Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

37/19.1.2016г. , гр. Шумен  

Шуменският районен съд, в публичното заседание на десети декември  ,       през две хиляди и петнадесета ,  в състав:

                                                                                        СЪДИЯ:   Зара Иванова

при секретаря  А.П.    , като разгледа докладваното  от  районният  съдия  гр.д. №1377 по описа за 2015  г., за да се произнесе взе предвид:  

  Предявени са обективно съединени искове  с правно основание чл.226 от КЗ (отм.)  и  чл.86 от ЗЗД.

 Депозирана е искова молба от Д.Б.Д. , ЕГН:********** , адрес *** , съдебен адрес ***-13  срещу „ЗАД Виктория“ АД , ЕИК:*** , седалище и адрес на управление : гр.София , ул.*** представлявано от Д.Х.Д. и Ж.М.Д. , в която посочва , че на 28 февруари 2015 г. около 20.30 ч. в гр. Шумен ул.“ ***  в посока към кв. ***, собствения му автомобил „Нисан Примера“, рег. № *** се намирал паркиран до изградената до пътя чешма за битови нужди на гражданите е бил блъснат от лек автомобил „Ауди А6“  с рег. № ***, собственост на водача Й.С.Й.. На място веднага  били извикани органите на МВР , съставен е протокол за ПТП, като в следствие на удара и на двете МПС са причинени значителни щети, които ги правели негодни за употреба според тяхното предназначения , т.е. счита , че е настъпила тотална щета . Виновния водач бил със сключена задължителна застраховка „ГО“ с номер на полицата   ***със „ЗАД Витория“ АД със срок на валидност от 10.12.2014 г. до 10.12.2015 г. Ищецът твърди, че на 05 март 2015 г.  пред застрахователя  е предявил претенция за изплащане на щета, по която е  образувана преписка  10102602631500415, представил  всички необходими документи, а вещото лице е извършило оглед на автомобила, но с писмо изх. № 00008010 от 28.04.2015 г. ответника  го уведомява, че отказва да му изплати застрахователно обезщетение, тъй като констатираните увреждания не били настъпили от посоченото застрахователно събитие. Ищецът претендира заплащане на сума в размер от 4 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществените щети възникнали от настъпилото ПТП от 28.02.2015 г., законна лихва в размер на 74.52 лв. м за периода от 27.03.2015 г. до датата на завеждане на исковата претенция 01.06.2015 г., както и законна лихва върху главницата от датата на завеждана на ИМ до окончателно изплащане на задължението. Претендира и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът  депозира отговор, в който заявява че оспорва иска изцяло, както и акцесорните претенции за присъждане на законна лихва върху главницата, обезщетение за забава и разноски по делото. Ответникът твърди, че претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като характерът на констатираните  увреждания  изключвали възможността тези увреждания да са настъпили при обстоятелствата, посочени в Уведомлението за щети от 05.03.2015 г. и протокол за ПТП от 28.02.2015 г. При условията на евентуалност  , в случай че съдът приеме претенцията за основателна, ответникът заявява, че оспорва същата по размер.  Заявява, че размерът на претенцията на ищеца следва да бъде  намален със стойността, която ще бъде получена от продажбата на автомобила за скраб или за части втора ръка в  някоя автоморга. Оспорват акцесорната претенция за обезщетение за забава за периода от 27.03.2015 г. до датата на завеждане на исковата молба, с оглед незаконосъобразността и неоснователността на главния иск. Оспорват претенцията за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска  до окончателното й изплащане. Претендира отхвърляне на иска и присъждане на разноски по делото. Претендира прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца .

             Съдът като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства , прие за установено от фактическа и правна страна следното :

По делото е представен Протокол за ПТП ***  , в който е отразено , че  на 28.02.2015г. , в 21,10 часа , в гр.Шумен , ул.“*** , Участник 1 (Й.С.Й. , управляващ л.а. „Ауди А6“  с рег. № ***  ) , при движение с несъобразена скорост с пътните условия на ляв завой губи контрол над МПС , излиза вдясно от пътя и блъска паркиралият участник 2 (Д.Б.Д. , управляващ л.а. „Нисан Примера“, рег. № ***  ). Участник 2 , вследствие на удара се блъска в каменна чешма . Посочено е , че към датата на ПТП , участник 1 има сключена застраховка „Гражданска отговорност“  с ответното дружество . Това обстоятелство не се оспорва от ответника и се доказва от представената Застрахователна полица №*** , със срок на валидност 10.12.2014г. до 10.12.2015г. .

Първото и основно възражение на ответника е , че щетите  , които  ищецът претендира да са настъпили при ПТП не е възможно да бъдат причинени по начина описан в Протокола за ПТП и Уведомлението за щети по МПС по Преписка №101026026631500415 .  Това е и основният мотив на застрахователя да откаже изплащане на  застрахователно обезщетение на третото увредено лице по образуваната преписка . По настоящото дело , за за установяване на механизма на ПТП са назначени първоначална и повторна САТЕ  ,  по които ВЛ категорично и непротиворечиво дават заключение , че изхождайки  извършения анализ на наличните писмени доказателства , оглед на автомобила   , може да се заключи, че първоначалния удар между двете превозни средства е настъпил като предната част на л.а Ауди, с района в който се намира предния регистрационен номер, се удря в задна дясна част на л.а Нисан , кьдето се намира задния десен рог на автомобила и ауспуха. В момента на първоначалния удар, предната част л.а Ауди се е намирал косо, спрямо задната част на л.а Нисан. Вследствие настъпилия удар между двете превозни средства, на паркирания л.а Нисан се придава кинетична енергия от ударилия го л.а Ауди, вследствие на което, паркирания автомобил придобива скорост и се премества напред и предна дясна част на л.а Нисан, се удря в каменна стена на крайпътната чешма, след което и двата автомобила се установят в покой. Щетите по предната част на л.а Ауди и задната част на л.а Нисан, технически могат да бъдната получени при удара на движещия се л.а Ауди в паркирания л.а Нисан и при последващото избутван е и преместване на паркирания л.а Нисан и удара му в каменната стена на крайпътната чешма. След удара, двете превозни средства са получили технически повреди които са довели до невъзможност придвижването им на собствен ход след настъпване на произшествието.  Според ВЛ по повторната САТЕ , технически е невъзможно, МПС с такива технически повреди  получени при друг удар, да се придвижат  на собствен ход до мястото на ПТП и да станат участници  отново в ПТП с така описания и установен на база наличните писмени доказателства в настоящото дело механизъм.

Като свидетел е разпитан   мл.автоконтрольр В.В. , съставител на Протокола за ПТП  , който  твърди , че е посетил местопроизшествието не по-късно от 20 минути от подадения сигнал . И двата автомобила били в положението , което са попаднали след ПТП и счита , че не е възможно ситуацията да е инсценирана .  Отчитайки горното , съдът намира , че ищецът , което е в негова тежест е извършил пълно и главно доказване на основни релевантни обстоятелства – начин на настъпване на ПТП , поради което съдът приема за доказано , че е осъществено по механизма описан подробно от ВЛ и  Протокола за ПТП . При това положение , следва да се приеме и за доказано , че третото лице Й.Й. , при управление на „Ауди А6“  с рег. № ***, който автомобил  е застрахован при ответника е причинил имуществените вреди  на „Нисан Примера“, рег. № *** , поради което неговият застраховател  , следва за обезщети ищеца . В условията на евентуалност , ако се приеме , че е налице настъпване на застрахователно събитие , което съдът приема за доказано , ответникът прави възражение относно размера на обезщетението . Първоначалната експертиза дава обстоен отговор на въпроса относно вида , размера на щетите и  действителната им стойност . След преглед на цялата документация във връзка с ПТП  и оглед на увреденото МПС ,  на първо място ВЛ заключава , че не е налице „тотална щета“   по смисъла на чл.193 от КЗ (отм.) , поради което в т.1 от експертизата  посочва действителния размер на щетите , а именно  4 034 лева , ако условно , ако се приеме , че щетата е „тотална“ , в т.2  е даден размера  на щетите – 4 760 лева .  Позовавайки се на категоричните изводи на ВЛ , че щетата не е „тотална“ , съдът приема за меродавна сумата от  4 034 лева , като достатъчна да обезщети    увреденото лице , съобразно обема на отговорността на застрахователя ,  и доколкото претенцията на ищеца е под тази сума , а именно 4 000 лева , искът се явява изцяло основателен .

Изцяло основателна е и акцесорната претенция по  чл.86 , ал.1 от ЗЗД , Отговорността на застрахователя за вреди по застраховка "Гражданска отговорност" има договорен характер спрямо насрещната страна по застрахователния договор - застрахования, но в хипотезата на чл. 226 от КЗ отговорността на застрахователя към третите увредени от застрахования лица е тъждествена по обем и съдържание с отговорността на прекия причинител по чл. 45 от ЗЗД, поради което застрахователят дължи на увредения това, което би му дължал деликвентът по правилата на деликтната отговорност, а съгласно чл. 84, ал.3 от ЗЗД, при деликт забавата в плащането на дължимото обезщетение настъпва от деня на увреждането. Следователно ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за забава , в размер на законната лихва , за периода от 27.03.2015г. – датата на увреждането ,   до датата на завеждане на исковата молба – 01.06.2015г. , върху главницата от  4 000 лева . , което след  след изчисление на страница http://www.epi.bg/calc_lihva_zakonna.php, се установява, че 74,52 лева или искът се явява изцяло основателен .

На основание чл.78 , ал.1 от ГПК , ответникът дължи на ищеца деловодни разноски  в размер на 984,90 лева .

От ответника е направено възражение  по чл.78 , ал.5 от ГПК , за прекомерност на адвокатското възнаграждение . В случая , с оглед  интереса по делото , минималното адвокатско възнаграждение е определяемо по реда на чл.7 , ал.2 , т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения , т.е. в размер на 515,18 лева . С оглед фактическата и правна сложност на делото , а именно множеството възражения на ответника , намира , че заплатеното от ищеца възнаграждение от 612 лева не е прекомерно , поради което възражението е неоснователно .

Водим от горното съдът

Р          Е          Ш          И  :        

            ОСЪЖДА „ЗАД Виктория“ АД , ЕИК:*** , седалище и адрес на управление : гр.София , ул.*** представлявано от Д.Х.Д. и Ж.М.Д.  ДА ЗАПЛАТИ на Д.Б.Д. , ЕГН:********** , адрес *** , съдебен адрес *** , обща сума от 4 074,52 (четири хиляди седемдесет  и четири лева и петдесет и две ст.) лева  , от която :

ведно със законната лихва , считано от датата на подаване на исковата молба 02.06.2015г. , до окончателното изплащане на главницата .  

          ОСЪЖДА „ЗАД Виктория“ АД , ЕИК:***  ДА ЗАПЛАТИ на Д.Б.Д. , ЕГН:********** , сумата 984,90 (деветстотин осемдесет и четири лева и деветдесет ст.)- деловодни разноски .  

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок  от съобщаването му на страните.  

                                                                                              СЪДИЯ :