ на ответника за гаранционно обслужване на вещта, предмет на договора, пред Комисията е образувано административно производство, приключило с издаване на наказателно постановление №В-0031286/16.03.2015 г., с което на ответното дружество е наложена имуществена санкция за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП, в размер на 2 000 лв. От горецитираното наказателно постановление става ясно, че при извършената от органа проверка е установено, че първата рекламация е заведена в регистъра на търговеца под №915/09.12.2014 г., като е заведена и втора рекламация за същата стока с №922/11.12.2014 г. На административния орган е представен приемо- предавателен протокол, според който телефонът е изпратен към сервиз на 10.12.2014 г., т.е. вторият сервизен протокол е съставен без телефонът да е в наличност в обекта на търговеца. На основание втория сервизен протокол е издаден протокол, без подпис и печат, с който е отказано гаранционно обслужване, поради механично пукнат дисплей. На търговеца е съставен АУАН 2015 №К-0031286/23.01.2015 г., надлежно връчен на упълномощено лице, по който не са направени възражения. В настоящото производство ответникът не ангажира някакви надлежни доказателства, установяващи, че проявилият се в гаранционния срок недостатък на вещта е възникнал в следствие неправилната й  експлоатация от ищеца, т.е. че е налице обстоятелство, обуславящо отказ за гаранционно обслужване на телефона. Единствените доказателства в този смисъл, ангажирани от ищеца по делото, са представените по делото частно заверени преписи от сервизни протоколи, които взаимно си противоречат относно констатациите при „приемането“ на вещта от представител на търговеца. На следващо място тези документи представляват по същността си частни удостоверителни документи, съдържащи изгодни за страната констатации на лица, които са в пряка връзка с ответното дружество, поради което не притежават обвързваща съда материална доказателствена сила. В този смисъл съдът заключава, че не се установи по безспорен и категоричен начин причината, поради която се е проявил дефекта и най-вече, че последният е възникнал по вина ищеца.

Съдът приема за безспорно установено възникването на валидни облигационни отношения между страните, основаващи се на сключен на 04.01.2014 г. договор за лизинг на мобилен телефон марка „Samsung“, модел „Galaxy S 4 mini white“, IMEI ***, с обща стойност на договора 720, 36 лв. Ответното дружество, на основание чл.190 от ГПК, беше задължено от съда да представи всички документи, удостоверяващи плащаните от ищеца лизингови вноски по договора, като е предупредено и за последиците от неизпълнение на това задължение /чл.161 от ГПК/. Съгласно разпоредбата на чл.161 от ГПК, с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. Ето защо и с оглед на ангажираните по делото доказателства и безспорните между страните факти относно сключения между тях договор, общата лизингова стойност на вещта, предмет на договора, размера на всяка една лизингова вноска, заключава, че ищецът е изпълнил точно задълженията си по договора, като е изплатил изцяло лизинговата цена на телефона, равняваща се на сума от 720, 36 лв. Това обстоятелство и съобразно договореното между страните и нормативните разпоредби /чл.342 и сл. от ТЗ/ е предпоставка за придобиване собствеността върху вещта. Безспорно се установи, че в гаранционния срок на вещта, последната дефектира, като по този начин се възпрепятства ползването според обичайното и договорното й предназначение. Ето защо и предвид изнесената по- горе фактическа обстановка, съдът стига до извода, че е налице виновно неизпълнение задълженията на ответното дружество по договора, изразяващо се в неоснователен отказ да извърши гаранционно обслужване на телефона, предмет на договора. Това неизпълнение от своя страна обуславя и невъзможността на ищеца да използва телефона съобразно неговото предназначение. Няма спор, че договорът за лизинг по своята правна същност е двустранна търговска сделка, т.е. сделка, при която насрещните права и задължения на страните са във взаимна връзка. Виновното неизпълнение на основни задължения на едната страна по договора, според общите правила за неизпълнение на договорите, е основание за разваляне на сделката. Поради гореизложеното и предвид направеното от ищеца в исковата му молба изрично заявление, че разваля сключения между страните договор за лизинг /чл.87, ал.2 от ЗЗД/, последният се счита за развален, поради виновно неизпълнение задълженията на ответника.

Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В разглеждания казус, виновното неизпълнение задължението на търговското дружество води до невъзможност ищецът да осъществява основното си право по договора, а именно- да ползва вещта по предназначение, като изплатената от него страна лизингова стойност на вещта, /изплатена след проявяване на недостатъка на вещта/ безспорно води до обогатяването на ответника, което от своя страна е за сметка обедняването на ищеца /намаляване на неговото имущество/. На следващо място, от гореизложеното стана ясно, че с получаването на настоящата искова молба, договорът се счита за развален, което обстоятелство обуславя задължението на ответното дружество да върне изплатените след развалянето му лизингови вноски.

Относно възраженията на ответника за неприложимост на разпоредбите на ЗЗП, доколкото в случая е сключен договор за лизинг, а не договор за продажба, за да се произнесе, съобрази следното: Действително ЗЗП най- вече намира приложение при продажбени правоотношения, възникнали между търговци и физически лица, при които първите имат качеството на продавачи, а вторите- на купувачи. Но предвид конкретния правен казус, съдът намира, че в случая съответно приложение следва да намерят и разпоредбите на ЗЗП. От една страна се установи, че ищецът е изплатил изцяло лизинговата стойност на вещта, която безспорно и предвид практиката при сключване на подобен вид договори и обичайно следващите от договорите правоотношения, е предпоставка за придобиване собствеността върху вещта. Посоченото дава основание да се възприеме, че договорът за лизинг съдържа освен елементи на договор за наем и елементи на договор за продажба. На следващо място легалните дефиниции, дадени в разпоредбите на § 13, т.1, т.2 и т.13 от ДР на ЗЗП, дават основание на съда да приеме, че процесната движима вещ, предмет на договора има качеството на потребителска стока. Съгласно § 13, т.13 от ДР на ЗЗП "стока" е движима материална вещ, с изключение на вещите, продавани при принудително изпълнение или чрез други мерки от оправомощени от закона органи, както и вещи, изоставени или отнети в полза на държавата, обявени за продажба от държавни органи. Стоки са и вода, газ и електрическа енергия, когато се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем или в определено количество. Текстът на разпоредбата на § 13, т.1 от същите ДР гласи, че "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, а нормата на § 13, т.2 от ДР предвижда, че  ърговец" е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. В разглеждания казус качествата на страните, видът и предназначението на стоката, предмет на сделката, обуславят съответното приложение на разпоредбите на ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1, т.1 от ЗЗП, при несъответствие на потребителската стока с договора за продажба и когато потребителят не е удовлетворен от решаването на рекламацията по чл.113 той има право да развали договора и да иска да му бъде възстановена заплатената по договора сума. Поради изложеното съдът стига до извода, че с оглед разпоредбата на чл.87, ал.2 от ЗЗД, след направеното от ищеца изявление за разваляне на договора, последният се счита за развален, поради наличие на предпоставките на разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗП.  С оглед на гореизложеното, съдът заключава, че развалянето на договора за покупко- продажба, поради виновно неизпълнение от страна на ответника, е основание за връщане на заплатената по сделката сума. Ето защо счита предявеният иск за изцяло основателен, поради което следва да се уважи.   

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените от него деловодни разноски съразмерно на уважената част от иска, в размер на 351.50 лв.

Водим от горното, съдът  

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Теленор България“ ЕАД (старо наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С. – Е.В. и К. М. Й. , да заплати на К.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 720,36 лв. /седемстотин и двадесет лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща заплатената от ищеца на ответника лизингова цена за мобилен телефон марка „ Samsung“, модел „Galaxy S 4 mini white“, IMEI ***, дължаща се въз основа на развален, на основание чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД, вр. с чл.114, ал.1 от ЗЗП, договор за лизинг от 04.01.2014 г., ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска- 27.05.2015 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 351.50 лв. /триста петдесет и един лева и петдесет стотинки/, представляваща направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.  

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: