Р Е Ш Е Н И Е

 

156/1.3.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 Председател: Ростислава Георгиева  

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №1523 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са два обективно съединени осъдителни иска с правна квалификация чл.128, т.2 от КТ, във вр. с чл.245 от КТ и с правна квалификация чл.245, ал.2 от КТ.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от М.В.Д., с ЕГН**********,***, чрез адв.П. А. Х. от ШАК срещу “***“ ООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Сердика, ж.к..”***”, ул.“***“ №57-59, бл.1, вх.1, ет.1, ап.1, представлявано от управителя М. Ч. Д., чрез адв.К. М. от ВАК.

Ищцата твърди, че работила в ответното дружество през периода 11.10.2013 год. – 09.04.2015 год., като изпълнявала длъжносттамърчандайзер продажби”, като получавала договорено месечно трудово възнаграждение в размер на 460 лева. Със Заповед №6/10.04.2015 год. трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ, считано от 10.04.2015 год. Твърди, че работодателят не й е изплатил трудовото възнаграждение за месец март 2015 год. и за месец април до 09.04.2015 год. в общ размер на 386 лева.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 386 лева, представляваща дължимото и неизплатено трудово възнаграждение за месеците март и април 2015 год. /до 09.04.2015 год., мораторна лихва за периода от 10.04.2015 год. до 15.06.2015 год. в общ размер на 7.19 лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба – 16.06.2015 год. до окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски.

В съдебно заседание след направено изменение на исковите претенции ищцовата страна заявява, че иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, във вр. с чл. 245 от КТ следва да се счита предявен за сумата от 358.44 лева, представляваща претенция за неизплатено трудово възнаграждение за месец март 2015 год., като частично оттегля иска за сумата над 358.44 лв. до пълния предявен размер, с оглед на което производството по делото бе прекратено за тази част от  иска в посочения смисъл.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с упълномощен представител – адв.П. Х. от ШАК, като поддържат исковата молба и молят съда да уважи предявените искове след направеното изменение в съдебно заседание.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на дружеството - ответник, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен отговор, към който са представени писмени доказателства. В отговора ответникът оспорва  предявения иск, като счита същия за допустим, но неоснователен. Заявява, че на ищеца са заплатени всички дължими суми по трудовото правоотношение. В тази връзка излага, че по отношение на този работник им е била извършена проверка от Инспекция по труда, гр.Шумен, която също е установила, че дружеството е изпълнило задължението си. Конкретизират начина и сумите, с които е било изплатено възнаграждението на ищцата. Молят  предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, както и да им бъдат заплатени направените по делото разноски.   

В последното съдебно заседание за ответното дружество не се явява представител. От тяхно име е депозирана писмена молба, в която изразяват становище по съществото на спора и молят предявените искове да бъдат отхвърлени.

            ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцата работила в ответното дружество през периода 11.10.2013 год. – 09.04.2015 год., като изпълнявала длъжността „мърчандайзер продажби” и получавала договорено месечно трудово възнаграждение в размер на 460 лева. Със Заповед №6/10.04.2015 год. трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ, считано от 10.04.2015 год.

На 20.05.2015 год. в ответното дружество била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Шумен, по време на която било констатирано, че на ищцата М.В.Д. не е заплатено трудовото възнаграждение за месец април 2015 год. Видно от приложения като доказателство по делото РКО от 11.05.2015 год. на ищцата е бил изплатен аванс за месец април 2015 год. в размер на 100 лева. От разписка №01000340302118 от 04.06.2015 год. се установява, че на ищцата е бил изпратен пощенски запис за сумата от 25..45 лева.

В съдебно заседание ищцата прави заявление, че е получила сумата от 25.45 лева, изпратена й с пощенски запис, но след датата на завеждане на иска.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Заповед №6/10.04.2015 год.; Предизвестие, Ксерокопие на страници от трудова книжка, Извлечение от търговския регистър, материалите, съдържащи се в трудовото досие на ищцата, Пълномощно, Справка за начислена работна заплата от 26.05.2015 год., Протокол ца извършена проверка, Разходен касов ордер от 11.05.2015 год., Разписка №01000340302118/04.06.2015 год., Призовка на основание чл.45, ал.1 от АПК, справка по хронология за сметка 501 - каса в лева за месеците март, април и май 2015 год.

 Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че размера на начислените и неплатени на ищеца трудови възнаграждения за месеците март и април 2015 год. са в общ размер 483.89 лева, от които 358.44 лева – нетно трудово възнаграждение за месец март 2015 год. и 125.45 лева – нетно трудово възнаграждение за месец април 2015 год., размера на дължимата мораторна лихва върху сумата от 386 лева за периода 10.04.2015 год. – 15.06.2015 год. е в размер на 7.19 лева. Въз основа на представените му от ответното дружество счетоводни документи – РКО и ведомости за заплати вещото лице дава заключение, че посочените по-горе суми, представляващи трудово възнаграждение за месеците март и април 2015 год. са начислени и изплатени на ищцата.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от назначената във връзка с откритото производство по чл.193 от ГПК и приета от съда съдебно-графическа експертиза, по която вещото лице дава заключение, че почеркът, с който е положен подписа в графа „подпис сума за получаване“ срещу името на лицето М.В.Д. в копие на ведомост за заплати на служителите и работещите от „***“ ЕООД за месец март 2015 год. и този, представен като сравнителен материал от името на лицето М.В.Д. не принадлежи на едно и също лице.   

По отношение откритото производство на основание разпоредбата на чл.193 от ГПК за оспорване авторството на подписа, положени срещу името М.В.Д. в копие на ведомост за заплати на служителите и работещите от „***“ ЕООД за месец март 2015 год. съдът установи следното: От материалите по делото и по-конкретно от изготвената съдебно-графическа експертиза се установява, че почеркът, с който е положен подписа в графа „подпис сума за получаване“ срещу името на лицето М.В.Д. в копие на ведомост за заплати на служителите и работещите от „***“ ЕООД за месец март 2015 год. и този, представен като сравнителен материал от името на лицето М.В.Д. не принадлежи на едно и също лице. Заключението на вещото лице е категорично и при изготвянето му са взети образци от сравнителен материал от различни документи, в това число и от положен от самото лице сравнителен материал. Съдът няма основание да поставя под съмнение специалните знания и обективността на вещото лице, поради което намира, че така даденото заключение е пълно и обективно и следва да бъде кредитирано изцяло. С оглед на изложеното съдът намира за доказано оспорването авторството на подписа в посочения по-горе писмен документ, поради което същия следва да бъде изключен от доказателствата по делото.

При така установената фактическа обстановка по отношение на първия обективно съединен иск  с правно основание чл.128, т.2 от КТ, във вр. с чл.245 от КТ съдът приема от правна  страна следното:

От събраните в хода на съдебното производство доказателства и по-конкретно от Заповед №6/10.04.2015 год.; Предизвестие, Ксерокопие на страници от трудова книжка, материалите, съдържащи се в трудовото досие на ищцата,  Справка за начислена работна заплата от 26.05.2015 год., Протокол за извършена проверка, Разходен касов ордер от 11.05.2015 год., Разписка №01000340302118/04.06.2015 год. и съдебно-счетоводна експертиза се установява по безспорен начин, че страните са били в трудово-правни отношения, като ищцата е работила в ответното дружество  в периода от 11.10.2013 год. до 09.04.2015 год. Разпоредбата на чл.245 от КТ гарантира при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя да бъде изплатено трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, а разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ предвижда задължение за работодателя в установените срокове да плати на работника уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. От представените и посочени по-горе писмени доказателства, се установява точния нетен размер на начисленото на ищеца трудово възнаграждение за месец март 2015 год., а именно 358.44 лева. В подкрепа на изложеното е и изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение относно нетния размер на начислените на ищеца трудови възнаграждения, включително и за месец март 2015 год.  

Доколкото вещото лице дава заключение, че посочените суми не са били изплатени на ищцата, позовавайки се на представената му от ответното дружество ведомост за заплати за месец март 2015 год. и с оглед изключването на това доказателство от доказателствения материал по делото, с оглед заключението на изготвената и обсъдена по-горе съдебно-графическа експертиза, се налага извода, че трудовото възнаграждение за м.март 2015 год. с нетен размер на 358.44 лева не е било заплатено на ищцата. От ответната страна не са представени доказателства в обратния смисъл, поради което настоящият състав намира, че иска се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен за сумата от 358.44 лева, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец март 2015 год.

В тази връзка съдът не кредитира като годно писмено доказателство, доказващо извършено плащане на посочената сума, представената от ответното дружество  справка по хронология за сметка 501 - каса в лева за месеците март, април и май 2015 год., доколкото същото представлява вторичен частен счетоводен  документ, създаден от страната за целите на воденото от тях счетоводство и не представлява доказателство за предаване на посочените суми, респективно за тяхното получаване от посоченото в документа лице. В тази връзка съдът съобрази и разпоредбата на чл.270, ал.3 от КТ, която посочва изчерпателно начините, по които може да бъде изплатено трудовото възнаграждение на работника или служителя и документите, които следва да бъдат изготвени за доказване на това плащане, като посочения документ не може да бъде отнесен и припознат в нито един от тях.       

По отношение иска с правно основание чл.245, ал.2 от КТ съдът установи следното:

Съгласно посочената разпоредба, когато трудовото възнаграждение на работника и служителя не е заплатено в пълен размер в указания срок, разликата до пълния размер е изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва. При определяне на началната дата, от която се дължи лихва върху плащания по КТ, следва да се изхожда от правилата на ЗЗД. Съдът счита, че ответника следва да заплати на ищеца лихва за забава върху дължимата главница, тъй като съгласно разпоредбата на чл.86 ЗЗД такава лихва се дължи при неизпълнение на парични задължения, като когато денят за изпълнението е определен длъжникът изпада в забава след изтичането му. Доколкото съгласно сключени между страните трудов договор /чл.6/, трудовите възнаграждения е следвало да бъдат изплащани на лицето до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат, то ответното дружество е изпаднало в забава именно след изтичане на посочената дата, като конкретно за месец март 2015 год. това е датата 25.04.2015 год., но доколкото датата е почивен ден следва да се счита, че срокът е изтекъл на първия работен ден, а именно - 27.04.2015 год.   С оглед на гореизложеното, съдът намира, че иска за заплащане на мораторна лихва върху дължимото трудово възнаграждение за месец март 2015 год. в размер на 358.44 лева за периода 28.04.2015 год. - 15.06..2015 год. /посочената от ищцовата страна дата/ се явява основателен и доказан и следва да се уважи за сумата от 4.88 лева. За разликата до пълния предявен размер от 7.19 лева искът се явява неоснователен и недоказани  следва да бъде отхвърлен.

Поради изпадането си в забава, ответното дружество дължи и заплащане на законната лихва върху дължимата главница, като законната лихва е дължима считано от датата на предявяване на иска – 16.06.2015 год. до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и сумата от  347.79 лева, включваща направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в хода на настоящото производство, съразмерно с уважената част от исковете и съгласно представен списък.

На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и разноски по производството, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати дължащите се държавни такси и разноски в общ размер на 248.42 лева, включващи държавна такса и възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част от исковете.

В същото време обаче безплатността на производството за работника и служителя се отнася до задължението му за заплащане на такси и разноски към съда, но тя не го освобождава от отговорността за разноските, направени от другата страна по делото, когато част от исковете са били отхвърлени, какъвто е настоящия случай. Поради изложеното и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество сумата от 0.19 лева, представляваща  направени разноски за вещо лице, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Водим от горното, съдът  

РЕШИ

  

ОСЪЖДА “***“ ООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Сердика, ж.к..”***”, ул.“***“ №57-59, бл.1, вх.1, ет.1, ап.1, представлявано от управителя М. Ч. Д. ДА ЗАПЛАТИ НА М.В.Д., с ЕГН**********,***, чрез адв.П. А. Х. от ШАК сумата от 363.32 лева /триста шестдесет и три лева и двадесет и две стотинки/, от която 358.44 лева /триста петдесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки/ – главница, представляваща неизплатено дължимото нетно трудово възнаграждение за месец март 2015 год. с правно основание чл.128, т.2 от КТ, във вр. с чл.245 от КТ и 4.88 лева /четири лева и осемдесет и осем стотинки/ – мораторна лихва за периода от 28.04.2015 год. до 15.06.2015 год.,  изчислена върху дължимото трудово възнаграждение за месец март 2015 год. с правно основание чл.245, ал.2 от КТ, ведно със законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на предявяване на иска – 16.06.2015 год. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска с правно основание чл.245, ал.2 от КТ за заплащане на мораторна лихва върху дължимата главница за разликата над 4.88 лева до пълния предявен размер от 7.19 лева, като неоснователен и недоказан.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.194, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.193, ал.1 и сл. от ГПК по заявено от ищцовата страна  - М.В.Д., с ЕГН********** оспорване на истинността на представена от ответната страна ведомост за заплати на служителите и работещите от „***“ ЕООД за месец март 2015 год., че документът е неистински в частта относно авторството на подписа на лицето М.В.Д., като на основание чл.194, ал.2 от ГПК го изключва от доказателствата по делото.

Определението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на съобщаване на страните за решението по делото.

След влизане на определението в сила на основание разпоредбата на чл.194, ал.2 от ГПК делото да се докладва на съдията-докладчик за изпращане на сигнал до прокуратурата, ведно с препис от определението. 

ОСЪЖДА “***“ ООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Сердика, ж.к..”***”, ул.“***“ №57-59, бл.1, вх.1, ет.1, ап.1, представлявано от управителя М. Ч. Д. на основание чл.78, ал.1 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ НА М.В.Д., с ЕГН**********,***, чрез адв.П. А. Х. от ШАК сумата от 347.79 лева /триста четиридесет и седем лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща  разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото производство, съразмерно с уважената част от исковете и съгласно представен списък.  

ОСЪЖДА “***“ ООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Сердика, ж.к..”***”, ул.“***“ №57-59, бл.1, вх.1, ет.1, ап.1, представлявано от управителя М. Ч. Д. на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на държавата по сметка на ШРС сумата от 248.42 лева /двеста четиридесет и осем лева и четиридесет  две стотинки/, представляваща държавни такси и разноски по производството във връзка с уважената част от исковете.

  ОСЪЖДА М.В.Д., с ЕГН**********,***, чрез адв.П. А. Х. от ШАК на основание чл.78, ал.3 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ НА “***“ ООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Сердика, ж.к..”***”, ул.“***“ №57-59, бл.1, вх.1, ет.1, ап.1, представлявано от управителя М. Ч. Д. сумата от 0.19 лева /нула лева и деветнадесет стотинки/, представляваща  заплатени разноски за вещо лице в настоящото производство, съразмерно с отхвърлената част от  исковете. 

На основание чл.242, ал.1 от ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението само в частта на присъденото трудово възнаграждение. 

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му на страните – 09.03.2016 год..  

                                                          

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: